România: Sărăcia nu e alegere personală, solidaritatea cu celălalt este

Când educaţia e prioritate – fostă şcoala de la Tauşeni, judeţul Cluj (foto: Valer Simion Cosma)

Date şi experienţe despre asistența socială, filantropie și ghetourile rurale

Valer Simion Cosma

Acest articol a fost publicat pe 13 aprilie 2018 pe secţia românească a site-ului Baricada. 

Cum arată sărăcia din România, dincolo de datele statistice care ne plasează pe penultimul loc din UE, „cu o pondere de 38,8% a populației expusă riscului sărăciei sau excluziunii sociale”, bulgarii fiind codași la acest capitol, cu 40.4% din populație trăind în sărăcie sau în pragul sărăciei, în timp ce media europeană este de „23,5%, adică 1 din 4 persoane este supusă riscului sărăciei sau excluziunii sociale” ? Care sunt cele mai expuse categorii de cetățeni și care sunt efectele pe termen scurt și lung? Materialele de presă care au preluat aceste date spun că „sărăcia și excluziunea socială persistă în rândul tinerilor, familiilor cu copii, persoanelor cu handicap, romilor, populației rurale și persoanelor inactive”, adică ne-angajate în cîmpul muncii. Asta, în primul rînd datorită politicilor sociale inconsistente, a accesului tot mai greoi la educație și îngrijire medicală de calitate, a unui model de dezvoltare economică bazat pe ideea forței de muncă ieftină și docilă, a unui Cod al Muncii (introdus de guvernarea Boc) care facilitează precarizarea și vulnerabilizarea angajaților și a unei legislații absurde în privința acordării Venitului Minim Garantat (VMG-ul). Legat de legislație, un aspect mi-a fost evidențiat de secretarul unei primării de comună. Dacă într-o familie beneficiară de VMG, un membru se angajează, ceilalți membri nu mai pot beneficia de VMG, pentru că salariul celui angajat (fie el la nivelul minim pe economie și, evident, insuficient pentru toată familia) face ca veniturile gospodăriei să crească și să nu se mai încadreze în condițiile tot mai aspre. Ceea ce-i determină pe mulți să prefere/accepte munca la negru. Legat de acordarea indemnizației pentru creșterea copilului, care în condițiile actuale exclude o bună parte din părinții din cele mai vulnerabile categorii, am scris un material aici.

Advertisements

Румъния: бедността не е личен избор, но солидарността с другия е

Когато образованието е приоритет – бившето училище в Таушени, окръг Клуж (снимка: Валер Симион Козма)

Данни и преживявания за социалната помощ, филантропията и селските гета

Валер Симион Козма

Тази статия бе публикувана на 14 април 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Как изглежда бедността в Румъния отвъд статистиките, които поставят румънците на предпоследно място в ЕС с “38,8% дял от населението, изложено на риск от бедност и социално изключване”? Българите са последни по този показател 40,4% от южните съседи живеят в бедност или на нейния праг. Средният показател за ЕС е 23,5%.

Кои са категориите граждани, които са най-изложени на бедност и какви ефекти има тя в краткосрочен и в дългосрочен план? Статиите в пресата, които са се позовали на тези данни, добавят, че “бедността и социалното изключване са трайни сред младите, семействата с деца, хората в неравностойно положение, ромите, селското население и неактивните икономически хора” (т.е. неработещите). Това се случва на първо място заради непоследователната социална политика, заради все по-трудния достъп до качествено образование и медицинска грижа, заради модела на икономическо развитие, базиран на евтиния и неквалифициран труд, заради Трудовия кодекс (въведен по време на правителството на икономиите на Емил Бок през 2011 г), който прави трудещите се по-уязвими и несигурни. Част от обяснението е и в абсурдното законодателство по отношение на даването на гарантиран минимален доход (ГМД).

Относно юридическите правила за ГМД секретарят на една селска община ми обърна внимание на интересен детайл. Ако семейство получава ГМД, но един от неговите членове започне да работи, другите във фамилията губят правото си на ГМД, защото заплатата на трудещия се (дори и да е минимална) повишава доходите на домакинството и то вече не отговаря на условията за получаване на помощ. Това кара мнозина да предпочетат да работят нелегално. През март писах в “Барикада” за майчинските в Румъния и как сегашните условия за даването им изключват голяма част от родителите от най-уязвимите категории.

Johan Galtung: The America First Doctrine becomes ”America Last”

Johan Galtung (foto: Jarle Vines, Creative Commons Attribution Sharealike 3.0)

The Peace Studies scholar speaks with Baricada about how conflicts are resolved, and what are the perspectives of peace and war in the Middle East, on the Korean peninsula, in the USA, the EU, Romania, Bulgaria and what is ”Peace Journalism”

Vladimir Mitev

This article was published on 4 April 2018 on the site ”Baricada”. 

