Interview with the Italian political scientist Francesco Trupia on the social issues that Romanians and Bulgarians deal with in Italy, on the coronavirus situation in his homeland, and on the European perception of Islam
Vladimir Mitev
Francesco Trupia holds a PhD from Sofia University “St. Kliment Ohridski”. With a background in philosophy, political science, and international relations, he has worked in Bulgaria, Armenia, and Kosovo for various NGOs and research organisations. His research interests lie in identity politics, minority issues, and democratisation in Central and Eastern Europe.
This article was published on 16 May 2020 on the English section of the site ”The Barricade”.
Interviu cu politologul italian Francesco Trupia despre problemele sociale cu care românii şi bulgarii se confruntă în Italia, despre situaţia pandemiei cauzată de COVID-19 în țara lui şi despre percepţiile europene despre islam
Vladimir Mitev
Francesco Trupia deţine Ph.D. de la Universitatea din Sofia „Sf. Climent Ohridski”. El a studiat filosofie, ştiinţe politice şi relaţii internaţionale. A lucrat în Bulgaria, Armenia şi Kosovo pentru diferite ONG-uri şi organizaţii de cercetare. Interesele lui sunt legate de politica identitară, probleme legate de minorităţi şi democratizare în Europa Centrală şi de Est.
Acest articol a fost publicat pe 14 mai 2020 pe secţia românească a site-ului Baricada.
Интервю с италианския политолог Франческо Трупия за социалните проблеми, с които българи и румънци се сблъскват в Италия, за ситуацията с коронавируса в неговата родина и за европейските възприятия относно исляма
Владимир Митев
Франческо Трупия е има докторска степен от Софийския университет. Той има познания в областта на философията, политологията и международните отношения. Работил е в България, Армения и Косово за различни НПО-та и изследователски организации. Изследователските му интереси са свързани с идентичностните политики, въпросите на малцинствата и на демократизацията в Централна и Източна Европа. През май 2020 г. италианското правителство разреши на стотици хиляди мигранти да легализират статута си за шест месеца, за да запълнят работните места, освободени от сезонните работници, останали по страните си в условията на сегашната пандемия. Освен това с тази мярка се очаква да бъдат подобрени възможностите за труд и здравна грижа през мигрантите. Франческо Трупия споделя какво мисли за тази мярка и за някои от основните проблеми пред българските и румънски имигранти в Южна Италия.
Тази статия бе публикувана на 14 май 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”.
Studiul reprezintă efortul de a sistematiza multe dintre discuțiile recente avute cu privire la cauzele și sursele veniturilor scăzute la bugetul de stat. Pauperizarea fiscală reprezintă ideea potrivit căreia țara noastră nu este săracă, ci este sărăcită de o proastă colectare a taxelor. Studiul pornește de la afirmația potrivit căreia sursa principală a alocărilor bugetare scăzute la educație și sănătate nu este de găsit în alocările prea mari către instituțiile de forță, ci în slaba colectare a taxelor și impozitelor în genere. În opinia autorilor, chiar și o mică îmbunătățire în acest sens ne-ar putea conduce către o alocare de 6% din PIB către educație fără probleme. Sigur, e de discutat în ce măsură mai mulți bani ar rezolva problema care ține până la urmă de o viziune politică. E legitim să ne întrebăm dacă nu cumva toți banii colectați suplimentar tot spre apărare și securitate ar merge, date fiind considerente care nu țin de logica economică. Dar ipoteza este foarte tentantă.
Studiul este important pentru că se luptă cu câteva dintre locurile comune. Astfel:
Изследването е усилие да се обобщят много от дискусиите в последно време относно причините за спадналите бюджетни приходи. Фискалната бедност е идея, според която Румъния не е бедна, но обеднява заради лошо събиране на данъците. Изследването изхожда от тезата, че основният източник на намалените бюджетни приходи за образование и здравеопазване не е пренасочването на средства към силовите институции, а слабото събиране на данъците. Според авторите дори и малко подобрение в този смисъл може да ни доведе до пренасочването на 6% от БВП към образованието без проблеми. Разбира се, трябва да се обсъди до каква степен повече средства ще разрешат проблемите, които са свързани най-вече с липса на политическа визия за този сектор. Трябва да се запитаме дали по някакъв начин всички събрани допълнително средства няма да отидат пак за отбрана и сигурност.
Изследването е важно и предавам тук някои от акцентите му:
An interview with the Romanian film director Lucian Ţion
In November 2019 the Romanian film director Lucian Ţion visited Sofia in order to participate in a conference on the socialism’s heritage. He was then interviewed by Vesselin Alexiev for the YouTube channel of the club “Meaning”. In the moment of the interview Ţion was making a doctorate, dedicated to the Chinese and Eastern Europe cinema at the University of Singapore. Ţion is interested in the parallels between Southeastern Asia and Eastern Europe. The interview, which the blog “The Bridge of Friendship” publishes, builds on this topic – the transition towards capitalism in these regions and the way these regions approach their socialist past and the capitalist centres.
În noiembrie 2019 regizorul român şi cineastul Lucian Ţion a fost în vizita la Sofia la o conferinţă, dedicată moştenirii socialsmului. Atunci el a fost intervievat de Veselin Alexiev pentru canalul din YouTube al Clubului ”Sens”. În momentul interviului Ţion făcea doctorantul, dedicată filmului chinezesc şi cel esteuropean la Universitatea din Singapore. Ţion se intereseză de paralelele între Asia de Sud-Est şi Europa de Est. Interviul, pe care blogul Podul Prieteniei îl publică tot dezvoltă acest subiect – tranziţia către capitalism şi felul în care aceste regiune se raporteză la trecutul socialist şi la centrele capitaliste.
