Лучия Керчова-Пъцан: Обикновените българи най-много ни помагат

lucia-kerciova-700a
Лучия Керчова-Пъцан (снимка: Владимир Митев)

Букурещката авторка на книги за историята на българите в Румъния бе номинирана за „българка на годината за 2016 г.“, но очаква помощ от София по отношение на българската общност в румънската столица

Интервю на Владимир Митев

Лучия Керчова-Пъцан е румънска българка, която е една от видните личности в Демократичния съюз на българите в Румъния. Организацията се намира на ул. Доамней в Стария град на Букурещ. Сънародничката е родена в Банат, а след дългогодишна журналистическа кариера в румънската столица започва да пише книги за историята на българите в Румъния. Лучия Керчова бе номинирана за „българка на годината за 2016 г.“, заради усилията и постиженията си в съхраняването на българския дух зад граница.

Блогът „Мостът на приятелството“ интервюира Лучия Керчова по повод номинацията й, като възнамерява с това интервю да постави началото на поредица от разговори с представители на българските общности в Румъния.

Continue reading “Лучия Керчова-Пъцан: Обикновените българи най-много ни помагат”

Advertisements

Да откриеш букурещките българи

Luka-Pazan-700
Авторите на “Букурещ отблизо” Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан (снимка: Владимир Митев)

Празникът на славянската писменост събра хора от диаспората и приятели на България за прояви в българския лицей в румънската столица, в дружеството на българите в Стария град и в Музея на картите и старите книги

picture_1877-350
Книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан “Букурещ отблизо” (снимка: Издателство “Изток-Запад”)

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 27 май 2017 г.

Както всеки български празник, току-що отшумелият 24 май е огледало, в което българите в крайна сметка виждаме отново себе си. Но зад граница, в Румъния, той е повод и нашенци от двете страни на Дунава да общуваме и да се опознаваме.

Миналата година в България излезе книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан „Букурещ отблизо“, която е своеобразен гид към българското минало на Букурещ, към сградите и „светите места“ в румънската столица, свързани с българите. Историческата им съдба в Румъния и тяхната роля за изграждането на румънската и на българската държава са малко известни и в двете ни страни, но заслужават изследване и усилия да бъдат разбрани. Именно в тази посока действа и книгата „Букурещ отблизо“, която кани българите да проявят интерес към своите сънародници в Румъния не само на 24 май, а по всяко време.

Continue reading “Да откриеш букурещките българи”

Изложба за лъва като символ на българите бе открита в Букурещ

expozitie_leul_bulgaresc_2_700
Представени са копия на документи, които показват как лъвът е свързван с българската държавност – както в Средновековието, така и по време на Възраждането и национално-освободителните борби (снимка: Владимир Митев)

И домакините от Националния исторически музей, и организаторите от българска страна се стремят към по-добро опознаване между българи и румънци

Владимир Митев

Българи, живеещи в Букурещ, румънски културни дейци, дипломати от различни страни и изкушени от България румънци се събраха на 7 ноември в Националния исторически музей в Букурещ за откриването на изложбата „Лъвът – националният символ на българите“  . Изложбата е част от колекцията на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Показани са копия на документи, които са събрани от Александър Гьошев за неговото докторантско изследване в Националната художествена академия, посветено на лъва като символ на българите. Изложбата вече е гостувала в Чехия и в Русия.

По време на откриването Александър Гьошев заяви, че представеният символ има връзки със средновековната българска държава, с Българското възраждане, с европейската и с балканската хералдическа традиция. „Лъвът свързва нашата държава с общото наследство на Европа“, подчерта изследователят. Според него книгите са не само най-важният източник за проучването му, но и за запазването и утвърждаването на българската идентичност и дух.

Continue reading “Изложба за лъва като символ на българите бе открита в Букурещ”

Букурещката фондова борса мечтае да е сред големите

_MNC6227_cropped_800
Логото на Букурещката фондова борса (източник: bvb.ro)

Плановете на ръководството са да я изведат до статус на „развиващ се пазар“, който ще привлече сериозни капитали. За целта обаче е необходима държавата да удари сериозно рамо чрез приватизации

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя на списание „Икономика“ от април 2016 г.

