Eine andere Art von grenzüberschreitendem Journalismus

Die Donaubrücke – Ruse-Giurgiu (foto: Yavor Michev)

Darstellung einer journalistischen Erfahrung aus dem Blog “Die Brücke der Freundschaft”

Vladimir Mitev

Dieser Artikel ist eine leicht verbesserte Version einer Publikation, die auf einer Konferenz zum Thema Journalismus der Universität Veliko Tarnovo im November 2018 präsentiert wurde.

Die EU betrachtet den Begriff “Grenze” auf eine neue Art und Weise. Von einer die Völker trennenden Mauer verwandelt sich die europäische Grenze in eine magische Linie, hinter der die Verständigung, das Bekanntmachen und die Zusammenarbeit mit den Nachbarn beginnen. Die “Überschreitung der Grenze” wird zum Objekt einer Vielzahl von Berichten und Strategien der Union, die auf grenzüberschreitende Verbindungen hofft (siehe zum Beispiel Europäische Kommission 2017: 1 und 2017:2).
Laut einer Mitteilung der Europäischen Kommission an den Europäischen Rat und das Europäische Parlament vom 20. September 2017 machen die Regionen mit Binnengrenzen in der EU 40% des Territoriums der EU aus. Innerhalb dieser Grenzen leben 30% der Bevölkerung – 150 Millionen Menschen. Diese erwirtschaften 30% des BIP der EU. 1,3 Millionen Arbeitnehmer reisen grenzüberschreitend, um zur Arbeit zu gehen (Europäische Kommission 2017: 3).

Die europäischen Grenzen werfen auch das Problem des grenzüberschreitenden öffentlichen Raums auf (Heinderyckx, François 2016). Genau hier kann der grenzüberschreitende Journalismus eine besondere Rolle spielen.

Another kind of cross-border journalism

Danube Bridge at Rousse-Giurgiu (foto: Yavor Michev)

Presentation of the journalistic experience of the blog „The Bridge of Friendship“

Vladimir Mitev

This article is a slightly improved version of a publication, presented at a journalism conference in the University of Veliko Tarnovo.

The EU reconsiders the notion of „border”. The European border is no longer a wall, which divides the nations. Instead it transforms into a magic line beyond which communication, mutual knowledge and collaboration with neighbours unfold. „The crossing of border“ becomes a an object of a lot of reports and strategies of the union, which relies on cross-border connections (See European Commission 2017:1 and 2017:2)

According to a communication from the Commission to the Council and the European Parliament on 20 September 2017 the internal border regions of the EU cover 40% of the surface of the EU. 30% of EU’s population – 150 million people, live there. They produce 30% of EU’s GDP. 1,3 million workers travel cross the border in order to go to work (European Commission 2017:3).

The European borders put forward the problem of cross-border public space (Heinderyckx, François 2016). Cross-border journalism can play a special role in this regard.

Un altfel de jurnalism transfrontalier

Podul peste Dunare la Giurgiu-Ruse (foto: Iavor Micev)

Prezentarea experienței jurnalistice de pe blogul Podul Prieteniei

Vladimir Mitev

Acest articol reprezintă o versiune uşor îmbunătăţită a unei publicaţii prezentată la conferinţă de jurnalism la Universitatea din Veliko Târnovo în noiembrie 2018.
UE re-definește noțiunea de „graniță”. De la zidul ce desparte popoarele, granița europeană devine o linie magică dincolo de care începe comunicarea, cunoașterea și colaborarea cu vecinii. „Trecerea graniței” se transformă în subiecte al mai multor rapoarte și strategii ale uniunii, uniune ce ține la aceste legături transfrontaliere.
Conform unui comunicat din 20 septembrie 2017 al Comisiei Europene către Consiliul European și Parlamentul European, regiunile transfrontaliere interne ale UE acoperă 40% din suprafața UE. 30% din populație locuiește în aceste spații, ceea ce înseamnă 150 milioane de persoane. Aceste regiuni produc 30% din PIB-ul uniunii, iar 1,3 milioane de lucrători călătoresc transfrontalier pentru a merge la job.
Subiectul granițelor europene pune în discuție și problema spațiului transfrontalier public. În acest punct jurnalismul transfrontalier ar putea juca un rol special.

