Petăr Denchev în conversație despre romanul “Supra înfășurare”: Suntem o societate uimitor de tipizată

(sursă: Pixabay, CC0)

Dacă valorizezi trecutul în detrimentul prezentului, probabilitatea unei catastrofe este foarte mare, avertizează scriitorul bulgar

Antonia Apostolova, Discuții Literare, 14 octombrie 2021

Petăr Denchev este regizor de teatru și scriitor. Spectacolele sale au fost prezentate la diverse festivaluri și forumuri din Serbia, România, Kosovo, Muntenegru și Republica Moldova. În 2007 a câștigat concursul național pentru un nou roman bulgăresc “Dezvoltare” cu manuscrisul “Cum sărută un bărbat o femeie pe care o iubește”. Romanul său anterior, ,,Micul zeu al cutremurului’’ (vezi recenzia aici), a fost nominalizat în 2019 la Helicon Literary Award. Este autorul colecției de povestiri ,,Povești în timpul trecut’’ și al romanului ,,Soarele liniștit’’ (vezi recenzia aici). Lucrările lui Petăr Denchev au fost traduse în sârbă, macedoneană, slovenă, engleză, germană și persană.

Петър Денчев в разговор за “Превъртане”: Ние сме удивително типизирано общество

(източник: Pixabay, CC0)

Ако валоризираш миналото с предимство пред настоящето, вероятността да катастрофираш е много голяма, предупреждава писателят

Антония Апостолова, Литературни разговори, 14 октомври 2021 г.  

Петър Денчев е театрален режисьор и писател. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово, Черна гора и Молдова. През 2007 г. печели националния конкурс за нов български роман “Развитие” с ръкописа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича”. Предишният му роман “Малкият бог на земетръса” (виж рецензия тук) беше номиниран през 2019 г. за литературната награда “Хеликон”. Автор е на сборника с разкази “Истории в минало време” (виж рецензия тук) и на романа “Тихото слънце” (виж рецензия тук). Произведения на Петър Денчев са преведени на сръбски, македонски, словенски, английски, немски и фарси.

С Петър сме разговаряли за романа му “Малкият бог на земетръса” (виж интервюто тук), за писането (виж интервюто тук) и за балканската литература (виж интервюто тук).

Bulgaria interbelică în umbra celor două catastrofe naționale

Regele bulgar Boris III (sursă: YouTube)

O viziune a unui istoric de stânga asupra perioadei interbelice în contextul viitoarei restaurări a perioadei monarhice în istoria Bulgariei

Iskra Baeva

Acest articol a fost publicat în volumul X, numărul 3 (37), Serie nouă, iunie-august 2022 al revistei românești Polis.

Abstract: In this study, the author’s approach was to review the most important moments of political history, which the Bulgarian state experienced from 1877-1878 until the end of the Second World War. As Baeva introduces us, Bulgarian democracy has been influenced by the geo-political and economic realities of the time. The incomplete realization of the Bulgarian nation-state and the existence of a deeply rural society were the two constants that inexorably influenced the internal and foreign policy of the Bulgarian political class during the analyzed period.

Keywords: Bulgaria, national project, nationalism, failure of democracy, authoritarian regimes

Introducere

Istoria statală a Bulgariei, care se deschide după încheierea războiului ruso-turc din 1877-1878, a fost plină de evenimente. Această perioadă istorică a fost semnată de cele trei războaie desfășurate în doar șase ani: Primul Război Balcanic (1912–1913), Al Doilea Război Balcanic (1913) și Primul Război Mondial (1915–1918), la care Bulgaria a participat și le-a pierdut. Statul bulgar a intrat în lumea postbelică ca un actor învins, profund izolat în Balcani, înconjurat aproape în întregime[1] de țări care s-au așezat la masa învingătorilor, pentru că au făcut parte din Antanta. Înfrângerea a avut consecințe cumplite deoarece frontierele au fost ciopârțite, ceea ce a provocat apariția unui val de refugiați spre Bulgaria. În acest context, viața politică din perioada interbelică a fost influențată de dorința oamenilor de a-i identifica și pedepsi pe cei responsabili pentru înfrângere. Marea dezamăgire provocată de politica partidelor politice tradiționale a oferit o șansă altor forțe politice care au căutat soluții noi în contextul marii ciocniri europene care a implicat lumi aflate între revoluție și contrarevoluție. Combinația dintre acești factori au provocat lovituri de stat, răscoale și un autoritarism care s-a dezvoltat din ce în ce mai mult în Bulgaria.

Междувоенна България в сянката на двете национални катастрофи

Цар Борис III на корицата на списание Time (източник: YouTube)

Поглед на лявомислещ историк към междувоенния период в условията на настъпваща реставрация на монархическия период в българската история

Искра Баева

Тази статия бе публикувана в сборник X, брой 3 (37), нова серия, юни-август 2022 г. на румънското списание Polis.