Букурещката фондова борса (БФБ) има скромни мащаби, ако трябва да се сравнява с големите в региона. Варшавският й аналог разполага с пазарна капитализация от 232,875 млрд. евро и дневен оборот от 233 млн. евро. БФБ може да се похвали с пазарна капитализация от едва 29,076 млрд. евро и оборот от само 7,55 млн. евро. И все пак човекът, а и борсите са толкова големи, колкото са големи мечтите им.

От началото на годината в румънските финансови медии усилено се пише за намеренията на Букурещката фондова борса да издигне класа си. Плановете всъщност датират от години, но изглежда отново са актуални при сегашното преходно правителство на бившия еврокомисар Дачиан Чолош, заменило това на социалдемократа Виктор Понта. В момента борсата е класифицирана от Morgan Stanley Capital International като „граничен пазар“. Мениджърите на борсата искат да издигнат класа й до „развиващ се пазар“.

Те смятат, че това ще даде достъп до 30 пъти повече капитали т.е.  до фондове в размери на 1,2-1,5 трлн. долара. Дават за пример фондовата борса на Катар, която на 2 юни 2014 г. се сдобива с този по-висок статут. И дневният й оборот  от 16,35 млн. долара преди промяната достига до 154,4 млн. долара след нея.

Continue reading “Букурещката фондова борса мечтае да е сред големите”

В Румъния най-голямата корупция е в IT сектора

startup_new
Александру Чоака (в средата) обяснява каква е IT екосистемата в Румъния под одобрителните погледи на Емилиан Енев (вляво) и Мартин Панайотов (вдясно) от Startup Factory         (снимка: Владимир Митев)

IT експерти от Румъния и България се срещнаха в Русенския университет, за да отбележат първата година от основаването на Startup Factory с дискусия

„Използването на нестандартни методи за онлайн популяризиране на трансграничните райони (между Румъния и България – бел. ред.) е необходимо, може да бъде направено и ще се случи. Това е въпрос на откриване на правилните средства за комуникация. Трябва да се използва подходящият дизайн. Да се намери точното словесно послание. Необходимо е изграденият по този начин продукт да е малък, за да привлече внимание, но изпълнението му да е на максимално високо ниво“, заяви по време на форум на Startup Factory румънският преподавател по компютърни науки Александру Чоака.

По случай първата годишнина от създаването на неправителствената русенска организация Startup Factory тя организира „дискусионен панел за IT сектора и предприемаческата екосистема в Румъния и в столицата Букурещ“. Бяха поканени  Александру Чоака (от Гюргево), който преподава в частния Югоизточноевропейски университет „Светлина“, Щефан Продан (от Кълъраш) – основател на компанията VeriTech Solutions, Роберт Мерджеани (отново от Гюргево) – линукс ентусиаст и експерт по сигурността, и Валер Карамихай – софтуерен инженер и фрийлансър.

Гостите споделиха своя опит на мениджъри на стартъп проекти. Изразиха и мнение за трансграничното сътрудничество в областта на технологиите, както и по обществени теми – битката с корупцията в Румъния и предприемаческия дух на младото поколение румънци.

Continue reading “В Румъния най-голямата корупция е в IT сектора”

“Дачията”, която обединява

hotel_horoscop_wikimapia_600
Площад “Унирии” (Обединение) е добре познат за българите в Букурещ. Той е точката на пристигане от Русе и на потегляне за България (снимка: Wikimapia.org)

Часът е 6.30 сутринта и виждам едно познато лице да се приближава към мене на автогарата в Русе. Облечен в черни кожени дрехи, с боядисана в черно коса, висок и слаб като рокаджия, пред мене е мъжът, който ще ме закара до Букурещ. Казва се Руско и е на около 60 години. Отбелязва, че името му е производно от името на родния ми град – Русе. Той е петият по големина град в България и е съсед на Гюргево от другата страна на Дунава. Колата на Руско е черна “Дачия Логан” MCV. Както обикновено, сядам отпред, вдясно от шофьора.

Очертава се едно приятно пътуване. Руско изминава разстоянието между Русе и Букурещ четири пъти на ден. Два пъти отива и два пъти се връща от румънската столица. Може да качи максимално шест пътници и работи за българска превозваческа компания. Достигаме до границата почти веднага. Шофьорът плаща таксата за моста. После на румънската страна на границата митничарят ни проверява документите. Отнема не повече от 30 секунди да влезем в Румъния.
Continue reading ““Дачията”, която обединява”