Ruxandra Lambru: Îi îndemn pe cei care se interesează cu adevărat de Bulgaria să depășească prejudecățile

ruxandra-lambru-700x350
Ruxandra Lambru (foto: Ruxandra Lambru)

Specializată în limbi slave de sud, Ruxandra Lambru de la Universitatea din București ne-a acordat un interviu în care vorbește despre experiențele sale de lector străin în universitățile din Bulgaria și despre relațiile academice și umane dintre români și bulgari

Vladimir Mitev

Ruxandra Lambru este lector universitar doctor la Departamentul de Filologie Rusă şi Slavă, Facultatea de Limbi şi Literaturi Străine, Universitatea din Bucureşti. Între 2010 și 2017 a fost lector de limba română la Universitatea din Veliko Târnovo, Bulgaria. Cunoaște limbile sârbă, croată, macedoneană, bulgară. Domeniile sale de interes sunt lingvistica, paleografia slavo-română, epigrafia, limbile slave de sud. Ca specialist în paleografie slavă și chirilică, a colaborat la mai multe proiecte ale Institutului de Arte ”George Oprescu”, ale Universității Naționale de Arte și ale Institutului de Istorie ”Nicolae Iorga”.

Continue reading “Ruxandra Lambru: Îi îndemn pe cei care se interesează cu adevărat de Bulgaria să depășească prejudecățile”

Advertisements

Руксандра Ламбру: Насърчавам истински заинтересованите от България румънци да преодолеят предразсъдъците си

ruxandra-lambru-700x350
Руксандра Ламбру (снимка: Руксандра Ламбру)

В това интервю специалистката по южнославянски езици от Букурещкия университет Руксандра Ламбру говори за своя опит като чуждестранен преподавател в България и за академичните и човешки връзки между румънци и българи

Владимир Митев

Доктор Руксандра Ламбру е университетски преподавател в катедра „Руска и славянска филология” във Факултета за чуждестранни езици и литератури на Букурещкия университет. Между 2010 и 2017 година е била лектор по румънски език във Великотърновския университет. Владее сръбски, хърватски, български и македонски език. Интересува се от лингвистика, славяно-румънска палеография, епиграфия, южнославянски езици. Като специалист по славянска палеография е сътрудничила в много проекти на Института за изкуство „Джордже Опреску”, на Националния художествен университет и на Историческия университет „Николае Йорга”.

Continue reading “Руксандра Ламбру: Насърчавам истински заинтересованите от България румънци да преодолеят предразсъдъците си”

Victoria Stoiciu: Capital is socially assisted in Romania, not the poor

victoria-stoiciu-2-900-450
Victoria Stoiciu (photo: Victoria Stoiciu)

Vasile Ernu speaks with Victoria Stoiciu about the new serfdom and the guaranteed minimum income: ”In our country the fight against poverty has turned into a fight against the poor”

Vasile Ernu

This article was published on 25 June 2018 on the site ”The Barricade”. 

“On Wednesday 20 June 2018, members of the Romanian parliament approved a legislative project which liquidates the right to a guaranteed minimum income in the case where even one offer of work is rejected by an unemployed citizen. The decision was taken with 274 votes in favour, 4 against and 2 abstentions”, reports the national press agency, Agerpres. In my view, there is no one any more in the Romanian parliament who represents the interests of the poor, who make up more than 40% of the citizens of this country. They are abandoned. We fight not with poverty, which is the gravest problem of Romania, but with the poor. The fight against the poor unites the Social Democratic Party (PSD) and the Alliance of Liberals and Democrats (ALDE) [the two governing parties – translator’s note], the National Liberal Party, the Democratic Union of Hungarians in Romania (UDMR), the Save Romania Union (USR) and others. They have taken an important step towards a new serfdom.

On the occasion of this parliamentary vote I talked with Victoria Stoiciu, who is very familiar with the sphere of social legislation and the problem of poverty. She is the programme director of the Friedrich Ebert Foundation Romania. She is also the national correspondent for Romania in Eurofound, the European agency conducting surveys on quality of life in the EU.

Continue reading “Victoria Stoiciu: Capital is socially assisted in Romania, not the poor”

Victoria Stoiciu: Adevăratul asistat social în România este Capitalul, nu bieții beneficiari de ajutoare sociale

victoria-stoiciu-2-900-450
Victoria Stoiciu (foto: Victoria Stoiciu)

Vasile Ernu în dialog cu Victoria Stoiciu despre noua iobăgie şi venitul minim garantat (VMG): ”La noi lupta împotriva sărăciei s-a transformat în luptă împotriva săracilor”

Vasile Ernu

Acest articol a fost publicat pe 25 iunie 2018 pe site-ul Baricada. 

Spun de ceva vreme: nimeni în Parlamentul României nu mai reprezintă interesul saracilor, cei peste 50% din cetăţenii acestei ţări. Ei sint abandonaţi.

Luptăm nu cu sărăcia, cel mai crunt flagel şi cea mai mare problemă a acestei ţări, ci cu săracii. Lupta împotriva săracilor uneşte PSD&ALDE, cu PNL & UDMR, şi cu USR&co. Poftim. Un pas important spre noua iobagie.

„​Deputaţii au adoptat miercuri un proiect de lege prin care dreptul la VMG încetează în cazul refuzului unui loc de muncă oferit. Decizia a fost luată cu 274 de voturi ”pentru”, 4 ”împotrivă” şi 2 abţineri, transmite Agerpres.”

Am discutat zilele acestea cu Victoria Stoiciu, o bună cunoscătoare a acestui domeniu. Ea este coordonator de programe la Fundaţia Friedrich Ebert România. Este doctorand la Universitatea Babeș-Bolyai și corespondent național Eurofound.

