Cine pierde din construcţia mai multor poduri peste Dunare precum cel între Vidin şi Calafat (din care este făcută poză)? (sursă: YouTube)
Biden și Putin sunt pregătiți să realinieze echilibrele în Europa de Est într-o serie de summituri care ridică analogii cu o nouă Yalta. Bulgaria și România au politicieni euro-atlantici convinși la vârf. Dar popoarele lor continuă să se privească reciproc cu stereotipuri, în loc să realizeze potențialul pe care îl oferă comunicarea și cooperarea cu vecinii lor
Vladimir Mitev
Zvonurile despre un război între Rusia și Ucraina sunt mult exagerate. De luni de zile, aghiotanții lui Joe Biden și Vladimir Putin își exprimă retorica obișnuită împotriva “adversarului” geopolitic pe rețelele de socializare și în mass-media. Cu cât par mai duri în apărarea dreptății, cu atât devine mai clar că nu asistăm la un preludiu la război, ci la celebrul dans ruso-american care a marcat istoria modernă a omenirii.
Кой губи от липсата на повече мостове като този при Видин-Калафат (откъдето е направена снимката)? (източник: YouTube)
Байдън и Путин са на път да пренаредят балансите в Източна Европа в поредица от срещи на върха, които пораждат аналогии с нова Ялта. България и Румъния имат верни евроатлантически политици на своя връх. Народите им обаче продължават да гледат едни на други със стереотипи, вместо да осъзнаят потенциала, който общуването и сътрудничеството със съседите им предлага
Владимир Митев
Слуховете за война между Русия и Украйна са силно преувеличени. От месеци агитките на Джо Байдън и Владимир Путин огласят социалните мрежи и медиите с обичайната си реторика срещу геополитическия “противник”. Колкото по-твърди изглеждат в отстояването на правдата, толкова по-ясно се очертава, че наблюдаваме не прелюдия към война, а прословутия американо-руски танц, белязал съвременната история на човечеството.
A number of anti-corruption and rule of law experts have consulted the report Binding the Guardian (source: The Bridge of Friendship)
Małgorzata Kulbaczewska-Figat interviewed the left-wing member of the European Parliament Clare Daly in the context of the report Binding the Guardian, commissioned by her office. Binding the Guardian deals with abuses of rule of law in three EU countries, which the European Commission failed to expose and counter
Małgorzata Kulbaczewska-Figat
This article was published on 10 December 2021 at the Polish site Strajk.eu
When the European Commission reports on the rule of law in individual states, does it really always act as an impartial arbiter? And what if the answer to this question is negative? The report prepared by a team of political scientists and commissioned by Irish left-wing MEP Clare Daly shows, on the example of Spain, France and Bulgaria, the scale of Brussels’ “oversights” and inconsistencies. And its authors prove: the rule of law is a great thing, democracy is worth fighting for, but… A perfectly law-abiding government can equally perfectly well pursue the interests of big business, not its own working citizens.
Perhaps it is because of these conclusions that the report entitled Binding the Guardian has gone almost unnoticed in the mainstream media. It would be very different if the leading authors – Bulgarian-British political scientist Albena Azmanova and young researcher-trainee Bethany Howard, supported by five other academics from universities from Berlin to Oxford – had followed the usual path and drawn a simple opposition between liberal democracy and populism. However, they deviate from this path in the very first paragraph of the report.
“The development of autocratic, unaccountable governments – more ostentatious in the East, more insidious in the West – is a trans-European pathology. Such governments have developed in countries led by Eurosceptic leaders (such as Viktor Orban’s Hungary) as well as those ruled by European loyalists (Borisov’s Bulgaria). They arose in old European countries (Spain, France, Austria) and in new ones (Poland, Romania). Safeguarding the rule of law has become a matter of political emergency.”, we read in the report.
Alina Mungiu-Pippidi este una dintre consilierele la pregătirea raportului Binding the Guardian (sursă: Podul Prieteniei)
Małgorzata Kulbaczewska-Figat a intervievat-o pe Clare Daly, membră de stânga a Parlamentului European, în contextul raportului Binding the Guardian, comandat de biroul său. Binding the Guardian tratează abuzurile statului de drept în trei țări din UE, pe care Comisia Europeană nu a reușit să le expună și să le contracareze
Małgorzata Kulbaczewska-Figat
Acest articol a fost publicat în ziua de 10 decembrie 2021 pe site-ul polonez Strajk.eu
Atunci când Comisia Europeană raportează cu privire la statul de drept în statele individuale, acționează într-adevăr întotdeauna ca un arbitru imparțial? Și ce se întâmplă dacă răspunsul la această întrebare este negativ? Raportul elaborat de o echipă de politologi și comandat de europarlamentarul irlandez de stânga Clare Daly arată, pe exemplul Spaniei, Franței și Bulgariei, amploarea “omisiunilor” și inconsecvențelor Bruxelles-ului. Iar autorii săi demonstrează: statul de drept este un lucru minunat, democrația merită să lupți pentru ea, dar… Un guvern care respectă perfect legea poate la fel de bine să urmărească interesele marilor afaceri, nu pe cele ale propriilor cetățeni care muncesc.
