Актьорът като изразител на народния дух

768px-Dan_Puric_wikipedia
Дан Пурик (източник: Уикипедия)

Румънският актьор Дан Пурик по своеобразен начин изразява румънския дух. Това прави и колегата му Камен Донев с българския дух. И двамата играят една и съща главна роля в една и съща руска пиеса, наречена „Самоубиецът“ – единият в Букурещ, другият в София.

Владимир Митев

Статията бе публикувана на 20 януари от агенция БГНЕС. 

Румънският актьор Дан Пурик и българският му колега Камен Донев нямат много общо. 56-годишният Пурик по правило е по-сериозен в публичните си изяви. Говори за духовна борба, използва термини с религиозно и морално звучене като „изкушение“ или „поквара“.

Обвиняват го, че е създал култ към себе си. В същото време Донев е един от царете на нонсенса в България. Забавните клипове от сайта „Швъргало“ иронизират него самия, разсмиват, но и по свой начин поставят определени проблеми и явления от живота на мястото им. Донев няма претенции на месия. В интервютата си със силни оценки обаче той изразява отношението на един обикновен, честен и справедлив човек към деформираните обществени отношения. И използва сатирата, за да изрази посланието си.

И все пак двамата актьори неочаквано си приличат. И то не само защото играят една и съща главна роля в една и съща пиеса в националните театри на родините си – Подсекалников в „Самоубиецът“ (поставена в „Народния театър“ в София като „Животът е прекрасен“). И двамата, всеки по свой начин, изразяват характерни черти на националния дух на народа си.

Continue reading “Актьорът като изразител на народния дух”

Advertisements

Actorul ca reprezentant al sufetului propriului popor

768px-Dan_Puric_wikipedia
Dan Puric (sursă: Wikiepdia)

Actorul român, Dan Puric, oglindește sufletul românesc într-un mod special. Același lucru face și colegul sau Kamen Donev cu sufletul bulgăresc. Amandoi joacă același rol în aceeași piesă, care se numește ”Sinucigașul” – unul în București, celălalt – în Sofia.

Articol de Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat de agenția BGNES la 20 ianuarie 2016.

Actorul român , Dan Puric, și colegul lui, Kamen Donev, n-au multe în comun. Puric, în vărstă de 56 ani, în principiu e mai serios în discursurile sale publice. El vorbește despre lupta spituală a omului, folosește drept ”ispită” termeni cu semnificație religioasă și morală . E acuzat că a creat un cult al propriei persoane.

În același timp Donev este regele nonsensului în Bulgaria. În clipurile video amuzante de pe siteul ”Shvărgalo” se ironizează, râde, dar de asemenea ilustrează anumite probleme și evenimente sociale. Donev nu are pretenția să fie Mesia. În interviurile sale, el arată doar atitudinea unui om obișnuit și onest vizavi de relațiile sociale deformate.

In mod surprinzător cei doi actori se asemănă. Ei joacă același rol în aceeași piesă în teatrele nationale din țările lor – Podsekalnikov în ”Sinucigașul”. Fiecare dintre ei reprezintă în mod propriu trăsăturile caracteristice ale sufletului poporului său.

Continue reading “Actorul ca reprezentant al sufetului propriului popor”

Mihai Goțiu: Cazul ”Roșia Montana” a provocat o revoluție culturală în România

gotiu_carta_800
Cartea lui Mihai Goțiu – ”Afacerea Roșia Montana” e bestseller și este laudată ca fiind ”cartea unei generații” (foto: Mihai Goțiu)

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Mihai Goțiu este journalist român de investigație și activist al societății civile. A fost născut în satul Ilia, județul Hunedoara la 6 decembrie 1971. A studiat drept și journalism la Universitatea ”Babeș-Bolyai” din Cluj. A fost editor-șef la ziarele săptămânale ”Clujeanul”, ”Viața clujeanului” și cotidianul ”Ziarul Clujului”. În 2013 a scris investigația ”Afacerea Roșia Montană”, care urmărește pas cu pas evoluția proiectului de la mina de aur ”Roșia Montană”. Acest proiect a provocat cele mai puternice proteste din România de după 1989.

”Roșia Montană” este un proiect minier pentru extragere de aur și argint. Proiectul se desfășoară în județul Alba și a început în 1995. El se află sub controlul companiei Roșia Montană Gold Corporation (RMGC). 80,69% din această companie este propietatea companiei canadiene Gabriel Corporation, în care acționarii sunt miliardari americani. 19,31% din RMGC este proprietatea statului român prin compania statală Minvest. Gabriel Resources controlează RMGC prin intermediul unei rețele de subcompanii din zonele off-shore – Barbados, Island of Jersey, Olanda. Compania centrală a Gabriel Resources este în Canada, deoarece acolo există cele mai bune legi pentru companii internaționale de minerit, explică Goțiu. Impozitele în Barbados sunt foarte mici. În Island of Jersey nu se platesc impozite pentru tranzacții. După părerea lui Goțiu, Olanda este cea care emite cele mai buni legi pentru investitori în licitațiile dintre companii și state.

