Sergiu Mișcoiu: Relațiile româno-bulgare sunt nemeritat de slabe

Sergiu Mișcoiu (sursă: YouTube)

O privire asupra sentimentelor celor două națiuni sud-europene una față de cealaltă și asupra diverselor idei de generare a unei dinamici în conexiunile lor

Vladimir Mitev

Cea de-a doua parte a interviului cu profesorul de studii europene de la Universitatea din Cluj-Napoca se referă la motivele lipsei de dinamică și de încredere în relațiile bulgaro-române și la modalitățile de depășire a obstacolelor. Comerțul bilateral dintre cele două țări este destul de bun, dar este generat mai ales de corporațiile multinaționale care fac comerț între ele sau cu partenerii lor locali. Cele două țări sunt împiedicate de faptul că se află în afara spațiului Schengen. Un mini-Schengen pentru ele este o soluție, la care Mișcoiu ține foarte mult, dar nu este momentul pentru aceasta, deoarece cele două țări nu au încrederea necesară între instituțiile lor. Centre culturale între ele și multe proiecte culturale la scară mică ar putea crea dinamică și cunoaștere reciprocă între popoarele lor. Poate că tocmai oamenii sunt cei care ar putea acționa ca o punte de prietenie în relațiile bilaterale.

Continue reading

Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

What can Romania and Bulgaria do to reduce the queue on their border crossings?

Doru Dragomir (source: Doru Dragomir)

Doru Dragomir of the Bilateral Chamber of Commerce Romania-Bulgaria shares a number of ideas for easing of the traffic burden on the Bulgarian-Romanian border and tells what his organization has been proposed as solutions

Vladimir Mitev

Vladimir Mitev talks to Doru Dragomir – the president of the Bilateral Chamber of Commerce Bulgaria Romania, about the annual summer problems at the Bulgarian-Romanian border crossings – the long queues of vehicles. Doru Dragomir tells about a number of ideas that Bilateral Chamber of Commerce has proposed to both governments – such as electronic payment of the bridge tax, special subscription cards or green lines for people who travel for work. He also says that right now there is a not-well-known possibility for payment of the bridge tax on the Romanian side of the border through pre-paid vouchers – a possibility known and used mostly by Romanian transport companies.  Vladimir Mitev mentions that the two countries theoretically could try to create their own space without border control, something like a mini-Schengen. At the end Doru Dragomir tells about some good practices that have been applied – e.g. the small trucks now have a fast lane at the Rousse-Giurgiu border crossing.

The recording of the interview can be heard here:

Continue reading

Ce pot face România și Bulgaria pentru a reduce cozile de așteptare la punctele de trecere a frontierei?

Doru Dragomir (sursă: Doru Dragomir)

Doru Dragomir, de la Camera de Comerț Bilaterală România-Bulgaria, împărtășește o serie de idei pentru a ușura povara traficului la granița româno-bulgară și spune ce a promovat organizația sa ca soluții

Vladimir Mitev

Vladimir Mitev discută cu Doru Dragomir – președintele Camerei de Comerț Bilaterale Bulgaria România-, despre problemele care apar în fiecare vară la punctele de trecere a frontierei româno-bulgare – cozile lungi de autovehicule. Doru Dragomir vorbește despre o serie de idei pe care Camera Bilaterala de Comerț le-a propus celor două guverne – cum ar fi plata electronică a taxei de pod, carduri speciale de abonament sau linii verzi pentru cei care călătoresc la muncă. De asemenea, el spune că în acest moment există o posibilitate nu foarte cunoscută de plată a taxei de pod pe partea română a frontierei prin bonuri preplătite – o posibilitate cunoscută și folosită mai ales de companiile de transport din România.  Vladimir Mitev menționează că, teoretic, cele două țări ar putea încerca să își creeze un spațiu propriu fără control la frontieră, ceva de genul unui mini-Schengen. La final, Doru Dragomir vorbește despre unele bune practici care au fost aplicate – de exemplu, camioanele mici au acum o bandă rapidă la punctul de trecere a frontierei Ruse-Giurgiu.

Înregistrarea interviului poate fi ascultată aici cu subtitrări în limba română:

Continue reading

Какво могат да направят Румъния и България, за да намалят опашките на граничните си пунктове?

Дору Драгомир (източник: Дору Драгомир)

Дору Драгомир от Двустранната търговска камара България-Румъния споделя редица идеи за облекчаване на трафика по българо-румънската граница и разказва за какво неговата организация настоява като решения

Владимир Митев

Владимир Митев разговаря с Дору Драгомир – председател на Двустранната търговска камара България-Румъния, за ежегодните летни проблеми на българо-румънските гранични пунктове – дългите опашки от превозни средства. Дору Драгомир разказва за редица идеи, които неговата търговска камара е предложила на двете правителства – като електронно плащане на такса мост, специални абонаментни карти или зелени линии за хората, които пътуват по работа. Той също така казва, че в момента съществува малко известна възможност за плащане на такса мост от румънската страна на границата чрез предплатени ваучери – възможност, която е известна и се използва предимно от румънските транспортни фирми. Владимир Митев споменава, че теоретично двете страни биха могли да се опитат да създадат свое собствено пространство без граничен контрол, нещо като мини-Шенген. Накрая Дору Драгомир разказва за някои добри практики, които са били приложени – например малките камиони вече имат бърза лента на граничния пункт Русе-Гюргево.

