За кого са ниски ниските данъци?

look-bancnote-700
Близкият поглед показва, че и “ниските данъци” са класово понятие (снимка: Pexels)

Защо когато ни намалиха ставките, домакинствата започнаха да плащат повече данъци? Защото „ниски данъци“ е класово понятие

Ивайло Атанасов

Тази статия бе публикувана на 19 април 2017 г. на сайта “Барикда”.

През есента на 2017 г. “Барикада” подкрепи кампания  за въвеждане на необлагаем минимум при данък общ доход и на специална, намалена ставка на ДДС за храните и други продукти от ежедневието. Целта на инициативата е да даде финансова глътка въздух на хората с ниски доходи, но тя ще облагодетелства на практика всички граждани. Данъчните промени биха повишили и потреблението и биха довели до дори още по-голям икономически растеж, заради оставащите повече пари у хората и нарасналата им покупателна способност.

Според известния мит, през 2008 г. данъците върху доходите на лицата в България са били намалени до едни от най-ниските нива в познатата Вселена. Това твърдение обаче е вярно, само ако бъде приложен списък на лицата, чиито ставки са били наистина намалени, защото за огромното мнозинство от работещите на заплата въвеждането на плосък данък всъщност увеличава данъчната тежест.

Причина за това е, че заедно с него е премахнат необлагаемият минимум. Неговото наличие означава, че не се таксуват доходите в размера на минималната заплата (МРЗ), а само тези над нея. Така, ако през 2007 г. получавате заплата в размер на две минимални, вие плащате данък само върху половината от дохода ви, която е над необлагаемия минимум. През 2008 г. обаче вече плащате върху цялата си заплата – данъкът ви се удвоява. По този начин, минимумът засяга не само хората на МРЗ, а всички работещи с минимални и средни доходи. Същевременно, мярката облагодетелства онези с много високи доходи, тъй като тя върви в комплект с намаляването на тяхната по-висока данъчна ставка на 10%, т.е. отмяна на прогресивното данъчно облагане.

Continue reading “За кого са ниски ниските данъци?”

Advertisements

Мария Грапини: Румъния и България трябва да увеличат икономическия, културен и образователен обмен, за да се възползват от възможностите на ЕС

maria-grapini-700
Мария Грапини по време на румъно-българския форум в Русе, 20 октомври 2017 г. (снимка: Мария Грапини, ЕП)

Черноморският макрорегион на ЕС е инициатива, която ще помогне за икономическото развитие на Румъния и на България и ще означава сътрудничество с всички страни от черноморската зона в степента, в която те уважават подписаните с ЕС договори

Мария Грапини е румънски евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Тя е съпредседател на Работната група за малки и средни предприятия. Освен това тя е част от делегацията на парламентарната асамблея „Евронест“ и в делегацията на парламентарния комитет за асоцииране на Молдова. Преди да влезе в политиката, Мария Грапини е работела дълго време като експерт и управител в шивашката промишленост. Между 2012 г. и 2014 г. тя е била делегиран министър за малките и средни предприятия, за бизнессредата и за туризма.

Блогът “Мостът на приятелството” представи идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС чрез интервюта с евродепутата Георги Пирински и с експерта по международни отношения Любомир Кючуков, който бяха публикувани през пролетта на 2017 г. На 9 октомври 2017 г. заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев в Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел, че в проекта на програма на българското председателство на ЕС като един от приоритетите е заложен “интегриран макрорегионален подход към Черноморския регион”. Това означава, че София ще се стреми подобряване на неговата транспортна, комуникационна и инфраструктурна свързаност.

Това интервю бе публикувано на 25 октомври 2017 г. на сайта “Барикада”.

Continue reading “Мария Грапини: Румъния и България трябва да увеличат икономическия, културен и образователен обмен, за да се възползват от възможностите на ЕС”

Роналд Йънг: Страстта, изграждането на мрежи и моралният императив са ключовите предпоставки за успех в трансграничното сътрудничество

ronald-young-700
Роналд Йънг (снимка: Роналд Йънг)

Експерт по реформа на публичното управление, блогър и колекционер на картини, жител на Румъния и на България през последните десет години, Роналд Йънг споделя личните си впечатления за двата народа, своята критика към европеизираните елити и програмите за финансиране на Европейската комисия и изразява надежда за повече трансгранични усилия, които могат да помогнат на двете страни да реализират неудовлетворените си амбиции

Интервю на Владимир Митев

Роналд Йънг е бил шотландски политик и университетски преподавател в продължение на 20 години, след което става един от първите консултанти на Европейската комисия в нейните програми за техническо сътрудничество. Неговият блог – “Балкански и Карпатски размисли“, съществува от 2009 г. насам.

Continue reading “Роналд Йънг: Страстта, изграждането на мрежи и моралният императив са ключовите предпоставки за успех в трансграничното сътрудничество”

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

Continue reading “Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС”

Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!

salarii-productivitate-bg
Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала (снимка: Riscograma, превод на български: Барикада)

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала

Лучиан Давидеску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2017 г. на сайта Riscograma.

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

Continue reading “Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!”

Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията

Reni_Yotova-700
Рени Йотова (източник: Градското списание)

За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията

Интервю на Елена Владова

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в “Градското списание”.

Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет “Париж X Нантер”. От 2008 г. е доцент в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на “новия роман”; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).

Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.

Continue reading “Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията”

Българската външна политика: какво да се прави?

presentation-bg-700

Дебатите в България относно отговора на тенденцията за Европа на скоростите разкриват ясно очертани идеи

На 29 май 2017 г. Владимир Митев – основателят на блога „Мостът на приятелството“ показа на научна конференция в румънския парламент презентация относно дискусиите в българската външнополитическа общност относно Европа на скоростите и необходимия отговор на София. Презентацията помести експертите по международни отношения в два лагера – на младите и на старите. Младите искат България да избегне статута си на периферия, като се присъедини към различните интеграционни кръгове на ЕС като еврозона, банков съюз, Шенген и т.н. Старите търсят по-голяма активност на страната в регионите, където тя има традиицонни интереси – Западните Балкани и Черно море, така че тя да даде добавена стойност на ЕС в тях. Акцент в презентацията бе и идеята за създаване на европейски черноморски макрорегион и изработване на необходимата стратегия за това, така че напрежението в района на Черно море да отстъпи на по-интензивно сътрудничество.

Continue reading “Българската външна политика: какво да се прави?”