Bulgaria and Romania should work together to support minorities in Moldova

Mihai Isac (source: Mihai Isac)

A Romanian perspective on the challenges facing Bulgarians and Gagauz in Bessarabia

Vladimir Mitev

The second part of the interview with Mihai Isac at Cross-border Talks is dedicated to the Romanian perspective on the relations between Romanians and Bulgarians in Bessarabia and especially in the Republic of Moldova. He recalls the history of the Bulgarian and Gagauz communities in Bessarabia and that the relations between them and the Romanian-speaking communities have had both good and bad moments. According to Isac, the main problem for Bulgarians in Moldova is not so much the issue of rights, but the fact that the settlements with Bulgarians are becoming depopulated, so that in a few decades they may disappear. Mihai Isac recalls the specific historical relationship of the Bulgarians in Bessarabia with Russia and admits that it is difficult to evolve for various reasons. Also, according to him, the Moldovan political parties have not offered alternatives to the Bulgarians and the Gagauz community.

As for the Bulgarians and their attitude towards Romanian unionism, Isac recalls that Russian-oriented parties offered them vain promises of autonomy. “I think that in the future Bulgaria and Romania should start working to help the Bulgarian community in Moldova”, whether there will be Romanian-Moldovan unification or not. Isac also mentioned that the Bulgarian university in Taraclia could have merged with a Bulgarian university or become a branch, as has happened with some Romanian universities and similar institutions in Moldova.

Continue reading

Bulgaria și România ar trebui să colaboreze pentru a sprijini minoritățile din Republica Moldova

Mihai Isac (sursă: Mihai Isac)

O perspectivă românească asupra provocărilor cu care se confruntă bulgarii și găgăuzii din Basarabia

Vladimir Mitev

Cea de-a doua parte a interviului realizat de Cross-border Talks cu Mihai Isac se concentrează pe perspectiva unui român față de relațiile dintre românofonii și bulgarofonii din Basarabia și mai ales din Republica Moldova. El amintește istoria comunității bulgare și găgăuze din Basarabia și că relația dintre aceștia și românofonii a cunoscut atât momente mai bune, cât și mai puțin bune. Principala problemă a bulgarilor din Republica Moldova nu este atât de mult problema drepturilor, potrivit lui Isac, ci faptul că localitățile locuite de bulgari se depopulează, astfel că după câteva decenii ar putea dispărea. Mihai Isac amintește legătura istorică specifică a bulgarilor din Basarabia cu Rusia și admite că este dificil ca aceasta să sufere o evoluție din mai multe motive. De asemenea, în opinia sa, partidele politice moldovenești nu au oferit alternative bulgarilor și comunității găgăuze. 

În ceea ce privește bulgarii și atitudinea față de unionism, Isac a amintit că partidele cu orientare rusească le oferă promisiuni deșarte de autonomie. “Cred că în viitor Bulgaria și România ar trebui să înceapă să lucreze pentru a ajuta comunitatea bulgară din Moldova”, indiferent dacă va exista sau nu unirea româno-moldovenească. Isac a mai menționat că universitatea bulgară din Taraclia ar fi putut fuziona cu vreo universitate bulgară ori să devină filială, așa cum s-a întâmplat cu unele universități românești și instituții similare din Republica Moldova.

Interviul poate fi ascultat aici cu subtitrări în limba română:

Continue reading

България и Румъния трябва да работят заедно в подкрепа на малцинствата в Молдова

Михай Исак (източник: Михай Исак)

Румънска гледна точка за предизвикателствата пред българите и гагаузите в Бесарабия

Владимир Митев

Втората част на интервюто с Михай Исак за сайта “Трансгранични разговори” е посветена на румънската гледна точка за отношенията между румънците и българите в Бесарабия и особено в Република Молдова. Той припомня историята на българските и гагаузките общности в Бесарабия и че отношенията между тях и румъноговорящите са имали и добри, и лоши моменти. Според Исак основният проблем за българите в Молдова не е толкова въпросът за правата, колкото фактът, че населените места с българи се обезлюдяват, така че след няколко десетилетия могат да изчезнат. Михай Исак припомня специфичната историческа връзка на българите в Бесарабия с Русия и признава, че е трудно тя да еволюира по различни причини. Също така, според него, молдовските политически партии не са предложили алтернативи на българите и гагаузката общност.

