Нужни са споразумения за хората, не само за капиталите

stop_ceta_protest_sofia_ivailo_atanasov_700
Протест в София срещу CETA, 16 октомври 2016 г. (снимка: Ивайло Атанасов)

Призив на сдружение “Солидарна България” до министър-председателя на Република България и Министерстки съвет във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA)

Този призив бе публикуван на сайта на “Солидарна България” на 20 октомври 2016 г.

Уважаеми г-н Борисов,

Уважаеми български министри,

Вече официално заявената позиция на България гласи, че нашата държава ще подкрепи споразумението между Европейския съюз и Канада, ако последната премахне визите за български граждани. Със сигурност ви е известно, че визите не са част от преговорите по този договор въобще. Нямаме съмнение, че добре познавате и Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и Съвета, който трябва да осигури безвизов режим за България и Румъния не само в Канада, но и в САЩ.

Визите ще паднат и без споразумението СЕТА!

В противен случай Европейския съюз, според собствените си правила, трябва да приложи реципрочни мерки срещу гражданите на Канада и САЩ. Неизгоден и за ЕС, и за партньорите ни от Северна Америка вариант.

Continue reading “Нужни са споразумения за хората, не само за капиталите”

Advertisements

Fericire și taxe

protest_tax_700
Protest pentru justiție fiscală în vara anului 2016 din Sofia (foto: Dimităr Săbev)

Despre bucuria dispărândă a salariului mare și despre situația în care 500 euro sunt mai mult decât 700

Dimităr Sabev

Acest articol a fost publicat pe blogul ”Justiție fiscală” la 4 iulie 2016. Autorul – Dimităr Sabev, este economist și jurnalist bulgar.

Grupele progresiste de obicei discută activ distribuirea budgetului statal, dorind să aibă mai mult bani pentru activitate sociale, mediu, educație și sănătate. Ei rămân pasive către întrebarea mai basică: cum sunt colectați aceste bani din budget, care apoi sunt distribuite. Adică, problemă despre justiție fiscală.

Taxele sunt nu numai o mijloace pentru colectarea veniturilor budgetare, dar și inima politicii fiscale. Mai multe ori se spune că ei sunt baza banilor de fiat. Taxe dă posibilitatea de a se stimula anumită activitate și să se limită altă activitate, care e nevoita sau redundantă. Dacă taxele sunt progresive, ei ușura tensiunile, pe care inegalitatea veniturilor le crează în societate.

Continue reading “Fericire și taxe”

Щастие и данъци

protest_tax_700
Протест в подкрепа на данъчната справедливост през лятото на 2016 г. в София (снимка: Димитър Събев)

За изчезващата радост от високата заплата и ситуацията, в която 500 евро са повече от 700

Димитър Събев

Тази статия бе публикувана на 4 юли 2016 г. на блога “Данъчна справедливост”. Авторът – Димитър Събев, е български икономист и журналист.

Прогресивните среди по правило активно обсъждат разпределянето на държавния бюджет, настоявайки да се отделят повече средства за социални дейности, околна среда, образование и здравеопазване. Далеч по-пасивни остават те по вероятно по-важния въпрос: как се събират бюджетните средства, които се разпределят, или проблема за данъчната справедливост.

Данъците са не само средство за набиране на приходи в бюджета, но и икономически лост, сърцевина на фискалната политика. Често се изтъква, че те стоят в основата на стойността на фиатните пари. Данъците дават възможност да се стимулира дадена дейност и да се ограничи друга, излишна или нежелана дейност. Ако са прогресивни, те отслабват напрежението, което неравенството на доходите създава в обществото.

Continue reading “Щастие и данъци”

O zi într-o școală finlandeză

scoala-finlandeza_700
În curtea Școlii Comprehensive Ressu din Helsinki (foto: Sorana Stănescu)

Într-o zi obișnuită, un elev de clasa I dintr-o școală finlandeză știe la ce oră să vină la școală, dar nu știe ce orar are, iar în pauze, sala de clasă se încuie și cu toții sunt obligați să iasă în curte și să se joace, chiar dacă plouă sau e frig. Iar asta e perfect normal.

Text de Sorana Stănescu

Acest articol a fost publicat pe saitul Decât o Revista la 3 octombrie 2016. Reportajul e realizat cu sprijinul Ministerului finlandez al Afacerilor Externe.

E luni, sfârșit de mai ploios și rece. La 9 fără 10, în cancelaria Școlii Comprehensive Ressu din Helsinki profesorii se pregătesc de ore. Pe cele două mese lungi, metalice, gri și austere, din mijlocul camerei, sunt împrăștiate căni de cafea, tabele și liste și nelipsitele prăjituri cu ciocolată aduse de-acasă. Pe pereți sunt aviziere cu orarul, table care anunță calendarul săptămânii, vizitele și ședințele din ziua respectivă. Pe o singură latură a sălii sunt patru fotolii elegante – două de-un fel și două de-un fel și o măsuță de cafea, parcă dintr-un alt timp și pentru altcineva. Profesorii le mai folosesc dacă au vreo oră de pauză, dar în furnicarul de dimineață trec neobservate.

