Riccardo Petrella: Competitivitatea şi dominaţia financiară au dus comunitatea europeană la eşec, iar lumea – în pragul devastării

petrella-2014-700
Riccardo Petrella (foto: Riccardo Petrella)

Fostul consilier în Comisia Europeană a lui Jacques Delors, activistul pentru definirea apei ca un bun comun, nu ca marfă; profesorul universitar şi intelectualul de stânga vorbeşte cu Baricada, rostind povestea transformării societăţilor  de bunăstare în surse de bază ale unei ”dezordini globale” şi ale violenţei – o poveste despre subjugarea lumii de către o generaţie nouă a elitelor tehnocrate lacomee şi a eforturilor lor pentru comodificarea vieţii

Vladimir Mitev

Riccardo Petrella este un economist italian care a fost analizator de politica stiinţifică şi de tehnologie al Comisiei Europene între anii 1979 şi 1995, devenind martor şi  voce de disidenţă împotriva definirii Europei ca uniunea competiţiei, de către Comisia Europeană. El a fost forţa principală în spatele raportului ”Limitele Competiţiei” întocmit de Grupul de la Lisabona care a criticat reformele neoliberale, iniţiate de Jacques Delors, reforme care susţin capitalul şi pieţele, dar care subminează reuşitele Europei de după război. Petrella a lucrat între 1967 şi 1975 ca secretar ştiinţific şi apoi director al Centrului European de Coordonare pentru Cercetare şi Documentare în Știinţele Sociale în Viena – o organizaţie care a contribuit la schimbul ştiinţific între Vest şi Est în timpurile Europei divizate. Profesorul universitar italian a predat între 1982 şi 2005 la Universitatea Catolică din Leuven (Belgia) discipline precum ”Politica ştiinţifică şi de tehnologie” şi ”Globalizarea economică” şi a predat totodată în alte universităţi şi ţări. Între 2005 şi 2006 a fost preşedintele Companiei de Apa a Pugliei (Italia). În 1997 el înfiinţează Comitetul Internaţional pentru „Contractul Mondial al Apei”, în care fostul preşedinte Mario Soares a devenit preşedinte. În 1998  Petrella a publicat ”Manifestul Apei” (prima dată în franceză şi în 2001 în engleză), în care el dezvăluie viziunea sa pentru apă ca un ”bun comun”.

Continue reading “Riccardo Petrella: Competitivitatea şi dominaţia financiară au dus comunitatea europeană la eşec, iar lumea – în pragul devastării”

Advertisements

Рикардо Петрела: Финансовият диктат доведе ЕС до провал, а света до опустошение

petrella-2014-700
Рикардо Петрела (снимка: Рикардо Петрела)

Бившият съветник на Европейската комисия по времето на Жак Делор, активист за дефинирането на водата като общо благо, а не като стока, университетски преподавател и ляв интелектуалец споделя пред „Барикада“ как обществата на благоденствието са се превърнали в главните източници на „световен хаос“ и насилие – една история за подчиняването на света от новото глобално поколение на алчни технократски елити, превръщащи всички аспекти на живота в стока

Владимир Митев

Рикардо Петрела е италиански икономист, който е бил анализатор по научната и технологичната политика към Европейската комисия (ЕК) между 1979 г. и 1995 г. Той изразява несъгласие с дефинирането на Европа от страна на Европейската комисия като съюз на конкуренцията. Петрела е основният автор на доклада „Границите на конкуренцията“ на Лисабонската група, който критикува неолибералните реформи, предприети от ЕК на Жак Делор и служещи на капитала и пазарите, но подкопаващи постиженията на следвоенна Европа.

Икономистът работи между 1967 г. и 1975 г. като научен секретар, а впоследствие и като директор на Европейския координационен център за изследване и документация в социалните науки във Виена – организация, която допринася за научния обмен между Запада и Изтока по време на разделената Европа. Между 1982 г. и 2005 г. италианецът преподава в Католическия университет на Льовен (Белгия) дисциплини като „Научна и технологична политика“ и „Икономическа глобализация“. Той е преподавал също в други университети и страни.

Между 2005 г. и 2006 г. Петрела е президент на Водната компания на Пулия (Италия). През 1997 г. основава Международния комитет за световния воден договор, чийто президент е бившият португалски държавен глава Марио Соарес. През 1998 г. Петрела публикува „Манифестът за водата“ (първо на френски, а през 2001 г. и на английски език), където разгръща визията си за водата като „общо благо“, а не стока.

Continue reading “Рикардо Петрела: Финансовият диктат доведе ЕС до провал, а света до опустошение”

Portul Cetate îi salută pe oaspeții de lângă Dunare

faleza

O serie de inițiative culturale ale poetului și jurnalistului român Mircea Dinescu se desfâșoară aproape de Vidin și Calafat

Delean Todorov

Există un port la una dintre cotiturile Dunării unde odată se opreau corabii de marfă, iar astăzi sunt bine venite evenimente culturale și gastronomice de importanță internațională. Acest loc – portul cultural Cetate (la adresa această pe Facebook), este pe malul celălalt al satului bulgăresc Koșava, pe malul românesc al fluviului Dunarea (kilometru 811), între Calafat și Drobeta – Turnu Severin.