Що се отнася до българите и тяхното отношение към румънския юнионизъм, Исак припомня, че руски ориентираните партии им предлагат напразни обещания за автономия. “Мисля, че в бъдеще България и Румъния трябва да започнат да работят в помощ на българската общност в Молдова”, независимо дали ще има румънско-молдовско обединение или не. Исак също така спомена, че българският университет в Тараклия е можел да се слее с български университет или да стане филиал, както се е случило с някои румънски университети и подобни институции в Молдова.

Continue reading

Bulgaria is not just a geopolitical pendulum, but hopefully a country with its own dynamics and drive

Vladimir Mitev (source: Vladimir Mitev)

An interview, which tries to look at the internal dynamics of Bulgarian society and its relation with the geopolitical context, in order to explain what is happening in this country in the last years

Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Malgorzata Kulbaczewska-Figat interviewed Vladimir Mitev on a number of issues, related to contemporary Bulgarian politics and society. Vladimir explained that Bulgarian political elites like to attempt to be a bridge, as seen in former prime minister Borssiov good ties with Trump, Merkel, Orban, Erdogan and Putin. With the formation of the government of Kiril Petkov apparently a “collective Borissov with human face” in geopolitical sense was attempted as the government was composed of four very different parties and had the hidden influence of president Radev in it. However, the Petkov government was an apparent attempt for a formula when “the West” and “the East” are in peace, which was changed after the start of the Russian invasion in Ukraine. The Petkov government was also an attempt among other things to gain the trust of the Biden administration and the European Commission and to attract foreign investment, but the few much lauded cases of foreign investment projects always had some kind of a catch. 

Now there is an interim government, formed by president Rumen Radev and in October 2022 new parliamentary elections will be held. There is a lot of talk about Bulgaria’s geopolitical dance between “the West” and “Russia”. But the theory of Bulgaria as a geopolitical pendulum doesn’t help in understanding its internal dynamics. Apparently, after the times of atemporality of Borissov Bulgarian society tries to modernize and to interiorize international/Western standards in its social life. A better way to look at Bulgaria is to try to looks at its politics as a complex balance in which the older elites of transition are in competition and cooperation with newer elites and in which anticorruption is both desired and feared, as it could change the power balances in society. A comparison with Romania, its anti-corruption and level of foreign investment could be helpful in understanding the dilemmas before the Bulgarian political elites.

Continue reading

Bulgaria nu este doar un pendul geopolitic, ci, sperăm, o țară cu o dinamică și un impuls proprii

Vladimir Mitev (sursă: Vladimir Mitev)

Un interviu care încearcă să analizeze dinamica internă a societății bulgare și relația sa cu contextul geopolitic, pentru a explica ce se întâmplă în această țară în ultimii ani

Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Malgorzata Kulbaczewska-Figat l-a intervievat pe Vladimir Mitev pe o serie de teme, legate de politica și societatea bulgară contemporane. Vladimir a explicat că elitelor politice bulgare le place să încerce să fie o punte de legătură, așa cum s-a văzut în legăturile bune ale fostului prim-ministru Borisov cu Trump, Merkel, Orban, Erdogan și Putin. Odată cu formarea guvernului Kiril Petkov, aparent s-a încercat un “Borisov colectiv cu față umană” in sens geopolitic, deoarece guvernul era compus din patru partide foarte diferite și avea în el influența ascunsă a președintelui Radev. Cu toate acestea, guvernul Petkov a fost o încercare aparentă pentru o formulă în care “Vestul” și “Estul” sunt în armonie, formulă care a fost schimbată după începerea invaziei rusești în Ucraina. Guvernul Petkov a fost, de asemenea, o încercare, printre altele, de a câștiga încrederea administrației Biden și a Comisiei Europene și de a atrage investiții străine, dar cele câteva cazuri mult lăudate de proiecte de investiții străine au avut întotdeauna un fel de capcană. 

