Sergiu Mișcoiu: Bulgarian-Romanian relations are unjustly weak

Sergiu Mișcoiu (source: YouTube)

A view at the sentiments of two Southern European nations towards one another and at various ideas for generation of dynamics in their ties

Vladimir Mitev

The second part of the interview with the professor of European Studies at the University of Cluj-Napoca deals with the reasons for the lack of dynamics and trust in the Bulgarian-Romanian relations and the ways to overcome the obstacles. The bilateral trade between the two countries is quite good, but it is generated mostly by multinational corporations trading with one another or with their local partners. The two countries are impeded by the fact they are outside the Schengen area. A mini-Schengen for them is a solution, which Mișcoiu is very fond of, but it is not the time for it, as the two countries lack the necessary trust between their institutions. Cultural centers between them and many small scale cultural projects could create dynamics and mutual knowledge between their people. Perhaps it is the people, who could act as a bridge of friendship in the bilateral relations.

Continue reading

Sergiu Mișcoiu: Relațiile româno-bulgare sunt nemeritat de slabe

Sergiu Mișcoiu (sursă: YouTube)

O privire asupra sentimentelor celor două națiuni sud-europene una față de cealaltă și asupra diverselor idei de generare a unei dinamici în conexiunile lor

Vladimir Mitev

Cea de-a doua parte a interviului cu profesorul de studii europene de la Universitatea din Cluj-Napoca se referă la motivele lipsei de dinamică și de încredere în relațiile bulgaro-române și la modalitățile de depășire a obstacolelor. Comerțul bilateral dintre cele două țări este destul de bun, dar este generat mai ales de corporațiile multinaționale care fac comerț între ele sau cu partenerii lor locali. Cele două țări sunt împiedicate de faptul că se află în afara spațiului Schengen. Un mini-Schengen pentru ele este o soluție, la care Mișcoiu ține foarte mult, dar nu este momentul pentru aceasta, deoarece cele două țări nu au încrederea necesară între instituțiile lor. Centre culturale între ele și multe proiecte culturale la scară mică ar putea crea dinamică și cunoaștere reciprocă între popoarele lor. Poate că tocmai oamenii sunt cei care ar putea acționa ca o punte de prietenie în relațiile bilaterale.

Continue reading

Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Danish experts: The current crisis encourages the Eastern EU nations to look for their own solutions

Rasmus Sørensen (left) and Zlatko Jovanovic of the Democracy in Europe Organization, which deals with political education (source: Zlatko Jovanovic)

A talk with Rasmus Sørensen and Zlatko Jovanovic of the Democracy in Europe Organization on the Danish attitude towards the EU project, towards the attempts for strategic ambiguity in the Eastern part of the EU and towards some non-conventional ideas in Southeastern Europe for showing to the Western Europeans that the region is capable to have its own regional integration and dynamics

Continue reading

Experți danezi: Criza actuală încurajează țările din estul UE să caute propriile soluții

Danemarca este un vechi membru al UE din Europa de Vest, susținător al autonomiei strategice europene. Dar este, de asemenea, o țară cu propriile interese economice și de securitate, care o aliniază cu țările non-UE, euro-atlantice

Vladimir Mitev

O discuție cu Rasmus Sørensen și Zlatko Jovanovic de la Organizația Democrația în Europa despre atitudinea daneză față de proiectul UE, față de încercările de ambiguitate strategică în partea estică a UE și față de unele idei neconvenționale din Europa de Sud-Est pentru a arăta vest-europenilor că regiunea este capabilă să aibă propria integrare și dinamică regională

Continue reading

Датски експерти: Настоящата криза насърчава източните страни от ЕС да търсят собствени решения

Размус Сьоренсен (ляво) и Златко Йованович са част от организацията “Демокрация в Европа”, която се занимава с политическо образование (източник: Златко Йованович)

Дания е стар член на ЕС от Западна Европа, който подкрепя европейската стратегическа автономия. Но тя е и страна със собствени интереси в областта на сигурността и икономиката, които я сближават с евроатлантическите държави извън ЕС.

Владимир Митев

Разговор с Размус Сьоренсен и Златко Йованович от Организацията “Демокрация в Европа” за отношението на Дания към проекта ЕС, към опитите за стратегическа двусмисленост в източната част на ЕС и към някои неконвенционални идеи в Югоизточна Европа, за да се покаже на западноевропейците, че регионът е способен да има собствена регионална интеграция и динамика

Continue reading

Danish expert: There must be initiatives for further integration of Bulgaria and Romania into the EU

Zlatko Jovanovic (source: Zlatko Jovanovic)

An interview with the international relations expert, which deals with the Danish perspective on Southeastern Europe, on its insular mentality, on the possible initiatives for greater regional cooperation and on the Danish interests in this region

Vladimir Mitev

Cross-border Talks’ Vladimir Mitev speaks to Zlatko Jovanovic of the Democracy in Europe Organization, based in Denmark, about the Danish economic and security interests towards Romania and Bulgaria. Zlatko Jovanovic says that Denmark has interests in agriculture in Romania, but in recent times the Danish public attention has focused more on the Western Balkans as its countries could potentially join the EU. 

