Lyubomir Kyuchukov: Europe must have a strategy for the region of Black Sea, the only European sea which has remained “ownerless”

kyuchukov
Lyubomir Kyuchukov (photo: Petar Ganev)

The most natural collaboration in the EU is the one between Romania and Bulgaria, thinks the Bulgarian diplomat

Vladimir Mitev

Lyubomir Kyuchukov is a Bulgarian diplomat and foreign policy expert. He has graduated from the Moscow State Institute of International Relations and has specialized in the Georgetown University in Washington. He has started his diplomatic career as an attaché in the Bulgarian embassy in Bucharest. He has been deputy minister of foreign affairs, a member of the Council for European and Euroatlantic Integration at the Presidency of Bulgaria, a member of the Council for Eurointegration at the Council of Ministers of Bulgaria. In the period 2009-2012 he was the Bulgarian ambassador to London. At this moment he is the director of the Institute for Economy and International Relations. He speaks English, Russian, Romanian, French and can use Italian language.

Mr. Kyuchukov, the idea for the creation of an European strategy for the Black Sea region, which could become an initiative of Sofia in the times of the Bulgarian presidency of the EU in the first half of 2018 was presented at a round table, organized in April 2017 in Sofia by The Institute for Economy and International Relations, The Friedrich Ebert Foundation and The Bulgarian Diplomatic Society. What is the essence of this idea? What are the concrete actions of the EU and of the regional countries that could become its materialization?

The proposal which was launched by ambassador Bisserka Benisheva and me is that Bulgaria, in the frame of its presidency of the Council of the EU, should accept as its political priority the development of a Black Sea agenda of the EU. In other words, this is a long-term strategy of the EU for the Black Sea region. Additionally, a few years ago the European Parliament approved a resolution which urged for such an action. In 2003 Greece put as a priority of its presidency the accession of the Balkans in the EU. As a result, the Thessaloniki Agenda was promulgated and it has determined the European policy towards the region ever since. The Mediterranean Union was formed in the times of the French presidency in 2008. It comprises of the 28 member-states of the EU and of 15 states of the North Africa and Middle East. In parallel to that, the EU has its own strategy for the Baltic region with advanced forms and an established collaboration network, which includes also Russia. It looks like the only “ownerless” sea of the EU is the Black Sea.

Continue reading “Lyubomir Kyuchukov: Europe must have a strategy for the region of Black Sea, the only European sea which has remained “ownerless””

Lyubomir Kyuchukov: Europa trebuie să aibă strategie pentru regiunea Mării Negre, singura mare europeană momentan ”fără stăpân”

kyuchukov
Lyubomir Kyuchukov (photo: Petar Ganev)

Cea mai naturală colaborare în cadrul UE este între România și Bulgaria, crede diplomatul bulgar

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Lyubomir Kyuchukov este diplomat și analist de politică externă bulgar. A absolvit Institutul de Stat de Relații Internaționale din Moscova, specializându-se în Universitatea Georgetown din Washington. A început cariera sa diplomatică ca atașat în ambasada Bulgariei din București. A fost ministrul adjunct al afacerilor externe, membru al Consiliului de  integrare europeană și euroatlantică la Președinția Bulgariei, membru al Consliliului de Eurointegrare la Consiliul Ministerial al Bulgariei. În perioadă 2009-2012 a fost ambasador la Londra. Acum este director al Institutului de economie și relații internaționale. Stăpânește limba engleză, rusă, română, franceză și folosește italiană.

Domnule Kyuchukov, la discuția organizată la începutul lunii aprilie în Sofia, de la Institutul pentru Economie și Relații Internaționale, Fundația ”Friedrich Ebert” și Societatea Diplomatică Bulgară, a fost prezentată ideea de creare a unei strategii europene pentru regiunea Mării Negre, care să devină înițiativa presedinției bulgărești a UE în prima jumătate anului 2018. Ce este esența acestei ideii? Ce acțiuni concrete ale UE și ale țările regionale ar putea aduce materializarea ei?

Ideea pe care am lansat-o împreună cu ambasadorul Biserka Benisheva este că în timpul presedinției sale a Consiliului UE Bulgaria să accepte ca o prioritate politică a sa crearea unei ordinii de zi european a Mării Negre. Altfel zis, să fie creată o strategie pe termen lung a UE pentru regiunea Mării Negre. Mai mult, acum câțiva ani Parlamentul European a promulgat o rezoluție care cere asta. În 2003 Grecia a impus ca prioritate a președinției sale aderarea Balcanilor în UE. Rezultatul a fost Ordinea de Zi din Thessaloniki care de atunci și până astăzi determină politică europeană către această regiune. În timpul președinției sale în 2008 Franța a creat Uniunea Mediteraneană, care cuprinde nu doar cele 28 țări-membre ale UE, ci și 15 țări din Africa de Nord și Orientul Mijlociu. În același timp, UE are propria sa strategie pentru regiunea baltică cu forme dezvoltate și o rețea întărită a colaborării, inclusiv cu Rusia. Pare că singură mare ”fără stăpân” a UE este Marea Neagră.

