Bulgaria and Romania Are (Finally) Getting to Know Each Other

A Romanian church at the zone of the Iron Gate on the Danube (source: Pexels, CC0)

For decades in the 20th century, Bulgarians and Romanians, two neighboring nations sharing 609 kilometers of border, knew little of each other. Today, 15 years after the two countries became members of the larger European family, things are changing for the better

Galina Ganeva

This article was published on 14 September 2022 at the Polish site 3seaseurope.com.

“There are probably not many Bulgarians who know that, apart from mamaliga, or polenta, Romanian cuisine is almost identical to what we proudly call traditional Bulgarian cuisine. The Easter bread Kozunak (they even call it the same) and sarmi, stuffed vine or cabbage leaves on Christmas, which they call sarmale. We have many similar sayings. Why do we not know about these similarities?,” wonders Maria Stanimirova-Hazday, a Bulgarian translator of the Romanian language.

Continue reading

Bulgaria și România încep (în sfârșit) să se cunoască

O biserică română din zona Cazanelor Dunării (sursă: Pexels, CC0)

Timp de zeci de ani în secolul al XX-lea, bulgarii și românii, două națiuni vecine care împart 609 kilometri de graniță, au știut foarte puțin una despre cealalta. Astăzi, la 15 ani după ce cele două țări au devenit membre ale marii familii europene, lucrurile se schimbă în bine

Galina Ganeva

Acest text a fost publicat în ziua de 14 septembrie 2022 pe site-ul polonez 3SeasEurope.com.

“Probabil că nu sunt mulți bulgari care știu că, în afară de mamaliga sau polenta, bucătăria românească este aproape identică cu ceea ce noi numim cu mândrie bucătăria tradițională bulgară. Pâinea de Paște Kozunak (ei chiar îi spun la fel – cozonac) și sarmi, frunze de viță de vie sau de varză umplute de Crăciun, pe care ei le numesc sarmale. Avem multe ziceri asemănătoare. De ce nu știm despre aceste asemănări?”, se întreabă Maria Stanimirova-Hazday, traducătoare din limba bulgară în limba română.

Continue reading

България и Румъния (най-накрая) се опознават

В продължение на десетилетия през ХХ век българите и румънците от две съседни държави, които имат 609 км обща граница, са знаели много малко един за друг. Днес, 15 години след като двете страни станаха членове на голямото европейско семейство, нещата се променят към по-добро

Галина Ганева

Този текст бе публикуван на 14 септември 2022 г. на полския уебсайт 3SeasEurope.com.

“Вероятно не много българи знаят, че с изключение на мамалигата или полентата, румънската кухня е почти идентична с това, което с гордост наричаме традиционна българска кухня. Великденски хляб “Козунак” (дори го наричат по същия начин – “козонак”) и сарми, лозови или зелеви листа, пълнени на Коледа, които наричат “сармале”. Имаме много подобни поговорки. Защо не знаем за тези прилики?”, пита Мария Станимирова-Хаздай, преводач от български на румънски език.

Continue reading

Ionel Aurelian Cotoban: Fără a-şi cunoaşte istoria comună, românii şi bulgarii simt o mare apropiere

cotoban-700x350

Aurelian Cotoban la sfinţirea fanânei din Chirnogi (foto: YouTube)

Interviu cu autorul cărţii ”Ortodoxie fără graniţe. Pelerin pe ambele maluri ale Dunării” despre valoarea ortodoxiei astăzi, despre nihilismul timpurilor şi despre legăturile româno-bulgare stravechi

Vladimir Mitev

Aurelian (Relu) Cotoban este de profesie inginer agronom, lucrează ca diriginte de poştă, este doctorand în management. Are două cărţi publicate şi numeroase articole scrise pentru diferite reviste sau site-uri de ştiri. Locuieşte în Chirnogi – o comună aflată pe malul Dunării, înfrăţită de 6 ani cu Municipalitatea Tutrakan şi situată la 70 de kilometri de municipiul Ruse. Localitatea Chirnogi este foarte veche, dovezile arheologice arată o aşezare permanentă de circă şase-şapte mii de ani. Legăturile localităţii cu bulgarii şi Bulgaria sunt multe. Drumul Olteniţa-Bucureşti a fost construit cu piatra, adusă şi cărată de către căruţaşii bulgari. Biserica Adormirea Maicii Domnului în cartierul Stupinele (Chirnogi) a fost construită de meşteri bulgari. Prima biserică din Chirnogi, Sf. Nicolae, avea la începutul anilor 1800 un preot hirotonit de către Vladica de la Ruse. La recensamântul din 1820-1830 populaţia Chirnogiului era de peste un sfert bulgari declaraţi. ”Toate acestea sunt poate o explicaţie sau fire nevăzute ce leagă ca un pod de prietenie peste Dunare (mai durabil şi mai trainic decât orice pod din fier) cele două popoare”, crede Aurelian Cotoban.

De-a lungul timpului, el a participat la diverse întâlniri româno-bulgare cu oameni simpli, cu autorităţi civile şi religioase. Românul credincios a fost la Galeria de Artă din Ruse pentru deschiderea expoziţiei de icoane din sticlă şi de porturi tradiţionale din România în ziua de 5 decembrie 2018. Atunci el a dăruit unor participanţi din Ruse cartea sa ”Ortodoxie fără frontiere (pelerin pe ambele maluri ale Dunării)”, în care povesteşte despre locuri bisericeşti şi slujbe comune ale românilor, bulgarilor şi ale celorlalte popoare ortodoxe ”pe ambele maluri ale Dunării”.

Continue reading

Йонел Аурелиан Котобан: Румънците и българите чувстват голяма близост, без да познават своята обща история

cotoban-700x350

Аурелиан Котобан на освещаването на фонтана в Кирнодж (снимка: YouTube)

Интервю с автора на книгата “Православие без граници. Поклонник по двата бряга на Дунава” за значението на православието днес, за нихилизма на съвременността и за древните румъно-български връзки

Владимир Митев

Аурелиан (Релу) Котобан е по професия инженер -агроном, работи като шеф на пощенска служба и е докторант по мениджмънт. Има две издадени книги и многобройни публикувани статии за различни списания и новинарски сайтове. Живее в село Кирнодж на брега на Дунава на 70 км от Русе. Селото е побратимено с община Тутракан от 6 години.

Село Кирнодж е много древно. Археологическите свидетелства показват, че там е имало уседнало население от около 6000-7000 години. Връзките на селото с българите и с България са много. Пътят Олтеница-Букурещ е бил изграден с камък, донесен и обработен от българи. Църквата “Възнесение Богородично” в центъра на квартала “Ступинеле” в Кирнодж е изградена от българи. Първата църква в Кирнодж – Св. Николай, е имала в началото на ХIX век свещеник, ръкоположен от владиката на Русе. На преброяването през 1820-1830 г. населението на Кирнодж е било над ¼ съставено от обявили се за българи. “Всичко това може би е обяснение или показва невиждани нишки, които свързват двата народа като мост на приятелството над Дунава (по-здрав и по-траен от всеки железен мост)”, Аурелиан Котобан.

Той е участвал в различни румъно-български срещи с обикновени хора, с граждански и с религиозни власти. На 5 декември 2018 г. вярващият румънец бе в русенската Художествена галерия за откриването на изложба на икони от стъкло и на народни носии от Румъния. Тогава той подари на някои участници в събитието книгата си “Православие без граници. Поклонник по двата бряга на Дунава”, в която разказва за църковни места и общи служби на румънците, българите и другите православни народи “по двата бряга на Дунава”.

Continue reading