На еднаква честота с приятелството

europa_fm_1000
Тоадер Пъун и Владимир Митев в централата на радио Europa FM в Букурещ (снимка: Владимир Митев)

Разходка из студиата на Europa FM, 21 и Vibe – най-слушаните частни радиа в Румъния

Владимир Митев

В Русе, а и на други места по границата с Румъния се чуват много добре румънски радиостанции. Една от тях е Europa FM. Това е най-слушаното частно радио на север от Дунава.

Музиката, която звучи по Europa FM, е смес от нови и стари хитове, от румънски и чуждестранни парчета. Но радиото надскача границите на забавлението. Предлага едни от най-слушаните новини в Румъния, покрива всички важни теми с помощта на кореспонденти в големите градове на страната и в чужбина.  Радиото има и интерактивни предавания, в които слушателите могат да участват по телефона, със смс, чрез страницата на радиото във Facebook или директно през сайта www.europafm.ro Там всяко предаване има своя страница.

Continue reading “На еднаква честота с приятелството”

Procurorul Panait s-a sinucis ca să nu fie omorât

ctp2
Cristian Tudor Popescu (sursă: Gândul)

„Terasa din film e chiar terasa de pe care s-a aruncat procurorul Cristian Panait”. Aşa scrie pe genericul peliculei ”De ce eu?”, fiind totodată asiguraţi că „Acest film e dedicat memoriei procurorului Cristian Panait (1973-2002)”.

gandulCristian Tudor Popescu e un dintre cei mai mari jurnaliști români. El a fost editorul-șef al lui ”Adevărul”. A fondat împreună cu poetul Mircea Dinescu Gândul, de la care a plecat în 2015. În acest moment Popescu e comentator teliviziei Digi24. Are rubrică în cel mai ascultat radio privat din România Europa FM. Pariticipă activ în media noua Republica. 

Acest text a fost publicat la 28 februarie 2015 la saitul lui Gândul

Am numit acest procedeu de manipulare ancoră de real. E folosit cu intenţia de a naşte în mintea spectatorului mediu standard un gând mai mult sau mai puţin subconştient: „Păi, dacă terasa e aia adevărată, atunci tot ce-am văzut în film trebuie să fie adevărat”.

Şi nu e, începând chiar cu scena terasei. Îl vedem pe Emilian Oprea (Panait) zâmbind, cu ochii jucându-i în lacrimi, resemnat-depresiv, deşi discută cu viitoarea lui soţie planuri de viitor. Apoi, ea pleacă la cumpărături şi el vorbeşte la telefon cu o studentă căreia „i-o trăsese” (nu am alt termen care să redea exact ce-a pus regizorul Tudor Giurgiu pe ecran), că ce faci, că te-ai dat la fund, că nu ne mai vedem?, după care aruncă telefonul, despărţindu-se de viaţă, şi se duce la balustrada letală.

Tăietură de montaj cu doi porumbei, simboală tare de tot a sufletului ce urmează să se înalţe la ceruri.

Apoi, imaginea unei perdele gri, altă simboală, giulgiul, cum ar veni.

În sfârşit, procurorul mort, în trening, pe asfalt.

Există şi spectatori care vor fi înţeles că Panduru (Panait) s-o fi sinucis şi pentru că nu se hotăra cu care dintre cele două domnişoare să şi-o pună. În realitate, Cristian Panait s-a aruncat în gol cu martori, mătuşa şi mama lui, care l-au dezbrăcat şi au încercat să-l întindă în pat, văzându-i starea de agitaţie extremă. Panait s-a smuls, a fugit pe terasă în chiloţi şi a sărit sub ochii celor două femei.

Dar, regizorul Giurgiu ţine să-l scoată din viaţă pe Panait inventându-i un ultim gest duplicitar, o înşelare, a ziaristei cu studenta.

