De ce bulgarii grădinări din România sunt numiți ”sârbi”?

Grădinile bulgarilor-sârbi se află în nordul municipiului Buzău (foto: Iulian Bunila)

Astăzi – peste trei veacuri după stabilirea lor în Româniia aici continua să trăiască locuitori cu știința despre legumicultură superioară

Iulian Bunila

Acest articol a fost publicat la 5 decembrie 2016 pe site-ul ”Adevărul” de la corespondentul lui pentru Buzău Iulian Bunila. Titlul și subtitlul sunt ai blogului ”Podul prieteniei”.

Grădinăritul la români are o istorie recentă, iar ea este strâns legată de emigranţii bulgari care s-au stabilit în Ţara Românească în ultimele secole unde s-au declarat sârbi.

Buzoienii sunt printre cei mai iscusiţi grădinari şi multe pieţe din ţară sunt aprovizionate de legumicultorii care deţin terenuri la marginea municipiului Buzău dar şi în comunele aflate în vecinătatea acestuia. Ceapa de apă, varza de Buzău, tomatele din această zonă sunt printre cele mai gustoase legume, apreciate pentru aromă, consistenţă, rezistenţa în timp.

Mulţi nu ştiu însă că priceperea legumicultorilor buzoieni se datorează comunităţii de bulgari, renumiţi cultivatori de legume, care s-au stabilit în toată Ţara Românească, după 1700. Ei au început să îşi părăsească locurile de baştină, după ce otomanii au transformat meleagurile de la sud de Dunăre în paşalâc şi au început influenţele religiei musulmane în Balcani. Refugiaţii bulgari au ales să meargă în nord, spre valahii creştin-ortodocşi, astfel că s-au stabilit pe terenuri din Giurgiu, Dâmboviţa, până la Constanţa.

Защо българите градинари в Румъния са наричани „сърби“?

Градините на българите-сърби се намират в северната част на община Бузъу (снимка: Юлиан Бунила)

Днес – повече от три века след заселването си в района на Бузъу, тук продължават да живеят заселници с превъзходни знания в зеленчукопроизводството

Юлиан Бунила

Тази статия бе публикувана на 5 декември 2016 г. на сайта на в. Adevărul от кореспондента му за Бузъу Юлиан Бунила. Заглавието и подзаглавието са на блога „Мостът на приятелството“.

Градинарството при румънците е с кратка история, но тя е силно свързана с българските емигранти, които се установяват във Влашко преди няколко века под името сърби.

Жителите на Бузъу са сред най-запалените градинари. Много от пазарите в страната са зареждани със зеленчуци от терени на община Бузъу или в общини, граничещи с нея. Лукът, зелето, доматите от тази област са сред най-вкусните зеленчуци, ценени за вкуса и устойчивостта си във времето.

Мнозина обаче не знаят, че познанието за зеленчуците в региона се дължи на общността на българите – известни зеленчукопроизводители, които се установяват във Влашко след 1700 г. Те напускат родните си краища, след като османците въвеждат своя система за контрол върху подчинените земи и започват да утвърждават мюсюлманската религия на Балканите. Българските бежанци избират да отидат на север при православните власи и така се установяват в райони от Гюргево през окръг Дъмбовица до Констанца.