Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

locuinte-publice-700x350
Афишът за провелия се в края на март 2019 г.  “фестивал” на движението за право на жилище в Клуж Напока (снимка: Căşi Sociale Acum)

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на българската секция на сайта “Барикада” на 11 април 2019 г.

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Continue reading “Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?”

Advertisements

В плен на дилемата “технократи срещу популисти”

euro-sculpture-700x350
В Западна Европа технокрацията е свързвана с финансите, а в Югоизточна Европа – с правосъдието (снимка: Pixabay, CC0)

Ще преминат ли евроизборите в България и Румъния под знака на удобния за статуквото спор?

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Предстоящите избори за Европейски парламент очертават ярко разделителните линии в румънската и в българската политика. Както и на много други места, традиционното политическо противопоставяне между леви и десни вече се допълва от нови нюанси: проевропейци срещу евроскептици, млади/нови срещу стари, либерали/прогресивни срещу консерватори, технократи срещу популисти – това са само някои от етикетите и противоречията, през които може да се разчете какво ще се случва в Югоизточна Европа.

Картината обаче оживява само когато в нея започнат да се виждат и детайлите. В Румъния идеологическото противопоставяне изглежда доста ясно изразено. В България по правило различни политическите идеи често съжителстват в една партия и чистите същности се изразяват по-притъпено. Нищо чудно, че имената на политико-икономическите кръгове у нас често идват от ресторантите, където те се събират да обсъждат проекти. Политическата битка е кой да седне на масата на властта и затова разликите между либерали и консерватори примерно са често единствено в етикета.

Continue reading “В плен на дилемата “технократи срещу популисти””

В какво България се справя по-добре от Румъния?

Bulgaria_Romania_700x350
(снимка: Groubani, Wikipedia Commons, CC BY-SA 3.0)

Според данните, посочени от румънския икономически сайт Wall-street, отговорът е: данъци, похарчени европейски пари, туризъм и, неочаквано, заплати

Анка Олтяну

Тази статия бе публикувана на 1 февруари 2019 г. на румънския сайт Wall-street и е препечатана тук със съгласието на редакцията и с малки изменения.

Румъния и България влязоха в ЕС в една и съща година, но пътищата им се разделиха с времето. Ако румънците често се хвалим с по-добри резултати от съседите, а в класациите постоянно се сравняваме с тях, реалността на статистиката дава предимство на страната отвъд Дунава. С по-ниски данъци върху заплатите, с бюджетен излишък и с повече туристи, България изпреварва Румъния. Изглежда обаче, че никой не се интересува от сравненията.

Continue reading “В какво България се справя по-добре от Румъния?”

България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници

jivcov-ceausescu-700x350
Румънският социалистически лидер Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков (снимка: Румънските национални архиви, Онлайн фототека на румънския комунизъм, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

Поглед към различното позициониране на Румъния и България през втората половина на двайсти век

Искра Баева

Тази статия бе представена на конференцията “България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация”, която на 26 октомври 2018 г. в Софийската градска художествена галерия.

Балканите заемат средищно място между трите континента, където са възникнали цивилизациите, оформили облика на съвременния свят. Важността на този регион, както и на всеки друг, се променя с еволюцията на Европа, но през цялото време той запазва ролята си на свързващо звено между Европа и Азия, а оттам и значението си за великите сили на континента. С това по-общо въвеждащо твърдение искам да насоча вниманието ви към две от балканските страни, които може би трябваше да наричаме Северните Балкани, ако това би имало повече смисъл от сегашното Западни Балкани. Става дума за България и Румъния, които след Втората световна война влизат в съветската сфера на влияние с много различни позиции, а скоро след първите сътресения остават и единствените балкански страни в Източния блок. Това обаче нито ги сближава особено, нито ги прави еднакви. Отношенията между България и Румъния в Източния блок са изпълнени с напрежения, противоречия и спорове, макар и скрити зад многобройните срещи на най-различно равнище.

Ще представя тези отношения чрез няколко характерни примера.

