Блогът “Мостът на приятелството” навърши седем години

Владимир Митев (източник: Мостът на приятелството)

Съобщение по повод годишнината на българо-румънския блог

Владимир Митев

19 септември 2022 г. ознаменува седмата годишнина от появата на българо-румънския блог “Мостът на приятелството”. Равносметка обаче няма да правя или ще е съвсем кратка. Посрещам тази годишнина, гледайки напред към нови проекти или към завършване на започнати неща през последните години. Моментът е преходен и иска повече работа и по-малко декларации или обобщения.

Със сигурност нещо ново и тематично свързано с блога е, че от септември 2022 г. съм служител на румънската секция на Радио “България”, част от Българското национално радио. До броени дни ще заработи сайта на тази секция, който ще съдържа както много интересни преводни информации от сайта на радиото (новини, мнения, интервюта), така и авторски публикации на екипа на румънската секция – моя милост и Юлия Баховски, създател на другия румъно-български блог MyRo.Biz

Continue reading

Bulgaria și România ar trebui să colaboreze pentru a sprijini minoritățile din Republica Moldova

Mihai Isac (sursă: Mihai Isac)

O perspectivă românească asupra provocărilor cu care se confruntă bulgarii și găgăuzii din Basarabia

Vladimir Mitev

Cea de-a doua parte a interviului realizat de Cross-border Talks cu Mihai Isac se concentrează pe perspectiva unui român față de relațiile dintre românofonii și bulgarofonii din Basarabia și mai ales din Republica Moldova. El amintește istoria comunității bulgare și găgăuze din Basarabia și că relația dintre aceștia și românofonii a cunoscut atât momente mai bune, cât și mai puțin bune. Principala problemă a bulgarilor din Republica Moldova nu este atât de mult problema drepturilor, potrivit lui Isac, ci faptul că localitățile locuite de bulgari se depopulează, astfel că după câteva decenii ar putea dispărea. Mihai Isac amintește legătura istorică specifică a bulgarilor din Basarabia cu Rusia și admite că este dificil ca aceasta să sufere o evoluție din mai multe motive. De asemenea, în opinia sa, partidele politice moldovenești nu au oferit alternative bulgarilor și comunității găgăuze. 

În ceea ce privește bulgarii și atitudinea față de unionism, Isac a amintit că partidele cu orientare rusească le oferă promisiuni deșarte de autonomie. “Cred că în viitor Bulgaria și România ar trebui să înceapă să lucreze pentru a ajuta comunitatea bulgară din Moldova”, indiferent dacă va exista sau nu unirea româno-moldovenească. Isac a mai menționat că universitatea bulgară din Taraclia ar fi putut fuziona cu vreo universitate bulgară ori să devină filială, așa cum s-a întâmplat cu unele universități românești și instituții similare din Republica Moldova.

Interviul poate fi ascultat aici cu subtitrări în limba română:

Continue reading

Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Sergiu Mișcoiu: Romania relies on the EU for economic answer to the war in Ukraine

Sergiu Mișcoiu (source: YouTube)

An interview with the Romanian political analyst about the specifics of Romanian foreign policy orientation in the times of war in Ukraine, about the contingency plans that Romania relies on in order to protect its industry and about the role the National Plan for Recovery and Resilience play in all that

Vladimir Mitev

Sergiu Mișcoiu is a professor of Political Science and European Studies at the University Babeș-Bolyai in Cluj-Napoca. He gave to Cross-border Talks’ Vladimir Mitev a four-parts interview, in whose first part he spoke about the Romanian reliance on an united West – the USA and Western Union acting in ensemble, which makes it unique in Central and Southeastern Europe. Romania relies on EU contingency plans and policies and that might be limiting its space for maneuver in economic sense in the current crisis. But in Mișcoiu’s view the benefits of EU membership are far greater than the disadvantages. 

