Румъния и България – сравнението ражда истината

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев за Уикипедия)

В икономически план българите се представяме по-добре по едни показатели и сме „изпреварени“ по други. Междувременно стопанският и човешкият обмен на двете държави нараства все повече

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от май на списание „Икономика“.

Задминаха ли ни румънците? Въпросът докосва тънка струна в българската душевност – усещането, че сме последни във всички класации, че сме нещастни хора в държава-мащеха. Щом дори и румънците ни задминаха, значи неудовлетворението от злощастното настояще има своите солидни основания…

Continue reading “Румъния и България – сравнението ражда истината”

Advertisements

Mihai Mălaimare: Suntem singurul teatru din România care face statui vivante

DSCF3478_malaimare_700
Mihai Mălaimare

Directorul teatrului ”Masca” din București a venit la Ruse,  cu o echipa mare  și cu 37 de statui vivante, care ne-au încântat, în piața centrală a orașului, cu marele lor talent.

Vladimir Mitev

Poze: autorul

Mihai Malaimare s-a  născut la 27 august 1950 în Botoșani. După absolvirea Institutului de Arta Teatrală și Cinematografica ”Ion Luca Caragiale” ca șef de promoție, devine actor în Teatrul Național. A jucat acolo între anii 1973-1990.

În 1981 a beneficiat de o bursă de studii la Școala de teatru ”Jacques Lecoq” din Paris. A predat actorie la IATC, secția actorie, între anii 1984-1989. A predat și în străinatate la Școala de Teatru Pygmalion din Viena (pantomimă) și la Gallaudet University (Washington, SUA), în calitate de profesor invitat (arta și cultura românească).

La 24 mai 1990, Mihai Mălaimare a înființat Teatrul Masca, singurul teatru de gest, pantomimă și expresie corporală din România, scrie Agerpres. El este de 26 ani directorul teatrului și regizorul multor spectacole. Teatrul Masca lucrează în două direcții: cea a teatrului de stradă (spectacole cu clovni, commedia dell arte, teatru medieval, statui vivante etc.) și cea a spectacolelor de interior, cu scenariu elaborat, inspirat de mari autori (Gogol, Marquez, Goldoni, Briusov, Borjes).

Continue reading “Mihai Mălaimare: Suntem singurul teatru din România care face statui vivante”

Михай Малаймаре: Ние сме единственият театър в Румъния, който прави живи статуи

DSCF3478_malaimare_700
Михай Малаймаре

Директорът на букурещкия театър „Маска“ бе в Русе заедно с голям екип от сценични работници и актьори – живи статуи

Владимир Митев

Снимки: авторът

Създателят на театър „Маска“ Михай Малаймаре е роден на 27 август 1950 в град Ботошани. Завършва Института за театрално изкуство и кинематография „Йон Лука Караджиале“ (ИТИК) с най-висок успех от курса си. Става актьор в Националния театър, където играе между 1973 г. и 1990 г.

През 1981 г. прави специализация в театралното училище „Жак льо Кок“ в Париж. Преподава актьорско майсторство в ИТИК между 1984 г. и 1989 г. Преподава и в чужбина в Театралното училище „Пигмалион“ във Виена (пантомима) и в Университета „Галоде“ (Вашингтон, САЩ), в качеството си на гост лектор по румънска култура и изкуство.

На 24 май 1990 г. Михай Малаймаре основава театъра „Маска“ – единствения жестово-пантомимичен театър в Румъния, пише агенция Agerpres. Вече 26 години актьорът е директор на театъра и е режисьор на голяма част от неговите спектакли. Театърът „Маска“ работи в две посоки: на уличния театър (спектакли с клоуни, комедия дел арте, средновековен театър, живи статуи, и др.) и на спектакли в зала – по сюжети, вдъхновени от големите автори (Гогол, Маркес, Голдони, Борхес).

Малаймаре дойде в Русе заедно с 37 актьори и общ екип от 80 души от „Маска“, за да представи постиженията на театъра в сферата на живите статуи, да покаже спектакъла от приказки за деца „Имало едно време“ и да постави пиесата „Стената“, разказваща за битката между желанието да живееш и човешките страхове, слабости и ограничения.

Continue reading “Михай Малаймаре: Ние сме единственият театър в Румъния, който прави живи статуи”

Giurgiu îl amintește pe Eminescu

talianu_700
Eminescologul Emil Talianu (foto: Vladimir Mitev)

Comemorarea a 127-lea de la moartea clasicului român a fost ocazie bună pentru onorarea lui prin evenimente culturale cu caracter transfrontalier

Vladimir Mitev

La 15 iunie în Parcul Alei din Giurgiu, înaintea bustului poetului național român Mihai Eminescu s-a adunat giurgiuveni de orice vârstă, oameni de cultură din orașul dunarean român și invitați din Ruse. Împreună toți au onorat implinirea a 127 de ani de la moartea romanticului, care a devenit o personificare a spiritualitatii romanești.

