Emilia Mrdakovic: It is great that lots of young people saw the spectacles at the theatre festival in Giurgiu

Emilia Mrdakovic (photo: YouTube)

Interview with the Bulgarian Emilia Mrdakovic – director of the Youth Theatre in Novi Sad – about her impressions from the International Festival of the Danubean Theatres in Giurgiu, about its collaboration with the theatre of Giurgiu, about the plays and the successes of her theatre team and the difficulties before the young actors and directors in Serbia

Vladimir Mitev

Emiliya Stoyanova Mrdakovic is an actress and a theatre director. She has graduated from the National Academy of Theatre and Film Arts ”Krastio Sarafov” in 1989. She has directed more than 30 plays for children and adolescents in Serbia, Montenegro, Russia and other countries. She has received more than 60 awards in the country and abroad. Starting in the end of 2014 she is the director of the Youth Theatre in Novi Sad, Serbia.

The youth theatre in Novi Sad participated in the International Festival of the Danubean Theatres, which took place in Giurgiu in between 29 October and 4 November 2018. The Serbian actors presented the play ”Evgeni Onegin”, based on the work with the same name by Alexander Pushkin.

Advertisements

Emilia Mrdakovic: Este minunat că mulţi oameni tineri au văzut spectacolele de la festivalul teatral din Giurgiu

Emilia Mrdakovic (foto: YouTube)

Interviu cu bulgaroaica Emilia Mrdakovic – director al Teatrului Tineretului din Novi Sad – despre impresiile ei de la Festivalul Internaţional al Teatrelor Dunărene din Giurgiu, despre colaborarea cu teatrul din Giurgiu, despre spectacolele şi succesele trupei sale şi despre dificultăţile în faţa actorilor şi regizorilor tineri din Serbia

Vladimir Mitev

Emilia Stoyanova Mrdakovic este acrtiţă şi regizoare. A absolvit Academia Naţională de Arta Teatrală şi de Film ”Krastio Sarafov” din Sofia. A montat peste 30 de spectacole pentru copii şi adolescenţi în Serbia, Muntenegru, Rusia şi alte ţări. A primit peste 60 de premii în ţară şi în străinatate. De la finele anului 2014 este director al Teatrul Tineretului din Novi Sad, Serbia.

Teatrul Tineretului din Novi Sad a participat la Festivalul Internaţional al Teatrelor Dunărene, care a avut loc în Giugriu între 29 octombrie şi 4 noiembrie 2018. Actorii din Serbia au prezentat piesa ”Evgheni Oneghin” după Alexander Pushkin.

Емилия Мрдакович: Прекрасно е, че много млади хора гледаха спектаклите на театралния фестивал в Гюргево

Емилия Мрдакович (снимка: YouTube)

Интервю с българката Емилия Мрдакович — директор на Младежкия театър в Нови Сад — за впечатленията й от Международния фестивал на дунавските театри в Гюргево, за сътрудничеството с гюргевския театър, за пиесите и успехите на нейната трупа и за трудностите пред младите актьори и режисьори в Сърбия

Владимир Митев

Емилия Стоянова Мрдакович е актриса и режисьор. Дипломира се през 1989 г. в НАТФИЗ «Кръстьо Сарафов». Поставила е над тридесет представления за деца и юноши в Сърбия, Черна Гора, Русия и други страни. Получила е над 60 награди в страната и в чужбина. От края на 2014 година е директор на Младежкия театър (Позорище младих) в Нови Сад, Сърбия.

Младежкият театър на Нови Сад участва в Международния фестивал на дунавските театри, който се проведе в Гюргево между 29 октомври и 4 ноември 2018 г. Актьорите от Сърбия представиха пиесата „Евгени Онегин“ по Александър Пушкин.

Bulgaria: Mantra ”Nu mai sunt lucratori” ca fakenews

Vanya Grigorova (foto: Baricada)

Organizaţiile patronale din Bulgaria numesc deficitul de cadre ”un fapt notoriu”, însă o cercetare a dovedit că ”faptul” nu se bazează atât pe date, cât pe senzaţiile patronilor. Raportul a arătat că, în spatele presiunilor pentru import de mână de lucru, peste tot în lume se ascunde presiunea business-ului pentru ieftinirea muncii. Precum şi că nimeni în Bulgaria nu fuge de salariul de ”3000 de leva (7148 de lei româneşti) pentru un îngrijitor de vaci”, salariu care de fapt nu există

Nikolai Draganov

Acest articol a fost publicat pe 6 decembrie 2018 pe secţia românească a site-ului Baricada. 

Dacă într-o anumită ţară fluxul migraţiei de muncă reprezintă 10% din mâna de lucru, asta înseamnă redirecţionarea a 1,7% din PIB de la lucratorii locali către proprietarii capitalului. Această concluzie există într-o analiză a Comisiei Europene sub titlul ”Piaţa de muncă şi tendinţele în plată”, publicată în anul 2008. Dacă experţii Comisei Europene au dreptate, şi dacă în Bulgaria ar fi îndeplinite dorinţele patronilor pentru import de aproape de 500 000 de lucratori, asta ar însemna redistribuţie a încă 2,7 miliarde de leva (6,43 miliare de lei româneşti) în plus către conturile patronilor.