Един друг вид трансгранична журналистика

Дунав мост при Русе-Гюргево (снимка: Явор Мичев)

Представяне на журналистическия опит от блога „Мостът на приятелството“

Владимир Митев

Тази статия е леко подобрена версия на публикация, представена на конференция по журналистика във Великотърновския университет през ноември 2018 г.

ЕС разглежда по нов начин понятието „граница“. От стена, разделяща народите, европейската граница се превръща в магическа линия, отвъд която започва общуване, опознаване и сътрудничество със съседите. „Пресичането на границата“ се превръща в обект на множество доклади и стратегии на съюза, който разчита на трансграничните връзки (Вж например European Commission 2017:1 и 2017:2).

Според съобщение на Европейската комисия към Европейския съвет и Европейския парламент от 20 септември 2017 г. вътрешнограничните региони на ЕС покриват 40% от площта на ЕС. В тях живеят 30% от населението – 150 милиона души. Те произвеждат 30% от БВП на ЕС. 1,3 млн. работници пътуват трансгранично, за да отидат на работа (European Commission 2017:3).

Eвропейските граници поставят и проблема за трансграничното публично пространство (Heinderyckx, François 2016). Именно тук специална роля може да играе трансграничната журналистика.

A presentation about cross-border journalism took place in Veliko Tarnovo

The Danube Bridge at Rousse-Giurgiu (photo: Yavor Michev)

The blog ”The Bridge of Friendship” was an object of research as part of a journalistic conference in the old capital of Bulgaria

On 8 november 2018 Vladimir Mitev made a presentation in the University of Veliko Tarnovo about the cross-border journalism, which is practiced by the blog ”The Bridge of Friendship”. The presentation discussed about western cross-border journalism, which is known through investigations such as ”The Panama Papers” – the joint work of tens of journalists from different countries and media. An accent from the presentation was how the local application of the western cross-border journalism in Bulgaria – known through the work of the site ”Bivol”, has its limits. It often transforms the journaists in prosecutors or judges, while it convinces the public that ”all (the elite) are the same”, which leads to the apathy of Bulgarians.

O prezentare despre jurnalismul transfrontalier a avut loc la Veliko Târnovo

Podul peste Dunare între Ruse şi Giurgiu (foto: Iavor Micev)

Blogul ”Podul Prieteniei” a fost subiectul cercetării în cadrul unei conferinţe jurnalistice din oraşul bulgăresc

În ziua de 8 noiembrie 2018, la Universitatea din Veliko Târnovo, Vladimir Mitev a făcut o scurtă prezentare despre jurnalismul transfrontalier profesat pe blogul ”Podul Prieteniei”. Prezentarea a făcut referire la jurnalismul transfrontalier occidental, devenit faimos prin investigăţii precum ”Panama Papers”, ce reprezintă munca comună a zecilor de jurnalişti din ţări şi media diferite. În prezentarea lui VM s-a subliniat că aplicarea locală, în Bulgaria, a jurnalismului transfrontalier occidental, un exemplu clasic fiind site-ul Bivol, are limitele sale. Deseori jurnaliştii se transformă în procurori sau judecători, publicul fiind convins (persuasiv) că ”toţi sunt niște ticaloşi”, ceea ce, în definitiv, conduce la o stare de apatie generală.

Презентация за трансгранична журналистика бе показана във Велико Търново

“Дунав мост” при Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев)

Блогът „Мостът на приятелството“ бе обект на изследване в рамките на журналистическа конференция в старопрестолния град

На 8 ноември 2018 г. Владимир Митев представи във Великотърновския университет презентация за трансгранична журналистика, практикувана от блога „Мостът на приятелството“. Презентацията разказа за западната трансгранична журналистика, прочула се с разследвания от типа на „Panama Papers”, които са общо дело на десетки журналисти от различни медии и страни. Акцент в презентацията бе, че приложението на западната трансгранична журналистика в България, класически пример за което е работата на сайта „Бивол“, има своите ограничения. То често превръща журналиста в прокурор и съдия, докато убеждава обществеността, че „всички са маскари“, което води до нейната апатия.