Mihai Goțiu: Cazul ”Roșia Montana” a provocat o revoluție culturală în România

gotiu_carta_800
Cartea lui Mihai Goțiu – ”Afacerea Roșia Montana” e bestseller și este laudată ca fiind ”cartea unei generații” (foto: Mihai Goțiu)

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Mihai Goțiu este journalist român de investigație și activist al societății civile. A fost născut în satul Ilia, județul Hunedoara la 6 decembrie 1971. A studiat drept și journalism la Universitatea ”Babeș-Bolyai” din Cluj. A fost editor-șef la ziarele săptămânale ”Clujeanul”, ”Viața clujeanului” și cotidianul ”Ziarul Clujului”. În 2013 a scris investigația ”Afacerea Roșia Montană”, care urmărește pas cu pas evoluția proiectului de la mina de aur ”Roșia Montană”. Acest proiect a provocat cele mai puternice proteste din România de după 1989.

”Roșia Montană” este un proiect minier pentru extragere de aur și argint. Proiectul se desfășoară în județul Alba și a început în 1995. El se află sub controlul companiei Roșia Montană Gold Corporation (RMGC). 80,69% din această companie este propietatea companiei canadiene Gabriel Corporation, în care acționarii sunt miliardari americani. 19,31% din RMGC este proprietatea statului român prin compania statală Minvest. Gabriel Resources controlează RMGC prin intermediul unei rețele de subcompanii din zonele off-shore – Barbados, Island of Jersey, Olanda. Compania centrală a Gabriel Resources este în Canada, deoarece acolo există cele mai bune legi pentru companii internaționale de minerit, explică Goțiu. Impozitele în Barbados sunt foarte mici. În Island of Jersey nu se platesc impozite pentru tranzacții. După părerea lui Goțiu, Olanda este cea care emite cele mai buni legi pentru investitori în licitațiile dintre companii și state.

Investitorii de la ”Roșia Montana” au intenționat să utilizeze cianuri pentru extracția uluiaur. În opinia susținătorilor pentru acest proiect au fi fost create 3 600 joburi. După semnarea contractului cu investitorii, statul român ar fi trebuit să primească 6% din valoarea aurului și artginului extras – în bani sau în natură. Susținătorii proiectului au apreciat că dacă aurul costă 1 200 dolari pentru troy-uncie statul român ar fi primit 2,3 miliarde dolari pentru întreaga periodă de exploatare a minei.

Proiectul a căpătat notoritate pentru contractele din umbră, de la nivelul înalt al statului, a provocat nemulțumirea ecologilor, din cauza tehnologiei de cianuri, naționaliștii au fost de asemenea nemulțumiți, deoarece averea națională se vinde ieftin străinilor. Și alte grupuri sociale au participat la lupta pentru diferite interese în legatură cu ”Roșia Montană”. Mii de români au protestat împotriva proiectului ani de zile. Apogeul protestelor a avut loc în toamna lui 2013. In urma acestor proteste dezvolatrea proiectului a fost oprită. La începutul lui 2015 mulți dintre angajații RMGC au fost eliberați. În iulie 2015 investitorul a început procedura pentru arbitraj internațional în Washington, după ce a declarat că nu se întelege cu statul român.

Mișcarea de protest a devenit o parte importantă a vieții social-politice a României, din ultimii ani. ”Partidul de protest” român s-a născut în ianuarie și februarie 2012. Atunci Piața Universității a adunat nemulțumiți de la reformele în sănătate, începute de președintele Traian Băsescu. Ele l-au forțat pe Raed Arafat, întemeietorul sistemului modern de urgență românesc, să demisioneze. Aceste protest n-au susținut un partid în defavoarea altuia, ci a pus întrebări despre dezvoltarea generală a țării și a cautat raspunsuri în afara partidelor existente. Protestele din 2012 l-au forțat pe Băsescu să facă un pas înapoi pentru prima oara după ce a devenit președinte în 2005. El a dizolvat guvernul lui Emil Boc. Guvernul nou, al șpionului Mihai Răzvan Ungureanu, a stat la putere doar câteva luni. Apoi datorită schimării majorității parlamentare, puterea a fost preluata de social-democratul Victor Ponta, care a devenit premier.

Conducerea lui Ponta a fost de asemenea marcată de proteste serioase. Încercările lui de a strica votul în diasporă în timpul alegerilor prezidențiale au fost o cauză pentru mari proteste, ce si-au avut sediul la Cluj. La 14 noiembrie 2014, două zile înaintea celui de-al doilea tur al alegerilor prezidențialepe care le-a câștigt oponentul lui Ponta, liberalul Klaus Iohannis – 20 000 demonstranți în centrul Clujului au susținut ”Declarația de la Cluj”. Aceasta este un document, care marchează ordinea de zi a țării, așa cum și-o imaginează participanții la mișcarea de protest. Traducerea acestui document poate fi citită aici.

