În România se constituie o nouă clasă socială – cea precară

(foto: Pixabay, CC0)

Deși mulți oameni nu găsesc satisfacție în muncă, ci sărăcie, stres și epuizare, în România se discuta rar despre fenomenul precarității

Delia Bădoi

Acest articol a fost publicat pe 18 ianuarie 2019 pe secţia românească a site-ului Baricada. Autoarea este cercetătoare la Institutul de Cercetare a Calității Vieții, din cadrul Academiei Române, unde face parte din două grupuri de lucru care studiază ocuparea precară în România și politicile sociale după 1990

Precaritatea nu înseamnă doar sărăcie. La nivel european, încă din anii ’70 s-a conturat discursul critic asupra precarizării ocupării ca fenomen social generalizat și multi-dimensional, cu riscuri ascunse și foarte profunde care afectează, deopotrivă, grupurile care sunt deja vulnerabile pe piața muncii (femei, tinerii, persoanele vârstnice, minoritățile etnice, imigranții, persoanele cu dizabilități etc.), dar și grupuri de persoane care ocupă un statut social considerat adesea ‘privilegiat’ în societate, așa cum Guy Standing numește „precariatul – ca nouă clasă socială”.

Advertisements

Възникването на прекариата – румънският случай

(снимка: Pixabay, CC0)

Въпреки че за все повече хора трудът не носи удовлетворение, а бедност, стрес и изтощение, темата за прекаризацията рядко намира място в обществения и политически дебат

Делия Бъдой

Тази статия бе публикувана на 26 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. Авторът й – Делия Бъдой, е изследовател в Института за изследване на качеството на живота към Румънската академия, където участва в две работни групи, изучаващи несигурния труд в Румъния и социалните политики след 1990 г.

Прекаритетът – изчезването на предвидимостта и сигурността в живота на работещите – не означава само бедност. На европейско ниво още от 70-те години започна да се оформя разбиране за прекаризирането на труда като социален феномен с много измерения. Той не само носи рискове за уязвимите групи (жени, младежи, възрастни хора, етнически малцинства, имигранти, хора с увреждания и т.н.)., но оказва влияние и върху хората, считани често за „привилегировани“ в обществото. Ето защо изследователят Гай Стендинг започна да говори за новата социална класа – прекариатът.

Pachetul de mobilitate ”Macron” şi opinia necerută a şoferilor din Bulgaria

(foto: Pixabay, CC0)

Ce gândesc şoferii bulgari despre pachetul de mobilitate?

Nikolai Draganov

Acest articol a fost publicat pe 9 ianuarie 2019 pe secţia bulgărească a site-ului Baricada. 

Preşedintele Franţei, Emmanuel Macron vrea să falimenteze business-ul bulgar de transporturi! Nu, el vrea să falimenteze ţară! 150 000 de oameni vor rămâne şomeri!”

În spatele concluziei apocaliptice a subectului despre pachetul european de mobilitate, cunoscut ca pachetul ”Macron”, în Bulgaria stă o majoritate vizibil impresionantă.

”Preşedintele, premierul, eurodeputaţii, funcţionarii, media…. întreaga ţară a sărit să ajute pe mafia de transporturi. Totuşi, alegerile se apropie.”

În rândurile următoare vor fi redate multe opinii din reţelele sociale ale şoferilor bulgari, care nu sunt de acord cu corul indignării împotriva pachetului ”Macron”. Numelele lor sunt ascunse, pentru că nu i-a fost cerut acordul în sens strict pentru publicarea şi pentru a evita problemele eventuale ale acestor şoferi cu şefii lor. ُToate opiniile citate pot fi văzute în limba bulgară în versiunea bulgărească a acestui articol (http://baricada.org/2019/01/09/shofiori-komentari/) (foto: Baricada)

Nu poate fi dat un alt exemplu din istoria noastră apropriată, în care, într-o problemă să existe în spaţiul mediatic o astfel de unanimitate. Reprezentanţii tuturor partidelor parlamentare vorbesc într-o voce în emisiunea ”Referendum” la Televiziunea Naţională Bulgară. Pe aceeaşi poziiţie se află chiar şi adversari precum partidul GERB şi preşedintele Rumen Radev. Eurodeputaţii bulgari din toate familiile politice sunt uniţi. Sectorul de transport auto este de asemenea unit.

