Sergiu Mișcoiu: Bulgarian-Romanian relations are unjustly weak

Sergiu Mișcoiu (source: YouTube)

A view at the sentiments of two Southern European nations towards one another and at various ideas for generation of dynamics in their ties

Vladimir Mitev

The second part of the interview with the professor of European Studies at the University of Cluj-Napoca deals with the reasons for the lack of dynamics and trust in the Bulgarian-Romanian relations and the ways to overcome the obstacles. The bilateral trade between the two countries is quite good, but it is generated mostly by multinational corporations trading with one another or with their local partners. The two countries are impeded by the fact they are outside the Schengen area. A mini-Schengen for them is a solution, which Mișcoiu is very fond of, but it is not the time for it, as the two countries lack the necessary trust between their institutions. Cultural centers between them and many small scale cultural projects could create dynamics and mutual knowledge between their people. Perhaps it is the people, who could act as a bridge of friendship in the bilateral relations.

Continue reading

Sergiu Mișcoiu: Relațiile româno-bulgare sunt nemeritat de slabe

Sergiu Mișcoiu (sursă: YouTube)

O privire asupra sentimentelor celor două națiuni sud-europene una față de cealaltă și asupra diverselor idei de generare a unei dinamici în conexiunile lor

Vladimir Mitev

Cea de-a doua parte a interviului cu profesorul de studii europene de la Universitatea din Cluj-Napoca se referă la motivele lipsei de dinamică și de încredere în relațiile bulgaro-române și la modalitățile de depășire a obstacolelor. Comerțul bilateral dintre cele două țări este destul de bun, dar este generat mai ales de corporațiile multinaționale care fac comerț între ele sau cu partenerii lor locali. Cele două țări sunt împiedicate de faptul că se află în afara spațiului Schengen. Un mini-Schengen pentru ele este o soluție, la care Mișcoiu ține foarte mult, dar nu este momentul pentru aceasta, deoarece cele două țări nu au încrederea necesară între instituțiile lor. Centre culturale între ele și multe proiecte culturale la scară mică ar putea crea dinamică și cunoaștere reciprocă între popoarele lor. Poate că tocmai oamenii sunt cei care ar putea acționa ca o punte de prietenie în relațiile bilaterale.

Continue reading

Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Sergiu Mișcoiu: România se bazează pe UE pentru un răspuns economic la războiul din Ucraina

Sergiu MIșcoiu (sursă: YouTube)

Un interviu cu analistul politic român despre specificul orientării politicii externe românești pe timp de război în Ucraina, despre planurile de contingență pe care România se bazează pentru a-și proteja industria și despre rolul pe care îl joacă Planul Național de Redresare și Reziliență în tot acest demers

Vladimir Mitev

Sergiu Mișcoiu este profesor de Științe Politice și Studii Europene la Universitatea Babeș-Bolyai din Cluj-Napoca. El i-a acordat lui Vladimir Mitev de la Cross-border Talks un interviu în patru părți, în care în prima parte a vorbit despre dependența României de un Occident unit – SUA și Uniunea Europeană acționând în ansamblu, ceea ce o face unică în Europa Centrală și de Sud-Est. România se bazează pe planurile și politicile de contingență ale UE, iar acest lucru ar putea să îi limiteze spațiul de manevră în sens economic în contextul crizei actuale. Dar, în opinia lui Mișcoiu, beneficiile apartenenței la UE sunt mult mai mari decât dezavantajele. 

Continue reading

Серджу Мишкою: Румъния разчита на ЕС за икономически отговор на войната в Украйна

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Интервю с румънския политически анализатор за спецификата на външнополитическата ориентация на Румъния в условията на война в Украйна, за плановете за действие при извънредни ситуации, на които Румъния разчита, за да защити своята промишленост, и ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост във всичко това

Владимир Митев

Серджу Мишкою е професор по политически науки и европеистика в университета “Бабеш-Бояй” в Клуж-Напока. Той даде на Владимир Митев интервю в четири части, в първата от които говори за румънската тенденция да разчита, че Западът – САЩ и Европейския съюз, ще бъде винаги единен. Това я прави уникална в Централна и Югоизточна Европа, където различни страни са проевропейски с нюанси – пробритански (Полша), проруски (Унгария) или протурски (България). Румъния разчита на плановете и политиките на ЕС за извънредни ситуации и това може да ограничи възможностите ѝ за маневриране в икономически план в настоящата криза. Но според Мишкою ползите от членството в ЕС са много повече от недостатъците. 

