Iran and the world: crisis and resistance

Minaret of a sacred place in Qom (photo: Pixabay, CC0)

After the February 2020 parliamentary elections the political elite in the Islamic Republic homogenised itself, with the reformist current being practically left out of the parliament. The spread of the coronavirus strengthened once again the contradictions between the country’s elite and the people, for whom Iran is part of the world and not only the sponsor of „the axis of resistance” in the Middle East

Vladimir Mitev

This article will be published in the Bulgarian magazine “New Times”

The year 2020 started with fears from world war, which followed the murder of the Iranian general Qassem Soleimani. It continued with the hysteria around the spread of the coronavirus, which stirred the imposition of state of emergency in Bulgaria, Romania and other European countries. Now high-ranking politicians and experts claim in media that we are in a state of war with bacteriological weapon.

Such fears from war and extinction are not something new in the last thirty years, in which Bulgarians have passed through a lot of social cataclysms and crises. But our country was never under the threat of a military conflict with its neighbour or international factor. How would have we felt, if we lived in one of the key countries of the Middle East – Iran, and there was a constant threat haunting us – not only if we belong to the elite of the country, but also if we feel part of the common people? How do the Iranian elite and people see their role in the Middle East, where after 2001 there is an intense rearrangement of forces?

Iran şi lumea: criză şi rezistenţă

Minareaua unui loc sacru din Qom (foto: Pixabay, CC0)

După alegerile parlamentare din februarie 2020 elita politică a Republicii Islamice Iran se omogenizează, curentul reformatorilor fiind practic exclus din parlament. Răspândirea corona virusului însă a întărit din nou contradicţiile dintre elita ţării şi oamenii, pentru care Iranul face parte din lume şi nu este doar sponsorul ”axei rezistenţei” din Orientul Mijlociu

Vladimir Mitev

Acest articol va fi publicat în numărul 3-4 din anul 2020 al revistei bulgare ”Timpuri noi”. 

Anul 2020 a început cu fricile legate de un război mondial, care au urmat uciderii generalului iranian Ghassem Soleimani. Şi a continuat cu isteria în jurul răspândirii corona virusului, care a provocat introducerea unei stări de urgenţă în Bulgaira, România şi alte ţări europene. Acum politicienii de rând înalt şi experţi afirmă în media că ne aflăm într-un război cu arme bacteriologice.

Pentru noi în Bulgaria astfel de frici de război şi distrugere sunt ceva nou în ultimii 30 de ani, în care am trecut prin multe cutremure şi crize sociale, fără a intra într-un conflict militar deschis cu vreun vecin sau factor internaţional. Dar cum ne-am fi simţit, dacă locuiam într-una dintre ţările cheie în Orientul Mijlociu – Iran, şi ne pândea pericolul permanent – indiferent dacă apărţinem elitei acestei ţării sau ne simţeam mai degrabă parte din oamenii de rând? Cum elitele şi poporul din Iran privesc rolul său din Orientul Mijlociu, unde cel puţin din anul 2001 se produce o rearanjare a forţelor?

Иран и светът: криза и съпротива

Минаретата на светилище в град Гом (снимка: Pixabay)

След февруарските парламентарните избори политическият елит на Ислямска република Иран се хомогенизира, като течението на реформаторите на практика беше почти изключено от парламента. Разпространението на коронавируса обаче засили за пореден път противоречията между елита на страната и хората, за които Иран е част от света, а не само спонсор на „оста на съпротивата“ в Близкия изток

Владимир Митев

Тази статия ще излезе в брой 3-4 за 2020 г. на българското списание “Ново време”.

2020 г. започна със страховете от световна война, последвали убийството на иранския генерал Гасем Солеймани. И продължи с истерията около разпространението на коронавируса, което провокира въвеждането на извънредно положение в България, Румъния и в други европейски страни. Сега високопоставени политици и експерти твърдят из медиите, че се намираме във война с бактериологично оръжие.

За нас в България подобни страхове от война и унищожение са нещо ново през последните трийсет години, преминали с много сътресения и кризи, но без да въвлекат страната ни в открит военен конфликт с някой неин съсед или международен фактор. Как обаче бихме се чувствали, ако живеехме в една от ключовите държави в Близкия изток – Иран, и над нас тегнеше постоянно заплаха – без значение дали принадлежим на елита на държавата или се чувстваме по-скоро част от обикновените граждани? Как иранският елит и народ гледат на своята роля в Близкия изток, където поне от 2001 г. насам тече усилено пренареждане на силите?