Mihai Goțiu vorbește cu agenția BGNES despre miscarea de protest din România, cazul ”Roșia Montană”, importanța serviciilor de informație în tranziția românească și lupta împotriva corupției, precum și despre ”Declarația de la Cluj”. Goțiu povestește despre rolul special jucat de orașul Cluj în societatea românească și în mișcarea de protest.
Continue reading “Mihai Goțiu: Cazul ”Roșia Montana” a provocat o revoluție culturală în România”

Advertisements

Declaraţia de la Cluj

protest_cluj_nov_2014
20 000 oameni în centrul Clujului au sprijinit Declarația de la Cluj la 14 noiembrie 2014 – două zile înainte de turul al doilea al alegerilor prezidențiale din România (sursă: YouTube)

Noi, cetăţeni ai Municipiului Cluj-Napoca, reuniţi  în 14 noiembrie 2014, în Piaţa Unirii, afirmăm că sunt esenţiale pentru România şi cerem viitorului Preşedinte şi întregii clase politice să-şi asume următoarele puncte:

1. Drepturi cetățenești

Respectarea fără rezerve şi consolidarea dreptului nostru la liberă exprimare, la protest și la vot, inclusiv la votul prin corespondență pentru diaspora.

2. Reformă politică

Reformarea clasei politice şi a legislativului prin reducerea numărului de parlamentari, înlesnirea formării de noi partide și facilitarea legiferării prin inițiativă cetățenească. Limitarea numirilor politice în instituţii la nivelul secretarilor de stat.

3. Justiţie

Respectarea separării puterilor în Stat prin excluderea oricărei imixtiuni a politicului în activitatea judiciară. Respingerea imediată a proiectelor de lege privind graţierea şi amnistia şi renunţarea la orice iniţiative legislative în acelaşi sens. Limitarea imunităţii demnitarilor exclusiv la declaraţiile politice; eliminarea oricărei discriminări între aceştia şi restul cetăţenilor, inclusiv în ceea ce priveşte reţinerea, arestarea şi percheziţia (prin eliminarea Art. 72, alin. 2 din Constituţie); alegerea prin vot direct a Avocatului Poporului.

4. Sănătate

Respectarea dreptului cetăţenilor la sănătate şi finanţarea eficientă a sistemului sanitar. Alocarea a 6% din PIB pentru Ministerul Sănătăţii şi separarea bugetului Casei Naţionale de Asigurări de Sănătate de bugetul consolidat. Asigurarea în mod real şi continuu a accesului populaţiei la medicamente, inclusiv cele compensate. Stoparea exodului cadrelor medicale prin asigurarea unei salarizări la nivelul pregătirii şi responsabilităţii acestora.

5. Educaţie şi cercetare

Recunoaşterea importanţei acestor două domenii şi stimularea lor prin respectarea legii: alocarea imediată şi efectivă a 6% din PIB pentru educaţie, respectiv a 1% pentru cercetare. Remunerarea cadrelor didactice şi a cercetătorilor la un nivel corespunzător cu importanţa acestora în societate.

6. Mediu şi resurse naturale

Recunoaşterea problemelor de mediu ca fiind de domeniul siguranţei naţionale. Garantarea accesului tuturor cetăţenilor la resursele vitale fundamentale: apă, aer curat, surse de hrană. Interzicerea completă, pe teritoriul României, a procedeului de cianurare în minerit, a fracturării hidraulice în industria gazelor de şist şi a organismelor modificate genetic în agricultură. Oprirea imediată a defrişărilor ilegale şi declanşarea reîmpăduririlor la scară naţională.

7. Viaţă socială şi comunitară

Încetarea imediată şi completă a oricărui discurs de tip separatist, a discriminării şi instigării la ură pe criterii etnice, rasiale, de clasă, statut social, opţiune religioasă sau politică.

Aici sau peste hotare, suntem cu toţii cetăţeni ai României; proiectul de ţară este al nostru. Rămânem solidari şi atenţi la comportamentul clasei politice şi al decidenţilor. La 25 de ani de la Revoluţia Română, reafirmăm valorile acesteia şi avertizăm că nu mai tolerăm nicio trădare a intereselor noastre legitime.

Citește articolul și în limba bulgară!

Sursă: România curată

Citește aici interviu cu Mihai Goțiu, un din autorii Declarției de la Cluj!

