We saw the Bulgarian politicans’ housing. Where is their housing policy?

locuinte-publice-700x350
The poster to the “festival” of right to housing, which took place in Cluj Napoca in March 2019 (photo: Social Houses Now)

There is a rising movement for right to housing for all in European countries, including in neighbouring Romania. In Bulgaria the issue of social housing continues to be taboo

Vladimir Mitev

This article was published on 11 April 2019 on the Bulgarian section of the site “The Barricade”. 

In the context of the apartment scandals, which have shaken the Bulgarian governing elite, few people notice that Bulgarian politicians have taken a good care of their own housing interests, but have ignored completely their obligations towards society. Namely – they have ignored the need for conducting a state and municipal housing policy, which exists in all the civilised European countries. The few municipal houses, which have remained in use in the big cities, have been left “to their own means”. There are almost no new houses constructed, which get built only if some occasional European project funds are to be absorbed. At the same time hundreds of thousands Bulgarians suffer under the burden of rents, whose payment demands almost half of a medium salary in the country.

In this context it is almost unknown in Bulgaria that there is a right to city and right to housing movement, which unfolds in Europe. It defines housing as “right”, not as “goods”. This movement opposes the rising prices of rent in the big European cities, supports the construction of social housing, which are public property, defends the rights of the homeless and is an attempt for protection of public interest against the deviations of the real estate market.

Continue reading “We saw the Bulgarian politicans’ housing. Where is their housing policy?”

Advertisements

Am văzut locuinţele politicienilor din Bulgaria. Dar care le sunt politicile locative?

locuinte-publice-700x350
Afiş pentru ”festivalul” mişcării pentru dreptul la locuire din Cluj Napoca (foto: Căşi Sociale Acum)

În ţările europene, inclusiv în România vecină, se afirmă mişcarea pentru dreptul la locuire. În Bulgaria, subiectul locuinţelor sociale este în continuare unul tabu

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe secţia românească a site-ului Baricada pe 13 aprilie 2019. 

În contextul scandalurilor imobiliare ce a copleşit elita conducătoare din Bulgaria, prea puţini bulgari îşi îndreptă atenţia spre politicienii ce şi-au apărat cu grijă interesele locative, dar şi-au ignorat complet obligaţiile lor societale. Mai precis, au ignorat chiar nevoia realizării unei politici locative de stat, inclusiv la nivel municipal, precum cea existentă în toate ţările europene civilizate. Puţinele locuinţe municipale rămase în oraşele mari sunt lăsate în paragină, iar altele noi aproape că nu se mai construiesc – cu excepţia cazurilor în care există vreun proiect european ce trebuie bifat. În acelaşi timp, sute de mii de bulgari suferă sub povara chiriilor, pentru plăta cărora ei cheltuie aproape jumătate dintr-un salariu mediu calculat la nivel naţional.

Date fiind aceste realităţi, în Bulgaria aproape că nu se ştie că în Europa se dezvoltă o mişcare pentru dreptul la oraş şi la locuire, locuinţa fiind definită ca un „drept” şi nu ca o „marfă”. Această mişcare se opune preţurilor mereu crescânde ale chiriilor din marile oraşe europene, susţine construirea locuinţelor sociale, unele care să fie în proprietate publică, apară drepturile celor fără adapost, depunând un efort pentru apărarea interesului comun şi social împotriva deviaţiilor pieţelor imobilare.

Continue reading “Am văzut locuinţele politicienilor din Bulgaria. Dar care le sunt politicile locative?”

Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

locuinte-publice-700x350
Афишът за провелия се в края на март 2019 г.  “фестивал” на движението за право на жилище в Клуж Напока (снимка: Căşi Sociale Acum)

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на българската секция на сайта “Барикада” на 11 април 2019 г.

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Continue reading “Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?”

Vasile Ernu: Analizând de la distanță, marele carnaval al anilor ’90 arată ca un parastas

vasile_ernu_tubeteika_700
Vasile Ernu (foto: Vasile Ernu)

Scriitorul român născut în URSS povestește revistei ”Timpul” din Iași despre descoperirile sale din Iași și Cluj, despre cărțile sale, care explorează tema de marginalii – sectanți și bandiți, despre autenticitatea și mintea în lumea de azi, despre societatea civilă și oamenii de stângă din România 

Născut în URSS (1971), Vasile Ernu este absolvent al Facultății de Filosofie din cadrul Universității ieșene „Al.I. Cuza” și al unui master la Universitatea clujeană „Babeș-Bolyai”. Este redactor fondator al revistei Philosophy & Stuff și redactor asociat al revistei IDEA artă + societate, iar în ultimii ani a semnat articole înTimpul, România liberă, HotNews, Adevărul, Noua literatură, Suplimentul de cultură șiObservator cultural. A debutat cu volumul Născut în URSS, tradus în rusă, bulgară, spaniolă, italiană, maghiară și poloneză, distins, printre altele, cu Premiul pentru Debut al Uniunii Scriitorilor din România. A mai publicat volumele Ultimii eretici ai Imperiului (2009), Ceea ce ne desparte. Epistolarul de la Hanul lui Manuc (în colaborare cu Bogdan-Alexandru Stănescu, 2010), Intelighenția rusă azi (2012), Sînt un om de stînga (2013) și a coordonat Iluzia anticomunismului. Lecturi critice ale Raportului Tismăneanu (în colaborare cu Costi Rogozanu, Ciprian Șiulea și Ovidiu Țichindeleanu, 2008), Ucraina live. Criza din Ucraina: de la Maidan la război civil(împreună cu Florin Poenaru, 2014). În anul 2015 a publicat primul volum, Sectanții, din Mica trilogie a marginalilor.