Continue reading

Bilateral Chamber of Commerce Bulgaria-Romania creates trust between Bulgarians and Romanians

Episode two of the podcast of the blog The Bridge of Friendship blog and the chamber’s president Doru Dragomir

Vladimir Mitev

How is the Bulgaria-Romania Bilateral Chamber of Commerce developing business ties between Bulgaria and Romania? What projects is the Chamber developing? What is its history, achievements and ambitions?

Chamber President Doru Dragomir talks about the organization in the second episode of joint podcast with the Bridge of Friendship blog.

The video can be watched here with subtitles in English:

Continue reading

Ce pot face România și Bulgaria pentru a reduce cozile de așteptare la punctele de trecere a frontierei?

Doru Dragomir (sursă: Doru Dragomir)

Doru Dragomir, de la Camera de Comerț Bilaterală România-Bulgaria, împărtășește o serie de idei pentru a ușura povara traficului la granița româno-bulgară și spune ce a promovat organizația sa ca soluții

Vladimir Mitev

Vladimir Mitev discută cu Doru Dragomir – președintele Camerei de Comerț Bilaterale Bulgaria România-, despre problemele care apar în fiecare vară la punctele de trecere a frontierei româno-bulgare – cozile lungi de autovehicule. Doru Dragomir vorbește despre o serie de idei pe care Camera Bilaterala de Comerț le-a propus celor două guverne – cum ar fi plata electronică a taxei de pod, carduri speciale de abonament sau linii verzi pentru cei care călătoresc la muncă. De asemenea, el spune că în acest moment există o posibilitate nu foarte cunoscută de plată a taxei de pod pe partea română a frontierei prin bonuri preplătite – o posibilitate cunoscută și folosită mai ales de companiile de transport din România.  Vladimir Mitev menționează că, teoretic, cele două țări ar putea încerca să își creeze un spațiu propriu fără control la frontieră, ceva de genul unui mini-Schengen. La final, Doru Dragomir vorbește despre unele bune practici care au fost aplicate – de exemplu, camioanele mici au acum o bandă rapidă la punctul de trecere a frontierei Ruse-Giurgiu.

Înregistrarea interviului poate fi ascultată aici cu subtitrări în limba română:

Continue reading

Bulgaria is not just a geopolitical pendulum, but hopefully a country with its own dynamics and drive

Vladimir Mitev (source: Vladimir Mitev)

An interview, which tries to look at the internal dynamics of Bulgarian society and its relation with the geopolitical context, in order to explain what is happening in this country in the last years

Malgorzata Kulbaczewska-Figat

Malgorzata Kulbaczewska-Figat interviewed Vladimir Mitev on a number of issues, related to contemporary Bulgarian politics and society. Vladimir explained that Bulgarian political elites like to attempt to be a bridge, as seen in former prime minister Borssiov good ties with Trump, Merkel, Orban, Erdogan and Putin. With the formation of the government of Kiril Petkov apparently a “collective Borissov with human face” in geopolitical sense was attempted as the government was composed of four very different parties and had the hidden influence of president Radev in it. However, the Petkov government was an apparent attempt for a formula when “the West” and “the East” are in peace, which was changed after the start of the Russian invasion in Ukraine. The Petkov government was also an attempt among other things to gain the trust of the Biden administration and the European Commission and to attract foreign investment, but the few much lauded cases of foreign investment projects always had some kind of a catch. 

Now there is an interim government, formed by president Rumen Radev and in October 2022 new parliamentary elections will be held. There is a lot of talk about Bulgaria’s geopolitical dance between “the West” and “Russia”. But the theory of Bulgaria as a geopolitical pendulum doesn’t help in understanding its internal dynamics. Apparently, after the times of atemporality of Borissov Bulgarian society tries to modernize and to interiorize international/Western standards in its social life. A better way to look at Bulgaria is to try to looks at its politics as a complex balance in which the older elites of transition are in competition and cooperation with newer elites and in which anticorruption is both desired and feared, as it could change the power balances in society. A comparison with Romania, its anti-corruption and level of foreign investment could be helpful in understanding the dilemmas before the Bulgarian political elites.

