Mihai Isac: Whatever Erdogan does has a strong effect on the Balkan region

Mihai Isac (source: Mihai Isac)

Interview with a Romanian foreign policy journalist on Turkey’s rise in Southeast Europe and what it could mean for Bulgaria and Romania

Vladimir Mitev

The editor of the Romanian website Politicaexterna.ro talks to Cross-border Talks about Turkey’s role as a mediator between the West and Russia, and Turkey’s role for Bulgaria, Romania and the Balkans. Isac noted that Bulgaria and Turkey have some contradictions regarding the Turkish minority in Bulgaria. Vladimir said that the Bulgarian-Turkish relationship is more ambiguous than it seems to outside observers – there is also cooperation and complementarity in it. Asked whether Bulgaria or Romania could take inspiration from Turkey for greater “strategic ambiguity”, Isac said that in his view, even if they were to sign a gas agreement with Turkey, it would not lead to much geopolitical realignment. He also believes that Bulgarians have experience of protests, so if someone tries to make Bulgaria a second Hungary, protests will limit this.

Continue reading

Mihai Isac: Orice face Erdogan are un efect puternic asupra regiunii balcanice

Mihai Isac (sursă: Mihai Isac)

Interviu cu un jurnalist român de politică externă despre ascensiunea Turciei în sud-estul Europei și ce ar putea însemna pentru Bulgaria și România

Vladimir Mitev

Editorul site-ului românesc Politicaexterna.ro vorbește la Cross-border Talks despre rolul de mediator al Turciei între Occident și Rusia, dar și despre rolul Turciei pentru Bulgaria, România și Balcani. Isac a menționat că Bulgaria și Turcia au unele contradicții în ceea ce privește minoritatea turcă din Bulgaria. Vladimir a spus că relația bulgaro-turcă este mai ambiguă decât pare pentru observatorii externi – există și cooperare și complementaritate în ea. Întrebat dacă Bulgaria sau România s-ar putea inspira din Turcia pentru o mai mare “ambiguitate strategică”, Isac a spus că, din punctul său de vedere, chiar dacă vor semna vreun acord de gaze cu Turcia, acest fapt nu va duce la o mare realiniere geopolitică. De asemenea, el crede că bulgarii au experiența protestelor, așa că dacă cineva va încerca să facă din Bulgaria o a doua Ungarie, protestele vor limita acest lucru.

Videoul poate fi urmărit aici cu subtitrări în limba română:

Continue reading

Romania does not take seriously the prospect of weakening Western influence in the region

Sergiu Mișcoiu (source: YouTube)

The last of the interview with Sergiu Mișcoiu deals with a number of nuances in the Bulgarian-Romanian relations and Romanian foreign policy: the two countries’ possible common interest in the Western Balkans, the role of Francophone movement for their bilateral relations with each other, how their elites position in the debates between eurocentrism and third-worldism and the contingency plans of Romania in case major geopolitical changes in our region take place

Vladimir Mitev

In the last part of the interview with the professor of European Studies at the University of Cluj-Napoca Sergiu Mișcoiu we discuss the possible common interests of Bulgaria and Romania in the Western Balkans, the Eurocentric tendency of the Romanian elites and the role of the Francophone movement in Romania’s foreign policy and Romanian-Bulgarian relations. According to Sergiu Miscoiu, both countries could play a greater role in defending Western influence in Serbia. At the same time, the role of the Francophone movement in Romania and Bulgaria’s foreign policy has been significantly reduced in recent years. As far as relations with the Third World are concerned, it seems that the academic opportunities Romania offers allow for a dynamic in relations with universities in the Global South. But the Romanian elite remains extremely eurocentric.

