O carte despre locurile ”sfinte” bulgăreşti în afară de Bulgaria a fost lansată în Bucureşti

Preşedintele UDBR Luca Velciov (în mijloc) povesteşte istoria bulgarilor din România. Svetoslav Markov (dreaptă) este autorul cărţii prezentate. În stânga sunt de stânga spre dreaptă jurnalista Mirela Petrescu, preşedintele Federaţiei Comunităţii Bulgare din România Anton Kancev şi Svetlana Karagiova (Agenţia pentru Bulgarii în Străinatate) (foto: Vladimir Mitev)

Blogul ”Podul Prieteniei” a realizat un videoreportaj despre eveniment

Oaspeţi din Sofia, Şumen, Ruse, Bucureşti şi diferite locuri ale României au fost prezenţi la lansarea cărţii ”50 de locuri din istoria bulgără în afară de Bulgaria” la sediul Uniunii Democrate Bulgare din România în capitala română. Cartea povesteşte despre monumente, muzee, placi de comemorare şi alte ”sfinte” locuri, legate de Bulgaria şi de bulgari, care astăzi sunt în afară graniţele ţării. România este prezentă în cartea cu şase obiective – o placa comemorativă dedicată lui Hristo Botev şi ceata lui din Giurgiu, mormântul lui Evlogi şi Hristo Gheorghievi din Bucureşti, placa comemorativă dedicată înfiinţării Academiei Bulgare de Ştiinţe din Brăilă în 1869, placa comemorativă dedicată lui Vasil Levski din comuna actuală Mihăil Kogâlniceanu aproape de lângă Tulcea, biserica bulgărească din Constanţa, muzeul minorităţii bulgare din Dudeştii Vechi, Banat.

Advertisements

Книга за българските „свещени“ места извън България бе представена в Букурещ

Председателят на Демократичния съюз на българите в Румъния Лука Велчов (в средата, прав) е живата история на сънародниците в Букурещ. До него вдясно е авторът на книгата Светослав Марков. Седнали отляво надясно са журналистката Мирела Петреску, председателят на Федерацията на българската общност в Румъния Антон Канчев и Светлана Караджова от Агенцията за българите в чужбина (снимка: Владимир Митев)

Блогът „Мостът на приятелството“ направи видеорепортаж от събитието

Гости от София, Шумен, Букурещ и различни краища на северната ни съседка присъстваха на представянето на книгата „50 места от българската история отвъд България“ в централата на Демократичния съюз на българите в Румъния (ДСБР). Книгата разказва за паметници, музеи, паметни плочи и други „свещени“ места, свързани с България и българите, които днес са отвъд границите на страната. Румъния присъства в книгата с шест обекта – паметната плоча на Ботевата чета в Гюргево, гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ, плочата, свидетелстваща за основаването на Българската академия на науките в Браила през 1869 г., паметната плоча на Васил Левски в днешното село Михаил Когълничану край Тулча, българската църква в Констанца, музеят на българското малцинство в Стар Бешенов, Банат.

O călătorie la bulgarii din Banat

Strada principală din Dudeştii Vechi (foto: Baricada)

În Timişoara şi Dudeştii Vechi trăiesc bulgari care în afara Bulgariei şi-au păstrat identitatea timp de peste trei secole. Care sunt realizările, contradicţiile şi dificultăţile lor?

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe 26 octombrie 2017 pe secţia bulgărească a site-ului Baricada. După ce reportajul a fost realizat organizaţia politică a bulgarilor din Banat a intrat într-o criza gravă şi finanţarea ei de către statul român a fost blocată din cauza unor neregularităţi documentare şi financiare. 

Când bulgarii bănăţeni vor să spună că cineva îi suna la telefon, ei folosesc o expresie frumoasă: ”Drânci-mi”. În loc de ”Blagodaria” (Mulţumesc) ei spun ”Zafalem!”. Oamenii din Bulgaria care îndrâznesc să parcurgă distanţa până la Dudeştii Vechi – satul-capitală bulgarilor din Banat, nu pot evita senzaţia că se află într-o altă Bulgarie. Ea are farmec, este pe deplin inteligibilă, deschisă către oaspeţi şi trăieşte cu problemele şi contradicţiile sale. Îşi păstrează conştiinţa bulgară, doreşte să comunice cu Bulgaria şi are mândria de a fi centru bulgarităţii timp de peste 279 de ani.

