България и Румъния трябва да работят заедно в подкрепа на малцинствата в Молдова

Михай Исак (източник: Михай Исак)

Румънска гледна точка за предизвикателствата пред българите и гагаузите в Бесарабия

Владимир Митев

Втората част на интервюто с Михай Исак за сайта “Трансгранични разговори” е посветена на румънската гледна точка за отношенията между румънците и българите в Бесарабия и особено в Република Молдова. Той припомня историята на българските и гагаузките общности в Бесарабия и че отношенията между тях и румъноговорящите са имали и добри, и лоши моменти. Според Исак основният проблем за българите в Молдова не е толкова въпросът за правата, колкото фактът, че населените места с българи се обезлюдяват, така че след няколко десетилетия могат да изчезнат. Михай Исак припомня специфичната историческа връзка на българите в Бесарабия с Русия и признава, че е трудно тя да еволюира по различни причини. Също така, според него, молдовските политически партии не са предложили алтернативи на българите и гагаузката общност.

Що се отнася до българите и тяхното отношение към румънския юнионизъм, Исак припомня, че руски ориентираните партии им предлагат напразни обещания за автономия. “Мисля, че в бъдеще България и Румъния трябва да започнат да работят в помощ на българската общност в Молдова”, независимо дали ще има румънско-молдовско обединение или не. Исак също така спомена, че българският университет в Тараклия е можел да се слее с български университет или да стане филиал, както се е случило с някои румънски университети и подобни институции в Молдова.

Continue reading

Букурещката национална опера се подготвя за първото си гостуване в България

Интериорът на букурещката опера (източник)

Нейният артистичен мениджър Иван Кюркчиев представи накратко операта и плановете й за международно сътрудничество през есента

От април 2022 г. бившият директор на русенската държавна опера Иван Кюркчиев е артистичен мениджър на Букурещката национална опера. Блогът “Мостът на приятелството” го потърси във връзка с неговата дейност там, нейното международно и българо-румънско измерение. Ето какво ни изпрати той:

Continue reading

Териториални и малцинствени проблеми в историята на българо-румънските отношения

Южна Добруджа при н. Калиакра днес (източник: Inga Tomane, CC BY-SA 4.0)

В условията на съвместното членство на България и Румъния в Европейския съюз след 2007 г., което разширява възможностите за взаимни контакти и сътрудничество, опознаването на конфликтното минало на териториалните и малцинствените проблеми в двустранните отношения е не само научно предизвикателство, а и предпоставка за разбиране, обяснение и адекватно управление на съвременните реалности.  

Благовест Нягулов, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките

Текстът е предоставен от автора на блога „Мост на приятелството“ и досега не е бил публикуван.  В него се разглеждат проблемите на малцинствата и спорът за Добруджа в българо-румънските отношения до разрешаването на добруджанския въпрос.

Въведение

Българо-румънските отношения се формират и развиват в процеса на продължаващото от векове съжителство и съседство на българи и румънци и на техните държави. Миграционните движения на север и на юг от река Дунав и постоянните контакти са предпоставките за взаимни влияния и сближаване, но и за разграничаване и конфликти. Процесите на създаване на отделни етноси и на модерни нации при двете общности са взаимно свързани и не се извършват на конфронтационна основа. Геополитическата обвързаност на населяваните територии, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национална еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г. г

От друга страна, формиращите се при прехода от средновековната към модерната епоха специфични особености в националната идентичност и националното развитие на българи и румънци създават условия за по-категорично разграничаване и бъдеща конкуренция. Най-характерните сред исторически обусловените различия на румънците по отношение на българите са: запазването на автономен статут и тяхната по-ранна държавна еманципация спрямо Османската империя; по-дългото съхраняване на феодалните остатъци в техните аграрни отношения; по-силната социална диференциация и дори поляризация на румънското общество; по-ниската степен на образованост на широките маси на населението и по-изразената елитарност на представителната култура; по-големия опит на румънския политически елит и неговите по-широки връзки със Запада. На тази основа се открояват и различията в националните манталитети.

Continue reading

“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

Северна Македония продължава да минава през тестове в своя стремеж да се утвърди на международната сцена (източник: Pixabay, CC0)

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на “македонизма” – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Continue reading

Български външнополитически дискусии след ерата на Борисов

Валентин Радомирски (източник: Facebook)

Двама анализатори ветерани коментираха теми, по които България проявява активност във външен план – инициативата “Триморие” и българо-македонските отношения

Владимир Митев

След като дългогодишният български премиер Бойко Борисов падна от власт тече период на оценка на неговото наследство. Едно от полетата, на които тя се извършва са международните отношения.

Българската външна политика не съществуваше в продължение на 12 години. Тя се бе разтворила в европейската. В продължение на десетилетие вместо да отива в Брюксел с позиция и да се връща с решение, българският външен министър отиваше там за решение, а се връщаше с позиция

Така външнополитическият анализатор Любомир Кючуков описа българската външна политика по времето на Бойко Борисов по време на представянето на книгата “Накъде отива Европа?” в Канев център в Русе на 1 юли 2021 г. Заедно с бившия посланик във Великобритания говорители бяха дипломатът Бисерка Бенишева и преподавателката по международни отношения Нина Дюлгерова.

Continue reading

Американоцентричният и рускоцентричният свят пренареждат балансите си, така че Централна и Източна Европа да влязат в ерата на Байдън — The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی

Българо-руските отношения са в ниска точка. Това се дължи не толкова на вътрешна динамика, колкото на международния контекст, в който двете страни се намират

Американоцентричният и рускоцентричният свят пренареждат балансите си, така че Централна и Източна Европа да влязат в ерата на Байдън — The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی

Изграждане на мостове: Дунавската връзка в българо-румънските отношения

(източник: Pixabay, CC0)

История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката

Анета Михайлова,

Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките

По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.

Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни. 

Continue reading