Декларацията от Клуж

protest_cluj_nov_2014
20 000 души в центъра на Клуж Напока приеха Декларацията от Клуж на 14 ноември 2014 г. – два дни преди втория тур на президентските избори в Румъния (източник: YouTube)

Ние, гражданите на община Клуж Напока, събрани на 14 ноември 2014 г. на Площада на Обединението, потвърждаваме, че следните точки са жизненоважни за Румъния и искаме бъдещият президент и цялата политическа класа да ги приемат:

1. Граждански права. Уважение без изключения и консолидация на нашето право на свободно изразяване, на протест и на гласуване, включително чрез гласуване по пощата за диаспората.

2. Политическа реформа. Реформа на политическата класа и на парламента чрез намаляване на броя на депутатите, улесняване създаването на нови партии и опростяване на процедурите за гражданска инициатива. Ограничаване на политическите назначения в институциите на ниво държавни секретари.

3. Правосъдие. Уважение към разделението на властите в държавата чрез изключване на всякаква намеса на политиката в дейността на съда. Незабавно отхвърляне на законопроектите за амнистия или условно наказание (на обвинени или осъдени граждани – бел. Ред.) и отказ от всякаква законодателна инициатива в тази посока. Ограничаване на имунитета на депутатите (който да се запази само за политическите им декларации); премахване на всяка дискриминация между тях и останалите граждани, включително относно задържането, арестуването и обиските (чрез премахване на чл. 72, алинея 2 от Конституцията); избиране с пряко гласуване на омбудсман.

4. Здравеопазване. Уважаване на гражданските права на здравеопазване и ефективно финансиране на здравната система. Отделяне на 6% от БВП за министерството на здравеопазването и разделяне на бюджета на Националната здравна осигурителна каса от консолидирания бюджет. Реално и продължаващо осигуряване на достъпа на населението до лекарства. Спиране на изтичането на медицински кадри чрез осигуряване на подходящо заплащане в периода на подготовката им и според техните отговорности при реализацията им.

5. Образование и изследвания. Признаване важността на тези две сфери и тяхно насърчаване чрез уважение на закона: незабавно и ефективно отделяне на 6% от БВП за образование, съответно на 1% за изследвания. Възнаграждение на преподавателските кадри и на изследователите на ниво, съответстващо на важността им в обществото.

6. Околна среда и природни ресурси. Признаване на проблемите с околната среда за значими за националната сигурност. Гарантиране на достъпа на всички граждани до жизненоважните фундаментални ресурси: вода, чист въздух, източници на храна. Пълно забраняване на територията на Румъния използването на цианиди в мините, на хидравличното разбиване в индустрията на шистовия газ и на генномодифицираните организми в земеделието. Незабавно прекратяване на незаконното изсичане на горите и засаждане на гори на национално ниво.

7. Социален и общностен живот. Незабавно прекратяване на всякакъв дискурс, свързан със сепаратизъм, дискриминация и подстрекаване на основа на етнос, раса, класа, социален статут, религия или политика. Тук или в чужбина всички сме граждани на Румъния. Проектът за държава е наш. Оставаме солидарни и наблюдаваме поведението на политическата класа и на хората, които вземат решения. 25 години след румънската революция потвърждаваме нейните ценности и предупреждаваме, че няма да толерираме никакво предателство на нашите легитимни интереси.

Прочети и на румънски!

Източник: România curată

Прочети тук интервю с Михай Гоциу – един от авторите на Декларацията от Клуж!

Михай Гоциу: Казусът “Рошиа Монтана” предизвика културна революция в Румъния

gotiu_carta_800
Книгата на Михай Гоциу – “Аферата Рошиа Монтана”, е бестселър в Румъния и е описвана като “книгата на едно поколение” (снимка: Михай Гоциу)

Интервю на Владимир Митев

Михай Гоциу е румънски разследващ журналист и активист на гражданското общество. Роден е в село Илия, окръг Хунедоара на 6 декември 1973 г. Има бакалавърска степен по право и е учил журналистика в Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж Напока. Бил е главен редактор на седмичните издания „Клужанин“ и „Животът на клужанина“, както и на ежедневника „Вестник на клужанина“. Автор е на разследването „Аферата Рошиа Монтана“ от 2013 г., което следва стъпка по стъпка еволюцията на златодобивния проект „Рошиа Монтана“, предизвикал най-мащабните протести в Румъния след 1989 г.