Acum există un guvern interimar, format de președintele Rumen Radev, iar în octombrie 2022 vor avea loc noi alegeri parlamentare. Se vorbește mult despre dansul geopolitic al Bulgariei între “Occident” și “Rusia”. Dar teoria Bulgariei ca un pendul geopolitic nu ajută la înțelegerea dinamicii sale interne. Aparent, după vremurile de atemporalitate ale lui Borisov, societatea bulgară încearcă să se modernizeze și să interiorizeze standardele internaționale/occidentale în viața sa socială. Un mod mai bun de a privi Bulgaria este să încercăm să privim politica sa ca pe un echilibru complex în care elitele mai vechi ale tranziției se află în competiție și cooperare cu elitele mai noi și în care anticorupția este deopotrivă dorită și temută, deoarece ar putea schimba echilibrele de putere din societate. O comparație cu România, cu anticorupția și cu nivelul investițiilor străine ar putea fi utilă pentru a înțelege dilemele cu care se confruntă elitele politice bulgare.

Videoul cu subtitrări în limba română poate fi văzut mai jos:

Continue reading

България не е просто геополитическо махало, а, надяваме се, страна със собствена динамика и импулс

Владимир Митев (източник: Владимир Митев)

Интервю, в което се прави опит да се анализира вътрешната динамика на българското общество и връзката му с геополитическия контекст, за да се обясни какво се случва в страната през последните години

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Cross-border Talks

Малгожата Кулбачевска-Фигат интервюира Владимир Митев по редица теми, свързани със съвременната българска политика и общество. Владимир обясни, че българският политически елит обича да се опитва да бъде мост, както се вижда от добрите връзки на бившия премиер Борисов с Тръмп, Меркел, Орбан, Ердоган и Путин. Със съставянето на правителството на Кирил Петков очевидно беше направен опит за “колективен Борисов с човешко лице” в геополитически смисъл, тъй като правителството беше съставено от четири много различни партии и в него имаше скритото влияние на президента Радев. Правителството на Петков обаче формула за време, в което “Западът” и “Изтокът” са в хармония – а това се промени след началото на руската инвазия в Украйна. Правителството на Петков беше и опит, наред с всичко останало, да се спечели доверието на администрацията на Байдън и на Европейската комисия и да се привлекат чуждестранни инвестиции, но няколкото толкова възхвалявани случая на чуждестранни инвестиционни проекти винаги имаха своеобразна уловка.

В момента има служебно правителство, съставено от президента Румен Радев, а нови парламентарни избори ще се проведат през октомври 2022 г. Много се говори за геополитическия танц на България между “Запада” и “Русия”. Но теорията за България като геополитическо махало не помага да се разбере нейната вътрешна динамика. След периода на безвремие на Борисов българското общество се опитва да се модернизира и да усвои международните/западните стандарти в своя социален живот. По-добрият начин да се погледне на България е да се опитаме да видим нейната политика като сложен баланс, в който по-старите елити на прехода се конкурират и си сътрудничат с по-новите елити и в който борбата с корупцията е едновременно желана и страшна, защото може да промени баланса на силите в обществото. Сравнението с Румъния, борбата с корупцията и нивото на чуждестранните инвестиции може да бъде полезно за разбиране на дилемите, пред които са изправени българските политически елити.

Видеото със субтитри на български език може да бъде гледано тук:

Continue reading

Bulgarian politics: what change comes after the government of “change”?

Graf Ignatiev street in Sofia (source: Pixabay, CC0)

A review of the Petkov government actions and a few suggestions for a more complex understanding of Bulgarian political life

Vladimir Mitev

The political crisis that led to the fall of Kiril Petkov’s government provoked a lot of protests and counterprotests. Bulgaria’s partners are beginning to worry that political instability has returned to Bulgarian society. There are fears of a possible rise of pro-Russian tendencies. And Western partners are worried that the steps undertaken by the Petkov government to promote “change” – e.g. reduced access by the oligarchy to state money – would be reversed.

These fears could still be justified but I would prefer to look at the Bulgarian political evolution not as a zero sum game, where the pendulum moves either to the US or to Russia. I rather see here the superstructure of a society undergoing a transformation from the longstanding regime of “stabilocracy” under prime minister Boyko Borissov which ended last year with its decapitation. In my view, Bulgarians are interesting and deserve engagement not only when they are ruled by a John Travolta-looking prime minister. The battle for modernization and “change” of the country will continue no matter what the governing formula is. And perhaps, a correct understanding of Bulgarian society, contradictions and essence, could help the very process of change. 

Continue reading

Politica bulgară: ce schimbare vine după guvernul “schimbării”?