Развитието на България между двете световни войни е кратък, но изпълнен с бурни събития период в историята на държавата, възстановила съществуването си в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. То преминава в сянката поражението в третата война само за шест години – Балканската (1912–1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915–1918). България навлиза в следвоенния свят като победена държава, дълбоко изолирана на Балканите, заобиколена почти изцяло¹ от страни, наредили се на масата на победителите, защото са се включили в Антантата. Поражението има жестоки последици: то орязва границите, създава поредната бежанска вълна и ожесточава обществените отношения заради търсенето на виновници за поражението и желанието те да бъдат наказани. Голямото разочарование от традиционните политически партии дава шанс на нови политически сили, които търсят нови решения и от големия европейски сблъсък между революция и контрареволюция. Съчетанието на всичко това донася на междувоенна България преврати, въстания и нарастващ авторитаризъм.

Pordim, Bulgaria and the Steel King of Romania

A house-museum His Royal Highness Carol I (source: sufletdeturist.ro)

The visit of a Romanian woman to the house-museum built by the Bulgarians as a sign of gratitude for the great help they received from the Romanian army led by His Royal Highness Karol I

Elvira Bogos, sufletdeturist.ro, November 28, 2019

We travel the world far and wide, visiting museums, historical sites and admiring the way people honour their heroes. They also honour the heroes of the nations that have helped their countries to prosper. And for this I like to lose myself in the lands of our Bulgarian neighbours. And when these places touch my heart, my Romanian soul, I appreciate even more the inhabitants of today’s South Danube.

For a long time we had proposed that on one of our trips through northern Bulgaria we should make a stop in Pordim but the weather has always been inimical, not in 2017 when, coming from Sofia at lunchtime, we chose to detour from the road home to see the little town. So from the E83 we turned off onto local road 3402, a narrow road full of lorries (we were to get the idea that full of grain) and after about 7 km we found ourselves in front of the railway barrier, the entry point to the commune or perhaps the small town of Pordim. After a short time we managed to carefully cross the tracks, a place not very well arranged and then, led by the much too talkative Sofia we arrived in the “centre”, trying to find a mehana, a terrace something where we could satisfy our hunger first. No way! Two small food places were tightly closed, a nice empty police car was acting as a scarecrow and if we saw 3 locals around there were too many. So we negotiated with Sofia to take us to one of the two house museums, a futile negotiation as Pordim is so small that even without a guide you reach the gates of places few tourists stray from the main E83 road for. For this small village, apparently raised to the status of a town even though it is far from one, was once, in the 17th century, a town of the same name. It was once a military campaign house for a Russian emperor and a future king of Romania.

Pordim, Bulgaria și Regele de Oțel al României

Casa-muzeu Alteța Sa Regală Karol I (sursă: sufletdeturist.ro)

Vizita unei românce la casa-muzeu ridicată de bulgari în semn de recunoștință pentru marele ajutor pe care l-au primit din partea armatei române conduse de Alteța Sa Regală Karol I

Elvira Bogos, sufletdeturist.ro, 28 noiembrie 2022

Umblăm prin lume în lung și-n lat, vizitând muzee, locuri istorice și admirând felul în care popoarele își cinstesc eroii. Ba îi cinstesc și pe eroii națiilor care au pus umărul la binele țărilor din care fac parte. Și pentru acest fapt îmi place să mă pierd prin ținuturile vecinilor noștri bulgari. Și când aceste locuri îmi ating inima, sufletul meu românesc, îi apreciez și mai mult pe locuitorii de azi din sudul Dunării.

De mai mult timp ne propusesem ca la unul din drumurile prin Bulgaria nordică să facem un popas la Pordim dar timpul mereu a fost dușmănos, nu și în anul 2017 când, venind dinspre Sofia la orele prânzului, am ales să ne abatem din drumul spre casă pentru a vedea mica localitate. Așa că din E83 ne-am abătut pe drumul local 3402, o șosea îngustă plină de tir-uri (aveam să pricepem că pline de cereale) și după cam 7 km ne-am trezit în fața barierei căii ferate, locul de intrare în comună sau poate orășelul Pordim. După puțin timp am reușit să trecem cu grijă peste șine, un loc nu prea bine amenajat și apoi, conduși de mult prea vorbăreața Sofia am ajuns în “centru”, în încercarea de a găsi o mehana, o terasă ceva unde să ne potolim întâi foamea. Nici gând! Două mici locații cu rol alimentar erau bine închise, o mașină de poliție cuminte și goală avea rol de sperietoare și dacă am văzut 3 localnici prin zonă au fost prea mulți. Așa că am negociat cu Sofia să ne ducă spre una din cele două case muzeu, o negociere inutilă căci Pordim este atât de mic încât și fără ghidaj ajungi la porțile locurilor pentru care puțini turiști se abat din drumul principal E83. Căci această localitate mică, ridicată se pare la rang de oraș deși este departe de așa ceva a fost cândva, în sec. XIX locuință de campanie militară pentru un împărat rus și un viitor rege al României.

