Молдовското дуо Плахотнюк-Додон се оказа под международна обсада

dodon-plahotniuc-900
Президентът Игор Додон (вляво) и олигархът Владимир Плахотнюк ръководят политиката в Република Молдова (снимка: Privesc.Eu Moldova via YouTube, Влад Плахотнюк via Wikipedia Commons, CC BY 3.0)

След като депутатите на двамата големи в политиката на Молдова одобриха промени в изборния закон, в международен план и Русия, и европейски сили започнаха да стягат примката около властта в Кишинев

Тази статия бе публикувана на 16 август 2017 г. на сайта “Барикада”.

Политическият живот в Република Молдова традиционно е представян медийно като сблъсък на Запада с Изтока, на проевропейските политици с проруските. Често президентът на страната Игор Додон е описван като ориентиран към Москва, докато правителството и олигарх №1 Владимир Плахотнюк имат ореола на гаранти за европейския курс на развитие.

През юли 2017 г. обаче хората на Плахотнюк и на Додон в парламента съвместно подкрепиха промени в изборния закон, които вместо досегашната пропорционална система въвеждат за предстоящия през 2018 г. парламентарен вот смесена. Това бе кулминацията на поредица от политически действия, свързани например с назначаване на официални лица като ръководители на важни държавни институции, показали че Плахотнюк – кукловодът на сегашната власт, и Додон – привидната алтернатива, всъщност действат съгласувано. Промяната в изборния закон облагодетелства изключително Демократичната партия на Плахотнюк, която при новите правила с мажоритарен елемент ще може отново да влезе в парламента, независимо че публичното одобрение за нея и за самия олигарх е изключително ниско.

Continue reading “Молдовското дуо Плахотнюк-Додон се оказа под международна обсада”

Георги Василски: Атаките срещу DNA целят отслабване на външното доверие в Румъния

georgi-vasilski-700
Георги Василски (снимка: YouTube)

Бившият кореспондент на Българското национално радио в Букурещ даде интервю за предаването „Събота 150“, в което взе отношение към  развитието на румънската борба с корупцията през последните месеци

През последните години румънската борба с корупцията се превърна и в експортен ресурс за Румъния. Затова тя е оглеждана под лупа не само на север от Дунава, но и на юг от него, а и в други страни като Република Молдова. На 27 юли 2017 г. блогът „Мостът на приятелството“ публикува статията „Румънската борба с корупцията като игра на тронове“, в която се разглеждат последните събития в антикорупцията, външният и вътрешният контекст, в който тя се развива, и влиянието им върху нея. Именно към тази статия бе направено позоваване, когато на 29 юли в предаването „Събота 150“ бе предложена друга гледна точка по същата тема – на бившия кореспондент на БНР в Букурещ Георги Василски.

Continue reading “Георги Василски: Атаките срещу DNA целят отслабване на външното доверие в Румъния”

Румънската борба с корупцията като игра на тронове

Laura_Codruta_Kövesi-667
Шефката на антикорупционната прокуратура DNA Лаура Кьовеши (снимка: YouTube CC-BY via Wikipedia Commons)

Възобновените атаки срещу шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши и появилата се тенденция за предсрочно освобождаване или условно осъждане на обвинени в Румъния показват, че системата реагира на промените във външно и във вътрешнополитическите баланси

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 26 юли 2017  г. на сайта “Барикада”.

Румънската борба с корупцията напомня за сериала „Игра на тронове“, където всички отношения между героите са властови – те се избиват или практикуват войната под формата на любовни отношения, но в крайна сметка каквото и да правят, участват във вечната битка за властта. Антикорупцията на север от Дунава често е представяна като схватка между доброто и злото. Всъщност тя отразява текущия баланс на силите между участниците в обществената игри.

Събитията в последно време показват, че може би тече предефиниране на румънската борба с корупцията, при което тя се настройва за живот в новите вътрешно и външнополитически условия на Румъния. Процесът стана особено видим през изминалите седмици, дори в България, след като различни български медии писаха с месец закъснение за изтекли аудиозаписи, в които шефката на румънската антикорупционна прокуратура DNA Лаура Кьовеши „поръчва“ наказателно преследване на бившия премиер Сорин Гриндяну.

Continue reading “Румънската борба с корупцията като игра на тронове”

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

Continue reading “Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС”

Последният романтик в европейската поезия

eminescu-ro-bg-700
Книгата с избрана проза на Михай Еминеску (снимка: Владимир Митев, Wikipedia, Огнян Стамболиев)

Скитащ дух, често неразбиран от своите съвременници, Михай Еминеску е основата, на която стъпва румънската литература

Огнян  Стамболиев

Този текст бе публикуван в предговора към книгата „Бедният Дионис“ с избрана проза на Михай Еминеску в превод на Огнян Стамболиев (издателство “Авангардпринт”). Препечатването на есето става със съгласието на автора му и преводач на книгата.

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску (1850-1889 г.) се появили множество легенди. След смъртта му неговите сънародници останали дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. 33- годишен той заболял и тежката болест само за шест години  изсушила неговия блестящ ум,  поразителната му творческа енергия, необикновения му поетически талант.

Continue reading “Последният романтик в европейската поезия”

Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!

salarii-productivitate-bg
Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала (снимка: Riscograma, превод на български: Барикада)

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала

Лучиан Давидеску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2017 г. на сайта Riscograma.

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

Continue reading “Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!”

Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията

Reni_Yotova-700
Рени Йотова (източник: Градското списание)

За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията

Интервю на Елена Владова

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в “Градското списание”.

Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет “Париж X Нантер”. От 2008 г. е доцент в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на “новия роман”; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).

Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.

Continue reading “Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията”