Тридневна екскурзия в България и Румъния

belogradchik-700x525
Белоградчишките скали (снимка: PlecatiDeparte.ro)

Румънски пътешественик и блогър разказва за трите дни, които прекарва в Северозападна България и в Румъния в крайдунавския район на Оршова и Турну Северин

Раул Балдян

Тази статия бе публикувана на 12 октомври 2018 г. на сайта „Заминете надалеч“.

Освен курортите „Албена“ и „Златни пясъци“ България не е особено позната като туристическа дестинация за нас, румънците. За мене обаче започва да предизвиква интерес. Имах шанса да прекарам няколко дни на път в Северозападна България и Южна Румъния, да посетя нови туристически места от двете страни на Дунава. Пътищата в посетената от мене част на България са както ги знаем от разказите, т.е. малко по-лоши от нашите. Валутата е лев (1 лв = 2,4 леи). Обикновените хора са много дружелюбни. Можеш да се разбереш с тях чрез знаци или чрез употреба на произволна смесица от думи на всеки от нашите езици. Малцина от тях знаят чужд език.

Continue reading “Тридневна екскурзия в България и Румъния”

Advertisements

С какво България заслужи срама си за трагедията с Виктория Маринова

victoria-700x350
Бдение в памет на Виктория Маринова в София (снимка: Ивайло Атанасов, Барикада)

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

Къдринка Къдринова

Тази статия бе публикувана на 10 октомври 2018 г. на сайта “Барикада”.

Кошмарът, в който живеем всички от 7 октомври, когато стана известно за зловещото убийство в Русе на журналистката Виктория Маринова, днес получи очакваното осветяване от властта. Премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов свикаха обявена още от снощи пресконференция и информираха за хода на разследването и за задържането в Германия на лицето, което според събраните доказателства, се смята за извършител на престъплението – 21-годишния Северин Крисимиров.

Ако включванията на Сотир Цацаров и Младен Маринов бяха издържани повече в експертен тон, то изказването на Бойко Борисов, запазено за финала, целеше да изрази оценъчната официална позиция на правителството за бурната реакция на трагедията сред обществото и медиите у нас и силния отзвук в чужбина.

В характерния си езиков стил с накъсани и зле съгласувани фрази премиерът изрази своето възмущение от български медии и политически сили, интерпретирали случая така, че да злепоставят България пред света, както и от критичните коментари на високопоставени европейски дейци, които го били „разсипали” от туитове. Борисов отбеляза още, че за три дни прочел „чудовищни неща за България и нито едно вярно”. Подчерта: „С нищо не сме заслужили, като държава говоря, да бъдем така охулени, докато работят всички не на 100, а на 1000%”.

Continue reading “С какво България заслужи срама си за трагедията с Виктория Маринова”

Паул Негоеску: Как се прави касова румънска комедия

 

 

Paul_Negoescu_01-700х350
Паул Негоеску (снимка: Joe Mabel, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

Разговор с румънския режисьор за неговите успехи в киното, за реформите в кинопроизводството в Румъния и за българо-румънското сътрудничество в седмото изкуство

Елена Владова

За изненада на режисьора Паул Негоеску и целия екип на комедията „Два лотарийни билета“, нискобюджетният независим филм, заснет само за 15 дни, става най-касовият на всички времена в Румъния. Филмът бе показан в съпътстващата програма „Балкански фокус“ на 36-ия фестивал „Златна роза“, което бе повод режисьорът да бъде във Варна. Най-новият му филм „Историята на един летен любовник“ е копродукция с България.

Паул Негоеску е бил вече много пъти у нас и заради работата си, и като турист. Роден е в Букурещ, учи в Националния университет за кино и театър. Късометражните му филми са прожектирани и отличени на най-големите световни фестивали. Гостувал е на фестивала „В Двореца“, бил е член на журито на Международния фестивал за късометражно кино „Филмини“, първият му пълнометражен филм „Месец в Тайланд“ е отличен с наградата на ФИПРЕССИ на София филм фест 2012. Румънската премиера на филма му „Историята на един летен любовник“ се състоя в края на септември 2018.

Continue reading “Паул Негоеску: Как се прави касова румънска комедия”

Пореден епизод: румънците срещу политическата система

protest-arcul-700x350
Протестите по повод борбата с корупцията от 2017-2018 г. и бойкотирането на референдума за семейството са част от тенденцията за маргинализация на стаия политически елит (снимка:  Mihai Petre, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

Северните съседи масово не участваха в референдума, който трябваше да дефинира конституционно семейството като съюз на мъж и жена

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 8 октомври 2018 г. на сайта “Барикада”.

