Vasile Ernu: Analizând de la distanță, marele carnaval al anilor ’90 arată ca un parastas

vasile_ernu_tubeteika_700
Vasile Ernu (foto: Vasile Ernu)

Scriitorul român născut în URSS povestește revistei ”Timpul” din Iași despre descoperirile sale din Iași și Cluj, despre cărțile sale, care explorează tema de marginalii – sectanți și bandiți, despre autenticitatea și mintea în lumea de azi, despre societatea civilă și oamenii de stângă din România 

Născut în URSS (1971), Vasile Ernu este absolvent al Facultății de Filosofie din cadrul Universității ieșene „Al.I. Cuza” și al unui master la Universitatea clujeană „Babeș-Bolyai”. Este redactor fondator al revistei Philosophy & Stuff și redactor asociat al revistei IDEA artă + societate, iar în ultimii ani a semnat articole înTimpul, România liberă, HotNews, Adevărul, Noua literatură, Suplimentul de cultură șiObservator cultural. A debutat cu volumul Născut în URSS, tradus în rusă, bulgară, spaniolă, italiană, maghiară și poloneză, distins, printre altele, cu Premiul pentru Debut al Uniunii Scriitorilor din România. A mai publicat volumele Ultimii eretici ai Imperiului (2009), Ceea ce ne desparte. Epistolarul de la Hanul lui Manuc (în colaborare cu Bogdan-Alexandru Stănescu, 2010), Intelighenția rusă azi (2012), Sînt un om de stînga (2013) și a coordonat Iluzia anticomunismului. Lecturi critice ale Raportului Tismăneanu (în colaborare cu Costi Rogozanu, Ciprian Șiulea și Ovidiu Țichindeleanu, 2008), Ucraina live. Criza din Ucraina: de la Maidan la război civil(împreună cu Florin Poenaru, 2014). În anul 2015 a publicat primul volum, Sectanții, din Mica trilogie a marginalilor.

Continue reading “Vasile Ernu: Analizând de la distanță, marele carnaval al anilor ’90 arată ca un parastas”

Advertisements

Василе Ерну: От дистанцията на времето карнавалът на 90-те ми се струва реквием

vasile_ernu_tubeteika_700
Василе Ерну (снимка: Василе Ерну)

Роденият в СССР румънски писател разказва пред яшкото списание „Време“ за своите открития в Яш и Клуж, за книгите си, посветени на маргиналите – сектанти и бандити, за автентичността и лъжата в днешния свят, за гражданското общество и левите хора в Румъния

Роден в СССР (1971 г.), Василе Ерну завършва Философския факултет на Яшкия университет „Александру Йон Куза“ и получава магистърска степен от Клужкия университет „Бабеш Боляй“. Той е редактор и основател на списанието Philosophy & Stuff и е асоцииран редактор на списанието „IDEA изкуство + общество“. През последните години негови статии са се появявали в редица румънски политически и културни издания. Дебютира с книгата „Роден в СССР“, която е преведена на български, руски, испански, италиански, унгарски и полски език. Книгата е отличена с много награди, включително и с Премията за дебют на Съюза на писателите в Румъния. Ерну е написал още книгите „Последните еретици на империята“ (2009 т.), „Това, което ни разделя – Писма от „Хана на Манук““ (в сътрудничество с Богдан-Александру Станеску, 2010 г.), „Руската интелигенция днес“ (2012 г.), Аз съм ляв човек (2013 г.) и е координирал антологията „Илюзията на антикомунизма. Критични уроци от доклада „Тисмъняну“ (в сътрудничество с Кости Рогозану, Чиприан Шюля и Овидиу Цикинделяну, 2008 г.), както и „Украйна на живо. Кризата в Украйна: от Майдана до гражданската война (заедно с Флорин Поенару, 2014 г.). През 2015 г. излиза първият том – „Сектанти“ от малката трилогия на Ерну за маргиналите.

Continue reading “Василе Ерну: От дистанцията на времето карнавалът на 90-те ми се струва реквием”

Declaraţia de la Cluj

protest_cluj_nov_2014
20 000 oameni în centrul Clujului au sprijinit Declarația de la Cluj la 14 noiembrie 2014 – două zile înainte de turul al doilea al alegerilor prezidențiale din România (sursă: YouTube)

Noi, cetăţeni ai Municipiului Cluj-Napoca, reuniţi  în 14 noiembrie 2014, în Piaţa Unirii, afirmăm că sunt esenţiale pentru România şi cerem viitorului Preşedinte şi întregii clase politice să-şi asume următoarele puncte:

1. Drepturi cetățenești

Respectarea fără rezerve şi consolidarea dreptului nostru la liberă exprimare, la protest și la vot, inclusiv la votul prin corespondență pentru diaspora.