Continue reading “България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници”

Румъния – отличник или двойкаджия?

dancila-juncker-700x350
Диалогът между Букурещ и Брюксел не е чак толкова лош (снимка: ِYouTube, румънско правителство)

Българските медии промениха начина, по който говорят за Румъния. Последната вълна от румъноскептицизъм у нас по повод европредседателството на съседите просто следва мейнстрийма в Брюксел, но с нищо не помага за по-доброто разбиране на случващото се в региона

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 12 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Дните преди официалното начало на румънското европредседателство, започнало на 10 януари 2019 г., бяха съпроводени с вълна от негативни оценки и коментари в западноевропейските медии за правителството в Букурещ и за румънския политически елит. В първите дни на новата година и водещи български медии предоставиха думата на редица анализатори, които изразиха скептицизъм към Румъния, подобен на западноевропейския, при положение че буквално до средата на 2018 г. румънците бяха постоянно давани като пример за успешни реформи в правосъдието, икономиката и за преданост към Запада. Сега експертите посяха съмнение, че румънското председателство ще бъде успешно. И сведоха 20-милионна Румъния до личността на критикувания в Западна Европа силен човек в Социалдемократическата партия Ливиу Драгня и до осмивания премиер Виорика Дънчила.

Паралелът с българското европредседателство, похвалено от Жан-Клод Юнкер заради послушанието на София, се налагаше от само себе си. Докато до неотдавна Румъния бе отличникът в региона заради “борбата с корупцията” и “будното си гражданско общество”, което се “противопоставя на крадливите политици”, сега българите трябваше да прeживеят своя малък медиен момент на слава като най-лоялни и отговорни представители на ЕС в региона. Това се правеше, докато Румъния се трансформира в държава, която според интерпретациите, „не се ползва с доверие“ в европейските институции и сред останалите страни-членки. Откри се възможност за правителството в София да блесне пред европейските партньори, като се оттласне от Румъния, с която от поне две десетилетия е в тандем. Очаква се България да бъде допусната в шенгенското пространство до края на мандата на комисията „Юнкер“, докато към Букурещ такива анонси липсват.

Continue reading “Румъния – отличник или двойкаджия?”

Гавраил Гавраилов: Къде е човешкото лице на българския туризъм?

gavrail-700x350
Гавраил Гавраилов (снимка: Гавраил Гавраилов)

Разговор със съавтора на книгата с идеи за пътешествия в Дунавска България „От Балкана до Дунава“ – за тенденцията туризмът да е “умно” преживяване, за потенциала му да свърже румънци и българи и за туристическите инициативи, които модернизират България

Владимир Митев

Гавраил Гавраилов е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършил е бакалавърска програма по „Политология”  и магистратура по „Приложна Психология”. От 2016 г. е докторант по „Социология” с тема на дисертационен труд „Социалното предприемачество в Родопите през XXI век (2000 – 2018 г.)”. Интересува се от социология на местните общности, регионално развитие, екология, селски туризъм и развитие на алтернативните зелени общности. Автор е на книгите „Североизточна България – гид за пътешественици” (2013), „Родопи – в търсене на корените” (2014), „Селата в България – посоки за туризъм и култура (2015)” на изд. “Сиела”. Работил е в сферата на рекламата, медиите, туризма и политиката.

Заедно с Весела Николаева – главен редактор на сайта за туристически пътувания в Северозападна България „Северозапазена“ и с Михаил Михов – екскурзовод от Русе, Гавраил Гавраилов е автор на книгата с идеи за пътешествия „От Балкана до Дунав“, в която те разказват интересни факти за историята, етническите общности, настоящето и иновативните туристически инициативи в Северна България.

Continue reading “Гавраил Гавраилов: Къде е човешкото лице на българския туризъм?”

Вечер на българското късометражно кино в Букурещкия университет

filme-scurte-700x350
Началото на филмовата вечер (снимка: Владимир Митев)

Платформата „Кинематограф.бг“ представи пет съвременни къси ленти от България

Факултетът по чужди езици и литератури на Букурещкия университет и катедра „Българистика“ станаха домакин на вечер на съвременното българско късометражно кино, която се проведе на 13 декември 2018 г. В залата присъстваха студенти от втори и трети курс, изучаващи български език, преподаватели по български език и култура, български студенти в Букурещ по програма „Еразъм“, културното аташе на Република България в Румъния Борислав Бориславов и други хора с отношение към българското киноизкуство.

Continue reading “Вечер на българското късометражно кино в Букурещкия университет”