Щефан Гуга: Ръстът на румънската икономика не носи прогрес за цялото общество

stefan-guga-2-700
Щефан Гуга (снимка: Владимир Митев)

Икономическият и социален експерт анализира причините и контекста, в който Румъния постигна икономически ръст от 8,8% през третото тримесечие на 2017 г.

Владимир Митев

Щефан Гуга е доктор по социология от Централноевропейския университет в Будапеща. Той работи в Букурещ като икономически и социален експерт. Заедно с адвокат Камелия Константин Гуга е автор на доклада „Анализ на въздействието на новото законодателство за социалния диалог, прието през 2011 г.”, разглеждащ промените в Трудовия кодекс, приети след началото на световната икономическа криза и под натиска на чуждестранния капитал в Румъния. „Барикада” представи част от изводите и данните в документа заедно с доклада„Нетипичен труд в Румъния” (също с автор Щефан Гуга) в статията си„Румънската икономическа мечта се гради на сълзи”.

Тази статия бе публикувана на 12 декември 2017 на сайта “Барикада”. 

Continue reading “Щефан Гуга: Ръстът на румънската икономика не носи прогрес за цялото общество”

Advertisements

2017: 50 години без румънския поет Тудор Аргези

EPSON scanner Image
Марка с лика на Тудор Аргези (снимка: Pubic Domain)

С Аргези в румънската литература излиза на преден план проблемът за съотношението между отделния индивид и абсолютното, възвръщат се и темите за безсмъртието на душата, за полезността на творчеството, за борбата и единството на духа и материята

Огнян Стамболиев

Огнян Стамболиев е критик, преводач и журналист. Автор е на книгите: „Нова книга за операта” в 2 т., на първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла или от Офенбах до Уебър”, „Несравнимият баритон Кирил Кръстев”, „Слънчевият тенор Николай Здравков”. Издал редица преводни книги с поезия, проза и драматургия от: Михай Емениску, Йоан Славич, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Матей Вишниек, Жан Пол Сартр, Клаудио Магрис и др. Преводач и автор на оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни статии в периодичния печат. Носител на редица национални и международни награди, сред които и на Румънската академия (1997). Член на ПЕН- центъра, България. През лятото на 2017 г. Стамболиев получи наградата “Тудор Аргези” за цялостно творчество в родния град на поета Търгу Жиу.

Continue reading “2017: 50 години без румънския поет Тудор Аргези”

„Нирвана“ на Яворов в превод на Николае Креведия

crevedia-iavorov
Българският поет Пейо Яворов и румънският славист Николае Креведия (снимки: Public Domain via Wikipedia Commons)

Книга с преводите на румънския славист и преводач на българска поезия ще бъде издадена през 2018 г. в сътрудничество между библиотеките в София и Гюргево

В края на ноември 2017 г. представители на Софийската библиотека и окръжната библиотека в Гюргево с посредничеството на Еврорегион “Данибиус” се споразумяха за сътрудничество. Част от него ще бъде свързана с издаването на книга с преводи на българска поезия на румънски език, направени от родения в окръг Гюргево румънски славист Николае Креведия (1902-1978 г.). В северната ни съседка той е известен със своето литературно творчество между двете световни войни. В периода 1940-1946 г. Креведия е дипломат в румънското посолство в София. По онова време той превежда някои от найизвестните български поети на румънски език, но преводите му тогава не са отпечатани. Повече от седемдесет години покъсно – до есента на 2018 г., се очаква те да видят бял свят. Блогът „Мостът на приятелството“ представя румънски превод на стихотоворението “Нирвана” от българския поет модернист Пейо Яворов (1878-1914 г.):

Continue reading “„Нирвана“ на Яворов в превод на Николае Креведия”

Лаура Фатини: В Сартяно се борим със социалните проблеми чрез „предприемащия рискове театър”

la compagnia degli arrischianti
Трупата на театъра Arrischianti (снимка: Мауро Сини)

Teatro degli Arrischianti е театър на общността, съставен от доброволци, които имат професионално отношение към изкуството. Той играе важна роля в живота на 5000-ен малък италиански град в провинция Тоскана