2. Reformă politică

Reformarea clasei politice şi a legislativului prin reducerea numărului de parlamentari, înlesnirea formării de noi partide și facilitarea legiferării prin inițiativă cetățenească. Limitarea numirilor politice în instituţii la nivelul secretarilor de stat.

3. Justiţie

Respectarea separării puterilor în Stat prin excluderea oricărei imixtiuni a politicului în activitatea judiciară. Respingerea imediată a proiectelor de lege privind graţierea şi amnistia şi renunţarea la orice iniţiative legislative în acelaşi sens. Limitarea imunităţii demnitarilor exclusiv la declaraţiile politice; eliminarea oricărei discriminări între aceştia şi restul cetăţenilor, inclusiv în ceea ce priveşte reţinerea, arestarea şi percheziţia (prin eliminarea Art. 72, alin. 2 din Constituţie); alegerea prin vot direct a Avocatului Poporului.

4. Sănătate

Respectarea dreptului cetăţenilor la sănătate şi finanţarea eficientă a sistemului sanitar. Alocarea a 6% din PIB pentru Ministerul Sănătăţii şi separarea bugetului Casei Naţionale de Asigurări de Sănătate de bugetul consolidat. Asigurarea în mod real şi continuu a accesului populaţiei la medicamente, inclusiv cele compensate. Stoparea exodului cadrelor medicale prin asigurarea unei salarizări la nivelul pregătirii şi responsabilităţii acestora.

5. Educaţie şi cercetare

Recunoaşterea importanţei acestor două domenii şi stimularea lor prin respectarea legii: alocarea imediată şi efectivă a 6% din PIB pentru educaţie, respectiv a 1% pentru cercetare. Remunerarea cadrelor didactice şi a cercetătorilor la un nivel corespunzător cu importanţa acestora în societate.

6. Mediu şi resurse naturale

Recunoaşterea problemelor de mediu ca fiind de domeniul siguranţei naţionale. Garantarea accesului tuturor cetăţenilor la resursele vitale fundamentale: apă, aer curat, surse de hrană. Interzicerea completă, pe teritoriul României, a procedeului de cianurare în minerit, a fracturării hidraulice în industria gazelor de şist şi a organismelor modificate genetic în agricultură. Oprirea imediată a defrişărilor ilegale şi declanşarea reîmpăduririlor la scară naţională.

7. Viaţă socială şi comunitară

Încetarea imediată şi completă a oricărui discurs de tip separatist, a discriminării şi instigării la ură pe criterii etnice, rasiale, de clasă, statut social, opţiune religioasă sau politică.

Aici sau peste hotare, suntem cu toţii cetăţeni ai României; proiectul de ţară este al nostru. Rămânem solidari şi atenţi la comportamentul clasei politice şi al decidenţilor. La 25 de ani de la Revoluţia Română, reafirmăm valorile acesteia şi avertizăm că nu mai tolerăm nicio trădare a intereselor noastre legitime.

Citește articolul și în limba bulgară!

Sursă: România curată

Citește aici interviu cu Mihai Goțiu, un din autorii Declarției de la Cluj!

Декларацията от Клуж

protest_cluj_nov_2014
20 000 души в центъра на Клуж Напока приеха Декларацията от Клуж на 14 ноември 2014 г. – два дни преди втория тур на президентските избори в Румъния (източник: YouTube)

Ние, гражданите на община Клуж Напока, събрани на 14 ноември 2014 г. на Площада на Обединението, потвърждаваме, че следните точки са жизненоважни за Румъния и искаме бъдещият президент и цялата политическа класа да ги приемат:

1. Граждански права. Уважение без изключения и консолидация на нашето право на свободно изразяване, на протест и на гласуване, включително чрез гласуване по пощата за диаспората.

2. Политическа реформа. Реформа на политическата класа и на парламента чрез намаляване на броя на депутатите, улесняване създаването на нови партии и опростяване на процедурите за гражданска инициатива. Ограничаване на политическите назначения в институциите на ниво държавни секретари.

3. Правосъдие. Уважение към разделението на властите в държавата чрез изключване на всякаква намеса на политиката в дейността на съда. Незабавно отхвърляне на законопроектите за амнистия или условно наказание (на обвинени или осъдени граждани – бел. Ред.) и отказ от всякаква законодателна инициатива в тази посока. Ограничаване на имунитета на депутатите (който да се запази само за политическите им декларации); премахване на всяка дискриминация между тях и останалите граждани, включително относно задържането, арестуването и обиските (чрез премахване на чл. 72, алинея 2 от Конституцията); избиране с пряко гласуване на омбудсман.