Continue reading “Giurgiu îl amintește pe Eminescu”

Гюргево помни Еминеску

talianu_700
Еминескулогът Емил Таляну (снимка: Владимир Митев)

127-мата годишнина от смъртта на румънския класик стана повод да му се отдаде почит чрез културни събития с трансграничен характер

Владимир Митев

На 15 юни в парка на Гюргево, пред бюста на румънския национален поет Михай Еминеску, се събраха гюргевчани от всички възрасти, културни дейци от румънския крайбрежен град и гости от Русе. Заедно всички почетоха 127-мата годишнина от смъртта на романтика, превърнал се в олицетворение на румънската същност.

Continue reading “Гюргево помни Еминеску”

Cum a ajuns România de la „flotila NATO în Marea Neagră” la „o prostie”

130222-N-DR144-174
Ambasadorul american în România Hans Klemm a anunțat în februarie 2016 că prezența navală Statelor unite niciodată nu va rivaliza prezența navală rusă (sursă: Wikipedia)

Care sunt ecourile de la ”eșecul la Sofia” în comunitatea expertă română în sfera de relații internaționale? Saitul Gândul adună opiniile unor dintre cei mai respectați analizatori la vecini de nord și explică cum idea pentru flota de NATO în Marea Neagră e evoluat. 

Andrei Luca Popescu

Acest articol a fost publicat la 17 iunie 2016 pe saitul Gândul. Este republicat cu permisul mediei românește. Subtitlul e al blogului ”Podul prieteniei”. Există scurtări și mici editări textului. 

În ianuarie 2016, Ministerul Apărării Naţionale anunţa că printre priorităţile sale strategice se numără obiectivul cu număr de cod K-22: o iniţiativă pentru constituirea unei „Grupări navale NATO în Marea Neagră, denumită generic Flotila Aliată în Marea Neagră / „Black Sea Flotilla””. Proaspăt descins de la ambasada României la Londra în guvernul de tehnocraţi de la Bucureşti, ministrul Mihnea Motoc a început în martie negocierile tehnice cu bulgarii pe acest subiect, iar iniţiativa a fost discutată şi cu turcii.

E drept, nici Mihnea Motoc şi de altfel niciun alt oficial român nu i-au spus vreodată în public „flotă”. Poate pentru că suna prea agresiv. S-au folosit cuvinte mai multe şi mai moi. Dar proiectul a fost negociat luni de zile cu Sofia şi cu Ankara şi a fost încurajat de partenerul strategic al României, SUA, care a ajuns chiar să îşi minimalizeze forţa de descurajare în Marea Neagră în raport cu Rusia, arătând că proiectul naval regional româno-bulgaro-turc ar fi mult mai eficient, evitând totodată şi restricţiile impuse de Tratatul de la Montreux, care nu permite unei nave militare a unui stat fără ieşire la Marea Neagră să staţioneze mai mult de 21 de zile aici.

Cu trei săptămâni înainte de summitul NATO de la Varşovia, unde acest proiect urmează să fie susţinut în faţa Alianţei, România pare însă că face un pas înapoi, după ce la Sofia liderii politici au negat vehement că susţin o astfel de iniţiativă care să contravină Rusiei. La Bucureşti, joi, preşedintele Klaus Iohannis a pus punctul pe i într-o manieră tranşantă ieşită din comun pentru domnia sa: „Nu creează nimeni o flotă NATO, asta este o prostie”.Este vorba doar despre exerciţii navale comune, a explicat preşedintele României.

Exerciţii navale comune care se desfăşoară de altfel de câţiva ani sub egida NATO, în Marea Neagră, şi la care participă SUA, dar şi Bulgaria sau Turcia şi alţi aliaţi. Apare deci întrebarea legitimă: care este proiectul regional al României? Unde a murit pe drum obiectivul K-22?

Continue reading “Cum a ajuns România de la „flotila NATO în Marea Neagră” la „o prostie””

Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“

130222-N-DR144-174
Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Уикипедия)

Какво е ехото на „провала в София“ в румънската експертна общност в областта на международните отношения? Сайтът Gândul събра мненията на някои от най-авторитетните анализатори на северните ни съседи и обобщи развитието на идеята за натовска флота в Черно море.

Андрей Лука Попеску

Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.

През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.

Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дни.

Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. На 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.

Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?

Continue reading “Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“”