A digital booklet about Romanian-Bulgarian relations explores the difficult interaction between both states

The Bridge of Friendship (photo: Yavor Michev, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Infrastructural projects and international relations are two domains, where Bucharest and Sofia look for collaboration, but don`t manage always to find reciprocity

Vladimir Mitev

The blog „Bridge of Friendship“ published a digital book in English, Romanian and Bulgarian language, called „The Difficult Cooperation: Romania and Bulgaria’s Foreign Policy Exchanges and Infrastructural Projects after a decade in the EU“. The document collects 11 articles, published on the blog in the last two years. A part of these articles is republished on blog with permission from media in Croatia (Bilten), Romania (Gândul, PS News, Ioniţa`s) and Bulgaria (A-specto, Baricada).

O contribuţie digitală despre relaţiile româno-bulgare cercetează interacţiunile dificile între ambele ţări

Podul Prieteniei (foto: Yavor Michev, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Proiectele de infrastructură şi relaţiile bilaterale sunt două domenii în care Bucureştiul şi Sofia căută colaborare, dar nu reuşesc întotdeauna să ajungă la mutualitate

Vladimir Mitev

Blogul ”Podul Prieteniei” publică o contribuţie digitală în limba engleză, limba română şi limba bulgară, întitulată ”Colaborarea dificilă: Interacțiunile de politica externă și proiectele de infrastructură ale României și Bulgariei zece ani după intrarea lor în UE”. Documentul conţine 11 articole, publicate pe blog în ultimii doi ani, o parte din ele fiind preluate cu acordul mediilor din Croatia (Bilten), România (Gândul, PS News, Ioniţa`s) şi Bulgaria (A-specto, Baricada).

Дигитална книга за румъно-българските отношения изследва трудното взаимодействие между двете страни

Мостът на дружбата (снимка: Явор Мичев, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Инфраструктурните проекти и международните отношения са две области, в които Букурещ и София търсят сътрудничество, но не винаги намират взаимност

Владимир Митев

Блогът „Мостът на приятелството“ публикува дигитална книга на английски, на румънски и на български език, озаглавена „Трудното сътрудничество: Външнополитическите взаимодействия и инфраструктурните проекти на Румъния и България десет години след влизането им в ЕС“. Документът обединява 11 статии, публикувани през последните две години на блога, като част от тях са препечатани с разрешението на медии от Хърватия (Bilten), Румъния (Gândul, PS News, Ioniţa`s) и България (A-specto, Baricada).

Cum a ajuns România de la „flotila NATO în Marea Neagră” la „o prostie”

Ambasadorul american în România Hans Klemm a anunțat în februarie 2016 că prezența navală Statelor unite niciodată nu va rivaliza prezența navală rusă (sursă: Wikipedia)

Care sunt ecourile de la ”eșecul la Sofia” în comunitatea expertă română în sfera de relații internaționale? Saitul Gândul adună opiniile unor dintre cei mai respectați analizatori la vecini de nord și explică cum idea pentru flota de NATO în Marea Neagră e evoluat. 

Andrei Luca Popescu

Acest articol a fost publicat la 17 iunie 2016 pe saitul Gândul. Este republicat cu permisul mediei românește. Subtitlul e al blogului ”Podul prieteniei”. Există scurtări și mici editări textului. 

În ianuarie 2016, Ministerul Apărării Naţionale anunţa că printre priorităţile sale strategice se numără obiectivul cu număr de cod K-22: o iniţiativă pentru constituirea unei „Grupări navale NATO în Marea Neagră, denumită generic Flotila Aliată în Marea Neagră / „Black Sea Flotilla””. Proaspăt descins de la ambasada României la Londra în guvernul de tehnocraţi de la Bucureşti, ministrul Mihnea Motoc a început în martie negocierile tehnice cu bulgarii pe acest subiect, iar iniţiativa a fost discutată şi cu turcii.

E drept, nici Mihnea Motoc şi de altfel niciun alt oficial român nu i-au spus vreodată în public „flotă”. Poate pentru că suna prea agresiv. S-au folosit cuvinte mai multe şi mai moi. Dar proiectul a fost negociat luni de zile cu Sofia şi cu Ankara şi a fost încurajat de partenerul strategic al României, SUA, care a ajuns chiar să îşi minimalizeze forţa de descurajare în Marea Neagră în raport cu Rusia, arătând că proiectul naval regional româno-bulgaro-turc ar fi mult mai eficient, evitând totodată şi restricţiile impuse de Tratatul de la Montreux, care nu permite unei nave militare a unui stat fără ieşire la Marea Neagră să staţioneze mai mult de 21 de zile aici.

Cu trei săptămâni înainte de summitul NATO de la Varşovia, unde acest proiect urmează să fie susţinut în faţa Alianţei, România pare însă că face un pas înapoi, după ce la Sofia liderii politici au negat vehement că susţin o astfel de iniţiativă care să contravină Rusiei. La Bucureşti, joi, preşedintele Klaus Iohannis a pus punctul pe i într-o manieră tranşantă ieşită din comun pentru domnia sa: „Nu creează nimeni o flotă NATO, asta este o prostie”.Este vorba doar despre exerciţii navale comune, a explicat preşedintele României.

Exerciţii navale comune care se desfăşoară de altfel de câţiva ani sub egida NATO, în Marea Neagră, şi la care participă SUA, dar şi Bulgaria sau Turcia şi alţi aliaţi. Apare deci întrebarea legitimă: care este proiectul regional al României? Unde a murit pe drum obiectivul K-22?

Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“

Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Уикипедия)

Какво е ехото на „провала в София“ в румънската експертна общност в областта на международните отношения? Сайтът Gândul събра мненията на някои от най-авторитетните анализатори на северните ни съседи и обобщи развитието на идеята за натовска флота в Черно море.