Însă, din întregul tablou într-o mare măsură lipseşte un grup de oameni. Într-un mod curios este exact grupul de oameni, care este cel mai afectat de regulile acestea – şoferii.

Пакетът за мобилност „Макрон“ и непотърсеното мнение на българските шофьори

(снимка: Pixabay, CC0)

Какво мислят българските шофьори за пакта за мобилност?

Николай Драганов

Тази статия бе публикувана на 9 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

“Президентът на Франция Еманюел Макрон иска да фалира българския транспортен бизнес! Не, направо цялата държава! 150 000 души ще останат на улицата!”

Зад това апокалиптично обобщение на темата с пакета европейски законодателни изменения и регулации, известни като пакета “Макрон”, стои наглед впечатляващо мнозинство у нас.

“Президент, премиер, евродепутати, чиновници, медии… цялата държава скочи да помага на транспортната мафия. Все пак избори идват.”

В следващите редове ще бъдат показани редица мнения от социалните мрежи на шофьори, които не са съгласни с общия хор на възмущение срещу пакета „Макрон“. Тъй като не е потърсено изрично съгласие от всеки един автор на отделен коментар, а и за да бъдат избегнати проблеми на шофьорите с техни работодатели, имената им ще бъдат скрити. Свидетелства за цитираните мнения могат да бъдат прочетени в оригиналната статия на сайта “Барикада”. (http://baricada.org/2019/01/09/shofiori-komentari/) (foto: Baricada)

Едва ли може да бъде посочен пример от близката ни история, в който да цари такова единодушие по някой въпрос в медийното пространство. Като един говорят представителите на всички парламентарни партии в “Референдум”; на една позиция са дори врагове като ГЕРБ и президентът Румен Радев; обединени са българските евродепутати от всички политически семейства; единен е браншът.

От цялата картинка обаче до голяма степен отсъства една група хора и тя куриозно е точно онази, която въпросните регулации касаят в най-голяма степен – шофьорите.

Gavrail Gavrailov: Where is the human face of Bulgarian tourism?

Gavrail Gavrailov (photo: Gavrail Gavrailov)

Interview with the coauthor of the book, full of ideas for travelling in Danubian Bulgaria, „From the Balkan to the Danube” – about the tendency of tourism becoming a smart experience, about its potential to connect Romanians and Bulgarians and about the tourist initiatives, which modernize Bulgaria

Vladimir Mitev

Gavrail Gavrailov is born in 1979 in Plovdiv. He has BA in Political Science (2002) and MA in “Applied Psychology” (2004) from the University of Plovdiv. Starting from March 2016, he is a PHD student in the department of “Applied and Institutional Sociology” of the University of Plovdiv. His focus of research is “The Social Entrepreneurship in the Rhodopes in the 21st century (2000-2018)”.

He is interested in sociology of local communities, regional development, ecology, rural tourism and development of alternative green communities. He is the author of the books “North-East Bulgaria – a guide for travellers” (2013), “The Rhodopes – searching for the roots” (2014), “The villages in Bulgaria – directions for tourism and culture” (2015). He has worked in advertisement, media, tourism and politics.

Gavrail Gavrailov is the author of the book with ideas on travelling in Danubian Bulgaria “From the Balkan to the Danube”, along with Vessela Nickolaeva – editor-in-chief of the site for tourist travellings in North-West Bulgaria “Severozapazenabg.com” and the tourist guide from Rousse Mihail Mihov. The book overviews interesting facts from the history, about ethnic communities, about the present realities and the innovative tourist initiatives in Danubian Bulgaria. The Barricade talked with Gavrail Gavrailov, trying to understand to what extent tourism could be a source for social change in Bulgaria.