Continue reading “Vasile Ernu: Analizând de la distanță, marele carnaval al anilor ’90 arată ca un parastas”

Василе Ерну: От дистанцията на времето карнавалът на 90-те ми се струва реквием

vasile_ernu_tubeteika_700
Василе Ерну (снимка: Василе Ерну)

Роденият в СССР румънски писател разказва пред яшкото списание „Време“ за своите открития в Яш и Клуж, за книгите си, посветени на маргиналите – сектанти и бандити, за автентичността и лъжата в днешния свят, за гражданското общество и левите хора в Румъния

Роден в СССР (1971 г.), Василе Ерну завършва Философския факултет на Яшкия университет „Александру Йон Куза“ и получава магистърска степен от Клужкия университет „Бабеш Боляй“. Той е редактор и основател на списанието Philosophy & Stuff и е асоцииран редактор на списанието „IDEA изкуство + общество“. През последните години негови статии са се появявали в редица румънски политически и културни издания. Дебютира с книгата „Роден в СССР“, която е преведена на български, руски, испански, италиански, унгарски и полски език. Книгата е отличена с много награди, включително и с Премията за дебют на Съюза на писателите в Румъния. Ерну е написал още книгите „Последните еретици на империята“ (2009 т.), „Това, което ни разделя – Писма от „Хана на Манук““ (в сътрудничество с Богдан-Александру Станеску, 2010 г.), „Руската интелигенция днес“ (2012 г.), Аз съм ляв човек (2013 г.) и е координирал антологията „Илюзията на антикомунизма. Критични уроци от доклада „Тисмъняну“ (в сътрудничество с Кости Рогозану, Чиприан Шюля и Овидиу Цикинделяну, 2008 г.), както и „Украйна на живо. Кризата в Украйна: от Майдана до гражданската война (заедно с Флорин Поенару, 2014 г.). През 2015 г. излиза първият том – „Сектанти“ от малката трилогия на Ерну за маргиналите.

Continue reading “Василе Ерну: От дистанцията на времето карнавалът на 90-те ми се струва реквием”

Declaraţia de la Cluj

protest_cluj_nov_2014
20 000 oameni în centrul Clujului au sprijinit Declarația de la Cluj la 14 noiembrie 2014 – două zile înainte de turul al doilea al alegerilor prezidențiale din România (sursă: YouTube)

Noi, cetăţeni ai Municipiului Cluj-Napoca, reuniţi  în 14 noiembrie 2014, în Piaţa Unirii, afirmăm că sunt esenţiale pentru România şi cerem viitorului Preşedinte şi întregii clase politice să-şi asume următoarele puncte:

1. Drepturi cetățenești

Respectarea fără rezerve şi consolidarea dreptului nostru la liberă exprimare, la protest și la vot, inclusiv la votul prin corespondență pentru diaspora.

2. Reformă politică

Reformarea clasei politice şi a legislativului prin reducerea numărului de parlamentari, înlesnirea formării de noi partide și facilitarea legiferării prin inițiativă cetățenească. Limitarea numirilor politice în instituţii la nivelul secretarilor de stat.

3. Justiţie

Respectarea separării puterilor în Stat prin excluderea oricărei imixtiuni a politicului în activitatea judiciară. Respingerea imediată a proiectelor de lege privind graţierea şi amnistia şi renunţarea la orice iniţiative legislative în acelaşi sens. Limitarea imunităţii demnitarilor exclusiv la declaraţiile politice; eliminarea oricărei discriminări între aceştia şi restul cetăţenilor, inclusiv în ceea ce priveşte reţinerea, arestarea şi percheziţia (prin eliminarea Art. 72, alin. 2 din Constituţie); alegerea prin vot direct a Avocatului Poporului.

4. Sănătate

Respectarea dreptului cetăţenilor la sănătate şi finanţarea eficientă a sistemului sanitar. Alocarea a 6% din PIB pentru Ministerul Sănătăţii şi separarea bugetului Casei Naţionale de Asigurări de Sănătate de bugetul consolidat. Asigurarea în mod real şi continuu a accesului populaţiei la medicamente, inclusiv cele compensate. Stoparea exodului cadrelor medicale prin asigurarea unei salarizări la nivelul pregătirii şi responsabilităţii acestora.

