Does Moldova have a future?

moldova-union-demonstration-700x350
The unionist demonstration in Chisinau (photo: Malgrozata Kulbacewska-Figat)

They walk along the Stephen the Great Boulevard in Chișinău like victors. Then, proud and firm, they stop in front of the Moldovan government’s seat. They carry national flags. However, this is not an ordinary patriotic or nationalist demonstration: they, Romanians, coming from the neighboring country, will demand the liquidation of the country they are in. And no one in this country will tell them that this is illegal or inappropriate.

Malgorzata Kulbacewska-Figat

This article was published on 14 May 2018 on the English section of The Barricade.

Their only postulate is the incorporation of Moldova into Romania. They want the events from a hundred years ago, when the State Council governing the autonomous Bessarabia, convened in autumn 1917 as a result of the February Revolution, voted in favor of incorporation into the Kingdom of Romania.

To be precise, one hundred years without two days — the demonstration takes place not on the exact anniversary, but two days before it, on Sunday, March 25, so that the demonstrators have time to arrive to Chișinău and return home. Symbolism had to give way, as most participant had a long way to travel. The master of ceremony could greet “Romanian brothers from the other side of Pruth”, but the names of towns on the flags tell me that the majority of the demonstrators are Romanian.

In the last Moldovan census in 2014, 75% respondents declared Moldovan nationality, whereas 7% declared Romanian nationality. There are also opinion polls asking whether the respondent would like Moldova and Romania to unite. No more than 20-30% provide positive answers. However, the trend is going upwards.

Continue reading “Does Moldova have a future?”

Advertisements

Oare Moldova are viitor?

moldova-union-demonstration-700x350
Demonstraţia unionistă din Chişinău (foto: Malgorzata Kulbacewska-Figat)

Ei merg pe bulevardului Stefan Cel Mare din Chişinău ca nişte învingători. După aceea, mândri şi puternici, ei stău în faţa guvernului moldovean. Duc steaguri naţionale. Însă aceasta nu este o demonstraţie patriotică sau naţionalistă obişnuită. Ei, românii, vin dintr-o altă ţară pentru a cere desfiinţarea ţării în care se află. Nimeni din ţara în care se află nu le va spune ca asta este ilegal sau inacceptabil.

Malgorzata Kulbacewska-Figat

Acest articol a fost publicat pe secţia românească a Baricadei pe 18 mai 2018. 

Singurul lor postulat este incorporarea Moldovei în România. Ei doresc întoarcerea la evenimentele de acum o sută de ani, când Sfatul Ţării care conducea Basarabia autonomă s-a întrunit în toamnă anului 1917 ca urmare a Revoluţiei din Februarie (din Rusia) şi a votat pentru incorporarea în Regatul România.

Asta s-a întâmplat, că să fim mai precişi – în urmă cu o sută de ani fără două zile. Demonstraţia a avut loc nu în ziua exactă a aniversării, ci cu două zile înaintea ei – pe 25 martie, duminica. Asta le permitea demonstranţilor să aibă timp să ajungă la Chişinău şi să se şi întoarcă acasă. Simbolismul datei a rămas la o parte, pentru că cei mai mulţi dintre demonstranţi trebuiau să facă un drum lung. Maestrul ceremoniei le-a salutat pe cei prezenţi cu: ”Fraţi români de dincolo de Prut”, însă numele oraşelor înscrise pe steaguri arată că majoritatea demonstranţilor sunt români.

La ultimul recensamânt efectuat în Moldova în 2014, 75% dintre respondenţi au declarat că sunt de naţionalitatea moldovenească, în timp ce 7% au declarat naţionalitatea românească. Există şi sondaje care întreabă dacă respondentul ar dori ca Moldova şi România să se unească. Cei care dau răspunsuri afirmative nu depăşesc 20-30%. Însă tendinţele sunt pentru creştere a numărul celor dornici de unire.

Continue reading “Oare Moldova are viitor?”

Има ли бъдеще Молдова?

moldova-union-demonstration-700x350
Юнионистката демонстрация в Кишинев (снимка: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Те вървят по булевард „Стефан Велики“ в Кишинев като победители. После горди и уверени спират пред сградата на молдовското правителство. Носят национални флагове. Само че това не е обикновена патриотична или националистическа демонстрация. Те, румънците, идват от съседна държава, за да поискат ликвидирането на страната, в която се намират. Никой в страната-домакин няма да им каже, че това е нелегално или неприемливо.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на 18 май 2018 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

Единственият им постулат е присъединяването на Молдова към Румъния. Искат да повторят събитията отпреди сто години, когато държавният съвет, управляващ автономната Бесарабия, се събира през есента на 1917 г. като следствие на Февруарската Революция (в Русия) и гласува в подкрепа на присъединяването към Кралство Румъния.