Румънският референдум, чрез който традиционалистите искаха да дефинират в Конституцията семейството като съюз на мъж и жена, а не на съпрузи, пропадна, след като не бе постигнат 30-процентния праг на гласували от общия брой хора с право на глас. До затварянето на секциите за вот в Румъния са гласували едва 20,41% от гражданите. Подобно развитие не бе очаквано дори от хората с либерални и социални убеждения, които бойкотираха референдума, в опит да го лишат от валидност заради ниска активност.

Continue reading “Пореден епизод: румънците срещу политическата система”

Евгени Игнатов: Международният шосеен пробег „Гюргево-Русе“ води в нашите два града нови приятели

ignatov-700x350
Евгени Игнатов (снимка: Владимир Митев)

Интервю с организатора на 15-километровото бягане между центровете на Гюргево и Русе – за румъно-българското сътрудничество в спорта, за културата на бягането, която се утвърждава в Румъния и България, за европейския дух на спортното събитие

Владимир Митев

Евгени Игнатов е български лекоатлет и президент на лекоатлетически клуб „Дунав“ Русе. Носител е на златен медал от алтернативните Олимпийски игри в Москва през 1984 г. и има успехи на редица състезания в Западна Европа през 80-те години (включително сребърен медал от европейското първенство на 3 км в зала в Гренобъл през 1981 г.) . От 2016 г. Игнатов е главната движеща сила на Международния пробег на свободния дух „Гюргево-Русе“ – спортно събитие, в рамките на което всяка есен участниците изминават разстоянието между центровете на Гюргево и на Русе (15 км). Събитието се организира от общините на двата града и от два лекоатлетически клуба – „Дунав“ Русе и „Дунаря“ Гюргево. Във всяка четна година състезанието се организира от българска страна, стартира в Гюргево и завършва в Русе, а всяка нечетна година организаторите са от румънска страна, то започва в Русе и завършва в Гюргево. Шосейният пробег преминава по „Дунав мост“ между Русе и Гюргево.

Continue reading “Евгени Игнатов: Международният шосеен пробег „Гюргево-Русе“ води в нашите два града нови приятели”

Нищетата на разследващата журналистика

modern-art-700x350
Инсталация в музея Tate Modern в Лондон (снимка: Pixabay, CC0)

Разкритията на журналистите затвърждават сред хората убеждението, че „всички са маскари“ и затова няма смисъл да се опитваме да променим нещата

Димитър Събев

Тази статия бе публикувана на сайта “Бодил” на 25 септември 2018 г. 

Кой казва, че в България няма разследваща журналистика? Има, и то повече от поемния капацитет на аудиторията. „Бивол“ разкри много престъпни схеми – от офшорките на синдикалиста Тренчев до Георгиу, кипърски бедняк с фирми за милиони. Журналисти в NOVA и bTV понякога произвеждат разследващи материали от висока проба. Икономедия също. Дори в контролираните публични медии БНТ и БНР се промъкват разкрития.

Въпреки тези и други примери смея да твърдя, че българската разследваща журналистика е изпаднала в дълбока криза. Най-вече защото разследванията се превърнаха в самоцел: за самите журналисти, още повече за публиката. Разследващата журналистика у нас е търсен жанр, тя носи влияние и популярност, но твърде рядко си поставя съществени задачи като промяна в мисленето и поведението на обществото.

Continue reading “Нищетата на разследващата журналистика”

Влиянието на Пражката пролет от 1968 г. в България

bridge-valtava-700x350
Прага (снимка: Pixabay, CC0)

Крахът на Пражката пролет убеждава българското ръководство колко опасни са политическите реформи

Искра Баева

Тази статия бе публикувана на 25 септември на сайта на румънското списание Timpul.

Преди половин век цяла Европа е разтърсена от социално недоволство и масови протести. Но докато в Западна Европа се бунтуват студентите, в Източна се извършват реформи отгоре, предизвикани от икономически проблеми. Чехословашката Пражка пролет `68 се ражда от желанието да се потърси интензификация на икономиката с помощта на пазарни механизми, предвидени в реформите на проф. Ота Шик. Само че икономическите промени предизвикват и политически, които на свой ред събуждат не само чехословашкото общество, а и целия Източен блок. През 1968 г. в повечето страни от Източния блок се оформя сблъсък между общество и власт, който завършва с решението на Варшавския договор реформите в Чехословакия да бъдат спрени с военна интервенция. Това решение ще очертае началото на края на Източния блок.

Каква е позицията на България в тези повратни събития и как Пражката пролет въздейства върху българското общество? На тези въпроси ще се опитам да отговоря накратко.

Continue reading “Влиянието на Пражката пролет от 1968 г. в България”