Владимир Чуков: Трябва ни задълбочено сътрудничество между Гърция, Румъния и България

chukov-2-700x350
Владимир Чуков (снимка: YouTube)

Интервю с експерта по международни отношения за неговата визия за регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, което да бъде реализирано от Румъния, Гърция и България, и за моделите на сътрудничество, които могат да вдъхновяват – Бенилюкс и Вишеградската четворка

Владимир Митев

Владимир Чуков е анализатор на международните отношения, специализирал се в Близкия изток, проблемите на мюсюлманската религия, тероризма и сигурността. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки, а през 2007 г. – професор. Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенски университет „Ангел Кънчев“ и други.

Continue reading “Владимир Чуков: Трябва ни задълбочено сътрудничество между Гърция, Румъния и България”

Валентин Радомирски: Светът се променя, българската външна политика – не

valentin-radomirski-900-450
Валентин Радомирски (снимка: Facebook)

Елитът трябва да обмисли внимателно как да действа при различните краткосрочни сценарии за развитие на международните отношения, така че да намали щетите за страната ни, която като част от ЕС трябва да реши каква роля иска да играе в него, смята дипломатът и външнополитически анализатор

Владимир Митев

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на българския премиер Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 г. и юни 2015 г. е неакредитиран посланик в българското посолство в Република Молдова. През 2015 г. се пенсионира. Мнението му като анализатор на международните отношения често е търсено от българските медии.

Continue reading “Валентин Радомирски: Светът се променя, българската външна политика – не”

Близо 80% от доходите в България са до 900 лв.

osnovna-grafika-700x350
Данни за доходите в България през 2018 г. (снимка: Барикада, източник: Министерство на финансите, НАП)

Повече от половината българи печелят чисто до 500 лева на месец, а близо 80% – до 900 лева, показват официалните данни от Министерството на финансите, представени от министър Владислав Горанов в Народното събрание. В тези числа изобщо не се включват и голяма част от още около 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв

Николай Драганов

Тази статия бе  публикувана на 16 октомври 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Близо 80% от хората в България, които попадат в „светлата“ част на икономиката и декларират своите доходи, изкарват чисто до 900 лева на месец. Повече от половината от българите за поредна година пък се трудят за облагаем доход под или до размера на минималната работна заплата у нас.

Това показват данни от финансовото министерство за заплатения данък върху доходите на физическите лица за 2018-та година, представени от министър Владислав Горанов в отговор на парламентарен въпрос, отправен от БСП.

Continue reading “Близо 80% от доходите в България са до 900 лв.”

Клиничната пътека за децата, болни от рак, води извън България

snimka-700x525
Стая за игра на деца в университетската болница в Хайделберг

Кратък пътепис от пътуване с влакче на ужасите, каквото представлява нашата система за лечение на онкоболни деца. В нея дефицитни са не само лекарства, консумативи, специалисти и легла, но понякога дори и… сапунът

Ваня Григорова

Тази статия бе публикувана на 15 юли 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Препълненото отделение

Преди месец майката на дете с онкологично заболяване публикува фактура за химиотерапевтици, връчена й на смъртното легло на нейното 6-годишно дете. Мими си отиде дни по-късно, а сдружението на деца с онкохематологични заболявания започна протестни действия пред Министерство на здравеопазването с искане за трайно решаване на проблема с навременното осигуряване на лекарства. Той обаче съвсем не е единственият, пред който се изправят родителите на болните деца.

Continue reading “Клиничната пътека за децата, болни от рак, води извън България”

Ванина Божикова: България трябва да обучи преводачите си зад граница

vosganian-bozhikova-700x350
Ванина Божикова и Варужан Восганян (снимка: скрийншот БНТ)

Преводачът от румънски език даде това интервю по повод последния си превод – романа „Децата на войната“ от Варужан Восганян. Говорихме за особеностите на съвременната румънска литература и за нуждата от по-голямо насърчаване на българската литература в чужбина

Владимир Митев

Ванина Божикова е устен преводач от румънски език и преводач на румънска литература. Тя е завършила специалност „Румънска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава румънски език и румънска литература в периода 2000-2017 г. Ванина Божикова е автор на много статии и изследвания в българските и румънските литературни издания в областта на съвременната румънска литература и литературния превод. През последните години е превела трудове на над 20 класически и съвременни румънски автори – белетристи, поети и драматурзи, сред които Варужан Восганян, Нора Юга, Мирча Картареску, Дан Лунгу, Лучиан Дан Теодорович, Октавиан Совиани, Линда Мария Барос и други.

Continue reading “Ванина Божикова: България трябва да обучи преводачите си зад граница”

Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

locuinte-publice-700x350
Афишът за провелия се в края на март 2019 г.  “фестивал” на движението за право на жилище в Клуж Напока (снимка: Căşi Sociale Acum)

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на българската секция на сайта “Барикада” на 11 април 2019 г.

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Continue reading “Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?”

В плен на дилемата “технократи срещу популисти”

euro-sculpture-700x350
В Западна Европа технокрацията е свързвана с финансите, а в Югоизточна Европа – с правосъдието (снимка: Pixabay, CC0)

Ще преминат ли евроизборите в България и Румъния под знака на удобния за статуквото спор?

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Предстоящите избори за Европейски парламент очертават ярко разделителните линии в румънската и в българската политика. Както и на много други места, традиционното политическо противопоставяне между леви и десни вече се допълва от нови нюанси: проевропейци срещу евроскептици, млади/нови срещу стари, либерали/прогресивни срещу консерватори, технократи срещу популисти – това са само някои от етикетите и противоречията, през които може да се разчете какво ще се случва в Югоизточна Европа.

Картината обаче оживява само когато в нея започнат да се виждат и детайлите. В Румъния идеологическото противопоставяне изглежда доста ясно изразено. В България по правило различни политическите идеи често съжителстват в една партия и чистите същности се изразяват по-притъпено. Нищо чудно, че имената на политико-икономическите кръгове у нас често идват от ресторантите, където те се събират да обсъждат проекти. Политическата битка е кой да седне на масата на властта и затова разликите между либерали и консерватори примерно са често единствено в етикета.

Continue reading “В плен на дилемата “технократи срещу популисти””