Raed Arafat: 85% de la activitatea pompierilor în România e ajutor medical

Creatorul sistema contemporană de ajutor ugrent Raed Arafat (dreaptă) și premierul trecut Victor Ponta (foto: Raed Arafat)

Expertul de sănătate român povestește cum funcționează sistema de ajutorul urgent în România

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Raed Arafat are origine palestină, dar e cetațean românesc. A fost născut în 1964 în Damasc. La vârstă de 17 ani a venit în România, unde sfârșește Medicină în Universitatea de Medicină ”Iuliu Hategan” în Cluj Napoca. Știe perfect limba română, engleză și franceză. Vorbeste foarte bine limba greacă și germană. Foloesește și scrie limba italiană la nivelul mijlociu. A primit multe ordene române și international pentru succesuri lui ca manager în sistema de sănătate.

Raed Arafat e anasteziolog. În 1990 înceapă proiectul sau pentru ajutor medcal urgent în Târgu Mureș, care în diferența de la serviciul normal de Ambulanța lucrează împreună cu pompierii. În 1993 organizația primește numele SMURD (abreaviatură a Serviciului Mobil de Urgenţǎ, Reanimare şi Descarcerare). Datorită lui donării serviciul primește helicopteri, ambulanțe și pas cu pas modelul devine popular în toată țara. Dupa ani de scepticism către proiectul lui, în 2007 Raed Arafat devine secretar de stat ajunct în Ministerul de sănătate. În începutul 2012 se demisionează pentru scurt timp din cauză unui conflict cu președintele Traian Băsescu, care a cerut privatizarea ajutorului medical de urgență. De la începutul 2014 Arafat e secretar de stat în Ministerul afacerilor interne (MAI), carui Inspectorat general pentru situații de urgentă e orgnizația, care administrează SMURD în acest moment.

Interviul cu expertul român de sănătate a fost publicat în revista”Tema” în decembrie 2014.

Раед Арафат: 85% от дейността на пожарникарите в Румъния е оказване на медицинска помощ

Създателят на съвременната система за спешна медицинска помощ Раед Арафат (вдясно) с бившия премиер Виктор Понта (снимка: Раед Арафат)

Румънският здравен експерт разказва как функционира системата за спешна медицинска помощ на север от Дунава

Интервю на Владимир Митев

Раед Арафат е от палестински произход, но има румънско гражданство. Роден е през 1964 г. в Дамаск. На 17-годишна възраст заминава за Румъния, където завършва медицина в Медицинския университет „Юлиу Хатеган” в Клуж Напока. Владее отлично румънски, английски и френски, много добре се справя с гръцки и немски, говори и пише на италиански на средно ниво. Носител е на множество румънски и чуждестранни ордени за успехите си като мениджър в здравната система.

По образование Раед Арафат е анестезиолог. През 1990 г. започва проекта си за спешна медицинска помощ в Търгу Муреш, който за разлика от нормалната Бърза помощ действа съвместно с пожарната. През 1993 г. организацията приема името SMURD (абревиатура на Мобилна служба за спешна помощ, реанимация и спасяване). Благодарение на дарения службата се сдобива с хеликоптери и модерни линейки и постепенно моделът добива популярност в цялата страна. След години на скептицизъм към неговия проект през 2007 г. Раед Арафат става заместник държавен секретар в Министерството на здравеопазването. В началото на 2012 г. за кратко подава оставка поради конфликт с президента Траян Бъсеску, който искаше приватизация на спешната здравна помощ. От началото на 2014 г. Арафат е държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, чийто Генерален инспекторат за спешни случаи е организацията, под чиято шапка се намира SMURD в момента.

Интервюто с  Раед Арафат бе публикувано в списание “Тема” през декември 2014 г. 