Пордим, България и стоманеният крал на Румъния

(източник: sufletdeturist.ro)

Визита на румънка до къщата-музей, издигната от българите в знак на благодарност за голямата помощ, която са получили от румънската армия, водена от Негово кралско височество Карол I

Елвира Богос, sufletdeturist.ro, 28 ноември 2019 г.

Отдавна се канехме при някое от пътуванията ни из Северна България да спрем в Пордим, но времето винаги беше неблагоприятно. Не и през 2017 г., когато, идвайки от София по обед, избрахме да се отклоним от пътя към дома, за да видим градчето. Така че от Е83 се отклонихме към местен път 3402, тесен път, пълен с камиони (щяхме да разберем, че возят зърно), и след около 7 км се озовахме пред железопътната бариера, входната точка към общината или може би малкото градче Пордим. След малко успяхме внимателно да пресечем релсите, място, което не е много добре уредено, и след това, водени от твърде разговорливата София, пристигнахме в “центъра”, опитвайки се да намерим механа, тераса или нещо, където първо да задоволим глада си. Няма начин! Две малки заведения за хранене бяха плътно затворени, една хубава празна полицейска кола играеше ролята на плашило, а дори тримата местни жители, които видяхме наоколо, бяха твърде много. Така че се договорихме със София да ни заведе в една от двете къщи-музеи. Това бяха безполезни преговори, тъй като Пордим е толкова малък, че дори без екскурзовод стигаш до портите на места, за които малцина туристи се отклоняват от главния път Е83. Защото това малко селце, очевидно издигнато до статут на град, въпреки че далеч не е такъв, някога, през 17-и век, е било град със същото име. Някога той е бил военна база на руски император и на бъдещ крал на Румъния.

The Bridge of Friendship blog is seven years old

Vladimir Mitev (source: The Bridge of Friendship)

A message, dedicated to the 7th anniversary of the Bulgarian-Romanian blog

Vladimir Mitev

19 September 2022 marked the seventh anniversary of the Romanian-Bulgarian blog “The Bridge of Friendship”. However, I won’t give a summary or it will be very short. I approach this anniversary with the thought of new projects or thinking about the completion of things started in recent years. The moment is one of transition and requires more work and fewer statements or generalisations.

Definitely something new and thematically related to the blog is the fact that from September 2022 I am employed by the Romanian section of Radio Bulgaria, part of the Bulgarian National Radio. In a few days, the website of this section will be up and running, which will contain a lot of interesting information translated from the radio website (news, opinions, interviews), as well as original posts by the Romanian section team – my blog and that of Iulia Bahovski, creator of the other Romanian-Bulgarian blog MyRo.Biz.

Blogul Podul Prieteniei a împlinit șapte ani

Vladimir Mitev (sursă: Podul Prieteniei)

Mesaj dedicat celui de-al 7-lea aniversar al blogului româno-bulgar

Vladimir Mitev

19 septembrie 2022 a marcat cea de-a șaptea aniversare a blogului româno-bulgar “Podul Prieteniei”. Cu toate acestea, nu voi face un rezumat sau acesta va fi foarte scurt. Abordez această aniversare cu gândul la proiecte noi sau la finalizarea unor lucruri începute în ultimii ani. Momentul este unul de tranziție și necesită mai multă muncă și mai puține declarații sau generalizări.

Cu siguranță ceva nou și legat tematic de blog este faptul că din septembrie 2022 sunt angajat al secției române a Radio Bulgaria, parte a Radioului Național Bulgar. În câteva zile, va fi funcțional site-ul acestei secțiuni, care va conține o mulțime de informații interesante traduse de pe site-ul radio (știri, opinii, interviuri), precum și postări originale ale echipei secțiunii românești – blogul meu și al Iuliei Bahovski, creatoarea celuilalt blog româno-bulgar MyRo.Biz. 

Блогът “Мостът на приятелството” навърши седем години

Владимир Митев (източник: Мостът на приятелството)

Съобщение по повод годишнината на българо-румънския блог

Владимир Митев

19 септември 2022 г. ознаменува седмата годишнина от появата на българо-румънския блог “Мостът на приятелството”. Равносметка обаче няма да правя или ще е съвсем кратка. Посрещам тази годишнина, гледайки напред към нови проекти или към завършване на започнати неща през последните години. Моментът е преходен и иска повече работа и по-малко декларации или обобщения.

Със сигурност нещо ново и тематично свързано с блога е, че от септември 2022 г. съм служител на румънската секция на Радио “България”, част от Българското национално радио. До броени дни ще заработи сайта на тази секция, който ще съдържа както много интересни преводни информации от сайта на радиото (новини, мнения, интервюта), така и авторски публикации на екипа на румънската секция – моя милост и Юлия Баховски, създател на другия румъно-български блог MyRo.Biz.