Continue reading

Nicolae Ciucă: Securitatea noastră energetică depinde în mare măsură de Marea Neagră

Sub conducerea fostului prim-ministru bulgar Kiril Petkov și a omologului său român Nicolae Ciuca, a avut loc un dezgheț în relațiile româno-bulgare pe o serie de subiecte legate de infrastructura și legăturile energetice, precum și în gestionarea Dunării (sursa: YouTube)

Întreruperea aprovizionării cu gaze naturale a Bulgariei și Poloniei ar putea duce la o creștere a insecurității energetice.

Podul Prieteniei: Nicolae-Ionel Ciucă este prim-ministru al României începând cu 25 noiembrie 2021. Este general în retragere al forțelor terestre române. A participat la misiuni în Afganistan, Bosnia și Herțegovina și Irak. În mai 2004, a condus o unitate românească de luptă în prima bătălie a armatei române de după cel de-al Doilea Război Mondial, la Nasiriyah, în Irak. Din aprilie 2022 Ciucă a devenit liderul Partidului Național Liberal, care face parte din familia Partidului Popular European. 

Ascensiunea politică a generalului Ciucă a avut loc în contextul crizei coronavirusului și al escaladării tensiunilor din Europa de Est, care a dus la invazia rusă în Ucraina. În aceste condiții, este un semn al încrederii partenerilor euro-atlantici în personalitatea sa faptul că a fost distins cu cele mai înalte distincții de stat nu doar ale României natale, ci și ale Franței și Statelor Unite. Cu toate acestea, de la preluarea mandatului de prim-ministru, a fost acuzat că și-a plagiat teza de doctorat în științe militare, iar în prezent este în curs o anchetă.

Blogul Podul Prieteniei publică mai jos un interviu cu premierul român, realizat de Nikolai Krâstev și Vesislava Antonova, apărut în numărul 6/2022 al revistei Manager.

Continue reading

Guvernul bulgar al “schimbării” a căzut pe fondul unor interese contradictorii

Proteste și contraproteste marchează criza politcă legată de căderea guvernului Petkov (sursă: YouTube)

Geopolitica ar putea fi un motiv printre altele pentru căderea echipei lui Kiril Petkov

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe Cross-border Talks pe 22 iunie 2022.

Guvernul bulgar a căzut pe 22 iunie 2022, în urma unei moțiuni de cenzură. Căderea guvernului Petkov a fost însoțită de proteste masive în sprijinul a ceea ce el a făcut sau a încercat: lovirea unor interese oligarhice în sectoarele energiei, vămilor, transporturilor și construcțiilor.

Delean Peevski, un mare om de afaceri și deputat din partea Mișcării pentru Drepturi și Libertăți, un partid de opoziție votat de etnicii turci, a declarat imediat după căderea guvernului că acesta ar fi primul pas în marea luptă împotriva oligarhiei. Conflictul dintre Peevski și omul de afaceri Ivo Prokopiev este bine cunoscut, conflict care a mai dus la proteste anti-oligarhice de a lungul anilor. Astăzi, colegii lui Peevski vorbeau în mod constant despre faptul că guvernul Petkov a fost susținut de Prokopiev.

Evenimentele de astăzi au trecut, de asemenea, în umbra așa-numitei “propuneri franceze/propuneri a europrezidenței franceze” pentru a rezolva disputa dintre Bulgaria și Macedonia de Nord. Propunerea stipulează că Bulgaria ar trebui să permită începerea negocierilor de aderare la UE cu Macedonia, iar cererile bulgare legate în linii mari de neutralizarea ideologiei macedonene ar trebui să facă parte din cadrul negocierilor, UE și Bulgaria garantând îndeplinirea lor în timp.

Continue reading