Gavrail Gavrailov: Unde este faţa umană a turismului bulgăresc?

Gavrail Gavrailov (foto: Gavrail Gavrailov)

Interviu cu coautorul cărţii cu idei pentru călătorii în Bulgaria Dunăreană ”De la Munţii Balcani până la Dunăre” – despre tendinţa că turismul să fie o trăire deşteaptă, despre potenţialul lui să îi conecteze pe români şi bulgari, şi despre iniţiativele turistice, care modernizează Bulgaria

Vladimir Mitev

Gavrail Gavrailov este născut în 1979 în oraşul Plovdiv. A absolvit licenţa în ”Politologie” la Universitatea din Plovdiv ”Paisie Hilendarski” în 2002, iar în 2004 a obţinut mastеratul în ”Psihologie Aplicată”. Din martie 2016 este doctorand în ”Sociologie” la catedra ”Sociologie Instituţională şi Aplicată” cu tema de lucrare ”Antreprenoriatul Social din Munţii Rodopi în secolul XXI (2000-2018)”.

Se interesează de sociologia comunităţilor locale, dezvoltarea regională, ecologie, turismul rural şi dezvoltarea comunităţilor verzi alternative. Este autorul cărţilor ”Bulgaria de Nord-Est – ghid pentru călători” (2013), ”Rodopii – în căutare rădăcinilor” (2014), ”Satele din Bulgaria – direcţii pentru turism şi cultură” (2015). A lucrat în domeniul reclamei, mediilor, turismului şi politicii.

Împreună cu Vesela Nikolaeva – editor-şef al site-ului pentru călătorii turistice din Bulgaria de Nord-Vest ”Severozapazena” şi ghidul din Ruse, Mihail Mihov, Gavrail Gavrailov este autorul cărţii cu idei pentru călătorii în Bulgaria Dunăreană ”De la Munţii Balcani până la Dunăre”, în care ei povestesc fapte interesante despre istoria, comunităţile etnice, presentul şi iniţiativele turistice inovative din Bulgaria Dunăreană. Baricada a stat de vorba cu Gavrail Gavrailov, încercând să înţeleagă în ce măsură turismul ar putea fi o sursă de schimbare socială în Bulgaria.

Гавраил Гавраилов: Къде е човешкото лице на българския туризъм?

Гавраил Гавраилов (снимка: Гавраил Гавраилов)

Разговор със съавтора на книгата с идеи за пътешествия в Дунавска България „От Балкана до Дунава“ – за тенденцията туризмът да е “умно” преживяване, за потенциала му да свърже румънци и българи и за туристическите инициативи, които модернизират България

Владимир Митев

Гавраил Гавраилов е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършил е бакалавърска програма по „Политология”  и магистратура по „Приложна Психология”. От 2016 г. е докторант по „Социология” с тема на дисертационен труд „Социалното предприемачество в Родопите през XXI век (2000 – 2018 г.)”. Интересува се от социология на местните общности, регионално развитие, екология, селски туризъм и развитие на алтернативните зелени общности. Автор е на книгите „Североизточна България – гид за пътешественици” (2013), „Родопи – в търсене на корените” (2014), „Селата в България – посоки за туризъм и култура (2015)” на изд. “Сиела”. Работил е в сферата на рекламата, медиите, туризма и политиката.

Заедно с Весела Николаева – главен редактор на сайта за туристически пътувания в Северозападна България „Северозапазена“ и с Михаил Михов – екскурзовод от Русе, Гавраил Гавраилов е автор на книгата с идеи за пътешествия „От Балкана до Дунав“, в която те разказват интересни факти за историята, етническите общности, настоящето и иновативните туристически инициативи в Северна България.