Investitorii de la ”Roșia Montana” au intenționat să utilizeze cianuri pentru extracția uluiaur. În opinia susținătorilor pentru acest proiect au fi fost create 3 600 joburi. După semnarea contractului cu investitorii, statul român ar fi trebuit să primească 6% din valoarea aurului și artginului extras – în bani sau în natură. Susținătorii proiectului au apreciat că dacă aurul costă 1 200 dolari pentru troy-uncie statul român ar fi primit 2,3 miliarde dolari pentru întreaga periodă de exploatare a minei.

Proiectul a căpătat notoritate pentru contractele din umbră, de la nivelul înalt al statului, a provocat nemulțumirea ecologilor, din cauza tehnologiei de cianuri, naționaliștii au fost de asemenea nemulțumiți, deoarece averea națională se vinde ieftin străinilor. Și alte grupuri sociale au participat la lupta pentru diferite interese în legatură cu ”Roșia Montană”. Mii de români au protestat împotriva proiectului ani de zile. Apogeul protestelor a avut loc în toamna lui 2013. In urma acestor proteste dezvolatrea proiectului a fost oprită. La începutul lui 2015 mulți dintre angajații RMGC au fost eliberați. În iulie 2015 investitorul a început procedura pentru arbitraj internațional în Washington, după ce a declarat că nu se întelege cu statul român.

Mișcarea de protest a devenit o parte importantă a vieții social-politice a României, din ultimii ani. ”Partidul de protest” român s-a născut în ianuarie și februarie 2012. Atunci Piața Universității a adunat nemulțumiți de la reformele în sănătate, începute de președintele Traian Băsescu. Ele l-au forțat pe Raed Arafat, întemeietorul sistemului modern de urgență românesc, să demisioneze. Aceste protest n-au susținut un partid în defavoarea altuia, ci a pus întrebări despre dezvoltarea generală a țării și a cautat raspunsuri în afara partidelor existente. Protestele din 2012 l-au forțat pe Băsescu să facă un pas înapoi pentru prima oara după ce a devenit președinte în 2005. El a dizolvat guvernul lui Emil Boc. Guvernul nou, al șpionului Mihai Răzvan Ungureanu, a stat la putere doar câteva luni. Apoi datorită schimării majorității parlamentare, puterea a fost preluata de social-democratul Victor Ponta, care a devenit premier.

Conducerea lui Ponta a fost de asemenea marcată de proteste serioase. Încercările lui de a strica votul în diasporă în timpul alegerilor prezidențiale au fost o cauză pentru mari proteste, ce si-au avut sediul la Cluj. La 14 noiembrie 2014, două zile înaintea celui de-al doilea tur al alegerilor prezidențialepe care le-a câștigt oponentul lui Ponta, liberalul Klaus Iohannis – 20 000 demonstranți în centrul Clujului au susținut ”Declarația de la Cluj”. Aceasta este un document, care marchează ordinea de zi a țării, așa cum și-o imaginează participanții la mișcarea de protest. Traducerea acestui document poate fi citită aici.

Mihai Goțiu vorbește cu agenția BGNES despre miscarea de protest din România, cazul ”Roșia Montană”, importanța serviciilor de informație în tranziția românească și lupta împotriva corupției, precum și despre ”Declarația de la Cluj”. Goțiu povestește despre rolul special jucat de orașul Cluj în societatea românească și în mișcarea de protest.
Continue reading “Mihai Goțiu: Cazul ”Roșia Montana” a provocat o revoluție culturală în România”

Михай Гоциу: Казусът “Рошиа Монтана” предизвика културна революция в Румъния

gotiu_carta_800
Книгата на Михай Гоциу – “Аферата Рошиа Монтана”, е бестселър в Румъния и е описвана като “книгата на едно поколение” (снимка: Михай Гоциу)

Интервю на Владимир Митев

Михай Гоциу е румънски разследващ журналист и активист на гражданското общество. Роден е в село Илия, окръг Хунедоара на 6 декември 1973 г. Има бакалавърска степен по право и е учил журналистика в Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж Напока. Бил е главен редактор на седмичните издания „Клужанин“ и „Животът на клужанина“, както и на ежедневника „Вестник на клужанина“. Автор е на разследването „Аферата Рошиа Монтана“ от 2013 г., което следва стъпка по стъпка еволюцията на златодобивния проект „Рошиа Монтана“, предизвикал най-мащабните протести в Румъния след 1989 г.

