Why Dragnea got resented?

Liviu_Dragnea_la_CExN_PSD,_Palatul_Parlamentului_700
Liviu Dragnea (photo: Social Democratic Party (Romania), CC BY 2.0, via Wikipedia Commons)

DNA’s new accusations against the leader of Romanian social democrats unveil the essence of political fight in Romania: technocracy’s supporters – the urban middle class, and unelected institutions such as the anti-corruption prosecution limit the attempts of the corrupted and incompetent political system to create troubles

Vladimir Mitev

This article was published on  15 November 2017 on the site  “Baricada”.

The news that Romanian social democrat’s leader Liviu Dragnea is accused in a third case have strengthened the well-known rhetoric against the representatives of “the red plague” in Romania – the Social Democratic Party, called by the indignant street in short “thieves”. The standard story is that Dragnea’s people represent the local political and business elites, known as “barons”, while the anti-corruption prosecution actions are led by another mighty lobby – the secret services. Social democrats themselves usually use rhetoric against the foreign capital in the country and declare themselves as patriots.

However the story about the fight between secret services and barons, between people and politicians in Romania starts to become boring, because it is being told without change for years. It has weak points at a closer look. But in order to see through the gaps, one has to understand better the context, in which new prosecution charges are brought against Dragnea. DNA’s accusations start as an investigation by the European anti-fraud service OLAF. Dragnea is accused of establishment of an organized criminal group, for abuse of public service and preparation of false documents.  OLAF wants the recuperation of 21 million euro, which have been stolen through the firm “Tel Drum”, that is alleged to be affiliated with Dragnea. Romanian state will have to recover the missing sum of money.

Continue reading “Why Dragnea got resented?”

Advertisements

Защо Драгня стана немил, клет, недраг?

Liviu_Dragnea_la_CExN_PSD,_Palatul_Parlamentului_700
Ливиу Драгня (снимка: Социалдемократическа партия (Румъния), CC BY 2.0, via Wikipedia Commons)

Новите обвиненията на DNA срещу лидера на румънските социалдемократи разкриват същността на политическата борба в Румъния – поддръжниците на технокрацията – градската средна класа, и неизборните институции като антикорупционната прокуратура, ограничават опитите на корумпираната и некомпетентна политическа система да оказва съпротива 

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 15 ноември 2017 г. на сайта “Барикада”.

Новината, че лидерът на румънските социалдемократи Ливиу Драгня се сдобива с трето дело, по което е обвинен, засили познатата реторика срещу представителите на „червената чума“ в Румъния – Социалдемократическата партия, наричани от недоволната улица за по-кратко „крадци“.  Стандартният разказ е, че хората на Драгня представляват местните феодали (известни на север от Дунава като „барони“), докато антикорупционната прокуратура действа, водена от друго могъщо лоби – тайните служби. Самите социалдемократи обикновено поддържат реторика против чуждестранния капитал в страната и се обявяват за патриоти.

Напук на емоцията от телевизионните кадри за поредна вълна от протести в Румъния, приказката за битката между служби и барони или между народ и политици в Румъния вече започва да доскучава, защото се разказва от години. Тя се пропуква при по-внимателен поглед, но за да се случи това, трябва да се разбере контекста, в който срещу Драгня са повдигнати нови обвинения – в създаване на организирана престъпна група, в злоупотреба със служебно положение и в изготвяне на фалшиви документи, при това в разследване, започнато от европейската служба за борба с измамите OLAF. От европейската институция поискаха да бъдат възстановени 21 млн. евро, които са били откраднати преди години чрез фирмата Tel Drum, за която се предполага, че е свързана с Драгня. Румънската държава ще трябва да възстанови изчезналата сума.

Continue reading “Защо Драгня стана немил, клет, недраг?”

Victoria Stoiciu: Lupta pentru drepturile angajaților e o cauză de protest chiar mai relevantă în România decât corupția

stoiciu-protest-2-700
Victoria Stoiciu este în centrul protestului Sindicatului Carte Alfa de la 4 octombrie 2017 la Piața Victoria în București (foto: Victoria Stoiciu)

Despre „Legea dialogului social”, proteste şi puterea de reprezentare a angajaților

Vasile Ernu

Victoria Stoiciu este coordonator de programe la Fundaţia Friedrich Ebert România. A publicat articole în revista Dilema Veche, pe platforma CriticAtac şi în România Libera. Între 2001-2006 a lucrat la Societatea Academică din România. Este bursieră Transatlantic Forum on Migration and Integration (GMF) şi absolventă a Şcolii Europene pentru Democraţie din Cadrul Consiliului Europei.

Acest articol a fost publicat la 8 octombrie 2017 pe site-ul Baricada.

Dragă Victoria Stoiciu, de ce e nevoie de o nouă „Lege a dialogului social” în România actuală?

Legislația dialogului social – adică legea care reglementează modul în care se formează și activează organizațiile care reprezintă angajații (sindicatele) și cele care reprezintă angajatorii (patronatele) a fost modificată în anul 2011, pe vremea guvernului Boc. A fost o mișcare parte a măsurilor de austeritate și a reformelor structurale, făcută la presiunea marelui capital, reprezentat de multinaționale. Scopul a fost clar – slăbirea puterii de reprezentare a angajaților.