The succesive anti-Russian instigation in western countries, the Turkish intervention in Syria, the war in Yemen and many other escalating conflicts seem to convince that we are living in times of rising contradictions, where ”no hope lurks around the corner”. Even if the evening news stream occasionally fails to report about new air strikes or chemical weapons use in Syria, they feed us abudantly with stories about violence and domination through agression. There are not many people in Romania or Bulgaria, who know that just as there are military schools, there are also schools, institutions and media that fight for peace. They don`t deal with Buddhist mediation or peace runs under the guidance of the teacher Sri Chinmoy. These are organisations that develop and apply systematically the theory for conflict resolution. In March 2018 I contacted one of the founders of such structures – the 87-year old Norwegian Johan Galtung, on behalf of Baricada.

Johan Galtung: Doctrina ”America înainte de toate” se transformă în ”Amerca rămasă în urmă”

Johan Galtung (foto: Jarle Vines, Creative Commons Attribution Sharealike 3.0)

Specialistulul în cercetarea problemelor păcii a stat de vorba cu Baricada despre cum se rezolva conflictele, care sunt perspectivele păcii şi ale războiului în Orientul Mijlociu, în Peninsula Koreană, în SUA, UE, România şi Bulgaria şi ce înseamnă ”Jurnalismul Păcii”

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe 3 aprilie 2018 pe site-ul Baricada. 

Noua îndârjire anti-rusă în ţările occidentale, intervenţia turcă în Siria, războiul din Yemen şi încă multe alte conflicete în escalădare, se pare că confirmă că trăim în timpul unor antagonizme înverşunate, unde ”speranţa nu pândeşte de nicăieri”. Chiar dacă întâmplator ştirile de seară omit să informeze despre atacurile aeriene sau folosirea armelor chimice în Siria, ele ne prezintă abundent poveşti despre violenţă, despre înfaptuirea dominaţiei prin agresiune. Nu sunt mulţi oameni în România şi Bulgaria, care ştiu că aşa cum există şcoli militare, există şi şcoli, instituţii şi medii, care s-au dedicat înfaptuiriipăcii. Şi aici nu este vorba de meditări budiste sau alergare în numele păci sub ghidarea spirituală gurului Şri Chinmoy. Sunt organizaţii care dezvoltă şi aplică într-un mod sistematic ştiinţă de depăşire a conflictelor. În martie 2018, în numele Baricadei am intrat în legătură cu unul dintre fondatorii unei astfel de structuri – norvegianul Johan Galtung.

Йохан Галтунг: Доктрината „Америка преди всичко“ се превръща в „Америка на опашката“

Йохан Галтунг (снимка: Jarle Vines, Creative Commons Attribution Sharealike 3.0)

Специалистът по изследвания на мира Йохан Галтунг разговаря с „Барикада“ за това как се разрешават конфликти, какви са перспективите на мира и войната в Близкия изток, на Корейския полуостров, в САЩ, ЕС, Румъния и България и какво означава „журналистика на мира“

Владимир Митев

Този текст бе публикуван на 2 април 2018 г. на сайта “Барикада”.

Поредното антируско ожесточаване в западните държави, турската намеса в Сирия, войната в Йемен и още много други ескалиращи конфликти като че ли убеждават, че живеем във време на ожесточаващи се противоречия, в които „надежда не дебне отникъде“. Дори и ако по случайност вечерните новинарски емисии пропуснат да съобщят за поредни въздушни удари в Сирия или твърдения за употреба на химическо оръжие, те ни поднасят обилно истории за насилие, за постигане на превъзходство чрез агресия. Не са много хората в Румъния и България, които знаят, че както съществуват военни училища, така има и школи, институции и медии, които са се посветили на постигането на мир. И тук не става въпрос за будистки медитации или за бягане в името на мира под водачеството на учителя Шри Чинмой. Това са организации, които системно разработват теория и прилагат методика за преодоляването на конфликтите. През март от името на „Барикада“ се свързах с един от учредителите на подобни структури – норвежеца Йохан Галтунг.

Teatrul Tudor Vianu din Giurgiu luptă pentru schimbare socială

Directorul teatrului Cosmin Creţu (în mijloc), omul responsabil pentru legăturile internaţionale Călin Şabac (în stângă) şi actorul Vlad Bînzoiu (foto: Open TV Giurgiu via YouTube)

Conferinţă de presă a teatrului a dezvăluit munca realizată şi cea plănuită de către Cosmin Creţu şi echipa lui

La 13 martie 2018 teatrul ”Tudor Vianu” Giurgiu în persoana directorului teatrului Cosmin Creţu, al responsabilului pentru relaţiile internaţionale Călin Şabac, şi al actorului Vlad Bînzoiu vizine sa pentru activităţile până la sfârşitul anului.

Театър “Тудор Виану” от Гюргево се бори за социална промяна

Директорът на гюргевския театър “Тудор Виану” Козмин Крецу (в средата), завеждащият международните връзки Калин Шабак (вляво) и актьорът Влад Бънзою (снимка: Open TV Giurgiu via YouTube)

Пресконференция на театъра разкри свършената работа от екипа на Козмин Крецу и предстоящите дейности

На 13 март 2018 г. театър „Тудор Виану“ в лицето на своя директор Козмин Крецу, на отговарящия за международните връзки Калин Шабак и на актьора Влад Бънзою представи своята визия за дейностите до края на годината.