Poate că din cauza acestor concluzii, raportul intitulat Binding the Guardian a trecut aproape neobservat în presa mainstream. Ar fi fost foarte diferit dacă autorii principali – politologul bulgaro-britanic Albena Azmanova și tânăra cercetătoare stagiară Bethany Howard, susținută de alți cinci academicieni de la universități precum Berlin la Oxford – ar fi urmat calea obișnuită și ar fi trasat o opoziție simplă între democrația liberală și populism. Cu toate acestea, ei se abat de la această cale chiar în primul paragraf al raportului.
“Dezvoltarea guvernelor autocratice, lipsite de responsabilitate – mai ostentative în Est, mai insidioase în Vest – este o patologie transeuropeană. Astfel de guverne s-au dezvoltat atât în țări conduse de lideri eurosceptici (cum ar fi Ungaria lui Viktor Orban), cât și în cele conduse de loialiști europeni (Bulgaria lui Borisov). Ele au apărut atât în vechile țări europene (Spania, Franța, Austria), cât și în cele noi (Polonia, România). Salvgardarea statului de drept a devenit o chestiune de urgență politică.”, citim în raport.
Malul opus al Dunării: aproape şi departe (sursă: Smaranda Şchiopu)
Un punct de vedere din Sofia, bazat pe arhivele bulgare
Ilеana Marceva
Acest articol a fost acordat blogului “Podul Prieteniei” de către prof. Ileana Marceva – cercetător la Academia Bulgară de Științe.
Relațiile româno-bulgare de după Al Doilea Război Mondial nu se numără printre subiectele preferate în istoriografia bulgară și română. Subiecte separate de interes reciproc au fost dezvoltate în perioade diferite – relații politice și culturale în perioada instaurării regimului comunist în ambele țări; relații politice, economice și culturale în perioada 1944-1970.Kishkilova, P. Începuturile cooperării culturale între Republica Bulgaria și Republica România (1944-1947)- IPR, 1979, № 4-5,;Same, Relațiile bulgaro-române în perioada august 1944 – ianuarie 1948 -Estudia Balkanika, Studii balcanice ale secolului XX. Nr. 6, 1972;J. Grigorova, Politica balcanică a Bulgariei socialiste 1944-1970, S, 1985. Din motive explicabile până în 1989 cercetările au fost efectuate doar pe baza documentelor oficiale, contractelor publicate, convenţiilor şi comunicatelor de la întâlniri, anunşilor şi discursurilor din presă, precum şi în baza actelor accesibile din arhiva evident a Ministerului de Externe. Iar acest lucru determină în mare măsură caracterul “protocolar” al acestor studii, examinarea în principal a relațiilor interstatale, precum și lipsa unei analize aprofundate a ascensiunilor și declinurilor din relațiile bulgaro – române.B. Njagulоv, Dezbaterea istoriografică în relațiile bulgaro-române (1944-1989) – în: Balkan Studies, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, The International Protection of Minorities in the 20th Century: The Bulgarian-Romanian Case – în: New Europe College. Program regional. 2002-2003, 2003-2004, București,;
Другият бряг на река Дунав – тъй близо и тъй далеч (източник: Смаранда Шкиопу)
Поглед от София на базата на българските архиви
Илияна Марчева
Тази статия бе предоствена на блога “Мостът на приятелството” от проф. Илияна Марчева – изследовател от Българската академия на науките.
Българо-румънските отношения след Втората световна война не са сред предпочитаните теми в българската, а и в румънската историография. Разработвани са отделни сфери на взаимен интерес в различни периоди – политически и културни отношения в периода на установяване на комунистическия режим в двете страни; политически, икономически и културни връзки през 1944-1970 г.Кишкилова, П. Начало на културно сътрудничество между НРБългария и СР Румъния (1944-1947г)- ИПр, 1979, № 4-5,;Същата, Българо-румънските отношения през периода август 1944 – януари 1948г. –Estudia Balkanika, Балкански проучвания ХХ век. Кн.6, 1972 г.;Ж.Григорова, Балканската политика на социалистическа България 1944-1970, С, 1985. По обясними причини изследванията до 1989 г. са правени само въз основа на официални документи, публикувани договори, спогодби и комюникета от срещи, съобщения и речи в пресата, както и въз основа на достъпните документи от явния архив на Министерство на външните работи. А това до голяма степен предопределя “протоколния” характер на тези изследвания, разглеждането главно на междудържавните връзки, както и липсата на по-задълбочен анализ на спадовете и възходите в българо-румънските отношения. B. Njagulоv, Le debat historiographique dans les rapports bulgaro-roumaims (1944- 1989)- dans: Etudes Balkaniques, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, La protection internationale des minorités au XXe siècle : Le cas bulgaro-roumain – dans: New Europe college. Regional Program. 2002-2003, 2003-2004, Bucharest, 2004, p. 65-125.