E cumva paradoxal, pentru că în 2011 sindicatele românești erau deja în derută,  se confruntau cu propriile probleme structurale, cu o criză acută  de legitimitate, cu scăderea numărului de membri, dar se pare că chiar și așa, deranjau prea mult. Slabe cum erau, sindicatele reușeau, însă, să negocieze  contracte colective la nivel de întreprindere, la nivel de sector, la nivel național.

Continue reading “Victoria Stoiciu: Lupta pentru drepturile angajaților e o cauză de protest chiar mai relevantă în România decât corupția”

Виктория Стойчу: Борбата за правата на трудещите се е кауза за протест, която в Румъния е по-актуална дори от корупцията

stoiciu-protest-2-700
Виктория Стойчу в центъра на протеста на синдиката “Картел Алфа” от 4 октомври 2017 г. на площад “Виктория” в Букурещ (снимка: Виктория Стойчу)

Интервю за „Закона за социалния диалог“, за протестите и за правото на служителите да бъдат представяни в преговорите с работодателите

Василе Ерну

Виктория Стойчу е координатор на програмите на Фондация „Фридрих Еберт“ – Румъния. Публикувала е статии в списание Dilema Veche, на лявата платформа Critic Atac и във в. România Liberă. Между 2001 и 2006 г. работи в Академичното общество на Румъния. Стипендиантка е на Трансатлантическия форум по миграция и интеграция (GMF) и е завършила Европейското училище за демокрация към Европейския съвет.

Тази статия бе публикувана на 9 октомври 2017 на сайта “Барикада”.

Госпожо Стойчу, защо е необходим нов Закон за социалния диалог в днешна Румъния?

Законът, който регламентира социалния диалог, т.е. начина, по който се формират и действат организациите, представящи служителите (синдикатите) и работодателите, бе модифициран през 2011 г. при правителството на Емил Бок. Тази последна промяна бе част от мерките на неговия кабинет в подкрепа на икономиите и на структурните реформи. Те бяха направени под натиск на едрия капитал, представляван от мултинационалните компании. Целта на промените тогава беше ясна – да се отслаби представителството на служителите. Донякъде е парадоксално, защото в 2011 г. и без тези промени румънските синдикати бяха в криза. Сблъскваха се със структурни проблеми, с криза на легитимността, със спад на броя на членовете си, но изглежда, че дори и в тогавашния си вид дразнеха много работодателите. Макар и слаби, те успяваха да договорят колективни договори на ниво предприятие, сектор, дори на национално ниво.

Continue reading “Виктория Стойчу: Борбата за правата на трудещите се е кауза за протест, която в Румъния е по-актуална дори от корупцията”

Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania

macron-iohannis-700
Emmanuel Macron and Klaus Iohannis (photo: Copyleft, Seant Rzeczypospolitej Polskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

The president of Romania Klaus Iohannis has announced that he is neither a supporter, nor an opponent to the ideas of his French counterpart about a reform in the European rules for the so-called “posted workers”

This article was published on 25 August 2017 at the site “Baricada”.

The visit of the French president Emmanuel Macron in the Small Paris – Bucharest, has created great excitement and attention in Romanian media. All day long the Romanian national television has been reporting about the visit with live reports about the steps and the words of the French head of state, adding expert comments from the studio that focused on the message of the European leader and what it means for Romania.

However, apart from the traditional rhetoric about the special historic connection between Frenchmen and Romanians a feeling of dissonance also somehow appeared – on the issue of the so-called “posted workers” in the EU. Macron wants to change the EU directive on them so that social dumping seizes and the French companies stop hiring workers from the European East, because of their cheaper labour.

Continue reading “Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania”

Macron în București: Hai să interzicem dumping-ul social ca să aveți salarii mai mari în România

macron-iohannis-700
Emmanuel Macron și Klaus Iohannis (foto: Copyleft, Senat Rzeczupospolitei Poskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Președintele României Klaus Iohannis a declarat că nu e nici susținator, nici se opune ideilor omologului său francez pentru o schimbare a regulamentelor europene privind muncitorii detașați

Acest articol a fost publicat la 25 august 2017 pe site-ul Baricada.

Vizita președintelui francez Emmanuel Macron în Micul Paris – București, a creat mare agitație și a provocat atenția mediilor românești. Televiziunea națională a României a relatat întreaga zi mișcările și vorbele șefului de stat francez, adăugând și comentariile unor experți despre mesajul liderului european și semnificația respectivă pentru România.

Dar în afară de retorica tradițională despre legătură istorică specială între francezi și români un punct de disonanță s-a apărut când a fost vorba de așa-numiții muncitori detașați în UE. Macron vrea să schimbe o directivă europeană privind acestea, așa că dumping-ul social pe care îl practică să fie oprit și companiile franceze să ii folosesc mai rar pe muncitori din estul european, cunoscuți la rândul lor ca forța de muncă ieftină.

Continue reading “Macron în București: Hai să interzicem dumping-ul social ca să aveți salarii mai mari în România”