„Рошиа Монтана“ е минен проект в румънският окръг Алба за добив на злато и сребро, който стартира през 1995 г. Той е под контрола на Rosia Montana Gold Corporation (RMGC). 80,69% от тази компания са притежавани от канадската Gabriel Corporation, в която акционери са американски милиардери. 19,31% от RMGC са собственост на Румъния чрез държавната компания Minvest. Gabriel Resources притежава RMGC чрез мрежа от поделения в офшорни зони – Барбадос, Островът Джърси и Холандия. Седалището на Gabriel Resources е в Канада, защото тя осигурява най-благоприятно законодателство за международните минни компании, обяснява Гоциу. В Барбадос се плащат изключително ниски данъци. На Острова Джърси не се плащат данъци за транзакции. А Холандия според него има най-доброто законодателство за съдебни спорове между компании и държави.

Инвеститорите в „Рошиа Монтана“ възнамеряваха да използват цианидни технологии за добив на злато. Според привържениците на проекта и плановете на компанията RMGC той трябваше да създаде 3 600 работни места. Съгласно споразумението си с инвеститорите румънската държава щеше да получава 6% от стойността на добитото злато и сребро в мината – в пари или в натура. Очакванията на привържениците на проекта бяха при цена на златото от 1200 долара за тройунция приходите на румънската държава за цялостната експлоатация на мината да бъдат 2,3 млрд. долара.

Проектът стана нарицателно за сенчести сделки на високо държавно ниво, провокира недоволството на еколози заради цианидната технология, на националисти, които негодуваха, че националните богатства се отдават евтино на чужденци, на други социални общности, които поведоха борба в отстояването на различни интереси по отношение на „Рошиа Монтана“. Хиляди румънци излизаха на демонстрации срещу проекта в продължение на години. Кулминацията на протестите бе през есента на 2013 г., след което неговото развитие спря. В началото на 2015 г. по-голямата част от назначените от RMGC служители бяха освободени. През юли 2015 г. инвеститорът стартира процедури за международен арбитраж в Центъра на Световната банка за разрешаване на инвестиционните спорове във Вашингтон, след като обяви, че има неразбирателство с румънската държава относно златодобива в „Рошиа Монтана“.

През последните години протестното движение в Румъния се превърна във важна част от общественополитическия живот. Раждането на румънската „партия на протеста“ стана през януари и февруари 2012 г., когато Университетският площад в Букурещ събра няколко хиляди недоволни от реформите в здравеопазването, инициирани от президента Траян Бъсеску и довели до оставката на уважавания създател на съвременната система за спешна медицинска помощ в страната – Раед Арафат. Тези протести бяха не просто в подкрепа на една политическа групировка срещу друга, а поставиха въпроси за цялостното развитие на страната и търсеха отговора им вън от дотогава съществуващите партии. Протестите от зимата на 2012 г. принудиха Бъсеску да направи крачка назад за първи път от избирането му като държавен глава през 2005 г. Той разпусна кабинета на Емил Бок, а новото правителство начело с разузнавача Михай Ръзван Унгуряну остана на власт само няколко месеца. След това благодарение на промяна на парламентарното мнозинство властта бе овладяна от социалдемократа Виктор Понта, който стана министър-председател.

Управлението на Понта също бе белязано от сериозни протести. Опитите на неговото правителство да опорочи вота в чужбина по време на президентските избори м.г., за който се знае, че по принцип отива при опонентите на социалдемократите, бе повод за мащабни демонстрации в страната с център град Клуж Напока. На 14 ноември 2014 г. – два дни преди втория тур на президентските избори, спечелен от опонента на Понта – либерала Клаус Йоханис, 20 000 демонстранти в центъра на Клуж Напока приеха т.нар. Декларация от Клуж. Това е документ, който очертава дневния ред на страната, такъв, какъвто си го представя протестното движение в нея. Негов превод на български може да се прочете тук.

Михай Гоциу говори с агенция БГНЕС за протестното движение в Румъния, за казуса „Рошиа Монтана“, за ролята на тайните служби в румънския преход и в борбата с корупцията, за значението на Декларацията от Клуж. Гоциу разкрива и особената роля на град Клуж Напока в румънското общество и в румънското протестно движение.

Continue reading “Михай Гоциу: Казусът “Рошиа Монтана” предизвика културна революция в Румъния”

Зимата на българското недоволство

Protestsbg_17022013
Хиляди българи излязоха на улицата в София и големите градове през февруари и март 2013 г. Демонстрациите принудиха първото правителство на Бойко Борисов да подаде оставка. (източник: Уикипедия)

Тази статия бе публикувана през март 2013 г., когато българите излязохме на протести, провокирани от високите цени на тока. Тя е написана специално за румънското Q Magazine, което е най-близкият румънски аналог на списание “Тема”. Тук публикувам версията, която бе поместена на сайта на румънското издание (удебелените части от текста са на Q Magazine).

