A digital booklet about Romanian-Bulgarian relations explores the difficult interaction between both states

Iztochna-promishlena-zona-ruse
The Bridge of Friendship (photo: Yavor Michev, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Infrastructural projects and international relations are two domains, where Bucharest and Sofia look for collaboration, but don`t manage always to find reciprocity

Vladimir Mitev

The blog „Bridge of Friendship“ published a digital book in English, Romanian and Bulgarian language, called „The Difficult Cooperation: Romania and Bulgaria’s Foreign Policy Exchanges and Infrastructural Projects after a decade in the EU“. The document collects 11 articles, published on the blog in the last two years. A part of these articles is republished on blog with permission from media in Croatia (Bilten), Romania (Gândul, PS News, Ioniţa`s) and Bulgaria (A-specto, Baricada).

Continue reading “A digital booklet about Romanian-Bulgarian relations explores the difficult interaction between both states”

Advertisements

O contribuţie digitală despre relaţiile româno-bulgare cercetează interacţiunile dificile între ambele ţări

Iztochna-promishlena-zona-ruse
Podul Prieteniei (foto: Yavor Michev, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Proiectele de infrastructură şi relaţiile bilaterale sunt două domenii în care Bucureştiul şi Sofia căută colaborare, dar nu reuşesc întotdeauna să ajungă la mutualitate

Vladimir Mitev

Blogul ”Podul Prieteniei” publică o contribuţie digitală în limba engleză, limba română şi limba bulgară, întitulată ”Colaborarea dificilă: Interacțiunile de politica externă și proiectele de infrastructură ale României și Bulgariei zece ani după intrarea lor în UE”. Documentul conţine 11 articole, publicate pe blog în ultimii doi ani, o parte din ele fiind preluate cu acordul mediilor din Croatia (Bilten), România (Gândul, PS News, Ioniţa`s) şi Bulgaria (A-specto, Baricada).

Continue reading “O contribuţie digitală despre relaţiile româno-bulgare cercetează interacţiunile dificile între ambele ţări”

Дигитална книга за румъно-българските отношения изследва трудното взаимодействие между двете страни

Iztochna-promishlena-zona-ruse
Мостът на дружбата (снимка: Явор Мичев, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Инфраструктурните проекти и международните отношения са две области, в които Букурещ и София търсят сътрудничество, но не винаги намират взаимност

Владимир Митев

Блогът „Мостът на приятелството“ публикува дигитална книга на английски, на румънски и на български език, озаглавена „Трудното сътрудничество: Външнополитическите взаимодействия и инфраструктурните проекти на Румъния и България десет години след влизането им в ЕС“. Документът обединява 11 статии, публикувани през последните две години на блога, като част от тях са препечатани с разрешението на медии от Хърватия (Bilten), Румъния (Gândul, PS News, Ioniţa`s) и България (A-specto, Baricada).

Continue reading “Дигитална книга за румъно-българските отношения изследва трудното взаимодействие между двете страни”

Reza Davari: Afacerile mondiale sunt conduse de la mândrie şi vanitate şi din această cauză e imposibil să fie evitate marele dezastre

davari_2
Reza Davari (foto: Reza Davari)

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Prof. Reza Davari este filozof iranian, preşedintele Academiei ştiinţelor din Iran de la 1998. A fost editorul-şef multor jurnale ştiinţifice iraniene. Carieria lui academică e legată cu publicarea celor 50 cărţi în sfera filozofiei şi a celor peste 700 articole la conferinţe, seminare şi în jurnale diferite. Peste 40 cărţi şi articole ale profesorului Davari sunt traduse în limba engleză, cea rusă, cea arabă, cea franceză şi altele. Totodată omul de ştiinţă a ocupat poziţii de conducere în educaţia înaltă şi în sfera culturii din Iran. Între 1980 şi 1982 a fost director Comisiei naţionale iraniene a UNESCO.

Acest interviu a fost publicat la 20 octombrie 2016 pe saitul revistei ”A-specto”.   

Domnule Davari, după intrarea în forţa a acordul nuclear există mai intensivă colobarare politică şi economoică între Iran şi Occident. Dacă aceste relaţii au ajuns la o etapă calitativ nouă?

Continue reading “Reza Davari: Afacerile mondiale sunt conduse de la mândrie şi vanitate şi din această cauză e imposibil să fie evitate marele dezastre”

Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия

davari_2
Реза Давари (снимка: Реза Давари)

Интервю на Владимир Митев

Проф. Реза Давари е ирански философ, председател на Академията на науките на Ислямска република Иран от 1998 г. Бил е главен редактор на редица ирански научни издания. Академичната му кариера е свързана с издаването на 50 книги в областта на философията и над 700 публикации на различни конференции, семинари и в журнали. Повече от 40 книги и публикации на професор Давари са преведени на английски, руски, арабски, френски и други езици. Паралелно с работата си на изследовател, ученият е заемал и управленски позиции във висшето образование и културата. Между 1980 г. и 1982 г. е бил директор на Иранската национална комисия за ЮНЕСКО.

Тази статия бе публикувана на 20 октомври 2016 г. на сайта на списание A-specto.