”Suma sună suficient de motivant pentru a fi organizată o presiune de lobby pentru schimbarea legislaţiei bulgare”, a observat Vanya Grigorova, consilier economic al preşedintelui Confederaţiei Muncii ”Sprijin” şi preşedinte al societăţii ”Bulgaria Solidară”. Grigorova este una dintre puţinii experţi, care nu o dată, public au pus la îndoială afirmaţiile organizaţiilor patronale că există un deficit ascuţit de lucratori în Bulgaria şi că este necesar un import al acestora din terţe ţări (afară de UE).

България: Мантрата „Няма работници!“ като фейкнюз

Ваня Григорова (снимка: Барикада)

Работодателски организации наричат дефицита на кадри „ноторно известен факт“, но изследване установи, че той се базира не толкова върху данни, колкото на усещания на самите работодатели. Докладът показа, че зад исканията за внос на работна ръка навсякъде по света се крие натиск на бизнеса за поевтиняване на труда. Както и че никой в България не бяга от заплата „3000 лева за кравар“, каквато всъщност няма

Николай Драганов

Тази статия бе публикувана на 5 декември 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Ако в дадена страна притокът на трудова миграция е 10% от работната ръка, това означава пренасочване на 1,7% от Брутния вътрешен продукт от местните работници към собствениците на капитал. Изводът се съдържа в анализ на Европейската комисия под заглавие „Пазар на труда и тенденции в заплащането“, публикуван през 2008 г. Ако експертите на ЕК са прави, и ако в България се изпълнят желанията на работодателите за внос на близо половин милион работници, то това ще означава преразпределение на още 2,7 млрд. лв. към техните сметки.

„Сумата звучи достатъчно мотивиращо за организиране на лобистки натиск за промяна на българското законодателство“, заключи Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“. Тя е сред малцината експерти, които нееднократно са поставяли под съмнение в публичното пространство твърденията на работодателските организации за остър дефицит на работници в България и нуждата от внос на такива от страни извън ЕС.

Un nou Ev Mediu românesc?

(foto: Pixabay, CC0)

Tot mai mulți intelectuali români își declară deschis simpatia față de epoca medievală. Între timp societatea se devine tot mai feodală

Gelu Sabău

Acest articol a fost publicat pe 9 noiembrie 2018 pe secţia românească a site-ului Baricada. 

După referendumul organizat la data de 7 octombrie a. c., un fenomen oarecum inedit a ieșit la suprafață în spațiul public. Tot mai mulți intelectuali își declară deschis simpatia față de epoca Evului Mediu. Desigur, acești intelectuali se află printre cei care au susținut în mod activ referendumul pentru familie, iar gestul lor este întrucâtva explicabil. Atribuindu-li-se în timpul campaniei, în mod peiorativ, eticheta de „medievali”, domniile lor au simțit nevoia să răspundă și să treacă la ofensivă. Și au făcut-o printr-un subtil exercițiu de PR. Dacă tot ne spune lumea „medievali”, haideți să aratăm care sunt minunățiile aceleii epoci, că Evul Mediu nu este deloc o epocă întunecoasă, așa cum am fost învățați la școală, pe urmele Iluminismului, ci este o epocă în care regăsim creații extraordinare ale geniului uman, din domeniul gândirii, al artei, al arhitecturii, al expresiei poetice etc. Așa se face că Sever Voinescu a scris un articol intitulat „Mai bine medieval decât recent”, iar Adrian Papahagi împreună cu Mihail Neamțu au organizat o dezbatere on-line în care discută despre „Cât de întunecat este Evul Mediu?” Atât articolul cât și interviul au rolul, după cum am spus, de a înlătura clișeele pe care le moștenim cu privire la această epocă.

Румънското ново Средновековие

(снимка: Pixabay, CC0) 

Все повече интелектуалци обявяват открито симпатията си към предмодерните времена. Междувременно самото общество се феодализира

Джелу Сабъу

Тази статия бе публикувана на 4 декември 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

След референдума за семейството, организиран на 7 октомври т.г. на повърхността в румънското публично пространство изплува нов феномен. Все повече интелектуалци обявяват открито симпатията си към епохата на Средновековието. Разбира се, тези интелектуалци също така подкрепиха активно проваленият референдум, така че сегашният им жест е донякъде обясним.

По време на кампанията на тях им бе закичен пейоративния етикет „средновековни“. Те усетиха нуждата да отговорят и да минат в настъпление. И го направиха чрез упражнение по пиар. Ако им се казва, че са „средновековни“, хайде да покажат „чудесата“ на тази епоха – че Средновековието не е мрачен период, както сме учили в училище в резултат на просвещенската интерпретация, а че е епоха, в която откриваме забележителни творения на човешкия ум, мисъл, изкуство, архитектура, поезия и т.н.

Така прави например Север Войнеску (журналист и политически коментатор с консервативни възгледи, критикуващ левите идеи и социалната държава – бел. прев.) в своята статия „По-добре средновековен, отколкото съвременен“. Адриан Папахаджи (друг консервативен интелектуалец – привърженик на Моника Маковей – бел.прев.) заедно с Михаил Нямцу (румънската версия на Борислав Цеков – безусловен привърженик на Доналд Тръмп – бел.прев.) организираха онлайн дискусия „Колко тъмно е било Средновековието?“. Както статията, така и интервюто, целят да разобличат клишетата, наследени от нас по отношение на този период.