Continue reading “Victoria Stoiciu: Adevăratul asistat social în România este Capitalul, nu bieții beneficiari de ajutoare sociale”

Виктория Стойчу: Истинският социално подпомаган в Румъния е Капиталът, а не бедняците, получаващи помощи

victoria-stoiciu-2-900-450
Виктория Стойчу (снимка: Виктория Стойчу)

Василе Ерну в разговор с Виктория Стойчу за новото крепостничество и за гарантирания минимален доход: „При нас борбата срещу бедността се трансформира в борба срещу бедните”

Василе Ерну

Тази статия бе публикувана на 25 юни на българската секция на сайта “Барикада”. 

„Депутатите приеха в сряда (20 юни 2018 г.) проектозакон, чрез който правото на минимален гарантиран доход се прекратява при отказ да се приеме предложеното работно място. Решението бе взето с 274 гласа „за”, 4 „против” и 2 „въздържали се””, предава агенция Agerpres. Според мен никой в румънския парламент не представлява вече интересите на бедните, които са над 40% от гражданите на Румъния. Те са изоставени. Борим се не с бедността, която е най-големият проблем на тази страна, а с бедните. Борбата срещу тях обединява Социалдемократическата партия, либералната формация ALDE (двете управляващи партии), Националнолибералната партия, Демократичния съюз на унгарците, Съюза „Спасете Румъния” и останалите. Те направиха важна крачка към новото крепостничество.

По този повод разговарях с Виктория Стойчу, която познава добре сферата на социалното законодателство и проблема за бедността. Тя е програмен координатор във Фондация „Фридрих Еберт” Румъния. Прави докторат в Университета „Бабеш-Боляй” и е национален кореспондент за Румъния на европейското проучване за качеството на живота Eurofound.

Continue reading “Виктория Стойчу: Истинският социално подпомаган в Румъния е Капиталът, а не бедняците, получаващи помощи”

Lina Ghergova: În România am cunoscut mai bine bulgaritatea

lina-700x350
Lina Ghergova (foto: Lina Ghergova)

Interviu cu antropologul de la Academia Bulgară de Ştiinţe despre locurile şi comunităţile bulgăreşti din România, despre relaţiile româno-bulgare şi despre viaţa în ţara vecina din nord

Vladimir Mitev

Conferenţiar doctor Lina Ghergova lucrează la secţia ”Antropologia tradiţiilor verbalede la Institutul pentru etnologie şi folcoristică cu Muzeul Etnografic de lângă Academia Bulgară de Ştiinţe. S-a născut în Plovdiv în 1981. A absolvit Etnologie, Filologie Bulgară şi Comunicaţie Interculturală la Universitatea din Plovdiv. A obţinut doctoratul la fostul Institut de folcloristică în 2009 cu lucrarea de doctorat cu subiectul ”Stereotipuri etnice în cultura cotidiană”, publicată cu grant în 2012 (Sofia, Editura Paradigma).

A specializat în Austria, Italia şi Slovacia. În perioada 2010-2012 lucrează la Muzeul de Literatura Estoniană din Tartu ca bursieră a programului ”Marie Curie” – cel mai prestigios program european pentru cercetatori individuali. În 2013 câştigă premiul ”Savant tănâr al Academiei de Ştiinţe Bulgare” în domeniul Moştenirea cultural-istorică şi identitatea naţională. Cercetătoarea a predat cursuri de lectură la universităţile din Plovdiv, Sofia şi Kaunas (Lituania).

Din 2014 locuieşte în România. Continuă să lucreze pe teme despre caracterul naţional al sărbătorilor din Europa postsocialistă, sărbătorile de calendar tradiţionale şi contemporane, construirea moştenirii naţional-culturale peste hotare. În cadrul unor proiecte, a realizat cercetări în zeci de localităţi din Bulgaria, Austria, Slovacia, Estonia, Turcia, Grecia, Franţa, Marea Britanie, Irlanda, SUA şi România.

Continue reading “Lina Ghergova: În România am cunoscut mai bine bulgaritatea”

Лина Гергова: В Румъния опознах по-добре българското

lina-700x350
Лина Гергова (снимка: Лина Гергова)

Интервю с антрополога от БАН за българските места в и българските общности в Румъния, за българо-румънските отношения и за живота в северната съседка

Владимир Митев

Гл.ас. д-р Лина Гергова работи в секция „Антропология на словесните традиции“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Родена е в Пловдив през 1981 г., завършва Етнология, Българска филология и Интеркултурна комуникация. В бившия Институт за фолклор през 2009 г. придобива докторска степен с дисертация на тема „Етнически стереотипи във всекидневната култура“, издадена с грант през 2012 г. (София: Парадигма).

Специализирала е в Австрия, Италия и Словакия. През 2010-2012 г. работи в Естонския литературен музей в Тарту като стипендиант по най-престижната европейска програма за индивидуални учени „Мария Кюри“,. През 2013 г. печели наградата „Млад учен на БАН“ в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Водила е лекционни курсове в Пловдивския и в Софийския университет, както и в Каунас, Литва.

От 2014 г. живее в Румъния. Продължава да работи по теми като национална празничност в постсоциалистическа Европа, традиционна и съвременна календарна празничност, нови български мигрантски общности и културно наследство в миграция, конструиране на национално културно наследство зад граница. В рамките на различни проекти е провеждала изследвания в десетки селища в България, в Австрия, Словакия, Естония, Турция, Гърция, Франция, Великобритания, Ирландия, САЩ и Румъния.

Continue reading “Лина Гергова: В Румъния опознах по-добре българското”