Continue reading

România nu ia în serios perspectiva slăbirii influenței Occidentului în regiune

Sergiu Mișcoiu (sursă: YouTube)

Ultima parte a interviului cu Sergiu Mișcoiu abordează o serie de nuanțe în relațiile româno-bulgare și în politica externă românească: posibilul interes comun al celor două țări în Balcanii de Vest, rolul mișcării francofone pentru relațiile bilaterale dintre ele, cum se poziționează elitele lor în dezbaterile dintre eurocentrism și tiermondism și planurile de contingență ale României în cazul în care vor avea loc schimbări geopolitice majore în regiunea noastră

Vladimir Mitev

În ultima parte a interviului cu profesorul de studii europene de la Universitatea din Cluj-Napoca Sergiu Mișcoiu discutăm despre posibilele interese comune ale Bulgariei și României în Balcanii de Vest, despre tendința eurocentristă a elitelor românești și despre rolul mișcării francofone în politica externă a României și în relațiile româno-bulgare. Potrivit lui Sergiu Mișcoiu, ambele țări ar putea juca un rol mai important în apărarea influenței occidentale în Serbia. În același timp, rolul francofoniei în România și Bulgaria a fost redus semnificativ în ultimii ani. În ceea ce privește relațiile cu lumea a treia, se pare că oportunitățile academice pe care le oferă România permit o dinamică a relațiilor cu universitățile din Sudul Global. Dar elita românească rămâne extrem de eurocentrică.

Continue reading

Румъния не разглежда сериозно перспективата влиянието на Запада в региона да отслабне

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Последната част на интервюто със Серджу Мишкою разглежда редица нюанси в румънско-българските отношения и румънската външна политика: възможните общи интереси на двете страни в Западните Балкани, ролята на франкофонското движение за двустранните им отношения, как румънските елити се позиционират в дебата между европоцентризма и тиермондизма, както и плановете на Румъния за действие в случай на големи геополитически промени в нашия регион

Владимир Митев

В последната част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока обсъждаме възможните общи интереси на България и Румъния в Западните Балкани, европоцентристката тенденция на румънските елити и ролята на франкофонското движение за външната политика на Румъния и румънско-българските отношения. Според Серджу Мишкою двете страни биха могли да играят по-голяма роля в защита на западното влияние в Сърбия. В същото време ролята на Франкофонията в Румъния и България е значително намалена в последните години. Що се отнася до отношенията с Третия свят, изглежда, че академичните възможности, които Румъния предлага, позволяват динамика в отношенията с университети от Глобалния Юг. Но румънският елит остава изключително евроцентричен.

И Румъния, и България имат традиционни интереси в Западните Балкани. Но могат ли да си сътрудничат в това отношение? В миналото сме имали примери, когато е имало различия в подхода им към тях, особено в Черноморския регион. Но може би войната в Украйна може да промени това. Какво е Вашето мнение?

Разбира се, войната в Украйна променя нещата, особено по отношение на връзките на Румъния и България със Сърбия. Както видяхме вчера, сръбският министър на вътрешните работи посети Москва, а режимът в Белград изглежда все по-склонен да продължи да си сътрудничи с Русия, въпреки всички препоръки, дадени от ЕС и държавите от НАТО. И, разбира се, това е съвсем различно отношение от това на Румъния и България. Мисля, че това би могло да бъде елемент от укрепването на отношенията между Румъния и България в смисъл, че една от целите на тези две страни трябва да бъде да допринесат, да речем, за културното позападняване на Сърбия. Най-малкото това трябва да бъде минимална цел – да обсъдим заедно, да създадем план, който да попречи на Сърбия да продължи да влиза в съюз с Русия.

В Румъния сте известен като човек, който говори френски. Каква е ролята на френскоезичното движение за румънската външна политика и румънско-българските отношения?

Бих казал, че тази роля е била много по-важна за Румъния в миналото, поне в миналото Франкофонското движение, особено Международната организация на франкофонията, предлага възможност за продължаване на отношенията, особено с африканските страни. Знаем, че през 70-те и 80-те години и Румъния, и България са имали много африкански студенти от френскоговорящите страни в Африка и са поддържали много интензивни отношения с тези страни. След 90-те години на ХХ век тези отношения се разпадат и франкофонското движение е начин да се насърчат и възстановят тези отношения, доколкото е възможно.

Честно казано, нивото на владеене на френски език в Румъния и особено в България става все по-ниско и по-ниско. И освен един тънък елит и някои хора, работещи във френскоезична среда, не мисля, че френският език би могъл да бъде обща основа за сътрудничество. Разбира се, като академик си сътруднича с колеги от България, особено в рамките на Франкофонията. Но това е много малък принос за развитието на общите отношения в сравнение с това, което би могло да бъде. Така че съм доста предпазлив в отдаването на твърде големи заслуги на франкофонското движение като много силен фактор за изграждане на връзки в отношенията между нашите две страни.