Интервюто със субтитри на български език може да бъде чуто тук:

Continue reading

Nicolae Ciuca: Our energy security is highly dependent on the Black Sea

Under the rule of former Bulgarian Prime Minister Kiril Petkov and his Romanian counterpart Nicolae Ciuca, there was a thaw in Bulgarian-Romanian relations on a number of issues related to infrastructure and energy ties, as well as in the management of the Danube (source: YouTube)

Disruption of natural gas supplies to Bulgaria and Poland could lead to escalating insecurity

The Bridge of Friendship: Nicolae-Ionel Ciuca is Romania’s prime minister from 25 November 2021. He is a retired general of the Romanian land forces. He participated in missions in Afghanistan, Bosnia and Herzegovina and Iraq. In May 2004, he led a Romanian combat unit in the Romanian army’s first battle since World War II at Nasiriyah in Iraq. Since April 2022, Ciuca became the leader of the National Liberal Party, which belongs to the European People’s Party family. 

General Ciuca’s political rise has taken place in the context of corona crisis and the escalation of tensions in Eastern Europe that led to the Russian invasion of Ukraine. In these conditions, it is a sign of the confidence of the Euro-Atlantic partners in his personality that he has been awarded the highest state honours not only of his native Romania, but also of France and the United States. However, since taking office as Prime Minister, he has been accused of plagiarising his dissertation on military studies, and an investigation is currently underway.

The blog Bridge of Friendship has published below an interview with the Romanian Prime Minister by Nikolai Krastev and Vesislava Antonova, published in the 6/2022 issue of Manager magazine.

Continue reading

Nicolae Ciucă: Securitatea noastră energetică depinde în mare măsură de Marea Neagră

Sub conducerea fostului prim-ministru bulgar Kiril Petkov și a omologului său român Nicolae Ciuca, a avut loc un dezgheț în relațiile româno-bulgare pe o serie de subiecte legate de infrastructura și legăturile energetice, precum și în gestionarea Dunării (sursa: YouTube)

Întreruperea aprovizionării cu gaze naturale a Bulgariei și Poloniei ar putea duce la o creștere a insecurității energetice.

Podul Prieteniei: Nicolae-Ionel Ciucă este prim-ministru al României începând cu 25 noiembrie 2021. Este general în retragere al forțelor terestre române. A participat la misiuni în Afganistan, Bosnia și Herțegovina și Irak. În mai 2004, a condus o unitate românească de luptă în prima bătălie a armatei române de după cel de-al Doilea Război Mondial, la Nasiriyah, în Irak. Din aprilie 2022 Ciucă a devenit liderul Partidului Național Liberal, care face parte din familia Partidului Popular European. 

Ascensiunea politică a generalului Ciucă a avut loc în contextul crizei coronavirusului și al escaladării tensiunilor din Europa de Est, care a dus la invazia rusă în Ucraina. În aceste condiții, este un semn al încrederii partenerilor euro-atlantici în personalitatea sa faptul că a fost distins cu cele mai înalte distincții de stat nu doar ale României natale, ci și ale Franței și Statelor Unite. Cu toate acestea, de la preluarea mandatului de prim-ministru, a fost acuzat că și-a plagiat teza de doctorat în științe militare, iar în prezent este în curs o anchetă.

Blogul Podul Prieteniei publică mai jos un interviu cu premierul român, realizat de Nikolai Krâstev și Vesislava Antonova, apărut în numărul 6/2022 al revistei Manager.

Continue reading

Николае Чука: Енергийната ни сигурност е силно зависима от Черно море

По времето на управлението на бившия български премиер Кирил Петков и на румънския му колега Николае Чука настъпи размразяване в българо-румънските отношения по редица въпроси, свързани с инфраструктурните и енергийните връзки, както и в управлението на река Дунав (източник: YouTube)

Прекъсването на доставките на природен газ за България и Полша, може да доведе до ескалиране на несигурността

Мостът на приятелството: Николае-Йонел Чука е министър-председател на Румъния от 25 ноември 2021 г. Той е пенсиониран генерал от румънските сухопътни сили. Участвал е в мисии в Афганистан, Босна и Херцеговина и Ирак. През май 2004 г. ръководи румънска бойна част в първата битка на румънската армия след Втората световна война при Насирия в Ирак. От април 2022 г. Чука стана лидер на Националнолибералната партия, която принадлежи на семейството на Европейската народна партия. 

Политическият възход на генерал Чука протича в условията на корона криза и на ескалацията на напрежението в Източна Европа, довело до руската инвазия в Украйна. В тези условия знак за доверието на евроатлантическите партньори в неговата личност е фактът, че е носител на висши държавни отличия не само на родната Румъния, но и на Франция и САЩ. След встъпването му в длъжност като премиер обаче бе обвинен в плагиатство на своята дисертация по военни науки, като в момента тече разследване.

Блогът “Мостът на приятелството” публикува по-долу интервю с румънския премиер на Николай Кръстев и Весислава Антонова, публикувано в списание “Мениджър” в брой 6/2022 г

Continue reading