Continue reading “Procurorul Panait s-a sinucis ca să nu fie omorât”

Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит

ctp2
Кристиан Тудор Попеску (източник: Gândul)

„Терасата във филма е същата, от която се е хвърлил прокурорът Кристиан Панаит“. Така пише във финалните надписи на филма „Защо аз?“, който ни уверява, че е посветен на „паметта на прокурора Кристиан Панаит (1973-2002)“.

gandul

Кристиан Тудор Попеску е един от най-големите румънски журналисти. Той е бил главен редактор на в. Adevărul (”Истината”). Основател е заедно с поета Мирча Динеску на медията Gândul (”Мисъл”), която напусна през 2015 г. В момента Попеску е коментатор на телевизия Digi24, има рубрика в най-слушаното частно радио в Румъния Europa FM, участва активно и в новата медия Repubica.

Този текст бе публикуван на 28 февруари 2015 г. на сайта на Gândul.

Нарекох този процес на манипулация „котвата на реалността“. Манипулацията е използвана, за да внуши в съзнанието на средния зрител една повече или по-малко подсъзнателна мисъл: „Ами ако терасата (от която се хвърля прокурорът във филма – бел. прев.) е истинската (от която се е хвърлил и в реалния живот – бел. прев.) тогава всичко, което съм видял във филма, трябва да бъде вярно.“

Само че то не е истина, като се започне със самата сцена на терасата. На нея виждаме актьорът Емилиян Опря (играещ прокурора Панаит) ухилен, с блеснали от усмивката очи, да дискутира с бъдещата си съпруга плановете за предстоящия етап от живота им. После тя отива да пазарува, а той се обажда по телефона на своя студентка, която започва „да зарибява“ (нямам друг термин, с който да обясня това, което режисьорът Тудор Джурджу показва на екрана). Пита я какво прави, уважават ли я, защо двамата не се видят. После захвърля телефона и се разделя с живота, като се хвърля от смъртоносния парапет.

Последващите кадри с двата гълъба (които се разхождат по терасата – бел. прев.) символизира тежестта на душата, преди да се издигне до небесата.

Следва кадър със сиви пердета – друг символ на покривалото за мъртъвци.

Накрая виждаме прокурорът по анцуг да лежи мъртъв на асфалта.

Има и зрители, които биха останали с впечатление, че Пандуру (Панаит) се е самоубил, защото не е можел да реши с коя от двете госпожици да се захване. В реалността Кристиан Панаит се е хвърлил гол пред свидетели – леля си и майка си, които преди това са го били съблекли и са се опитвали да го завържат за леглото. Състоянието му е било на крайна превъзбуденост. Панаит е скочил от леглото, избягал е на терасата и се е хвърлил пред очите на двете жени.

Но режисьорът Джурджу предпочита да изхвърли от живота Панаит, като измисля един последен двойнствен жест, една изневяра със студентка.

Continue reading “Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит”

Серджу Челак: Край на илюзиите, че войната в Европа е немислима

1280px-Sergiu_Celac_at_the_World_Economic_Forum_on_Europe_2011 (1)
Източник: Серджу Челак

Серджу Челак е румънски дипломат, вицепрезидент на Румънската асоциация за „Римския клуб“, бивш посланик във Великобритания и авторитетен експерт по външната политика в северната ни съседка. Роден е на 26 май 1939 г. в Букурещ. Бил е преводач от английски и руски на двамата комунистически лидери на Румъния – Георге Георгиу-Деж и Николае Чаушеску. В периода декември 1989 г. – юни 1990 г. е първият румънски външен министър след падането на комунизма в правителството на Петре Роман. Бил е посланик за специални задачи към румънското външно министерство между 1996 г. и 2000 г. Участвал е в множество международни конференции като дипломат и експерт по международни отношения.

Интервюто бе публикувано през май 2015 г. на сайта на списание “Тема”, който в момента не съществува, и на сайта на румънската Университетска фондация за Черно море. 