„Рошиа Монтана“ е минен проект в румънският окръг Алба за добив на злато и сребро, който стартира през 1995 г. Той е под контрола на Rosia Montana Gold Corporation (RMGC). 80,69% от тази компания са притежавани от канадската Gabriel Corporation, в която акционери са американски милиардери. 19,31% от RMGC са собственост на Румъния чрез държавната компания Minvest. Gabriel Resources притежава RMGC чрез мрежа от поделения в офшорни зони – Барбадос, Островът Джърси и Холандия. Седалището на Gabriel Resources е в Канада, защото тя осигурява най-благоприятно законодателство за международните минни компании, обяснява Гоциу. В Барбадос се плащат изключително ниски данъци. На Острова Джърси не се плащат данъци за транзакции. А Холандия според него има най-доброто законодателство за съдебни спорове между компании и държави.

Инвеститорите в „Рошиа Монтана“ възнамеряваха да използват цианидни технологии за добив на злато. Според привържениците на проекта и плановете на компанията RMGC той трябваше да създаде 3 600 работни места. Съгласно споразумението си с инвеститорите румънската държава щеше да получава 6% от стойността на добитото злато и сребро в мината – в пари или в натура. Очакванията на привържениците на проекта бяха при цена на златото от 1200 долара за тройунция приходите на румънската държава за цялостната експлоатация на мината да бъдат 2,3 млрд. долара.

Проектът стана нарицателно за сенчести сделки на високо държавно ниво, провокира недоволството на еколози заради цианидната технология, на националисти, които негодуваха, че националните богатства се отдават евтино на чужденци, на други социални общности, които поведоха борба в отстояването на различни интереси по отношение на „Рошиа Монтана“. Хиляди румънци излизаха на демонстрации срещу проекта в продължение на години. Кулминацията на протестите бе през есента на 2013 г., след което неговото развитие спря. В началото на 2015 г. по-голямата част от назначените от RMGC служители бяха освободени. През юли 2015 г. инвеститорът стартира процедури за международен арбитраж в Центъра на Световната банка за разрешаване на инвестиционните спорове във Вашингтон, след като обяви, че има неразбирателство с румънската държава относно златодобива в „Рошиа Монтана“.

През последните години протестното движение в Румъния се превърна във важна част от общественополитическия живот. Раждането на румънската „партия на протеста“ стана през януари и февруари 2012 г., когато Университетският площад в Букурещ събра няколко хиляди недоволни от реформите в здравеопазването, инициирани от президента Траян Бъсеску и довели до оставката на уважавания създател на съвременната система за спешна медицинска помощ в страната – Раед Арафат. Тези протести бяха не просто в подкрепа на една политическа групировка срещу друга, а поставиха въпроси за цялостното развитие на страната и търсеха отговора им вън от дотогава съществуващите партии. Протестите от зимата на 2012 г. принудиха Бъсеску да направи крачка назад за първи път от избирането му като държавен глава през 2005 г. Той разпусна кабинета на Емил Бок, а новото правителство начело с разузнавача Михай Ръзван Унгуряну остана на власт само няколко месеца. След това благодарение на промяна на парламентарното мнозинство властта бе овладяна от социалдемократа Виктор Понта, който стана министър-председател.

Управлението на Понта също бе белязано от сериозни протести. Опитите на неговото правителство да опорочи вота в чужбина по време на президентските избори м.г., за който се знае, че по принцип отива при опонентите на социалдемократите, бе повод за мащабни демонстрации в страната с център град Клуж Напока. На 14 ноември 2014 г. – два дни преди втория тур на президентските избори, спечелен от опонента на Понта – либерала Клаус Йоханис, 20 000 демонстранти в центъра на Клуж Напока приеха т.нар. Декларация от Клуж. Това е документ, който очертава дневния ред на страната, такъв, какъвто си го представя протестното движение в нея. Негов превод на български може да се прочете тук.

Михай Гоциу говори с агенция БГНЕС за протестното движение в Румъния, за казуса „Рошиа Монтана“, за ролята на тайните служби в румънския преход и в борбата с корупцията, за значението на Декларацията от Клуж. Гоциу разкрива и особената роля на град Клуж Напока в румънското общество и в румънското протестно движение.

Continue reading “Михай Гоциу: Казусът “Рошиа Монтана” предизвика културна революция в Румъния”