Industriile aeronautice ale României şi ale Bulgariei se pregătesc de zbor

(foto: Pixabay, CC0)

Companii din Vest îşi mută liniile de producţie în regiunea noastră

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat în numărul revistei ”Economie” pentru mai-iunie 2018. 

Companiile aerospaţiale occidentale tot mai des văd România şi Bulgaria ca locuri potrivite pentru a gazdui producţia lor. Intenţiile investiţionale sau proiectele deja realizate fac parte din tendinţa de mutare a industriei în UE din Vest spre Est. În partea estică a Uniunii ea foloseşte munca mai ieftină, taxe reduse pentru capital şi inginerii existenţi. După ce investitorii din Vest au creat baza industrială în ţările din Grupul de la Vişegrad, ei încep să se mişte mai spre est. După datele site-ului Aerospace&Defense Meetings, Polonia are în momentul de faţa 150 de companii, legate de aviaţie, peste 25 000 de lucratori din sectorul acesta, iar peste 90% din producţie este pentru export. În aceeaşi direcţie, deşi în dimensiuni deocamdată mai modeste, se îndreaptă România şi Bulgaria.

Авиационните индустрии на Румъния и на България се засилват за полет

(снимка: Pixabay, CC0)

Западни компании прехвърлят производствата си в нашия регион

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя на списание “Икономика” за май-юни 2018 г.

Западни аерокосмически компании все по-често виждат Румъния и България като подходящи за пренасяне на свои производства. Инвестиционните намерения или вече осъществените проекти са част от тенденцията индустрията в ЕС да се мести от Запад на Изток, ползвайки по-евтиния труд, по-ниските данъци за капитала и наличните на различни места инженерни кадри. След като западните инвеститори създадоха индустриална база в страните от Вишеградската четворка, те се придвижват на изток. Според сайта Aerospace & Defense Meetings Полша има в момента над 150 компании, свързани с авиацията, над 25 000 работници в сектора, а повече от 90% от продукцията е за износ. В тази посока, макар във все още доста по-скромни мащаби, вървят Румъния и България.

Държавната подкрепа е тайната съставка за успеха на румънската автоиндустрия

Dacia Logan MCV е гордост за румънската автомобилна индустрия (снимка: I, Matio, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Секторът има оборот от над 20 млрд. евро за 2016 г., осигурява около 13% от БВП и ¼ от износа на страната

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя на списание “Икономика” от ноември 2017 г.

В средата на октомври румънското правителство обнови състава си и в медиите се изписаха отново много статии за борбата с корупцията и за властовите баланси между президента Клаус Йоханис, премиера Михай Тудосе и лидера на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня. Най-важното събитие на 12 октомври обаче беше съвсем друго – стартирането на производството на нов модел Ford – Eco Sport, в завода на компанията в Крайова.

Sprijinul statului este ingredientul secret pentru succesul industriei automobilstice din România

Dacia Logan MCV este o mândrie pentru autoindustria românească (foto: I, Matio, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Sectorul are o cifra de afaceri de peste 20 miliarde de euro în 2016 şi realizează 13% din PIB şi un sfert din exportul ţării

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat în numărul revistei Economie din noiembrie 2017. 

În mijlocul lui octombrie 2017 guvernul român şi-a reînnoit componenţa şi în medii au apărut din nou multe articole despre lupta împotriva corupţiei şi despre echilibrul de putere între preşedintele Klaus Iohannis, premierul Mihai Tudose şi liderul Partidului Social Democrat Liviu Dragnea. Însă cel mai important eveniment la 12 octombrie 2017 a fost cu totul altul – începutul producţiei a unui nou model Ford – EcoSport, la uzina companiei din Craiova.

Și România are deja lege pentru falimentul personal

Creșterea valorii francului după începutul crizei economice globale a creat nevoia de protecția legislativă a debitorilor (foto: Wikipedia)

În ciuda nemulțumirii instituțiilor financiare parlamentul veciniilor din nord a arătat grija pentru popor

Vladimir Mitev

Acest text a fost publicat în numărul revistei ”Economia” din iulie 2016.

Începând cu mijlocul lui mai România este următoarea țara din UE, în care funcționează legea pentru falimentul personal. Vecinii din nord o cheamă ”Legea dării în plată”.

И Румъния вече има закон за личния фалит

Поскъпването на швейцарския франк спрямо нивата му на обмен от началото на световната икономическа криза увеличи лихвите в леи в някои случаи до три пъти и така провокира нуждата от законодателна защита на длъжниците (снимка: Уикипедия)

Въпреки недоволството на финансовите институции, парламентът на северните съседи показа на дело грижа за народа си

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от юли 2016 г. на списание “Икономика”. 