За да бъдем точни, това присъединяване се случва точно преди сто години без два дни. Демонстрацията не се провежда на точната дата на годишнината, а два дни по-рано – в неделя 25 март. Символизмът трябва да отстъпи на заден план, защото повечето участници имат дълъг път да изминат от домовете си дотук и обратно. Ръководителят на ритуала ще поздрави „румънските братя от другия бряг на Прут“, но имената на градовете върху флаговете подсказват, че голямата част от демонстрантите са румънци.

При последното молдовско преброяване от 2014 г. 75% от анкетираните са заявили, че са от молдовска националност, докато 7% са обявили румънска националност. Има и проучвания на общественото мнение, които питат дали анкетираният иска обединение на Молдова и Румъния. Не повече от 20-30% дават позитивни отговори. Само че тенденцията е броят на желаещите да расте.

Continue reading “Има ли бъдеще Молдова?”

Илие Шербанеску: Партиите започнаха да пречат на действителните стопани на Румъния

ilie_serbanescu_700
Илие Шербанеску (снимка: Владимир Митев)

Избирателите се усетиха и гласуваха срещу офертата да бъдат управлявани от губернатор, назначен директно от корпорациите, смята икономистът Илие Шербанеску

Владимир Митев

Тази статия излезе на 19 декември на сайта “Солидарна България”.

Илие Шербанеску (р. 1942 г.) е румънски икономист и анализатор, който е бил министър на реформата между декември 1997 г. и април 1998 г. Експертът е автор на над 600 публикации и на няколко книги. Последната от тях се казва „Румъния – една колония в периферията на Европа“ и изследва различни измерения на съвременната румънска икономика, които доказват, че тя е периферна и изцяло зависима от чуждестранните собственици.

Continue reading “Илие Шербанеску: Партиите започнаха да пречат на действителните стопани на Румъния”

Dumitru Borțun: USR are o mare idee – modernizarea României, dar nu ştie să o comunice

dumitru_bortun_700b
Dumitru Borțun (foto: Vladimir Mitev)

Profesorul de comunicare de la SNSPA a explicat de ce tinerii se exprimă politic prin partidul lui Nicușor Dan, de ce în loc de „dușman-din-afară”, George Soros ar putea să fie prezentat ca inspirator pentru modernizarea României, cum naționalismul și autohtonismul arată înapoierea societală românească și care este perspectiva cea mai optimistă asupra acestor alegeri.

Vladimir Mitev

Dumitru Borțun este doctor in filosofie si profesor la Facultatea de Comunicare si Relatii Publice a scolii Nationale de Studii Politice si Administrative din Bucuresti – SNSPA, unde preda cursuri precum „Analiza discursului public“, „Semiotica. Teorii ale limbajului“, „Etică în comunicare” si „Responsabilitate Socială Corporativă”. El comentează regulat dezvoltările sociale și politice în diverse emisiuni la posturi de radio și televiziune din România.

Acest interviu a fost acordat la 13 decembrie 2016 – la 2 zile după alegerile parlamentare din România, care au fost câștigate de Partidul Social Demcrat, cu 45,5%. Pe locul al doilea a fost Partidul Național Liberal, cu 20%. O noutate interesantă a fost apariţia pe locul al treilea a unui nou partid – Uniunea Salvați România (8,82%), care exprimă dorințele clasei de mijloc şi ale generaşiei tinere  –  IT-iști, oameni din sectorul civic sau corporatist – care a înclus în programul său revendicările ”Declarației de la Cluj” – document de baza al societății civile din România.

Tinerii  au fost o forță importantă în ultimii ani, cu contribuţii importante în alegerea lui Iohannis sau în căderea guvernului Ponta. Dar nu am observat să fi făcut ceva semnificativ la aceste alegeri. Care este adevărul despre participarea lor?

Absenteismul lor e și o iluzie, dată de faptul că aşteptările au fost mult mai mari; cred că aşteptările nu au fost realiste. M-am întâlnit ieri, adoua zi după alegeri, cu studenţii mei – un amfiteatru de 300 de locuri, plin. I-am întrebat polemic, ca să-i provoc: ”De ce n-ați votat ieri?”. Dar ei votaseră aproape toți, i-am rugat să ridice mâna. Din păcate, studenții nu sunt suficienți. Au votat studenții din SNSPA, dar nu au votat toți studenţii. Chiar dacă ar fi votat toţi studenţii României, nu ar fi votat toţi tinerii.

