Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

Continue reading “Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС”

Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!

salarii-productivitate-bg
Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала (снимка: Riscograma, превод на български: Барикада)

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала

Лучиан Давидеску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2017 г. на сайта Riscograma.

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

Continue reading “Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!”

Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията

Reni_Yotova-700
Рени Йотова (източник: Градското списание)

За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията

Интервю на Елена Владова

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в “Градското списание”.

Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет “Париж X Нантер”. От 2008 г. е доцент в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на “новия роман”; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).

Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.

Continue reading “Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията”

Българската външна политика: какво да се прави?

presentation-bg-700

Дебатите в България относно отговора на тенденцията за Европа на скоростите разкриват ясно очертани идеи

На 29 май 2017 г. Владимир Митев – основателят на блога „Мостът на приятелството“ показа на научна конференция в румънския парламент презентация относно дискусиите в българската външнополитическа общност относно Европа на скоростите и необходимия отговор на София. Презентацията помести експертите по международни отношения в два лагера – на младите и на старите. Младите искат България да избегне статута си на периферия, като се присъедини към различните интеграционни кръгове на ЕС като еврозона, банков съюз, Шенген и т.н. Старите търсят по-голяма активност на страната в регионите, където тя има традиицонни интереси – Западните Балкани и Черно море, така че тя да даде добавена стойност на ЕС в тях. Акцент в презентацията бе и идеята за създаване на европейски черноморски макрорегион и изработване на необходимата стратегия за това, така че напрежението в района на Черно море да отстъпи на по-интензивно сътрудничество.

Continue reading “Българската външна политика: какво да се прави?”

Какъв е българският отговор на промените в ЕС?

presentation-bg-700
Титулната страница на презентацията (снимка: Владимир Митев)

Владимир Митев показа на конференция в румънския парламент презентация за търсенията в София на път в Европа на скоростите

Промените в ЕС, наричани с формулата „Европа на скоростите“ предизвикват дебати, както в България, така и в Румъния. На 29 май 2017 г. в румънския парламент се състоя конференцията „Европейското публично пространство – накъде? Реформата на ЕС и нейните измерения по отношение на сигурността и публичната комуникация“, организирана от Християнския университет „Димитрие Кантемир“, от Института за политически науки и международни отношения към Румънската академия и от Комисията за отбрана, обществен ред и национална сигурност към долната камара на румънския парламент. Участваха изследователи от двете научни институции, които анализираха проблеми като Брекзита, популизма в ЕС, информационната война днес, русофобския дискурс и други теми като демография или данъчна политика.

Continue reading “Какъв е българският отговор на промените в ЕС?”

Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС

dimitar-bechev
Димитър Бечев (снимка: Димитър Бечев)

Експертът по международни отношения търси българския отговор на тенденцията към „Европа на скоростите“ в максимално бързо приемане на еврото и включване в банковия съюз

Владимир Митев

Д-р Димитър Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина, а също така и старши изследовател към Атлантическия съвет, организация със седалище във Вашингтон. Неговата книга Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe ще бъде публикувана от Издателството на Университета “Йейл” през август. Той е автор на множество книги, научни статии, доклади, медийни коментари по въпросите на външната политика на ЕС, Балканите, Турция и Русия.  Д-р Бечев притежава докторат от Оксфордския университет,  специализирал е в Харвард и London School of Economics. 

Continue reading “Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС”

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov
Любомир Кючуков (снимка: Петър Ганев)

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Continue reading “Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“”