Continue reading “Portul Cetate îi salută pe oaspeții de lângă Dunare”

Пристанище „Четате“ приветства гостите си край река Дунав

faleza
Кеят при пристанище  “Четате” (снимка: Делян Тодоров)

Редица културни иницативи на румънския поет и журналист Мирча Динеску се реализират в близост до Видин и Калафат

Делян Тодоров

На един от завоите на Дунава, срещу видинското село Кошава, е разположено пристанище, където някога са спирали товарни кораби, а днес намират пристан културни и гастрономически събития от международна значимост. Това е културното пристанище “Четате“ (със следния адрес във Facebook). То се намира на румънския бряг на река Дунав (811-и речен км) между Калафат и Дробета – Турну Северин.

Continue reading “Пристанище „Четате“ приветства гостите си край река Дунав”

Tudor Filip: Giurgiu și Ruse cuceresc prin lumina specială a cerului lor

tudor-filip-700
Pictorul giurgiuvean Tudor Filip (foto: Vladimir Mitev)

Dacă ai pasiune și ești prins în ceea ce faci, pentru tine lumea este frumoasă oricum, crede pictorul giurgiuvean care a făcut 50 de ani de la prima expoziția sa în 2017

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Tudor Filip este un pictor român, născut în Giurgiu la 10 decembrie 1937. A studiat la marele profesor de pictură din Giurgiu Tiberiu Marinov. Prima expoziție lui Tudor Filip are loc la 1967 în Giurgiu și el celebrează în 2017 aniversarul al 50-lea de la începutul oficial al carierei sale de pictor. Pictorul giurgiuvean a avut expoziții in multe orașe din România – precum București, Craiova, Calafat, având vernisaje și în Bulgaria (Ruse) și Ungaria (Budapesta).

”În pictura lui Tudor Filip culoarea este un prilej de meditație, acorduri de armonii grave sau strălucitoare, un joc de lumini și umbre o anume stare sufletească, o bucurie a spiritului”, scrie despre arta pictorului profesorul lui Tiberiu Marianov. Filip pictează piesaje (înclusiv din Balcic), portretele unor personaje teatrale (precum Arlechin) și natura statică. Picturile lui sunt pline de culaore, energie și lumină – o realitate vizuală pe care el a descoperit în Giurgiu. Cerul asupra orașelor Giurigu și Ruse este ceva deosebit pentru Tudor Filip, care se bucura de o viața lungă de realizări ca om creativ.

Continue reading “Tudor Filip: Giurgiu și Ruse cuceresc prin lumina specială a cerului lor”

Тудор Филип: Гюргево и Русе покоряват хората със специалната светлина на своето небе

tudor-filip-700
Гюргевският художник Тудор Филип (снимка: Владимир Митев)

Ако имаш страст и си потънал в това, което правиш, за тебе светът винаги е красив, твърди гюргевският художник, който през 2017 г. отбелязва 50 години от първата си изложба

Владимир Митев

Тудор Филип е румънски художник, роден в Гюргево на 10 декември 1937 г. Учил е при големия гюргевски преподавател по рисуване Тибериу Марианов. Първата изложба на Тудор Филип е открита през 1967 г. в Гюргево. През 2017 г. той отбелязва 50 години от официалното начало на кариерата си като художник. Имал е изложби в много градове в Румъния –Букурещ, Крайова, Калафат, както и в България (Русе) и Унгария (Будапеща).  

„В рисунъка на Тудор Филип цветът е покана за размисъл, изразява ярка хармония, игра на светлината и сянката, разкриващи определено душевно състояние – радост на духа“, пише за изкуството на художника неговият преподавател Тибериу Марианов. Филип рисува пейзажи (включително от Балчик), портрети на театрални персонажи (като Арлекин) и натюрморти. Неговите картини са пълни с цветове, енергия и светлина – визуална реалност, която той открива в Гюргево. Небето над Гюргево и Русе е нещо необикновено за Тудор Филип, който се радва на дълга поредица от постижения като човек на изкуството.

Continue reading “Тудор Филип: Гюргево и Русе покоряват хората със специалната светлина на своето небе”

Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania

macron-iohannis-700
Emmanuel Macron and Klaus Iohannis (photo: Copyleft, Seant Rzeczypospolitej Polskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

The president of Romania Klaus Iohannis has announced that he is neither a supporter, nor an opponent to the ideas of his French counterpart about a reform in the European rules for the so-called “posted workers”

This article was published on 25 August 2017 at the site “Baricada”.

The visit of the French president Emmanuel Macron in the Small Paris – Bucharest, has created great excitement and attention in Romanian media. All day long the Romanian national television has been reporting about the visit with live reports about the steps and the words of the French head of state, adding expert comments from the studio that focused on the message of the European leader and what it means for Romania.

However, apart from the traditional rhetoric about the special historic connection between Frenchmen and Romanians a feeling of dissonance also somehow appeared – on the issue of the so-called “posted workers” in the EU. Macron wants to change the EU directive on them so that social dumping seizes and the French companies stop hiring workers from the European East, because of their cheaper labour.

Continue reading “Macron in Bucharest: Let’s abolish social dumping, so that you could have higher salaries in Romania”