Споменахте, че в Румъния все още има много студенти от Африка. Имам два въпроса, които не са свързани с това. Първият е, ако позволите, да коментирам политиката или философията на Румъния за интернационализация. До каква степен академичните институции съзнателно се стремят да се отворят към света, да бъдат част от света и дори да се отворят към нетрадиционни пространства като Африка или Близкия изток? Вторият въпрос е до каква степен Румъния продължава да бъде евроцентрична страна със силно евроцентрични елити и дали сътрудничеството със Западна Европа и тази интернационализация не водят до отваряне към Глобалния юг?

Да, това е много добър въпрос. И мисля, че засега румънските лидери остават силно евроцентрични. Бих казал, че са проамерикански и проевропейски настроени. Всички големи чиновници във външното министерство смятат, че най-добрият начин да се изгради кариера е да се работи в посолство или консулство в Европа или може би в Северна Америка. А това не допринася за истинска глобализация на Румъния. Предприети са някои стъпки в тази посока, но все още средствата, с които Румъния разполага, и инструментите, които е мобилизирала за популяризиране на имиджа на Румъния в глобалния Юг, за насърчаване на сътрудничеството, основано на взаимноизгодни инвестиции, са доста разочароващо слаби. Те не отговарят на амбициите, изразени във външнополитическите изявления на правителството, и последиците от това са, че по много от фронтовете на международното сътрудничество Румъния не е на нивото, на което би трябвало да бъде по отношение на присъствието и ефективността си в Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. И така нататък.

Нека завършим интервюто с една хипотетична ситуация. Описахте Румъния като европоцентрична страна, която разчита на обединен Запад, със САЩ и Западна Европа заедно. Каква е стратегията на Румъния, ако залогът за обединен Запад и по-слаба европейска периферия се провали? Какво ще стане, ако балансът на силите в света някак си се променя по-значително и страната, на която Румъния не залага, се утвържди в нашия регион?

Смятам, че този най-лош сценарий е отчасти взет предвид от политиците. Но в същото време не мисля, че той се разглежда сериозно. В исторически план и Румъния, и България са имали способността да се адаптират. И дори ако днес изглежда, че тези времена вече не са възможни, знаем, че външната политика на двете страни се е променяла в зависимост от различните геополитически развития. Разбира се, тогава адаптивността е била по-голяма. Както и готовността за поемане на рискове, включително геополитически териториални рискове. Днес ситуацията е различна. Но мисля, че въпросът е много добър, защото, доколкото ми е известно, няма реалистична стратегия за непредвидени ситуации, ако сегашната основна, бих казал структурираща стратегия, основана на ЕС, НАТО и САЩ, се провали.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук..

Danish experts: The current crisis encourages the Eastern EU nations to look for their own solutions

Rasmus Sørensen (left) and Zlatko Jovanovic of the Democracy in Europe Organization, which deals with political education (source: Zlatko Jovanovic)

A talk with Rasmus Sørensen and Zlatko Jovanovic of the Democracy in Europe Organization on the Danish attitude towards the EU project, towards the attempts for strategic ambiguity in the Eastern part of the EU and towards some non-conventional ideas in Southeastern Europe for showing to the Western Europeans that the region is capable to have its own regional integration and dynamics

Continue reading

Experți danezi: Criza actuală încurajează țările din estul UE să caute propriile soluții

Danemarca este un vechi membru al UE din Europa de Vest, susținător al autonomiei strategice europene. Dar este, de asemenea, o țară cu propriile interese economice și de securitate, care o aliniază cu țările non-UE, euro-atlantice

Vladimir Mitev

O discuție cu Rasmus Sørensen și Zlatko Jovanovic de la Organizația Democrația în Europa despre atitudinea daneză față de proiectul UE, față de încercările de ambiguitate strategică în partea estică a UE și față de unele idei neconvenționale din Europa de Sud-Est pentru a arăta vest-europenilor că regiunea este capabilă să aibă propria integrare și dinamică regională

Continue reading

Датски експерти: Настоящата криза насърчава източните страни от ЕС да търсят собствени решения

Размус Сьоренсен (ляво) и Златко Йованович са част от организацията “Демокрация в Европа”, която се занимава с политическо образование (източник: Златко Йованович)

Дания е стар член на ЕС от Западна Европа, който подкрепя европейската стратегическа автономия. Но тя е и страна със собствени интереси в областта на сигурността и икономиката, които я сближават с евроатлантическите държави извън ЕС.

