Какъв е българският отговор на промените в ЕС?

presentation-bg-700
Титулната страница на презентацията (снимка: Владимир Митев)

Владимир Митев показа на конференция в румънския парламент презентация за търсенията в София на път в Европа на скоростите

Промените в ЕС, наричани с формулата „Европа на скоростите“ предизвикват дебати, както в България, така и в Румъния. На 29 май 2017 г. в румънския парламент се състоя конференцията „Европейското публично пространство – накъде? Реформата на ЕС и нейните измерения по отношение на сигурността и публичната комуникация“, организирана от Християнския университет „Димитрие Кантемир“, от Института за политически науки и международни отношения към Румънската академия и от Комисията за отбрана, обществен ред и национална сигурност към долната камара на румънския парламент. Участваха изследователи от двете научни институции, които анализираха проблеми като Брекзита, популизма в ЕС, информационната война днес, русофобския дискурс и други теми като демография или данъчна политика.

Continue reading “Какъв е българският отговор на промените в ЕС?”

Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС

dimitar-bechev
Димитър Бечев (снимка: Димитър Бечев)

Експертът по международни отношения търси българския отговор на тенденцията към „Европа на скоростите“ в максимално бързо приемане на еврото и включване в банковия съюз

Владимир Митев

Д-р Димитър Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина, а също така и старши изследовател към Атлантическия съвет, организация със седалище във Вашингтон. Неговата книга Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe ще бъде публикувана от Издателството на Университета “Йейл” през август. Той е автор на множество книги, научни статии, доклади, медийни коментари по въпросите на външната политика на ЕС, Балканите, Турция и Русия.  Д-р Бечев притежава докторат от Оксфордския университет,  специализирал е в Харвард и London School of Economics. 

Continue reading “Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС”

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov
Любомир Кючуков (снимка: Петър Ганев)

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Continue reading “Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“”

Какво ние, румънците, не разбираме у българите?

iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Един поглед към митовете и към реалностите в румънско-българските отношения

„В България? Какво търси немецът в България?“

(реплика на персонажа Пампон от пиесата „В дните на карнавала“ на Йон Лука Караджиале)

Джордже Скарлат

Джордже Скарлат е икономист по професия. Той е експерт в Университетската фондация за Черно море към Румънската академия. Бил е старши редактор във вестник „Зиуа“ (Денят), държавен съветник в правителството на Раду Василе (1998-1999 г.), директор на Фонда за държавна собственост и дипломат в източното пространство. Автор е на многобройни статии по теми, свързани с международната политика и икономика, които са излезли в Румъния, Република Молдова, Италия и т.н.

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2017 г. на сайта Contributors. Блогът “Мостът на приятелството” е променил заглавието и е добавил подзаглавие на материала.

Стори ми се, че мотото на тази статия отразява най-добре отношението на много румънци: дипломати, експерти, политици, към двустранните отношения на Румъния със съседа ни отвъд Дунава. За румънците България, която е така близо географски, остава много отдалечена, непозната страна – мистериозно и екзотично място. Въпреки това значението на съседната държава за нас би могло да бъде също толкова голямо, както двустранните, тристранните, четиристранните и многостранните формати, стратегии, инициативи и партньорства, поставяни в дневния ред на Букурещ от реализаторите на външната политика.

Continue reading “Какво ние, румънците, не разбираме у българите?”

Неразказаната история за кражбата на румънски автомобили в България

bulgaria-balchik-800
Дворецът на кралица Мария Единбургска е една от притегателните точки за румънските туристи в България (снимка: vacacionesbulgaria.com, Wikipedia)

Европейски и национални статистики опровергават популярната в Румъния теза, че на юг от Дунава румънците масово остават без коли. По-същественото обаче е защо на север от реката се акцентира на негативните истории за българите при положение, че толкова много румънци имат добри впечатления от пътуванията и контактите си със своите славянски съседи

Владимир Митев

Всяка година се срещам със семейство на средна възраст от Букурещ, което използва ваканциите си, за да мине през Русе на път за курортите на Черно море или за Гърция или пък се връща от почивка и спира в дунавския град, преди да премине „Мостът на дружбата“. Обикновено срещите ни са бързи  – колкото е времето за паркиране, купено с един смс. Вече няколко пъти се случва обаче познатите ми да пристигат през нощта и да паркират в зони, които не са платен паркинг. И всеки път мъжът ме пита: „Сигурен ли си, че тук е безопасно? Че няма да откраднат автомобила?“

Continue reading “Неразказаната история за кражбата на румънски автомобили в България”

Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество

iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Енергийните и инфраструктурните връзки между Букурещ и София са белязани от нежеланието на двете страни да ги развиват. Докато потоците от хора се стичат на граничните пунктове, цената за липсата на общи проекти се плаща от населението на изостаналите трансгранични региони

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 януари с някои съкращения на хърватския портал “Билтен”. Тук излиза в пълния си вид.

В неделната вечер на 8 януари 2017 г. България поиска от Румъния при температури между -11 и -16 градуса по Целзий спешна помощ под формата на доставки на електричество „за превантивни нужди“. Според националната частна телевизия BTV в 19:00 в същия ден потреблението на електричество достигна безпрецедентното количество за последните 20 години от 7700 MWh.

Continue reading “Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество”

Българските медии подведоха за скока на минималната заплата в Румъния

leul_lev_ro_bg_700
Как се живее по-добре – с румънски леи или с български левове? (снимка: Владимир Митев)

Голям брой водещи сайтове и телевизии съобщиха за несъществуващо все още повишение на румънските доходи и дадоха нови основания за недоволство на българите в социалните мрежи

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 6 януари 2017 г. на сайта “Барикада”.

Българската оскъдица се превръща в комплекс спрямо румънските ни съседи, който се подхранва, дори преди да се появят аргументи за съществуването му.

„Как ще ги стигнем…. румънците?“ – попита реторично Nova TV на 3 януари т.г. в компанията на експерта по румънските въпроси Владимир Береану. Докато специалистът даваше разнообразни примери за сфери, в които румънците успяват, а българите правим нещата „по нашенски“, на екрана зад Береану и водещия се показваха числата за скока в румънските доходи. Беше анонсирано, че от 1 януари брутната минимална работна заплата е станала 319 евро (1450 леи), а до края на годината ще достигне 800 лева (1850 леи).

Българското повишение на минималната заплата до 235 евро (460 лева) от 1 януари 2017 г. бледнее пред тези числа и провокира нерадостни коментари във Facebook. Новината за румънския скок в доходите можеше да бъде видяна на 1 януари в Offnews и на 2 януари в Mediapool и в BTV. Някои от медийните публикации се позоваваха на БНР като източник.

Каква е истината

Няма спор, че Румъния отбелязва успехи в икономически план. В случая обаче всички тези съобщения и коментари в най-авторитетни български медии почиват на невярна информация. Решение за повишение на минималната заплата в Румъния така и не бе взето до края на 2016 г. „Бъдещото правителство ще има необходимата легитимност, за да определи новата стойност на минималната работна заплата, която ще се прилага догодина”, заяви в края на 2016 г. говорителят на управлявалия до началото на 2017 г. кабинет на Дачиан Чолош – Ливиу Йолу. Всъщност, БНР сочи, че минималната заплата ще бъде вдигната в Румъния през 2017 г., без да уточнява кога точно ще стане.

Continue reading “Българските медии подведоха за скока на минималната заплата в Румъния”