Principala impresie e că USR le exprimă vârsta, aspirațiile. Și exprimă această atitudine – pe care e normal s-o aibă – dorința de a schimba societatea pe care au primit-o ca moștenire de la bătrâni. În primul rând, tinerilor de azi nu le place relația asta, dominaţie-aservire, de tip feudal – ”Eu sunt șeful, tu ești sluga mea”. Nu le mai place suficiența asta a şefilor – dacă cineva are puterea, crede că le știe pe toate. Nu le mai place lipsa de speranţă că lucrurile se pot schimba –  fie opiniile majoritare, care sunt tradiţionaliste, fie stilul de viața imoral, fie stilul de conducere autoritar. Nu le place nici faptul că în societatea românească nu se aplică meritismul, că decisivă este relația directă cu șeful.

Continue reading “Dumitru Borțun: USR are o mare idee – modernizarea României, dar nu ştie să o comunice”

Думитру Борцун: Съюзът „Спасете Румъния“ има голяма идея – модернизацията на Румъния, но не знае как да я изрази

dumitru_bortun_700b
Думитру Борцун (снимка: Владимир Митев)

Преподавателят по комуникация в Националната школа за политически и административни науки в Букурещ (SNSPA) обяснява защо младите намират политическо представителство в партията на Никушор Дан, защо вместо да е външен враг, Джордж Сорос би могъл да бъде представен като вдъхновител за модернизацията на Румъния, как национализмът и автохтонизмът показват румънската социална изостаналост и коя е оптимистичната теория за тези избори

Владимир Митев

Думитру Борцун е доктор по философия и преподавател във Факултета по комуникация и връзки с обществеността на Националната школа за политически и административни науки в Букурещ – SNSPA, където води курсове като „Анализ на публичния дискурс“, „Семиотика. Теории на езика“, „Етика в комуникацията“и „Корпоративна социална отговорност“. Той коментира редовно политическите и обществените явления в различни телевизионни и радио предавания.

Това интервю бе направено на 13 декември 2016 г. – 2 дни след парламентарните избори в Румъния, които бяха спечелени от Социалдемократическата партия с 45,5%. На второ място остана Националнолибералната партия с 20%. Интересна е появата на нова партия, която е трета по привлечени гласове – Съюзът „Спасете Румъния“ (8,82%). Тя изразява желанията на средната класа и на младото поколение – програмисти, хора от корпоративния или гражданския сектор. Включила е в програмата си и исканията на Декларацията от Клуж – базов документ на румънското гражданско общество.

Господин Борцун, младите румънци бяха важна сила през последните години, като допринесоха за избирането на Клаус Йоханис и за падането на правителството на Виктор Понта. Но като че ли те не направиха нещо значимо на тези избори. Каква е истината за тяхното участие?

Отсъствието на младите от гласуването е една илюзия. Но е факт, че очакванията бяха много по-големи. Смятам, че очакванията не бяха реалистични. Вчера се срещнах с моите студенти в една пълна с хора амфитеатрална зала с 300 места. Попитах ги провокативно: „Защо не сте гласували вчера?“ Те обаче бяха гласували почти всички. Разбрах това, защото поисках пусналите бюлетина да вдигнат ръка. За съжаление студентите не са достатъчно. Гласували са тези от SNSPA, но не и всички. Дори и да бяха гласували всички студенти на Румъния, не биха гласували всички млади хора.

Основното ми впечатление е, че Съюзът „Спасете Румъния“ (USR) изразява техните въжделения. Например показва отношение, което е нормално младите да имат – да променят обществото, което са приели като наследство от възрастните. На първо място, на младежите не им харесва тези отношения на доминация и подчинение от феодален тип: „Аз съм шефът, ти си мой слуга“. Не им харесва самодоволството на шефовете, които смятат, че щом имат властта, знаят всичко. Не им се нрави и липсата на надежда, че нещата могат да се променят – мненията на мнозинството, които са традиционалистки, начинът на живот или авторитарният стил на обучение. Не е по вкуса им и фактът, че в румънското общество не се прилага меритокрация, а е важно в какви преки отношения си с шефа.

Continue reading “Думитру Борцун: Съюзът „Спасете Румъния“ има голяма идея – модернизацията на Румъния, но не знае как да я изрази”