Пътуване при банатските българи

 

Главната улица в Стар Бешенов (снимка: Барикада)

В Тимишоара и в Стар Бешенов живеят наши сънародници, опазили своята идентичност повече от три века извън България. Какви са техните постижения, противоречия и трудности?

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 26 октомври 2017 г. на сайта “Барикада”. След като репортажът бе осъществен, политическата организация на българите в Банат влезе в тежка криза и нейното финансиране от румънската държава бе спряно заради документални и финансови нарушения. 

Когато банатските българи искат да кажат, че някой им звъни по телефона, използват колоритния израз: „Дрънчи ми“. Вместо „Благодаря!“, казват „Зафалем!“. Хората от България, които дръзнат да изминат разстоянието до Стар Бешенов – селото – „столица“ на българите в Банат, не могат да избегнат усещането, че са в една друга България. Тя очарова, напълно разбираема е, отворена е за гости и живее със своите проблеми и противоречия. Пази българското си съзнание, иска да общува с България и има гордостта да бъде център на българщината вече 279 г.

Poetul Mihai Eminescu a fost comemorat de către români şi bulgari de ziua lui

Organizatoara evenimentului Dunia Pălăngeanu (dreaptă), şeful Uniunii Scriitorilor Liberi pentru Ruse Iordan Vasilev (centru), intelectualul şi jurnalist giurgiuvean Emil Talianu (lânga Vasilev, la stânga) şi muzeulogul Emil Păunescu în faţa bustul lui Mihai Eminescu în Parcul Alei din Giurgiu (foto: Vladimir Mitev)

Sărbătoarea Culturii Naţionale Române din Giurgiu a devenit şi o zi de comunicare între prieteni

Giurgiu devine tot mai mult un centru de comunicare culturală cu bulgarii. Asta s-a văzut clar de Ziua Culturii Naţionale Române (15 ianuarie), care a fost sărbătorită de oraşul dunărean la 14 şi 15 ianuarie.

Duminica înainte de data oficială a naşterii poetului Mihai Eminescu în Giurgiu au venit în jur de 15 oamenii ai culturii din Ruse, care s-au alăturat la sărbătoarea care a avut loc la Centrul cultural ”Ion Vinea”. De la Bucureşti au venit şi reprezentanţii ai Uniunii Democrate a Bulgarilor din România. În cadrul evenimentului au fost prezentate ultimele realizări culturale ale colaborării transfrontaliere româno-bulgare. Au fost discutate proiecte noi de activitate în comun.

Поетът Михай Еминеску бе почетен от румънци и българи на рождения си ден

Организаторката на честването Дуня Пълънджану (вдясно), председателят на русенския клон на Съюза на свободните писатели Йордан Василев, гюргевският интелектуалец и журналист Емил Талиану и музейният специалист Емил Паунеску пред бюста на Михай Еминеску в Гюргево (снимка: Владимир Митев)

Празникът на националната култура в Гюргево се превърна и в ден за общуване между приятели

Гюргево все повече става център на културното общуване с българите. Това пролича на празника, посветен на румънската култура (15 януари), който дунавският град отбеляза на 14 януари. В неделния ден преди официалната дата на раждането на поета Михай Еминеску в Гюргево пристигнаха около 15 културни дейци от Русе, които се присъединиха към честването в културния център „Йон Виня“. Тук дойдоха и представители от Демократичния съюз на българите в Румъния – Букурещ. В рамките на събитието бяха показани последните културни продукти на трансграничното румъно-българско сътрудничество. Обсъдиха се нови проекти за съвместна дейност.

Nicolai Markov: Noi suntem parte din comunitatea culturală bulgară

Nicolai (Miki) Markov (foto: Nicolai Markov)

Interviu cu președintele Uniunii Bulgare din Banat – România despre activitățile organizației lui, despre legăturile cu celelalte organizații bulgărești din România, despre problemele în fața comunității bulgarilor din Banat și despre viziunea organizției de viitor

Vladimir Mitev

Nicolai Marcov este președintele Uniunii Bulgare din Banat – România. Înainte de a deveni șeful organizației, el timp de mulți ani este editor în media bulgarilor din Banat ”Nașa Glas” și susține site-urile, legate cu uniunea bulgară. A participat în pregătirea unor culegeri cu poveste bulgărești din Banat și în tiparirea mai mult cărți uniunii. În acest moment Markov pregătește o carte care va povesti despre viața fostului deputat bulgar în parlamentul român Niculae Mircovici. Mircovici a încetat din viața în sfârșitul lui septembrie 2016.