5. Educaţie şi cercetare

Recunoaşterea importanţei acestor două domenii şi stimularea lor prin respectarea legii: alocarea imediată şi efectivă a 6% din PIB pentru educaţie, respectiv a 1% pentru cercetare. Remunerarea cadrelor didactice şi a cercetătorilor la un nivel corespunzător cu importanţa acestora în societate.

6. Mediu şi resurse naturale

Recunoaşterea problemelor de mediu ca fiind de domeniul siguranţei naţionale. Garantarea accesului tuturor cetăţenilor la resursele vitale fundamentale: apă, aer curat, surse de hrană. Interzicerea completă, pe teritoriul României, a procedeului de cianurare în minerit, a fracturării hidraulice în industria gazelor de şist şi a organismelor modificate genetic în agricultură. Oprirea imediată a defrişărilor ilegale şi declanşarea reîmpăduririlor la scară naţională.

7. Viaţă socială şi comunitară

Încetarea imediată şi completă a oricărui discurs de tip separatist, a discriminării şi instigării la ură pe criterii etnice, rasiale, de clasă, statut social, opţiune religioasă sau politică.

Aici sau peste hotare, suntem cu toţii cetăţeni ai României; proiectul de ţară este al nostru. Rămânem solidari şi atenţi la comportamentul clasei politice şi al decidenţilor. La 25 de ani de la Revoluţia Română, reafirmăm valorile acesteia şi avertizăm că nu mai tolerăm nicio trădare a intereselor noastre legitime.

Citește articolul și în limba bulgară!

Sursă: România curată

Citește aici interviu cu Mihai Goțiu, un din autorii Declarției de la Cluj!

Декларацията от Клуж

protest_cluj_nov_2014
20 000 души в центъра на Клуж Напока приеха Декларацията от Клуж на 14 ноември 2014 г. – два дни преди втория тур на президентските избори в Румъния (източник: YouTube)

Ние, гражданите на община Клуж Напока, събрани на 14 ноември 2014 г. на Площада на Обединението, потвърждаваме, че следните точки са жизненоважни за Румъния и искаме бъдещият президент и цялата политическа класа да ги приемат:

1. Граждански права. Уважение без изключения и консолидация на нашето право на свободно изразяване, на протест и на гласуване, включително чрез гласуване по пощата за диаспората.

2. Политическа реформа. Реформа на политическата класа и на парламента чрез намаляване на броя на депутатите, улесняване създаването на нови партии и опростяване на процедурите за гражданска инициатива. Ограничаване на политическите назначения в институциите на ниво държавни секретари.

3. Правосъдие. Уважение към разделението на властите в държавата чрез изключване на всякаква намеса на политиката в дейността на съда. Незабавно отхвърляне на законопроектите за амнистия или условно наказание (на обвинени или осъдени граждани – бел. Ред.) и отказ от всякаква законодателна инициатива в тази посока. Ограничаване на имунитета на депутатите (който да се запази само за политическите им декларации); премахване на всяка дискриминация между тях и останалите граждани, включително относно задържането, арестуването и обиските (чрез премахване на чл. 72, алинея 2 от Конституцията); избиране с пряко гласуване на омбудсман.

4. Здравеопазване. Уважаване на гражданските права на здравеопазване и ефективно финансиране на здравната система. Отделяне на 6% от БВП за министерството на здравеопазването и разделяне на бюджета на Националната здравна осигурителна каса от консолидирания бюджет. Реално и продължаващо осигуряване на достъпа на населението до лекарства. Спиране на изтичането на медицински кадри чрез осигуряване на подходящо заплащане в периода на подготовката им и според техните отговорности при реализацията им.

5. Образование и изследвания. Признаване важността на тези две сфери и тяхно насърчаване чрез уважение на закона: незабавно и ефективно отделяне на 6% от БВП за образование, съответно на 1% за изследвания. Възнаграждение на преподавателските кадри и на изследователите на ниво, съответстващо на важността им в обществото.

6. Околна среда и природни ресурси. Признаване на проблемите с околната среда за значими за националната сигурност. Гарантиране на достъпа на всички граждани до жизненоважните фундаментални ресурси: вода, чист въздух, източници на храна. Пълно забраняване на територията на Румъния използването на цианиди в мините, на хидравличното разбиване в индустрията на шистовия газ и на генномодифицираните организми в земеделието. Незабавно прекратяване на незаконното изсичане на горите и засаждане на гори на национално ниво.

7. Социален и общностен живот. Незабавно прекратяване на всякакъв дискурс, свързан със сепаратизъм, дискриминация и подстрекаване на основа на етнос, раса, класа, социален статут, религия или политика. Тук или в чужбина всички сме граждани на Румъния. Проектът за държава е наш. Оставаме солидарни и наблюдаваме поведението на политическата класа и на хората, които вземат решения. 25 години след румънската революция потвърждаваме нейните ценности и предупреждаваме, че няма да толерираме никакво предателство на нашите легитимни интереси.

Прочети и на румънски!

Източник: România curată

Прочети тук интервю с Михай Гоциу – един от авторите на Декларацията от Клуж!