Strada Graf Ignatiev din Sofia (sursă: Pixabay, CC0)

O trecere în revistă a acțiunilor guvernului Petkov și câteva sugestii pentru o înțelegere mai complexă a vieții politice bulgare

Vladimir Mitev

Criza politică ce a dus la căderea guvernului condus de Kiril Petkov a provocat o mulțime de proteste și contraproteste. Partenerii Bulgariei încep să se îngrijoreze că instabilitatea politică a revenit în societatea bulgară. Există temeri legate de o posibilă creștere a tendințelor pro-ruse. Iar partenerii occidentali sunt îngrijorați de faptul că măsurile întreprinse de guvernul Petkov pentru a promova “schimbarea” – de exemplu, reducerea accesului oligarhiei la banii statului – ar putea fi anulate.

Aceste temeri ar putea fi în continuare justificate, dar aș prefera să privesc evoluția politică bulgară nu ca pe un joc cu sumă nulă, în care pendulul se deplasează fie spre SUA, fie spre Rusia. Mai degrabă, văd în politică suprastructura unei societăți care trece printr-o transformare de la regimul de lungă durată al “stabilocrației” sub conducerea premierului Boyko Borissov, care s-a încheiat anul trecut cu decapitarea acestuia. În opinia mea, bulgarii sunt interesanți și merită implicare nu doar atunci când sunt conduși de un prim-ministru cu aspect de John Travolta, anume carismatic. Bătălia pentru modernizarea și “schimbarea” țării va continua indiferent de formula de guvernare. Și poate că o înțelegere corectă a societății bulgare, a contradicțiilor și a esenței acesteia, ar putea ajuta chiar la procesul de schimbare. 

Continue reading

Българската политика: каква промяна предстои след правителството на “промяната”?

Улица “Граф Игнатиев” в София (източник: Pixabay, CC0)

Преглед на действията на правителството на Петков и някои предложения за по-комплексно разбиране на българската политика

Владимир Митев

Политическата криза, довела до падането на правителството на Кирил Петков, предизвика множество протести и контрапротести. Партньорите на България започнаха да се притесняват, че политическата нестабилност се е върнала в българското общество. Съществуват опасения за евентуално засилване на проруските тенденции. А хората, залагащи на новото поколение политици, се опасяват, че мерките, предприети от правителството на Петков за насърчаване на “промяната” – например намаляване на достъпа на олигархията до държавни пари – могат да бъдат отменени.

Тези опасения може би са основателни, но бих предпочел да гледам на българското политическо развитие не като на игра с нулев резултат, в която махалото се люшка или към САЩ, или към Русия. По-скоро виждам в българската политика надстройката на едно общество, което се трансформира от дългогодишния режим на “стабилокрация” под ръководството на премиера Бойко Борисов, режим, който бе обезглавен миналата година. Според мен българите сме интересни и си заслужава светът да се интересува от нас не само когато сме водени от изглеждащ като Джон Траволта, т.е. харизматичен, министър-председател. Нуждаат от модернизиране и “промяна” на страната ще продължи да е актуална независимо от управленската формула. И може би едно по-добро разбиране на българското общество, на неговите противоречия и същност, би могло да подпомогне самия процес на промяна. 

Continue reading

The Bulgarian government of “change” fell amidst contradictory interests

Protests and counterprotests mark the political crisis, related to the fall of Petkov government (source: YouTube)

Geopolitics could be one reason among more for the fall of Kiril Petkov’s team

Vladimir Mitev

Bulgarian government fell on 22 June 2022 after no-confidence motion. The fall of Kirill Petkov government was accompanied by massive protests in support of what it had done or attempted: hitting some of the oligarchic vested interests in the energy, customs, transport and construction sectors.

Delyan Peevski, a big businessman and MP from the Movement for Rights and Freedoms, an opposition party voted in by ethnic Turks, said immediately after the fall of the government that this would be the first step in the big fight against oligarchy. The conflict between Peevski and businessman Ivo Prokopiev is well known, a conflict that has led to anti-oligarchic protests before. Today Peevski’s colleagues were constantly talking about how the Petkov government is supported by Prokopiev.

Today’s events have also passed in the shadow of the so-called “French proposal/French europresidency’s proposal” to resolve the dispute between Bulgaria and North Macedonia. The proposal stipulates that Bulgaria should allow negotiations for EU accession with Macedonia to begin, and that Bulgarian demands related broadly to neutralising the ideology of Macedonism should be part of the negotiating framework, with the EU and Bulgaria guaranteeing their fulfilment over time.

Continue reading