4. Здравеопазване. Уважаване на гражданските права на здравеопазване и ефективно финансиране на здравната система. Отделяне на 6% от БВП за министерството на здравеопазването и разделяне на бюджета на Националната здравна осигурителна каса от консолидирания бюджет. Реално и продължаващо осигуряване на достъпа на населението до лекарства. Спиране на изтичането на медицински кадри чрез осигуряване на подходящо заплащане в периода на подготовката им и според техните отговорности при реализацията им.

5. Образование и изследвания. Признаване важността на тези две сфери и тяхно насърчаване чрез уважение на закона: незабавно и ефективно отделяне на 6% от БВП за образование, съответно на 1% за изследвания. Възнаграждение на преподавателските кадри и на изследователите на ниво, съответстващо на важността им в обществото.

6. Околна среда и природни ресурси. Признаване на проблемите с околната среда за значими за националната сигурност. Гарантиране на достъпа на всички граждани до жизненоважните фундаментални ресурси: вода, чист въздух, източници на храна. Пълно забраняване на територията на Румъния използването на цианиди в мините, на хидравличното разбиване в индустрията на шистовия газ и на генномодифицираните организми в земеделието. Незабавно прекратяване на незаконното изсичане на горите и засаждане на гори на национално ниво.

7. Социален и общностен живот. Незабавно прекратяване на всякакъв дискурс, свързан със сепаратизъм, дискриминация и подстрекаване на основа на етнос, раса, класа, социален статут, религия или политика. Тук или в чужбина всички сме граждани на Румъния. Проектът за държава е наш. Оставаме солидарни и наблюдаваме поведението на политическата класа и на хората, които вземат решения. 25 години след румънската революция потвърждаваме нейните ценности и предупреждаваме, че няма да толерираме никакво предателство на нашите легитимни интереси.

Прочети и на румънски!

Източник: România curată

Прочети тук интервю с Михай Гоциу – един от авторите на Декларацията от Клуж!

Antropologul cultural Vintilă Mihailescu: La aceste alegeri exista nu doar ură împotriva urii, dar și speranța

Vintila Mihailescu (foto: Vladimir Mitev)
Vintila Mihailescu (foto: Vladimir Mitev)

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Acest interviu a fost acordat la 17 noiembrie 2014 în București. El reflectă atât rezultatul alegerilor prezidențiale din România, desfășurate în data de 16 noiembrie 2014, cât și politica românească din ultimii ani și dezvoltarea sa curentă. Prognoza lui Mihăilescu, că președintele Klaus Iohannis va fi în general”omul invizibil” este confirmată până în acest moment

Vintilă Mihăilescu (născut în 1951) este un antropolog cultural român de vârf, doctor în psihologie și profesor la Școala Națională de Științe Politice și Administrative din București. A fost profesor universitar în Franța, Elveția, Germania, Ungaria, Canada. Timp de 12 ani, Mihăilescu a predat la Universitatea din Sofia. Din 1991 antropologul a studiat problemele satului românesc. Între 2005 și 2010 a fost directorul Muzeului Țăranului Român. Vintilă Mihăilescu a scris mulțe cărți și publicații. A scris cartea ”Sfârșitul jocului”, care analizează primii 20 de ani de tranziție din România. Compilația sociologică ”Iarna vrajbei noastre” cercetează protestele românești de tipul “de indignados”, care au început în ianuarie-februarie 2012, și a fost publicată în 2012. Mihăilescu scrie cu regularitate în ziarul intectualilor români ”Dilema Veche”.

Domnule Mihăilescu, acum doi ani, în discuția cu mine, ați spus că două uri s-au luptat la alegerile parlamentare din 2012 și cea mai mare a câștigat. Este aceeași situație și acum?

Există o legătură între alegerile parlamentare din 2012 și alegerile prezidențiale de acum. Dar exista și diferențe. Acum, la început, a fost ură, dar apoi a apărut speranța. În cazul actual lipsa de credință este un fel de ură. Dar ceea ce a scos oamenii la vot și pe străzi, este faptul că acum sunt și alegători pozitivi. Se pare că Iohannis aduce niște speranțe. Se poate să nu fie un înger, poate că nu-l cunoaștem bine, dar el nu vorbește ca politicienii ceilalți, arată bine și e civilizat. Alături de el putem spera la mai bine. Adică aceste alegeri nu sunt chiar conflictul urii împotriva urii. Și asta înseamnă schimbare. Asta explică de ce Iohannis a câștigat și a schimbat total situația sa electorală. Nimeni nu poate explica această schimbare. A fost un fel de miscare în masă, care a devenit virală…

…adica oamenii au fost mobilizați…

Da.