Continue reading “Серджу Челак: Край на илюзиите, че войната в Европа е немислима”

Sergiu Celac: Sfârșitul iluziilor că războiul în Europa este imposibil

1280px-Sergiu_Celac_at_the_World_Economic_Forum_on_Europe_2011 (1)
Sursă: Sergiu Celac

Sergiu Celac e diplomat român, vicepreședinte Asociației română al Clubului de la Roma, ambasador trecut în Marea Britania și expert de politica externă în vecina de nord. A fost născut la 26 mai 1939 în București. A fost traducător de la limba engleză și limba rusă amândoi lideri comuniste din Romania – Gheorge  Gheorghiu-Dej și Nicolae Ceaușescu. În perioadă decembrie 1989 – iunie 1990 e primul ministrul afacerilor externe român după caderea comunismului în guvernul lui Petre Român. A participat în mulți conferințe ca ambasador și expert de relațiile internaționale.

Interviul a fost publicat in mai 2015 pe saitul revistei ”Tema”, care în acest moment nu mai exista, și pe saitul Fundației Universitare a Marei Neagră.

Continue reading “Sergiu Celac: Sfârșitul iluziilor că războiul în Europa este imposibil”

Ето какво е положителен доклад: Румъния може да се раздели с наблюдението

romania_wikimedia
Източник: Уикимедия

България деградира от “политическа воля” за реформи до “липса на решимост” да се бори с беззаконията

Веселин Желев

148460-medium_logo-teaser300_clubz

Тази статия бе публикувана на 27 януари 2016 г. в сайта на списание ClubZ. 

Румъния се откъсва още по-напред от България в съдебните реформи и в борбата с корупцията, показва докладът на Европейската комисия за северната ни съседка. За разлика от българския в него вече се говори за евентуален край на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който ЕС наблюдава правосъдието и вътрешните работи на двете страни.

“Устойчивостта на напредъка е едно от условията да се покаже, че механизъм като МСП повече не би бил необходим”, се казва във въведението на румънския доклад.

В българския доклад още се говори за проблем с доверието между България и европейските ѝ партньори:

“Справянето с трудните дела и препятствията по пътя на реформата е определящ фактор за изграждане на доверие от страна на българските граждани и на европейските партньори”.

Румънският доклад отбелязва наличието на силна политическа и обществена воля за промяна, българският – тяхната липса.

Continue reading “Ето какво е положителен доклад: Румъния може да се раздели с наблюдението”

Iată ce e un raport pozitiv: România poate să spune râmăs bun monitoringului

romania_wikimedia
Sursă: Wikimedia

Bulgaria cade de la ”voință politică” pentru reforme la „lipsă determinării” să se luptă cu abuzurile legilor

Veselin Jelev

148460-medium_logo-teaser300_clubz

Acest articol a fost publicat la 27 ianuarie 2015 la saitul revistei bulgare ClubZ. 

România se retrage de la Bulgaria în refomele de justiție și în lupta împotriva corupției, arată raportul Comisiei europene pentru vecină noastră de nord. El declară că e posibil să se ajunge la sfârșitul mecanizmul de cooperare și verificare (MCV), cu care Uniunea Europeana observă justiția și afacerile interne în ambele țari, ceea ce este diferit de la raportul pentru Bulgaria.

„Rezistența progresului e una dintre condițiile care va arata că MCV nu e mai necesar”, se spune în întroducerea raportului român.

În același timp în raportul bulgar se vorbește despre o problema încrederii între Bulgaria și parteneri europeani ei:”Rezolvarea afacerilor dificile și obsacolele pe drumul reformei e un factor, care determină încrederea cetațenilor bulgari și partenerilor europeni”.

Raportul român marcează prezența voința politică și societală puternică pentru schimbare, iar cel bulgar lipsa lor.

”Reforma judiciara și luptă împotriva corupției râmăn întrebări puternice în societatea română, care pot să dă viața demonstrații publici masivi”, scrie Comisia. Ea ”bine venează colaboarea constructivă, care a avut cu instituțiile române în ultimul an, ca și angajamentul politic guvernului să urmeze reformile și să se luptă cu corupția”.

Formularea pentru ”voința politică” în ultimele raporturi bulgari (de la timpul guvernul întâi al lui GERB) e schimbată cu altă: ”lipsă determinării”

Continue reading “Iată ce e un raport pozitiv: România poate să spune râmăs bun monitoringului”