Codru Vrabie: Solidarity defines Romanians’ answer to the state of emergency

Codru Vrabie (photo: Vlad Stanciu, Association Ink)

An interview with the expert on good governance about the political, social, non-governmental and private sector answers to the pandemic of corona virus

Vladimir Mitev

Codru Vrabie is a civic activist, trainer and consultant on good governance, transparency, responsibility, and integrity in the public sector. He has contributed to many reform measures in justice and public administration. Vrabie has BAs in legal and political sciences (Romania, Bulgaria, the USA) and MAs in administrative sciences and European affairs (Romania, the Netherlands, Spain). He has worked for various Romanian civil society organizations since 1998. In 2010, Vrabie started working with the Leaders for Justice” programme, which was replicated in 2017 by the Republic of Moldova

Mr. Vrabie, we have entered in an unprecedented situation. “State of emergency” was declared in Romania and Bulgaria. If we judge by the TV, politics got frozen, while the positions of power are occupied by doctors with a military grade. What do these changes mean for the Southeast European democracy, for the human rights and for the relation between the citizen and power? To what extent it is clear what exactly the state of emergency mean in Romania?

Codru Vrabie: Solidaritatea definește răspunsul românilor la starea de urgenţă

Codru Vrabie (foto: Vlad Stanciu, Asociaţia ”Ink”)

Un interviu cu expertul de bună guvernare despre răspunsurile politice, sociale, neguvernamentale şi ale sectorului privat din România la pandemia de coronavirus

Vladimir Mitev

Codru Vrabie este activist civic, trainer şi consultant pe teme de bună guvernare, transparenţă, responsabilitate şi integritate în sectorul public, contribuind la mai multe măsuri de reformă în justiţie şi administraţia publică. Licenţiat în ştiinţe juridice şi politice (România, Bulgaria, Statele Unite), respectiv masterat în ştiinţe administrative şi afaceri europene (România, Olanda, Spania), Codru lucrează din 1998 pentru societatea civilă din România. Din 2010, Codru lucrează în cadrul programului Lideri pentru Justiţie, care este replicat din 2017 şi în Republica Moldova.

Domnule Vrabie, asistăm la o situaţie fără precedent. În România şi Bulgaria a fost anunţată „starea de urgenţă” şi, dacă judecăm după ce vedem la televizor, politica s-a îngheţat, iar în poziţii de putere au venit medici cu grad militar. Ce înseamnă aceste schimbări pentru democraţia sud-est europeană, pentru drepturile omului, pentru legătura cetăţeanului cu putere? În ce măsură este stabilit concret ce înseamnă starea de urgenţă în România?

Кодру Врабие: Солидарността е определяща в отговора на румънците на извънредната ситуация

Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу, асоциация “Инк”)

Интервю с експерта по добро управление за политическите, социалните и неправителствените реакции в Румъния на пандемията от корона вирус

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Холандия, Испания). Кодру работи от 1998 г. за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. Кодру работи в рамките на програмата „Лидери в правосъдието“, която бе възпроизведена от 2017 г. нататък и в Република Молдова.

Господин Врабие, наблюдаваме безпрецедентна ситуация. В Румъния и в Българиря бе обявена „извънредна ситуация“. Ако съдим по това, което виждаме по телевизията, политиката замръзва, а на власт са дошли лекари с военни чинове. Какво означават тези промени за югоизточноевропейската демокрация, за правата на човека, за връзката на гражданина с властта? До каква степен е определено какво точно означава извънредната ситуация в Румъния?

Bulgaria and Russia – what do Romanians don’t understand?

Monument of Soviet soldiers (photo: Pixabay, CC0)

The political lobbies of Bulgaria manipulate the Romanian public opinion without restraint, as they try to integrate it in their internal political fight. Romanians will expand their spiritual territory when they manage to see in Bulgarians more than “Russian agents”

Vladimir Mitev

This article was published on 14 February 2020 at the Romanian section of the site “The Barriacde”. 

The elections of presidents Rumen Radev in Bulgaria and Igor Dodon in the Republic of Moldova coincided with the publication of an article and map in Romanian media, which was widely read all over Romania the day after voting – 14 November 2016. On the map, Romania was coloured in blue, while all the other countries were painted red – symbolic of Russian influence. Even Ukraine was painted in red, but it was noted that it has conflict with Moscow. “MAP Romania, ever more caught in Russia’s claws: Moldova and Bulgaria have elected pro-Kremlin presidents, who join the leaders of Hungary, Serbia, the Czech Republic and Slovakia, said the article at Hotnews.

When I read such articles I always wonder how supposed Bulgarian Russophilia, apparently impossible to uproot, comes together with Bulgarian belonging to NATO and the EU. Don’t our Western partners know that we are all agents of Putin? Why did they allow us to enter these integrationist structures, when our primary loyalty is with a country from outside the Euroatlantic community?