От средата на май Румъния е поредната страна в ЕС, в която действа закон за личния фалит. Северните ни съседи го наричат „Закон за плащане чрез предаване“ (Legea dării în plată).

România şi Bulgaria – adevărul se naşte prin comparatie

Podul drujbei dintre orașul Ruse și Giurgiu (foto: Iavor Micev pentru Wikipedia)

Din punct de vedere economic, noi bulgari ne prezentăm mai bine la unele indicătoare şi suntem “depăşiţi” la altele. Între timp schimbul economic şi uman între ambele ţări creşte tot mai mult

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat în numărul din mai 2016 al revistei ”Economie”.

Ne-au depaşit românii? Întrebarea atinge o coardă sensibilă din sufletul bulgăresc – senzaţia  că suntem pe ultimul loc în toate clasamentele, că suntem nişte oameni nefericiţi într-o ţară – mama vitregă. Dacă chiar şi români ne-au depăşit, asta înseamnă că dezamăgirea noastră de prezentul ghinionist îşi are bazele sale  solide…

Румъния и България – сравнението ражда истината

Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев за Уикипедия)

В икономически план българите се представяме по-добре по едни показатели и сме „изпреварени“ по други. Междувременно стопанският и човешкият обмен на двете държави нараства все повече

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от май на списание „Икономика“.

Задминаха ли ни румънците? Въпросът докосва тънка струна в българската душевност – усещането, че сме последни във всички класации, че сме нещастни хора в държава-мащеха. Щом дори и румънците ни задминаха, значи неудовлетворението от злощастното настояще има своите солидни основания…

Bursa de valori București visează să fie dîntre marile

Logo-ul Bursei de valori București (sursă: bvb.ro)

Planurile conducerii sunt să-o dezvolt la status ”piața emergentă”, care va atrage mari capitali. Statul e cerut să deă susținere prin privatizări

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat în revista ”Economică” în numărul din aprilie 2016.

Bursa de valori București (BVB) nu e mare, dacă se compară cu giganți din regiunea. Cea din Varșovia are capitalizare 232,875 miliarde de euro și cifra de afaceri zilnică 233 milioane de euro. BVB poate să se laudă cu doar 29,076 miliarde de euro și trazacțiune zilnice de 7,55 milioane euro. Dar omul ca si bursele sunt atât mari, cât mari sunt visele lor.

Din inceputul anului medii financiare din România discuta intenții BVB să marească clasa sa. Planuri există acum ani de zile, dar apare că sunt din noul actuali în timpurile guvernului eurocomisarului trecut Dacian Cioloș, care a schimbat la vârf socialdemocratul Victor Ponta. În acest moment bursa e clasificată de la Morgan Stanley Capital International ca ”piața frontieră”. Manageri bursei vrea să marească clasa ei la ”piața emergentă”.

Ei crede că asta ar putea da acces la financiare care este 30 ori mai mari, adică fonduri în jur de 1,2-1,5 trilioane dolari. Manageri dă ca exemplu bursei de valori din Qatar, care a primit un status mai înalt la 2 iunie 2014. Așa cifra de afaceri zilnică a crescut de la 16,35 milioane dolari înainte schimbării la 154,4 milioane dolari apoi.

Букурещката фондова борса мечтае да е сред големите

Логото на Букурещката фондова борса (източник: bvb.ro)

Плановете на ръководството са да я изведат до статус на „развиващ се пазар“, който ще привлече сериозни капитали. За целта обаче е необходима държавата да удари сериозно рамо чрез приватизации

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя на списание „Икономика“ от април 2016 г.

Букурещката фондова борса (БФБ) има скромни мащаби, ако трябва да се сравнява с големите в региона. Варшавският й аналог разполага с пазарна капитализация от 232,875 млрд. евро и дневен оборот от 233 млн. евро. БФБ може да се похвали с пазарна капитализация от едва 29,076 млрд. евро и оборот от само 7,55 млн. евро. И все пак човекът, а и борсите са толкова големи, колкото са големи мечтите им.

От началото на годината в румънските финансови медии усилено се пише за намеренията на Букурещката фондова борса да издигне класа си. Плановете всъщност датират от години, но изглежда отново са актуални при сегашното преходно правителство на бившия еврокомисар Дачиан Чолош, заменило това на социалдемократа Виктор Понта. В момента борсата е класифицирана от Morgan Stanley Capital International като „граничен пазар“. Мениджърите на борсата искат да издигнат класа й до „развиващ се пазар“.

Те смятат, че това ще даде достъп до 30 пъти повече капитали т.е.  до фондове в размери на 1,2-1,5 трлн. долара. Дават за пример фондовата борса на Катар, която на 2 юни 2014 г. се сдобива с този по-висок статут. И дневният й оборот  от 16,35 млн. долара преди промяната достига до 154,4 млн. долара след нея.