Серджу Челак: Край на илюзиите, че войната в Европа е немислима

Източник: Серджу Челак

Серджу Челак е румънски дипломат, вицепрезидент на Румънската асоциация за „Римския клуб“, бивш посланик във Великобритания и авторитетен експерт по външната политика в северната ни съседка. Роден е на 26 май 1939 г. в Букурещ. Бил е преводач от английски и руски на двамата комунистически лидери на Румъния – Георге Георгиу-Деж и Николае Чаушеску. В периода декември 1989 г. – юни 1990 г. е първият румънски външен министър след падането на комунизма в правителството на Петре Роман. Бил е посланик за специални задачи към румънското външно министерство между 1996 г. и 2000 г. Участвал е в множество международни конференции като дипломат и експерт по международни отношения.

Интервюто бе публикувано през май 2015 г. на сайта на списание “Тема”, който в момента не съществува, и на сайта на румънската Университетска фондация за Черно море. 

Sergiu Celac: Sfârșitul iluziilor că războiul în Europa este imposibil

Sursă: Sergiu Celac

Sergiu Celac e diplomat român, vicepreședinte Asociației române al Clubului de la Roma, fost ambasador în Marea Britania și expert de politica externă în vecina de nord. S-a născut la 26 mai 1939 în București. A fost traducător de la limba engleză și limba rusă tusdoi lideri comuniste din Romania – Gheorge  Gheorghiu-Dej și Nicolae Ceaușescu. În perioadă decembrie 1989 – iunie 1990 a fost primul ministru al afacerilor externe român după caderea comunismului în guvernul lui Petre Român. A participat în mulți conferințe ca ambasador și expert de relațiile internaționale.

Interviul a fost publicat in mai 2015 pe saitul revistei ”Tema”, care în acest moment nu mai exista, și pe saitul Fundației Universitare a Marei Neagră.

În țara din oglindă

Lеwiss Carroll creează Țara din Oglindă a lui Alice ca o metaforă a unei călătorii din lumea imaginară a copiului spre lumea enigmatică și reală, aproape bolnăvicioasă a adulților. Fiecare om are țara sa din oglindă, în care se pierde mereu și din când în când se regăsește. Aceasta poate fi lumea unei metropole, a relațiilor cu sexul opus, a unei pasiuni, care captivează viața. Întâlnirea mea personală cu țara mea din oglindă are loc mereu, când intru în contact cu români.

Drumul spre vecina noastră din nord nu îl parcurg doar eu. Mulți bulgari au fost aici sau acolo, în nordul Dunării, în anii ce au urmat intrării țărilor noastre în Uniunea Europeană. Numărul turiștilor bulgari depașește 300 000 în fiecare an, în timp ce comerțul cu țara vecină ajunge la 3,5 miliarde de euro. Cu alte cuvinte între popoarele noastre are loc un proces intensiv de comunicare, cunoaștere și comparare.

Aici noi, bulgarii, trecem în țara din oglindă. Desigur, unii dintre noi refuză contactul cu vecinii, descriindu-i cu epitete neplăcute. Dar mulți, care au cunoscut obiceiurile românești, sunt tentați să le idealizeze.

В огледалния свят

(снимка: Pixabay, CC0)

Луис Карол създава Огледалния свят на Алиса като метафора за пътуването от света на детската фантазия към енигматичния и болезнено реалистичен свят на възрастните.

Всеки човек има своя огледален свят, в който често се изгубва и понякога се намира. Това може да е светът на по-големия град, на отношенията с другия пол, на някоя страст, която обсебва живота. Моята лична среща с огледалния ми свят става всеки път, когато общувам с румънци.

Пътят към северната ни съседка не е уникално само мой. За годините, откакто двете ни страни са в ЕС, много българи са били тук или там на север от Дунав. Само българските туристи всяка година са над 300 000. Междувременно тече търговия, която достига 3.5 млрд. евро на година. С други думи, между двата ни народа върви интензивно общуване, опознаване и сравняване.

И именно тук българите попадаме в огледалния свят. Разбира се, някои от нас винаги отричат съседите, обрисувайки ги с нелицеприятни епитети. Но мнозина, които са се докоснали до румънските порядки, са склонни да ги идеализират.