Господин Давари, след като ядреното споразумение влезе в сила, има по-интензивно политическо и икономическо сътрудничество между между Иран и Запада. Но, дали тези отношения наистина са на качествено нов етап?

Continue reading “Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия”

Eșecul lui Iohannis la Sofia

Klaus_Iohannis_Senate_of_Poland_2015_cropped_700
Președintele român Klaus Iohannis (foto: Wikipedia)

La vecinii din nord au apărut cereri de demisii după aventura cu flota comuna în Marea Neagră. Paradoxal e, că toți pot obţine profit de la ea, în afară de cei doi președinți, care mai probabil vor fi consolați cu câte un ordin de stat

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat la 20 iunie 2016 pe saitul revistei A-specto. 

Oare președintele bulgar Rosen Plevneliev a meritat ordinul național ”Steaua României”, pe care l-a primit pe 15 iunie de la omologul sau român Klaus Iohannis? Și care sunt contribuțiile către statul bulgar ale lui Iohannis, care e șef de stat doar de un an și jumatate, contribuții care l-au dus la ordinul ”Stara Planina”cu bentiţa, dat de Plevneliev în aceași zi?

Mediile din România și Bulgaria s-au focusat asupră dimensiunilor geopolitice ale ideii eșuate pentru flota anti-rusă din Marea Neagră și au rămas calme în ce priveşte multele întrebări rămase fără răspunsuri, pe care vizita lui Iohannis le-a deschis. Dar faptele vorbesc. În prima zi a vizitei, atât  președintele român, cât și colegul său bulgar au răspuns la o întrebare jurnalistică, că vor acționa împreună în susținerea ideii române pentru flota anti-rusă sub egida lui NATO în Marea Neagră, la care va participa și Turcia (vezi addendumul ”Comentarii în legatură cu vizita lui Iohannis în Bulgaria”). A doua zi – 16 iunie, la amiază, Premierul bulgar Boiko Borisov, ministrul aparării Nicolai Nenciev și Președintele Plevneliev împreună s-au retras de la idea pentru această structura militară, ”așa cum e propusă” și fără aprobarea lui NATO.

Câtevă ore mai tărziu, lângă orașul Marten, în apropierea oraşului Ruse, Iohannis a făcut remărci importante, pentru a stopa ”interpretările”. ”Nu creează nimeni o flotă NATO, asta este o prostie. NATO nu poate şi nu doreşte să întreţină o flotă proprie în Marea Neagră”, a declarat Iohannis, adaugând că inițiativă maritima se referă la traininguri și exerciții comune ale celor trei tari riverane Mării Negre, membre NATO – România, Bulgaria și Turcia. De la București a venit opinia premierului român Dacian Cioloș. In opinia domniei sale la Sofia s-a vorbit nu despre flotă, ci despre colaborarea în Marea Neagră sub egida Alliansul între țările membre riveriane din regiunea.

Pentru a putea înțelege ce s-a întâmplat de fapt,  e bine să ne uităm la multiplele contexte în care s-a desfăşurat cazul.

Continue reading “Eșecul lui Iohannis la Sofia”

Софийският провал на Йоханис

Klaus_Iohannis_Senate_of_Poland_2015_cropped_700
Румънският президент Клаус Йоханис (снимка: Уикипедия)

В северната ни съседка вече се чуват искания за оставки след авантюрата с общия черноморски флот. Парадоксално, но всички може да извадят ползи от ситуацията, освен двамата президенти, които ще се утешат с по един орден.

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 20 юни 2016 г. на сайта на списание A-specto. 

Успя ли президентът Росен Плевнелиев да заслужи националния орден „Звезда на Румъния“, който получи на 15 юни от румънския си колега Клаус Йоханис? А какви са заслугите към българската държава на Йоханис, който е на власт от около година и половина, та той беше удостоен от Плевнелиев с орден „Стара планина“ с лента?

Медиите в Румъния и България се фокусираха върху геополитическите измерения на провалилата се идея за антируски флот в Черно море и мълчаха за множеството отворени въпроси, които посещението на Йоханис в България породи. Фактите обаче говорят. В първия ден от визитата на журналистически въпрос и румънският президент, и българският му колега заявяват общи действия (виж карето “Едно към едно”) в подкрепа на румънската идея за флот под егидата на НАТО в Черно море, в който трябва да участва и Турция. На втория ден – 16 юни, по обяд, българският премиер Бойко Борисов, военният министър Николай Ненчев и президентът Плевнелиев заедно отхвърлят идеята за подобна военна структура, „така, както е предложена“ и без одобрението на НАТО.

Няколко часа по-късно в град Мартен край Русе Йоханис прави важни уточнения, за да пресече „възникналите интерпретации“. „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създаде свой флот в Черно море“, завява Йоханис, оправдавайки идеята си с това, че военноморската инициатива всъщност се отнасяла за общо обучение и тренировки на трите черноморски членки на НАТО – Румъния, България и Турция. От Букурещ долита и мнението на румънския премиер Дачиан Чолош. Според него не става въпрос за флот, а за сътрудничество в Черно море под егидата на НАТО между крайбрежните страни-членки на пакта.

За да се разбере какво всъщност е станало, е добре да се вгледаме в множеството контексти, в които казусът се разгърна.

Continue reading “Софийският провал на Йоханис”