Continue reading “Lyubomir Kyuchukov: Europa trebuie să aibă strategie pentru regiunea Mării Negre, singura mare europeană momentan ”fără stăpân””

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov
Любомир Кючуков (снимка: Петър Ганев)

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Continue reading “Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“”

“Vitezele UE” sau despre aprofundarea izolării țărilor estice

Le-Monde-print-07.03.2017
Președintele francez Hollande crede că Europa Vitezelor nu este o chestie de discutat, dar deja a devenit un proiect de urmărit (foto: DanTomozei.ro)

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”

În perioada 1992-2010 Dan Tomozei a activat în presa locală şi naţională din România, unde a fost corespondent, redactor, redactor‑şef, producător la: Tribuna din Sibiu, Mediafax, PRO TV, Jurnalul Naţional, Dacii liberi. A fost desemnat în mai multe rânduri jurnalistul anului în presa locală şi naţională, recompensat cu premii şi burse naţionale şi europene pentru activitatea jurnalistică. Din octombrie 2010 este expert al secţiei de limbă română – Radio China Internaţional. Este autorul volumelor: „Iluzia Democraţiei” (2010), „Descoperind China-Beijing” (2012), „Dialoguri la Beijing” (2013), Diplomaţia Panda, ediția I (2014), Diplomaţia Panda, ediția a II-a (2015), Statul in secolul XXI-Modelul chinez (2016).

Acest articol a fost publicat la 14 martie 2017 pe blogul personal al lui Dan Tomozei

Este posibil ca perioada 1989-2017 să fie definită în istorie drept “vampirizarea estului-european” sub spectrul iluziilor NATO-UE. Românii ar face bine să se pregătească sufleteşte pentru acceptarea realităţilor europene tot mai evidente: UE revine la formula care contează, de dinaintea anului 2004! Ţările fostului bloc comunist vor avea de ales între a accepta un rol de mâna a doua sau să adopte o soluţie de tip Brexit! “Săracele şi înapoiatele” ţări UE sunt utile prin consum şi producţie ieftină, însă nicidecum indispensabile dacă emit pretenții de egalitate, de respectare a opțiunilor democratice.

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”. Actorii sunt aceiaşi din 1945: Franţa-Germania-Italia pedeoparte, Federaţia Rusă pe de altă parte, în timp ce SUA şi Marea Britanie (cu un picior în afara UE) continuă să exprime forţa necesară pentru a influența viitorul traseu al ţărilor aflate la confluența marilor interese Est-Vest.

Continue reading ““Vitezele UE” sau despre aprofundarea izolării țărilor estice”

„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа

Le-Monde-print-07.03.2017

Според френския президент Франсоа Оланд “Европа на скоростите” не е тема за дискусии, а вече е станала проект, който се реализира (снимка: DanTomozei.ro)

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“

В периода 1992-2010 г. Дан Томозей работи в местната и в националната преса в Румъния като кореспондент, редактор, главен редактор и продуцент в медиите „Трибуна на Сибиу“, Mediafax, PRO TV, „Журналул национал“, „Свободни даки“. Много пъти е бил отличаван като журналист на годината в местната и в националната преса и е получавал награди и стипендии на национално и европейско ниво за журналистическата си дейност. От октомври 2010 г. е експерт на секцията по румънски език към Radio China International. Автор е на книгите „Илюзията на демокрацията“ (2010 г.), „Откривайки Китай-Пекин“ (2012 г.), „Диалози в Пекин“ (203 г.), „Дипломацията Панда“, първо издание (2014 г.), „Дипломацията Панда“, второ издание (2015 г.), „Държавата през ХХІ век – китайският модел” (2016 г.).

Тази статия бе публикувана на 14 март 2017 г. на личния блог на румънския журналист Дан Томозей.

Възможно е периодът 1989-2017 г. да остане в историята с определението „вампиризацията на европейския изток“, извършена под знамето на илюзиите НАТО-ЕС. Румънците биха постъпили добре, ако се подготвят душевно за приемане на все по-очевидните европейски реалности: ЕС се завръща към формулата, която има значение – тази отпреди 2004 г. Страните от бившия комунистически блок ще трябва да избират между една роля на държави втора ръка или да приемат решение от типа на Brexit! „Бедните и изостаналите“ държави в ЕС са удобни като потребителски пазар и за евтино производство, но по никакъв начин не са незаменими въпреки всичките си претенции за равенство и за уважение на демократичните възможности.

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“. Актьорите са същите като от 1945 г.: Франция, Германия, Италия, от другата страна Русия, а САЩ и Великобритания (с единия крак вън от ЕС) продължават да упражняват необходимото влияние, за да въздействат върху бъдещия курс на страните, намиращи се в пресечната точка на големите интереси по оста Изток-Запад.

Continue reading “„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа”

Protestele românești au atras din nou interesul elevilor din Liceul englezesc din Ruse

800px-els-geo-milev-ruse-dnes
Liceul englezesc din Ruse (foto: Wikipedia)

Tinerii din clasa a XII-a l-au invitat pe fondatorul blogului ”Podul prieteniei” pentru a discuta cu el despre lupta împotriva corupției și despre demonstrațiile stradale la vecinii din nord

În Liceul englezesc ”Geo Milev” pentru a două oară acest an a avut loc o discuție despre protestele și lupta împotriva corupției din România. Acum accentul a fost pus pe paralelii  între protestele românești din 2017 și cei bulgărești din vara anului 2013 și pe inspirația care demonstrațiile din România ar putea da pentru a fi realizate reforme din Bulgaria.

Continue reading “Protestele românești au atras din nou interesul elevilor din Liceul englezesc din Ruse”

Румънските протести отново привлякоха интереса на ученици от русенската английска гимназия

800px-els-geo-milev-ruse-dnes
Английската гимназия в Русе (снимка: Уикипедия)

Дванайстокласници поканиха основателя на блога „Мостът на приятелството“, за да дискутират с него борбата с корупцията и протестите в северната съседка

В Английската гимназия „Гео Милев“ за втори път тази година се проведе дискусия за протестите и борбата с корупцията в Румъния. Този път акцентът бе поставен върху връзката на румънските протести от 2017 г. с българските от 2013 г. и на вдъхновението, което румънските демонстрации могат да бъдат за реформи в България.

Continue reading “Румънските протести отново привлякоха интереса на ученици от русенската английска гимназия”