Victoria Stoiciu: Lupta pentru drepturile angajaților e o cauză de protest chiar mai relevantă în România decât corupția

stoiciu-protest-2-700
Victoria Stoiciu este în centrul protestului Sindicatului Carte Alfa de la 4 octombrie 2017 la Piața Victoria în București (foto: Victoria Stoiciu)

Despre „Legea dialogului social”, proteste şi puterea de reprezentare a angajaților

Vasile Ernu

Victoria Stoiciu este coordonator de programe la Fundaţia Friedrich Ebert România. A publicat articole în revista Dilema Veche, pe platforma CriticAtac şi în România Libera. Între 2001-2006 a lucrat la Societatea Academică din România. Este bursieră Transatlantic Forum on Migration and Integration (GMF) şi absolventă a Şcolii Europene pentru Democraţie din Cadrul Consiliului Europei.

Acest articol a fost publicat la 8 octombrie 2017 pe site-ul Baricada.

Dragă Victoria Stoiciu, de ce e nevoie de o nouă „Lege a dialogului social” în România actuală?

Legislația dialogului social – adică legea care reglementează modul în care se formează și activează organizațiile care reprezintă angajații (sindicatele) și cele care reprezintă angajatorii (patronatele) a fost modificată în anul 2011, pe vremea guvernului Boc. A fost o mișcare parte a măsurilor de austeritate și a reformelor structurale, făcută la presiunea marelui capital, reprezentat de multinaționale. Scopul a fost clar – slăbirea puterii de reprezentare a angajaților.

E cumva paradoxal, pentru că în 2011 sindicatele românești erau deja în derută,  se confruntau cu propriile probleme structurale, cu o criză acută  de legitimitate, cu scăderea numărului de membri, dar se pare că chiar și așa, deranjau prea mult. Slabe cum erau, sindicatele reușeau, însă, să negocieze  contracte colective la nivel de întreprindere, la nivel de sector, la nivel național.

Continue reading “Victoria Stoiciu: Lupta pentru drepturile angajaților e o cauză de protest chiar mai relevantă în România decât corupția”

Advertisements

Виктория Стойчу: Борбата за правата на трудещите се е кауза за протест, която в Румъния е по-актуална дори от корупцията

stoiciu-protest-2-700
Виктория Стойчу в центъра на протеста на синдиката “Картел Алфа” от 4 октомври 2017 г. на площад “Виктория” в Букурещ (снимка: Виктория Стойчу)

Интервю за „Закона за социалния диалог“, за протестите и за правото на служителите да бъдат представяни в преговорите с работодателите

Василе Ерну

Виктория Стойчу е координатор на програмите на Фондация „Фридрих Еберт“ – Румъния. Публикувала е статии в списание Dilema Veche, на лявата платформа Critic Atac и във в. România Liberă. Между 2001 и 2006 г. работи в Академичното общество на Румъния. Стипендиантка е на Трансатлантическия форум по миграция и интеграция (GMF) и е завършила Европейското училище за демокрация към Европейския съвет.

Тази статия бе публикувана на 9 октомври 2017 на сайта “Барикада”.

Госпожо Стойчу, защо е необходим нов Закон за социалния диалог в днешна Румъния?

Законът, който регламентира социалния диалог, т.е. начина, по който се формират и действат организациите, представящи служителите (синдикатите) и работодателите, бе модифициран през 2011 г. при правителството на Емил Бок. Тази последна промяна бе част от мерките на неговия кабинет в подкрепа на икономиите и на структурните реформи. Те бяха направени под натиск на едрия капитал, представляван от мултинационалните компании. Целта на промените тогава беше ясна – да се отслаби представителството на служителите. Донякъде е парадоксално, защото в 2011 г. и без тези промени румънските синдикати бяха в криза. Сблъскваха се със структурни проблеми, с криза на легитимността, със спад на броя на членовете си, но изглежда, че дори и в тогавашния си вид дразнеха много работодателите. Макар и слаби, те успяваха да договорят колективни договори на ниво предприятие, сектор, дори на национално ниво.

Continue reading “Виктория Стойчу: Борбата за правата на трудещите се е кауза за протест, която в Румъния е по-актуална дори от корупцията”

Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania

macron-iohannis-700
Emmanuel Macron and Klaus Iohannis (photo: Copyleft, Seant Rzeczypospolitej Polskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

The president of Romania Klaus Iohannis has announced that he is neither a supporter, nor an opponent to the ideas of his French counterpart about a reform in the European rules for the so-called “posted workers”

This article was published on 25 August 2017 at the site “Baricada”.

The visit of the French president Emmanuel Macron in the Small Paris – Bucharest, has created great excitement and attention in Romanian media. All day long the Romanian national television has been reporting about the visit with live reports about the steps and the words of the French head of state, adding expert comments from the studio that focused on the message of the European leader and what it means for Romania.