Continue reading

Bilateral Chamber of Commerce Bulgaria-Romania creates trust between Bulgarians and Romanians

Episode two of the podcast of the blog The Bridge of Friendship blog and the chamber’s president Doru Dragomir

Vladimir Mitev

How is the Bulgaria-Romania Bilateral Chamber of Commerce developing business ties between Bulgaria and Romania? What projects is the Chamber developing? What is its history, achievements and ambitions?

Chamber President Doru Dragomir talks about the organization in the second episode of joint podcast with the Bridge of Friendship blog.

The video can be watched here with subtitles in English:

Continue reading

Camera de Comerț Bilaterală Bulgaria-România construiește încredere între bulgari și români

Logo-ul Camerei

Episodul doi al podcastului blogului Podul Prieteniei împreună cu Președintele Camerei Bilaterale de Comerț Bulgaria Romania, Doru Dragomir

Vladimir Mitev

Cum dezvoltă Camera Bilaterală de Comerț Bulgaria-România legăturile de afaceri dintre cele două țări? Ce proiecte dezvoltă Camera? Care este istoria, realizările și ambițiile sale?

Președintele Camerei, Doru Dragomir, vorbește despre organizație în cel de-al doilea episod al podcastului comun cu blogul Podul Prieteniei.

Videoul cu subtitrări în limba română poate fi urmărit aici:

Continue reading

Двустранната търговска камара България-Румъния създава доверие между българи и румънци

Логото на двустранната търговска камара България-Румъния

Втори епизод на подкаста в блога “Мост на приятелството” и председателят на Палатата Дору Драгомир

Владимир Митев

Как Двустранната търговска камара България-Румъния развива бизнес връзките между България и Румъния? Какви проекти разработва Палатата? Каква е нейната история, постижения и амбиции?

Председателят на Камарата Дору Драгомир разказва за своята организация във втория епизод на съвместния й подкаст с блога “Мостът на приятелството”.

Continue reading

Experți danezi: Criza actuală încurajează țările din estul UE să caute propriile soluții

Danemarca este un vechi membru al UE din Europa de Vest, susținător al autonomiei strategice europene. Dar este, de asemenea, o țară cu propriile interese economice și de securitate, care o aliniază cu țările non-UE, euro-atlantice

Vladimir Mitev

O discuție cu Rasmus Sørensen și Zlatko Jovanovic de la Organizația Democrația în Europa despre atitudinea daneză față de proiectul UE, față de încercările de ambiguitate strategică în partea estică a UE și față de unele idei neconvenționale din Europa de Sud-Est pentru a arăta vest-europenilor că regiunea este capabilă să aibă propria integrare și dinamică regională

Continue reading

Датски експерти: Настоящата криза насърчава източните страни от ЕС да търсят собствени решения

Размус Сьоренсен (ляво) и Златко Йованович са част от организацията “Демокрация в Европа”, която се занимава с политическо образование (източник: Златко Йованович)

Дания е стар член на ЕС от Западна Европа, който подкрепя европейската стратегическа автономия. Но тя е и страна със собствени интереси в областта на сигурността и икономиката, които я сближават с евроатлантическите държави извън ЕС.

Владимир Митев

Разговор с Размус Сьоренсен и Златко Йованович от Организацията “Демокрация в Европа” за отношението на Дания към проекта ЕС, към опитите за стратегическа двусмисленост в източната част на ЕС и към някои неконвенционални идеи в Югоизточна Европа, за да се покаже на западноевропейците, че регионът е способен да има собствена регионална интеграция и динамика

Continue reading