Ce a provocat această mobilizare în sprijinul lui Iohannis?

Era de așteptat ca ea să se întâmple și ca până la un anumit nivel tinerii să fie mobilizați. Nimeni n-a putut însă să prevadă că mobilizarea se va întampla în această măsură. Cauza principlă a fost greșeala frecventă facută de conducători, pentru care a fost acuzat Băsescu: să lupți cu oameni obișnuiți, spunându-le că sunt proști. Acest tip de neglijare, a celor din jur, este un lucru, pe care poporul n-a putut să-l suporte. E un lucru mai rău decât neplatirea salariului sau taierea veniturilor. Românii s-au obișnuit cu sărăcia și cu veniturile mici și pot supraviețui așa oricât. Dar dacă sunt tratați rău și sunt insultați, asta nu pot accepta. Exact aceasta a fost atitudinea lui Ponta tot timpul. El s-a comportat neglijat vizavi de Iohannis în săptămânile dintre primul și al doilea tur al alegerilor și a dorit să demonstreze prin comportamentul său că ar fi cel mai bun.

Asta a fost foarte cinic.

Da. Asta a lezat bunul-simț al multor oameni și al țăranilor români. Guvernului i-a fost frică de diasporă, știind că emigranții vor vota pentru Iohannis. Și guvernul a facut tot posibil să împiedice alegătorii din străinătate să voteze.

Asta a fost cea mai mare greșeală?

A fost ultima și cea mai vizibilă greșeală. Poate că au fost și alte greșeli strategice, dar aceasta a fost cea mai mare greșeală, deoarece oameni din toată lumea nu au putut să voteze (vezi Paris, Londra). Oamenii au vrut să participe la alegerile unei țări democratice, dar n-au putut s-o facă. Totul a fost transmis de televiziuni în toată Europa și în special în România. Să nu uităm că diaspora e bazată 80% pe emigrație. Ceea ce înseamnă ca oamenii din diasporă se întorc acasă din când în când. Rudele și prietenii lor sunt în România. Ei vorbesc la telefon cu cei de acasă 3-5 ore pe zi. Furia românilor din strainatate s-a transmis și în România. Și aceasta a fost cea mai mare greșeală a conducătorilor. În sate oamenii au spus: ”Între tine, Ponta, și fiul meu, am încredere în fiul meu. El e furios din cauza ta. Eu nu sunt prost, dar el mi-a spus că ești un om rău.” Aceasta a fost cea mai mare greșeală.
Mă întreb dacă, în afara demnității rănite, românii nu s-au mobilizat și datorită solidarității manifestate față de concetățeanii lor din străinătate…

Da. În primul rând există solidaritatea cu părinții. Dar există și solidaritatea generațiilor. Tinerii au spus: ”Ne-am săturat de voi, generația veche. Timp de douazeci de ani voi n-ați făcut nimic.” Acesta a fost un semn clar că ceva trebuie făcut, pentru că dacă tinerii nu fac nimic, nimeni nu va face. Adică a fost o mare solidaritate între generații. Ea a fost exprimată clar. Tinerii trebuia s-o facă. Întrebarea este dacă sunt capabili să acționeze sau sunt și ei ca vechea generație.

Continue reading “Antropologul cultural Vintilă Mihailescu: La aceste alegeri exista nu doar ură împotriva urii, dar și speranța”

Културният антрополог Винтила Михайлеску: Освен омраза срещу омраза на тези избори има и надежда

Културният антрополог Винтила Михайлеску (снимка: Владимир Митев)
Културният антрополог Винтила Михайлеску (снимка: Владимир Митев)

Интервю на Владимир Митев

Това интервю бе взето на 17 ноември 2014 г. в Букурещ. То хвърля светлина както върху хода и резултата на президентските избори в Румъния, провели се на 16 ноември 2014 г., но и върху румънската политика през последните години и нейното вероятно развитие след вота. Прогнозата на Михайлеску, че президентът Клаус Йоханис ще е “невидимият човек”, засега в общи линии се потвърждава.