However, apart from the traditional rhetoric about the special historic connection between Frenchmen and Romanians a feeling of dissonance also somehow appeared – on the issue of the so-called “posted workers” in the EU. Macron wants to change the EU directive on them so that social dumping seizes and the French companies stop hiring workers from the European East, because of their cheaper labour.

Continue reading “Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania”

Macron în București: Hai să interzicem dumping-ul social ca să aveți salarii mai mari în România

macron-iohannis-700
Emmanuel Macron și Klaus Iohannis (foto: Copyleft, Senat Rzeczupospolitei Poskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

Președintele României Klaus Iohannis a declarat că nu e nici susținator, nici se opune ideilor omologului său francez pentru o schimbare a regulamentelor europene privind muncitorii detașați

Acest articol a fost publicat la 25 august 2017 pe site-ul Baricada.

Vizita președintelui francez Emmanuel Macron în Micul Paris – București, a creat mare agitație și a provocat atenția mediilor românești. Televiziunea națională a României a relatat întreaga zi mișcările și vorbele șefului de stat francez, adăugând și comentariile unor experți despre mesajul liderului european și semnificația respectivă pentru România.

Dar în afară de retorica tradițională despre legătură istorică specială între francezi și români un punct de disonanță s-a apărut când a fost vorba de așa-numiții muncitori detașați în UE. Macron vrea să schimbe o directivă europeană privind acestea, așa că dumping-ul social pe care îl practică să fie oprit și companiile franceze să ii folosesc mai rar pe muncitori din estul european, cunoscuți la rândul lor ca forța de muncă ieftină.

Continue reading “Macron în București: Hai să interzicem dumping-ul social ca să aveți salarii mai mari în România”

Макрон в Букурещ: Да премахнем социалния дъмпинг, за да имате по-високи заплати в Румъния

macron-iohannis-700
Еманюел Макрон и Клаус Йоханис (снимка: Copyleft, Senat Rzeczypospolitei Polskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

 

Румънският президент Клаус Йоханис обяви, че не е нито за, нито против идеите на френския си колега относно реформа на европейските правила за командированите работници

Тази статия бе публикувана на 24 август 2017 г. на сайта “Барикада”.

Визитата на френския президент Еманюел Макрон в Малкия Париж – Букурещ, породи вълнение и голямо внимание в румънските медии. През целия ден националната телевизия предаваше живи включвания от събития с участието на държавния глава на Франция, както и коментарно студио, анализиращо под лупа изявленията на младия европейски лидер и какво означават те за Румъния.

Отвъд традиционните думи за специалната историческа връзка между французи и румънци обаче остана и усещане за разминаване – по въпроса за т.нар. командировани работници в ЕС, директивата за които Макрон иска да промени, така че да се тушират социалният дъмпинг и практиката френски компании да наемат румънски работници, защото така излиза по-евтино.

Continue reading “Макрон в Букурещ: Да премахнем социалния дъмпинг, за да имате по-високи заплати в Румъния”

Ronald Young: Pasiunea, rețelele și imperativul moral sunt ingredientele cheie pentru a reuși în cooperarea transfrontalieră

ronald-young-700
Ronald Young (foto: Ronald Young)

Expert în refoma management-ului public, blogger și colecționar de artă, locuitor în ultimii 10 ani în România și în Bulgaria, Ronald Young dezvăluie impresiunile sale personale despre ambele popoare; critica sa privind elitele europeanizate și programele de finanțare europene; și speranța sa că un efort transfrontalier mai mare le-ar putea ajuta pe ambele țări să-și realizeze ambițiunile frustrate

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Ronald Young a fost un politician din Scoția și professor universitar timp de 20 de ani, înainte de a deveni unul dintre primii consultanți ai UE în programele ei de Asistență Tehnică în anii `90. Blogul lui – Balkan and Carpathian Musings – și-a început existența în 2009.

Continue reading “Ronald Young: Pasiunea, rețelele și imperativul moral sunt ingredientele cheie pentru a reuși în cooperarea transfrontalieră”

Роналд Йънг: Страстта, изграждането на мрежи и моралният императив са ключовите предпоставки за успех в трансграничното сътрудничество

ronald-young-700
Роналд Йънг (снимка: Роналд Йънг)

Експерт по реформа на публичното управление, блогър и колекционер на картини, жител на Румъния и на България през последните десет години, Роналд Йънг споделя личните си впечатления за двата народа, своята критика към европеизираните елити и програмите за финансиране на Европейската комисия и изразява надежда за повече трансгранични усилия, които могат да помогнат на двете страни да реализират неудовлетворените си амбиции

Интервю на Владимир Митев

Роналд Йънг е бил шотландски политик и университетски преподавател в продължение на 20 години, след което става един от първите консултанти на Европейската комисия в нейните програми за техническо сътрудничество. Неговият блог – “Балкански и Карпатски размисли“, съществува от 2009 г. насам.

Continue reading “Роналд Йънг: Страстта, изграждането на мрежи и моралният императив са ключовите предпоставки за успех в трансграничното сътрудничество”