Владимир Митев

Лаура Фатини е заместник-директор и е един от двамата режисьори на Teatro degli Arrischianti („Театърът на онези, които предприемат рискове”), базиран в Сартяно (Тоскана, Италия). Той е мястото, където развива дейността си „Новата академия Arrischianti – театрално училище на общността, което играе пиесите си в театъра. Фатини е родена в село близо до Сартяно. Тя завършва висше образование по политическа философия в Университета в Перуджа, като пишедипломна работа за политическия театър на Албер Камю. Фатини се изявява в областта на сценичното изкуство от 4-годишна възраст. Учила е балет, танц и театър. През 2009 г. тя става първият учител в новосъздаденото „предприемащо рискове” театрално училище в Сартяно.

Teatro degli Arrischianti е театър от народа, за народа, на народа от Сартяно и неговия район (с население под 5000 души). Той е създаден през 1986 г. като любителски театър на общността. Само че актьорите самодейци и техните режисьори подхождат към театралното си хоби с професионализъм. Днес Arrischianti е театрална формация с важни социални функции, тъй като тя се опитва да даде смисъл на местните жители да останат в града и да не емигрират към по-големите населени места в търсене на работа и възможности. Много от играните пиеси разглеждат социални въпроси, изследват психологически важни исторически личности, разкриват състоянието на самота, абсурдност и болка у съвременния човек, помагат на зрителя да преодолее предразсъдъците си, да разсъждава, забавлявайки се, да промени мисленето и нагласите си.

Представители на Teatro degli Arrischianti (Людовико Коснер и Франческо Пипарели) участваха в Международния фестивал на дунавските театри, който се проведе в Гюргево, Румъния, в периода 18-22 октомври 2017 г. „Барикада” интервюира Лаура Фатини в опит да разбере как функционира нейната театрална трупа и как театърът на общността в Сартяно въздейства на местните хора.

Continue reading “Лаура Фатини: В Сартяно се борим със социалните проблеми чрез „предприемащия рискове театър””

Черни облаци над Днестър. Част втора: Демонстрации и руини

moldova-flag-700
 Сезонът на протестите започна – организатори на демонстрациите са партии (снимка: Public Domain, via Wikipedia Commons)

Сезонът на протестите в Молдова беше открит на 17-ти септември от Майя Санду и Андрей Нъстасе, радетелите за „истинска европейска интеграция“.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на полския сайт “Страйк” на 23 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт “Барикада” на 19 ноември 2017 г. Първата й част бе публикувана на блога “Мостът на приятелството” на 27 ноември 2017 г. 

Един от основните лозунги на протеста бе: „Долу тандемодемокрацията“. Ясно е, че тандемът – това са олигархът Влад Плахотнюк и президентът Игор Додон. Още на 24-ти септември настъпи реванша на привържениците на президента, които скандираха по столичните улици: „Долу олигархията“, и уверяваха, че Додон не участва в никакъв тандем.

Continue reading “Черни облаци над Днестър. Част втора: Демонстрации и руини”

Черни облаци над Днестър. Част първа: Маневри

moldova-flag-700
Република Молдова остава до голяма степен разделена между прозападния и проруския лагер (снимка: Public Domain, via Wikipedia Commons)

Една от най-малките и най-бедните страни в Европа, заплашена от демографска катастрофа, е изправена пред поредната си вътрешна криза.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на полския сайт “Страйк” на 16 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт “Барикада” на 19 ноември 2017 г. Втората част на тази статия може да бъде прочетена тук.
Проруският президент на Молдова Игор Додон и неформалният лидер на проевропейската коалиция Влад Плахотнюк водят война с думи и жестове. Опозиционните, т.нар. „трети сили“, част от които гледат към Брюксел, а част – към Москва, твърдят, че това е просто шоу. Но всички са съгласни с тезата, че са възможни нови улични протести и то не съвсем мирни. И никой не може да предвиди как ще протекат.

Continue reading “Черни облаци над Днестър. Част първа: Маневри”