Винтила Михайлеску (р. 1951 г.) е водещ румънски културен антрополог, доктор по психология и преподавател в Националната школа по политически и административни науки в Букурещ. Преподавал е във Франция, Швейцария, Германия, Унгария, Канада. В продължение на 12 години Михайлеску изнася лекции и в Софийския университет. От 1991 г. антропологът изследва проблемите на румънското село. Между 2005 г. и 2010 г. е директор на Музея на румънския селянин. Винтила Михайлеску е автор на множество научни книги и публикации. Написал е книгата „Краят на играта”, която разглежда първите 20 години в Румъния след промените. През 2012 г. бе публикуван и социологическият сборник „Зимата на нашето недоволство”, който е посветен на румънските протести от типа на възмутените, започнали през януари-февруари 2012 г. Михайлеску редовно публикува във вестника на румънските интелектуалци Dilema veche.

Господин Михайлеску, преди две години в разговор с мен казахте, че две омрази са се борили на тогавашните парламентарни избори и по-голямата омраза е победила. Това ли е ситуацията сега?

Има връзка между парламентарните избори през 2012 г. и президентските избори сега. Но има и нещо различно. Сега в началото бе омразата, но се появи и някаква надежда. В настоящия случай недоверието е вид омраза. Но това, което изкара много хора пред урните и по улиците, е, че този път има и позитивни гласоподаватели. Йоханис изглежда носи и някаква надежда. Може би той не е ангел, може би не го познаваме добре, но той не говори като останалите политици, изглежда добре и е цивилизован. С него можем да се надяваме на най-доброто. Значи тези избори не са само сблъсък на омраза срещу омраза. И това е промяната. Ето защо Йоханис надделя и тотално промени своето изборно положение. Тази промяна никой не може да обясни. Имаше някакъв вид масово движение, разпространяващо се като зараза…

…хората бяха мобилизирани…

Да.

Но каква бе причината за тяхната мобилизация в подкрепа на Йоханис?

Бе очевидно, че тя ще се случи и че до някаква степен младите хора ще бъдат мобилизирани. Но никой не можеше да предположи, че ще е до такава степен. Основната причина е, че управляващите направиха същата грешка, за която обвиняват Бъсеску – да водят битка с обикновените хора, казвайки им, че са глупави. Този вид пренебрежение към всеки наоколо е нещо, което народът не може да понесе. Това е много по-лошо от неплащането на заплатата или орязването на доходите. Румънците са свикнали с бедността и ниските доходи и могат да се справят с тях донякъде. Но когато те са третирани зле и обиждани, това не може да бъде прието. Именно подобно бе отношението на Понта през цялото време. Той се държа пренебрежително към Йоханис през двете седмици между първия и втория тур на изборите и демонстрираше с поведението си, че сякаш е най-добрият.

Това бе много цинично.

Да. Това бе общото усещане на повечето хора и на младите румънци. Правителството се страхуваше от диаспората, знаейки, че емигрантите ще гласуват за Йоханис. Така че те направиха всичко, което е възможно, за да попречат максимално на избирателите в чужбина да гласуват.

Това ли беше най-голямата им грешка?

Беше най-последната и най-голямата видима грешка. Може би имаше и други тактически грешки. Но това е най-видимата грешка, защото, когато всички тези хора не могат да гласуват, това се видя по целия свят – в Париж, в Лондон. Хората искаха да гласуват в изборите на една демократична страна и не можаха да го направят. Това бе показано по телевизиите в цяла Европа и особено в Румъния. И да не забравяме, че диаспората е 80% емиграция. Което означава, че хората от нея се връщат у дома. Техните близки са в Румъния. Говорят по телефон или скайп 3-5 пъти на ден. Гневът на румънците в чужбина се разпространи и в Румъния. И това бе най-голямата грешка на управляващите. В селата хората си казаха: „Между тебе, Понта, и моят син – вярвам на сина си. Той е гневен заради тебе. Аз съм глупав, но той ми каза, че си лош човек.” Това бе най-голямата грешка.

Чудя се дали освен заради накърненото достойнство румънците не се мобилизираха и от солидарност със сънародниците си в чужбина…

Да. Продължавам напред. Първо има солидарност на роднините. Но има и солидарност на поколенията. Младите казаха: „На нас ни е писнало от вас, старото поколение. Двайсет години вие не направихте нищо.” Това беше ясен знак, че нещо трябва да се направи, защото ако не го направеха младите, нямаше кой друг да го направи. Така че имаше и голяма солидарност на поколенията. Тя бе ясно изразена. Младите трябваше да го направят. Въпросът за тях беше дали са способни на действие, или са като старите. Continue reading “Културният антрополог Винтила Михайлеску: Освен омраза срещу омраза на тези избори има и надежда”