За трета поредна седмица българите протестират масово в цялата страна, искайки да отнемат властта на правителството.

Владимир Митев, журналист от българското списание “Тема” – едно от най-важните издания в централната българска преса, създадено по модела на американското списание Time, разказва специално за Q Magazine, как се развиха протестите в съседната ни страна и кои са най-големите недоволства на българите. Премахването на мафията от управлението на страната, отстраняването на олигархията и една нова конституция са някои от желанията на българите от улицата. Падането на правителството на Борисов не върна хората по домовете ми, а кризата, в която се намира страната, все още няма решение. 

Continue reading “Зимата на българското недоволство”

Iarna vrajbei bulgare

Protestsbg_17022013
Mii de bulgari au ieșit pe stradă în Sofia și în alte orașe din toată țara în februarie și martie 2013. Demonstrații au forțat întâi guvernul lui Boyko Borisov să demisioneze. (sursă: Wikipedia)

Acest articol a fost publicat în marție 2013, când bulgari au ieșit pe stradă pentru a protesta, provocați de la creșterea prețurilor de electricitate. L-am scris special pentru Q Magazine și îl public aici în versiunea de la saitul revistei române.

Pentru a treia săptămână consecutiv bulgarii mărşăluiesc în număr mare, în toată ţara, cerând puterea înapoi de la autorităţi.

Vladimir Mitev, jurnalist TEMA Magazine, una dintre cele mai importante publicaţii din presa centrală bulgară, creată după modelul revistei americane TIME, povesteşte, în exclusivitate pentru Q Magazine, cum au decurs protestele din ţara vecină şi care sunt cele mai mari nemulţumiri ale bulgarilor. Eliminarea mafiei de la conducerea ţării, eradicarea oligarhiei, dar şi o nouă Constituţie sunt doar câteva dintre dorinţele care îi ţin, încă, pe bulgari în stradă. Căderea Guvernului Borisov nu i-a întors pe oameni în casele lor, iar criza în care se află ţara nu cunoaşte încă nicio soluţie.

Anul acesta, pe 3 martie, a fost ziua naţională a Bulgariei şi cea de douăzeci şi una zi de proteste în toată ţara. Revolta care a început iniţial din cauza monopolului din domeniul distribuţiei de electricitate s-a transformat, în scurt timp, într-o gravă nemulţumire împotriva Guvernului primului-ministru Boyko Borisov, care a şi demisionat pe 20 februarie. În zilele următoare demonstranţii şi-au extins furia către toată clasa politică. Mulţi dintre aceştia au cerut reviziurea Constituţiei în sensul unor reguli noi ale jocului politic şi au fost chiar şi propuneri pentru o nouă ordine socială, care să fie bazată pe “altruism”. Alţi protestatari au avut cereri mai concrete: studenţii de la Universitatea din Sofia şi de la UNSS (cea mai mare universitate economică din Sofia) au cerut ca taxele de studiu să nu mai crească, doctorii au protestat împotriva deciziei Fondului Naţional de Asigurări de Sănătate de a asigura tratament şi intervenţii chirurgicale numai pentru un număr limitat de cazuri. Aceasta este, pe scurt, iarna bulgară.

Continue reading “Iarna vrajbei bulgare”

“Дачията”, която обединява

hotel_horoscop_wikimapia_600
Площад “Унирии” (Обединение) е добре познат за българите в Букурещ. Той е точката на пристигане от Русе и на потегляне за България (снимка: Wikimapia.org)

Часът е 6.30 сутринта и виждам едно познато лице да се приближава към мене на автогарата в Русе. Облечен в черни кожени дрехи, с боядисана в черно коса, висок и слаб като рокаджия, пред мене е мъжът, който ще ме закара до Букурещ. Казва се Руско и е на около 60 години. Отбелязва, че името му е производно от името на родния ми град – Русе. Той е петият по големина град в България и е съсед на Гюргево от другата страна на Дунава. Колата на Руско е черна “Дачия Логан” MCV. Както обикновено, сядам отпред, вдясно от шофьора.

Очертава се едно приятно пътуване. Руско изминава разстоянието между Русе и Букурещ четири пъти на ден. Два пъти отива и два пъти се връща от румънската столица. Може да качи максимално шест пътници и работи за българска превозваческа компания. Достигаме до границата почти веднага. Шофьорът плаща таксата за моста. После на румънската страна на границата митничарят ни проверява документите. Отнема не повече от 30 секунди да влезем в Румъния.
Continue reading ““Дачията”, която обединява”