Владимир Митев

Разговор с Размус Сьоренсен и Златко Йованович от Организацията “Демокрация в Европа” за отношението на Дания към проекта ЕС, към опитите за стратегическа двусмисленост в източната част на ЕС и към някои неконвенционални идеи в Югоизточна Европа, за да се покаже на западноевропейците, че регионът е способен да има собствена регионална интеграция и динамика

Continue reading

Nicolae Ciuca: Our energy security is highly dependent on the Black Sea

Under the rule of former Bulgarian Prime Minister Kiril Petkov and his Romanian counterpart Nicolae Ciuca, there was a thaw in Bulgarian-Romanian relations on a number of issues related to infrastructure and energy ties, as well as in the management of the Danube (source: YouTube)

Disruption of natural gas supplies to Bulgaria and Poland could lead to escalating insecurity

The Bridge of Friendship: Nicolae-Ionel Ciuca is Romania’s prime minister from 25 November 2021. He is a retired general of the Romanian land forces. He participated in missions in Afghanistan, Bosnia and Herzegovina and Iraq. In May 2004, he led a Romanian combat unit in the Romanian army’s first battle since World War II at Nasiriyah in Iraq. Since April 2022, Ciuca became the leader of the National Liberal Party, which belongs to the European People’s Party family. 

General Ciuca’s political rise has taken place in the context of corona crisis and the escalation of tensions in Eastern Europe that led to the Russian invasion of Ukraine. In these conditions, it is a sign of the confidence of the Euro-Atlantic partners in his personality that he has been awarded the highest state honours not only of his native Romania, but also of France and the United States. However, since taking office as Prime Minister, he has been accused of plagiarising his dissertation on military studies, and an investigation is currently underway.

The blog Bridge of Friendship has published below an interview with the Romanian Prime Minister by Nikolai Krastev and Vesislava Antonova, published in the 6/2022 issue of Manager magazine.

Continue reading

Nicolae Ciucă: Securitatea noastră energetică depinde în mare măsură de Marea Neagră

Sub conducerea fostului prim-ministru bulgar Kiril Petkov și a omologului său român Nicolae Ciuca, a avut loc un dezgheț în relațiile româno-bulgare pe o serie de subiecte legate de infrastructura și legăturile energetice, precum și în gestionarea Dunării (sursa: YouTube)

Întreruperea aprovizionării cu gaze naturale a Bulgariei și Poloniei ar putea duce la o creștere a insecurității energetice.

Podul Prieteniei: Nicolae-Ionel Ciucă este prim-ministru al României începând cu 25 noiembrie 2021. Este general în retragere al forțelor terestre române. A participat la misiuni în Afganistan, Bosnia și Herțegovina și Irak. În mai 2004, a condus o unitate românească de luptă în prima bătălie a armatei române de după cel de-al Doilea Război Mondial, la Nasiriyah, în Irak. Din aprilie 2022 Ciucă a devenit liderul Partidului Național Liberal, care face parte din familia Partidului Popular European. 

Ascensiunea politică a generalului Ciucă a avut loc în contextul crizei coronavirusului și al escaladării tensiunilor din Europa de Est, care a dus la invazia rusă în Ucraina. În aceste condiții, este un semn al încrederii partenerilor euro-atlantici în personalitatea sa faptul că a fost distins cu cele mai înalte distincții de stat nu doar ale României natale, ci și ale Franței și Statelor Unite. Cu toate acestea, de la preluarea mandatului de prim-ministru, a fost acuzat că și-a plagiat teza de doctorat în științe militare, iar în prezent este în curs o anchetă.

Blogul Podul Prieteniei publică mai jos un interviu cu premierul român, realizat de Nikolai Krâstev și Vesislava Antonova, apărut în numărul 6/2022 al revistei Manager.

Continue reading