“Let’s break up the mafia state!” – a slogan from the 2020 protests in Sofia (source: Nikolai Draganov)
Bulgarians are caught in a game of mutual domination between the interests of oligarchs and the agendas of Biden-ists and Trump-ists
This is the transcript of the first segment of the fourth episode of the Cross-border Talks podcast. The Cross-border Talks is a podcast on international relations, hosted by the Polish journalist Małgorzata Kulbaczewska-Figat and her Bulgarian colleague Vladimir Mitev in cooperation with Strajk, The Barricade and Foundation Naprzod.
In this segment Małgorzata and Vladimir speak about current affairs in Bulgarian politics in the context of the forthcoming 14 November 2021 presidential and parliamentary elections. They discuss the protests of 2020, the issue of social change, the influence of internal and international lobbies in Bulgarian politics and what could be territory of hope in it.
”Să distrugem statul mafiot!”, scrie o pancartă din protestele de la Sofia din 2020 (sursă: Nicolai Draganov)
Bulgarii sunt prinși într-un joc de dominație reciprocă între interesele oligarhilor și agendele Biden-iștilor și Trump-iștilor
Aceasta este transcrierea primului segment al celui de-al patrulea episod al podcastului Cross-border Talks. Cross-border Talks este un podcast despre relații internaționale, găzduit de jurnalista poloneză Malgorzata Kulbaczewska-Figat și de colegul ei bulgar Vladimir Mitev, în colaborare cu Strajk, The Barricade și Fundația Naprzod.
În acest segment, Malgorzata și Vladimir vorbesc despre subiecte de actualitate din politica bulgară în contextul viitoarelor alegeri prezidențiale și parlamentare din 14 noiembrie 2021. Ei discută despre protestele din 2020, despre problema schimbării sociale, despre influența lobby-urilor interne și internaționale în politica bulgară și despre ce ar putea fi teritoriul de speranță în aceasta.
Лозунг на протестите от лятото и есента на 2020 г. (източник: Николай Драганов)
Българите са въвлечени в игра на взаимно доминиране, притиснати между интересите на олигарсите и схватките на байдънистите и тръмпистите
Това е стенограмата на първия сегмент от четвъртия епизод на подкаста “Трансгранични разговори”. Cross-border Talks е подкаст за международни отношения, воден от полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат и българския ѝ колега Владимир Митев в сътрудничество със Strajk, The Barricade и фондация Naprzod.
В този сегмент Малгожата и Владимир говорят за актуалните теми в българската политика в контекста на предстоящите на 14 ноември 2021 г. президентски и парламентарни избори. Те обсъждат протестите от 2020 г., темата за социалната промяна, влиянието на вътрешните и международните лобита в българската политика и каква може да бъде територията на надеждата в нея.
Стоп кадър от филма на Раду Жуде “Мъртва страна”, в който се разглежда междувоенния период в Румъния и Румънският Холокост (източник: YouTube)
Интервю с известния румънски режисьор, направено от студентско радио “Реакция”, относно историческото и съвременното отношение към ромите в Румъния и в България
Станислав Петров
През октомври 2021 г. Гьоте институт в София организира Media Incubator„Антициганизмът в аудиовизуалните медии”. В рамките на седмичното събитие ще се състоят Филмови прожекции на филмите “Циганска кралица” (2019, Румъния, режисьор: Хюсеин Табак), на късометражният “Писмо за опрощение” (2020, Румъния, режисьор: Алина Шербан, както и на “Аферим!” (2013, Румъния, режисьор: Раду Жуде). Филмите изследват социалните и исторически проблеми на циганската общност в Румъния.
Блогът “Мостът на приятелството” препечатва статия на българския сайт за човешки права “Маргиналия”, която е транскрипция на предаването “Студио Реакция” по софийското студентско радио “Реакция”. Статията е разговор на студента Станислав Петров от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет с известния румънския режисьор Раду Жуде, носител на наградата Сребърна мечка за „Аферим“ на Берлинале.
Блогът “Мостът на приятелството” припомня, че през 2016 г. интервюира българският копродуцент на филма “АФерим” Росица Вълканова в контекста на нейно посещение заедно с Раду Жуде в Русе за прожекция на филма им на фестивала “София филм фест на път”.
Podul prieteniei - Мостът на приятелството - The Bridge of Friendship 