Triumf fiscal al clasei de mijloc din România

gaudeamus_cumparaturi_700
Creșterea consumului e reflectată și în succesul Târgului de Carte ”Gaudeamus”, care a luat loc în București între 16 și 20 noiembrie 2016 (foto: Vladimir Mitev)

Vecinii din nord scad taxele și măresc salariile. Deficitele cresc, dar țara devine lider european în creșterea economică. Locuitorii orașelor mari, cei bine educați și plătiți, câștigă de pe urma reformei

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat la 21 noiembrie 2016 pe blogul ”Justiție fiscală (Tax Dog)” .

România devine țara cea mai pro-business din regiune. S-a ajuns până întra-acolo încât se pare că a obținut statutul unui rai fiscal. După Eurostat, în 2015, vecina din nord are a doua cea mai mică povară fiscală din UE după Irlanda – 28% din PIB (24,4% pentru țara insulară). Pentru Bulgaria nivelul e de 29%. Valoarea medie pentru UE este de 40%.

Continue reading “Triumf fiscal al clasei de mijloc din România”

Данъчен триумф на средната класа в Румъния

gaudeamus_cumparaturi_700
Покачването на потреблението се вижда и в успеха на Панаира на книгата “Гаудеамус”, който се проведе в Букурещ между 16 и 20 ноември 2016 г.

Северните съседи съчетават сваляне на данъците с вдигане на заплатите. Това увеличава дефицитите, но страната се превръща в европейски лидер по икономически растеж. Образованите и заможни градски жители печелят най-много от реформата

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 ноември 2016 г. на блога „Данъчна справедливост (Tax Dog)“.

Румъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Донякъде тя вече е постигнала статута на данъчен рай. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия  – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.

Continue reading “Данъчен триумф на средната класа в Румъния”

Ще оцелее ли румънската данъчна реформа

1024px-Palatul_Casei_de_Depuneri,_Consemnațiuni_și_Economie_Bucuresti
Букурещ е финансов център, а данъчните реформи на Виктор Понта провокираха съпротива в банковите и финансови кръгове (източник: Уикипедия)

Намалението на ДДС върху храните и вдигането на заплатите в държавния сектор са анатема за икономистите на пестеливостта. Но силният икономически растеж и нарасналите бюджетни приходи в Румъния развързаха ръцете на (вече бившето) правителство. То дръзна да се противопостави на МВФ и проведе фискална реформа в полза на по-бедните гласоподаватели

Владимир Митев

Материалът е изготвен в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“, финансиран от Европейския съюз и изпълняван от Екологично сдружение „За Земята“. Съдържанието на тази статия е отговорност единствено на автора и не отразява задължително вижданията на Европейския съюз. Текстът бе публикуван на блога за данъчна справедливост на 13 ноември 2015 г.

Румънското правителство падна в началото на ноември заради многохилядни протести, възпламенени от инцидента в букурещкия клуб „Колектив“, отнел живота на десетки души. Но докато проблемите на Виктор Понта и неговите приближени с правосъдието са ясни за всички, в областта на икономиката правителството се справи общо взето добре. Икономическият растеж през последните години е около 3% и е сред високите в Европа. Така че Понта, финансовият министър Еуджен Теодорович и поддръжниците им в парламента придобиха самочувствие да не следват изрично предписанията на Международния валутен фонд и поведоха самостоятелна данъчна политика.

Данъчните реформи в Румъния стартираха още през 2013 г., когато правителството, водено от социалдемократа Понта въведе преференциална ставка от 9% за хляба и хлебните изделия. През 2014 г. бе отчетено, че мярката е довела до намаляване укриването на данъци, стимулирала е потреблението и е подкрепила хората с ниски доходи. От 1 юни 2015 г. преференциалната ставка от 9% вече важи за всички храни. Преди тя беше цели 24%.

Continue reading “Ще оцелее ли румънската данъчна реформа”

Va supraviețui reforma taxala a lui Ponta?

1024px-Palatul_Casei_de_Depuneri,_Consemnațiuni_și_Economie_Bucuresti
Bucureștiul e centru financiar și reformele taxale lui Ponta provoacă rezistență în anumite cercuri bancare și financiare (sursă: Wikipedia)

Reducerea TVA pentru alimente și creșterea salarilor în sectorul statal sunt o anatemă pentru economiștii frugalitatii. Dar creșterea economică puternică și veniturile bugetare crescute din România au descins din mâinile guvernului trecut. El s-a opus FMI și a făcut reforma fiscală în beneficiul alegătorilor mai săraci

 De la Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat la 13 noiembrie pe blogul ”Tax Justice” (https://taxdog.wordpress.com/). Articolul e scris că parte a  proiectului ”Împreuna pentru justiție taxală”, finanțat de Uniunea Europeană și realizat de societatea ecologica ”Pentru Pământ”. Conținutul acestui articol este in intregime responsabilitatea autorului și cu siguranța nu reflectă încrederilor UE.

Guvernul roman a pierdut puterea la începutul lunii noiembrie, după protestele a mii de oameni, inflamate de incidentul din clubul ”Colectiv” din București, care a luat viața a zeci de oameni. Chiar dacă problemele lui Victor Ponta și ale apropiațiilor  sai cu justiția sunt clare pentru toată lumea, în sfera economica guvernul a făcut în general treaba buna. Creșterea economica din ultimii ani este în jur de 3% și se afla printre cele mai înalte din Europa. Deci Ponta, fostul ministru financiar, Eugen Teodorovici,  și sustinatorii lor din parlament au avut increderea de a nu urma sfăturile FMI și au început să faca politica taxala independentă.

Reformele taxale din România au început înca în 2013, când guvernul social-democratului Ponta a introdus cota preferențiala de la 9% pentru pâine și produsele de panificatie. În 2014 s-a declarat ca aceasta decizie a micsorat evaziunea fiscala, a stimulat consumația și a sprijinit oamenii cu venituri mici. De la 1 iunie 2015 cota preferentiala de 9% este deja pentru toate alimentele. Înainte ea a fost 24%.

Continue reading “Va supraviețui reforma taxala a lui Ponta?”