Also, Zlatko Jovanovic reminds that strategically Denmark is interested in social progress, in modernization, cohesion  “Denmark wants to empower people that want to take part in the democratic societies of the EU”, says the Danish expert. He adds that Denmark has a bit of a British perspective on the EU, and tends to see the EU as a market, as an economic community, and not as an organization moving towards a federal state. But after the Brexit, Denmark has been moving towards French understanding of the EU and thus social issues become more important. 

What initiative or steps between Romanians and Bulgarians could promote trust between themselves? Zlatko Jovanovic underlines that the two countries remain somehow mysterious to Western Europe. He recalls the Open Balkans community, which is a mini-Schengen area in the Western Balkans. But with regards to Romania and Bulgaria such a mini-Schengen initiative could cause opposing effects and reactions. As for their joining the Schengen area, the two countries have a somewhat mysterious and maybe negative image in the Western Europe, as news is usually published about them, when something is not alright.

Continue reading

Expert danez: Trebuie să existe inițiative pentru o mai bună integrare a Bulgariei și României în UE

Zlatko Jovanovic (sursă: Zlatko Jovanovic)

Un interviu cu un expert danez în relații internaționale despre rolul țării sale în Europa de Sud-Est și despre viziunea sa asupra schimbării din această regiune

Vladimir Mitev

Vladimir Mitev de la “Cross-border Talks” vorbește cu Zlatko Jovanovic de la Organizația Democrația în Europa, cu sediul în Danemarca, despre interesele economice și de securitate ale Danemarcei față de România și Bulgaria. Zlatko Jovanovic spune că Danemarca are interese în domeniul agriculturii în România, dar în ultima vreme atenția publică daneză s-a concentrat mai mult asupra Balcanilor de Vest, deoarece țările din această regiune ar putea adera la UE. 

De asemenea, Zlatko Jovanovic amintește că, din punct de vedere strategic, Danemarca este interesată de progres social, de modernizare, de coeziune. “Danemarca vrea să împuternicească oamenii care vor să participe la societățile democratice din UE”, spune expertul danez. El adaugă că Danemarca are o perspectivă un pic britanică asupra UE și tinde să vadă UE ca pe o piață, ca pe o comunitate economică, și nu ca pe o organizație care se îndreaptă spre un stat federal. Însă, după Brexit, Danemarca s-a îndreptat spre o înțelegere franceză a UE și, astfel, problemele sociale devin mai importante. 

Ce inițiativă sau demersuri între români și bulgari ar putea promova încrederea între ei? Zlatko Jovanovic subliniază că cele două țări rămân cumva misterioase pentru Europa de Vest. El amintește de comunitatea Balcanii Deschiși, care reprezintă un mini-spațiu Schengen în Balcanii de Vest. Dar, în ceea ce privește România și Bulgaria, o astfel de inițiativă mini-Schengen ar putea provoca efecte și reacții opuse. În ceea ce privește aderarea lor la spațiul Schengen, cele două țări au o imagine oarecum negativă în Europa de Vest, deoarece de obicei se publică știri despre ele atunci când ceva nu este în regulă.

Video-ul cu subtitrări în limba română poate fi urmărit aici:

Continue reading

Датски експерт: Трябва да има инициативи за по-нататъшна интеграция на България и Румъния в ЕС

Златко Йованович (източник: Златко Йованович)

Интервю с датски експерт по международни отношения за ролята на страната му в Югоизточна Европа и за визията ѝ за промяна в този регион

Владимир Митев

Владимир Митев от “Трансгранични разговори” разговаря със Златко Йованович от базираната в Дания организация “Демокрация в Европа” за датските икономически интереси и интереси в областта на сигурността спрямо Румъния и България. Златко Йованович казва, че Дания има интереси в областта на селското стопанство в Румъния, но в последно време вниманието на датската общественост е насочено повече към Западните Балкани, тъй като страните от тях потенциално могат да се присъединят към ЕС. 

Също така Златко Йованович припомня, че в стратегически план Дания се интересува от социалния прогрес, от модернизацията, от сближаването. “Дания иска да даде възможност на хората, които искат да участват в демократичните общества на ЕС”, казва датският експерт. Той допълва, че Дания има малко британска гледна точка към ЕС и е склонна да гледа на ЕС като на пазар, като на икономическа общност, а не като на организация, която върви към федерална държава. Но след Брекзит Дания се придвижва към френското разбиране за ЕС и по този начин социалните въпроси стават по-важни. 

Каква инициатива или стъпки между румънците и българите биха могли да насърчат доверието помежду им? Златко Йованович подчертава, че двете страни остават някак си загадъчни за Западна Европа. Той припомня общността “Отворени Балкани”, която представлява мини-Шенгенска зона в Западните Балкани. Но по отношение на Румъния и България подобна мини-Шенгенска инициатива може да предизвика противоположни ефекти и реакции. Що се отнася до присъединяването им към Шенгенското пространство, двете страни имат донякъде негативен имидж в Западна Европа, тъй като за тях обикновено се публикуват новини, когато нещо не е наред.

Видеото с интервюто може да бъде гледано тук със субтитри на български език:

Continue reading