Андрей Лука Попеску

Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.

През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.

Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дни.

Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. На 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.

Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?

Procurorul Panait s-a sinucis ca să nu fie omorât

Cristian Tudor Popescu (sursă: Gândul)

„Terasa din film e chiar terasa de pe care s-a aruncat procurorul Cristian Panait”. Aşa scrie pe genericul peliculei ”De ce eu?”, fiind totodată asiguraţi că „Acest film e dedicat memoriei procurorului Cristian Panait (1973-2002)”.

Cristian Tudor Popescu e un dintre cei mai mari jurnaliști români. El a fost editorul-șef al lui ”Adevărul”. A fondat împreună cu poetul Mircea Dinescu Gândul, de la care a plecat în 2015. În acest moment Popescu e comentator teliviziei Digi24. Are rubrică în cel mai ascultat radio privat din România Europa FM. Pariticipă activ în media noua Republica. 

Acest text a fost publicat la 28 februarie 2015 la saitul lui Gândul. 

Am numit acest procedeu de manipulare ancoră de real. E folosit cu intenţia de a naşte în mintea spectatorului mediu standard un gând mai mult sau mai puţin subconştient: „Păi, dacă terasa e aia adevărată, atunci tot ce-am văzut în film trebuie să fie adevărat”.

Şi nu e, începând chiar cu scena terasei. Îl vedem pe Emilian Oprea (Panait) zâmbind, cu ochii jucându-i în lacrimi, resemnat-depresiv, deşi discută cu viitoarea lui soţie planuri de viitor. Apoi, ea pleacă la cumpărături şi el vorbeşte la telefon cu o studentă căreia „i-o trăsese” (nu am alt termen care să redea exact ce-a pus regizorul Tudor Giurgiu pe ecran), că ce faci, că te-ai dat la fund, că nu ne mai vedem?, după care aruncă telefonul, despărţindu-se de viaţă, şi se duce la balustrada letală.

Tăietură de montaj cu doi porumbei, simboală tare de tot a sufletului ce urmează să se înalţe la ceruri.

Apoi, imaginea unei perdele gri, altă simboală, giulgiul, cum ar veni.

În sfârşit, procurorul mort, în trening, pe asfalt.

Există şi spectatori care vor fi înţeles că Panduru (Panait) s-o fi sinucis şi pentru că nu se hotăra cu care dintre cele două domnişoare să şi-o pună. În realitate, Cristian Panait s-a aruncat în gol cu martori, mătuşa şi mama lui, care l-au dezbrăcat şi au încercat să-l întindă în pat, văzându-i starea de agitaţie extremă. Panait s-a smuls, a fugit pe terasă în chiloţi şi a sărit sub ochii celor două femei.

Dar, regizorul Giurgiu ţine să-l scoată din viaţă pe Panait inventându-i un ultim gest duplicitar, o înşelare, a ziaristei cu studenta.

Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит

Кристиан Тудор Попеску (източник: Gândul)

„Терасата във филма е същата, от която се е хвърлил прокурорът Кристиан Панаит“. Така пише във финалните надписи на филма „Защо аз?“, който ни уверява, че е посветен на „паметта на прокурора Кристиан Панаит (1973-2002)“.

Кристиан Тудор Попеску е един от най-големите румънски журналисти. Той е бил главен редактор на в. Adevărul (”Истината”). Основател е заедно с поета Мирча Динеску на медията Gândul (”Мисъл”), която напусна през 2015 г. В момента Попеску е коментатор на телевизия Digi24, има рубрика в най-слушаното частно радио в Румъния Europa FM, участва активно и в новата медия Repubica.

Този текст бе публикуван на 28 февруари 2015 г. на сайта на Gândul.

Кристиан Тудор Попеску

Нарекох този процес на манипулация „котвата на реалността“. Манипулацията е използвана, за да внуши в съзнанието на средния зрител една повече или по-малко подсъзнателна мисъл: „Ами ако терасата (от която се хвърля прокурорът във филма – бел. прев.) е истинската (от която се е хвърлил и в реалния живот – бел. прев.) тогава всичко, което съм видял във филма, трябва да бъде вярно.“

Само че то не е истина, като се започне със самата сцена на терасата. На нея виждаме актьорът Емилиян Опря (играещ прокурора Панаит) ухилен, с блеснали от усмивката очи, да дискутира с бъдещата си съпруга плановете за предстоящия етап от живота им. После тя отива да пазарува, а той се обажда по телефона на своя студентка, която започва „да зарибява“ (нямам друг термин, с който да обясня това, което режисьорът Тудор Джурджу показва на екрана). Пита я какво прави, уважават ли я, защо двамата не се видят. После захвърля телефона и се разделя с живота, като се хвърля от смъртоносния парапет.

Последващите кадри с двата гълъба (които се разхождат по терасата – бел. прев.) символизира тежестта на душата, преди да се издигне до небесата. Следва кадър със сиви пердета – друг символ на покривалото за мъртъвци. Накрая виждаме прокурорът по анцуг да лежи мъртъв на асфалта.

Има и зрители, които биха останали с впечатление, че Пандуру (Панаит) се е самоубил, защото не е можел да реши с коя от двете госпожици да се захване. В реалността Кристиан Панаит се е хвърлил гол пред свидетели – леля си и майка си, които преди това са го били съблекли и са се опитвали да го завържат за леглото. Състоянието му е било на крайна превъзбуденост. Панаит е скочил от леглото, избягал е на терасата и се е хвърлил пред очите на двете жени.

Но режисьорът Джурджу предпочита да изхвърли от живота Панаит, като измисля един последен двойнствен жест, една изневяра със студентка.