Continue reading “O zi într-o școală finlandeză”

Един ден във финландско училище

scoala-finlandeza_700
В двора на общообразователното училище “Ресу” в Хелзинки (снимка: Сорана Станеску)

В рамките на един ден ученик от първи клас във финландско училище знае кога да дойде в школото, но не знае каква програма има, а в междучасията класната стая се заключва и всички са задължени да останат на двора и да играят, дори ако вали и е студено. Всичко това е възприемано като нещо напълно нормално

Сорана Станеску

Тази статия бе публикувана на сайта на румънското списание Decât o Revista на 3 октомври 2016 г. Репортажът е реализиран с подкрепата на Финландското министерство на външните работи.

Понеделник е. В края на дъждовния и хладен май. В 9 без 10 в канцеларията на общообразователното училище „Ресу“ в Хелзинки преподавателите се подготвят за часовете си. На две дълги сиви метални маси в средата на стаята стоят кани за кафе, табли и листи. Има и сладки с шоколад, донесени от вкъщи. На стените са окачени дъски с програмата, графици, които показват седмичните задачи, посещенията и заседанията за всеки ден. На едната страна на залата стоят четири елегантни фотьойла – два от тях от един вид, два от тях от друг. Има и масичка за кафе, която има вид на старовремска. Преподавателите ги използват, ако имат свободен час в своята дневна програма. В суетнята сутрин никой не обръща внимание на тези фотьойли.

Continue reading “Един ден във финландско училище”

A fost acesta un imperiu vlah la sud de Dunăre?

tsarevets-700
Dealul ”Țareveț” în Veliko Târnovo (foto: Sorin Ionița)

Avem puternice rădăcini culturale sud-dunărene şi o istorie comună şi neîntreruptă de mai bine de o mie de ani cu vecinii bulgari, cu bunele şi relele ei, ca toate naţiile europene, scrie politologul român Sorin Ionița

Acest articol a fost publicat la 8 octombrie 2016 pe blogul personal politologului Sorin Ionița – consultant pe reforma instituțională și descentralizare în Europa de Est și Balcani. El e partener fondator think tank-ul independent Expert Forum, profesor de teorii ale dezvoltare și sectorului public și se autodetermină că liberal ”din soiul cel vechi”. 

Ionița nu se consideră ”istoric profesionist”, dar abordează teme istorice ca hobby și tot după cercetări. În textul de mai jos el a pus ”cap la cap” surse bizantine și occidentale și după părerea lui rezultatul provocativ ”poate diferi serios de manualele românești și bulgare de istorie, care au tratat mereu tendențios diverse episoade istorice”. Blogul ”Podul prieteniei” republicează articolul cu schimbări minimale și cu niște note traducătorului carui scop este să dea clarificări unor detalii. 

Sorin Ionița

Weekendul trecut Veliko Târnovo a fost invadat de români, ajungând aproape bilingv. Ei au profitat de vremea splendidă ca să dea o fugă la 180km sud de Bucureşti şi  să vadă oraşul spectaculos de pe cele trei dealuri-fortăreaţă dintre meandrele Yantrei, care acum 800 de ani era al doilea Constantinopole din Balcani: centru de cultură, sediul de Patriarhie autonomă şi capitala celui de-al doilea imperiu bulgar.

Sau româno-bulgar?

Continue reading “A fost acesta un imperiu vlah la sud de Dunăre?”

Имало ли е Влашка империя на юг от Дунава?

tsarevets-700
Хълмът “Царевец” във Велико Търново (снимка: Сорин Йоница)

Имаме силни културни корени на юг от Дунава и една обща история от повече от хиляда години със съседите ни българи – с нейните добри и лоши моменти, както всички европейски нации, пише румънският политолог Сорин Йоница

Тази статия бе публикувана на 8 октомври 2016 г. на личния блог на политолога Сорин Йоница – консултант по институционална реформа и децентрализация в Източна Европа и на Балканите. Той е основател на независимия мозъчен тръст Expert Forum, преподавател е по теория на развитието и публичния сектор. Описва се сам като либерал “от стария сорт”.

Йоница не се счита за “професионален историк”, но изследва историческите теми като хоби. В текста, който следва, той е съпоставил византийски и западни източници и според него провокативният резултат “може да се различава много от румънските и българските учебници по история, които често разглеждат различните исторически епизоди тенденциозно”. Блогът “Мостът на приятелството” препубликува статията с минимални промени и с няколко забележки на преводача, чиято цел е да изясни детайли от нея.

Сорин Йоница

Миналия уикенд Велико Търново бе буквално „превзето“ от румънци и се превърна почти в двуезичен град. Те се възползваха от хубавото време и пътуваха 180 км на юг от Букурещ, за да видят прелестния град с крепост на трите хълма по меандрите на река Янтра. Преди 800 години Търново – Вторият Константинопол на Балканите, е бил културен център, седалище на автономна патриаршия и столица на Втората българска империя.

Или на румъно-българска империя?

Continue reading “Имало ли е Влашка империя на юг от Дунава?”