“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

Северна Македония продължава да минава през тестове в своя стремеж да се утвърди на международната сцена (източник: Pixabay, CC0)

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на “македонизма” – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Continue reading

Български външнополитически дискусии след ерата на Борисов

Валентин Радомирски (източник: Facebook)

Двама анализатори ветерани коментираха теми, по които България проявява активност във външен план – инициативата “Триморие” и българо-македонските отношения

Владимир Митев

След като дългогодишният български премиер Бойко Борисов падна от власт тече период на оценка на неговото наследство. Едно от полетата, на които тя се извършва са международните отношения.

Българската външна политика не съществуваше в продължение на 12 години. Тя се бе разтворила в европейската. В продължение на десетилетие вместо да отива в Брюксел с позиция и да се връща с решение, българският външен министър отиваше там за решение, а се връщаше с позиция

Така външнополитическият анализатор Любомир Кючуков описа българската външна политика по времето на Бойко Борисов по време на представянето на книгата “Накъде отива Европа?” в Канев център в Русе на 1 юли 2021 г. Заедно с бившия посланик във Великобритания говорители бяха дипломатът Бисерка Бенишева и преподавателката по международни отношения Нина Дюлгерова.

Continue reading

Американоцентричният и рускоцентричният свят пренареждат балансите си, така че Централна и Източна Европа да влязат в ерата на Байдън — The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی

Българо-руските отношения са в ниска точка. Това се дължи не толкова на вътрешна динамика, колкото на международния контекст, в който двете страни се намират

Американоцентричният и рускоцентричният свят пренареждат балансите си, така че Централна и Източна Европа да влязат в ерата на Байдън — The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی

Изграждане на мостове: Дунавската връзка в българо-румънските отношения

(източник: Pixabay, CC0)

История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката

Анета Михайлова,

Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките

По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.

Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни. 

Continue reading

Механизмът за сътрудничество и проверка може да окуражи българо-румънско сътрудничество

Плакатът на подкаста Rule of Law Rules (източник: https://rolr.podigee.io/)

Основателят на блога “Мостът на приятелството” даде интервю на подкаста на фондация “Конрад Аденауер Румъния” за правовата държава в България и българо-румънските отношения

Владимир Митев

Владимир Митев бе поканен за гост на подкаста Rule of Law Rules на фондация “Конрад Аденауер Румъния”. В епизода, разпространен на 7 април 2021 г. Владимир говори за правовата държава в България, за свръхперсонализираната политическа система (под егидата на премиера Бойко Борисов), за прокуратурата, която е поставена под въпрос и за обществените настроения спрямо дискурса за правова държава и антикорупция. Освен това, Владимир говори за Механизма за сътрудничество и проверка и как той може да повлияе на българо-румънските отношения, като позволи на двете държави да имат собствена инициатива в международен план.

Continue reading

Румъния развива инфраструктурните връзки до границата с България

Румъния модернизира жп линията между Букурещ и Гюргево (източник: Pixabay, CC0)

Правителстото на Флорин Къцу орязва социални придобивки, но инвестира в инфраструктурата

Владимир Митев

До края на годината ще бъде завършен нов път от граничния пункт “Дунав мост” до шосето Гюргево-Букурещ. Това съобщи румънският министър на транспорта Каталин Друла. “Един проект, който ме прави горд, е връзката с пътя DN5 от входа от България при митницата в Гюргево. Това ще е скоростен път с дължина 6 км, който ще заобиколи Гюргево. Ще има четири ленти от бетон. Предишният бетонен път даде дефекти още през 90-те години, но сега технологията е нова. Работи австрийска фирма, която е изградила в Румъния самолетни писти от бетон. Така ще се отървем от срамната ситуация в момента, когато излезем от митницата. Там беше като в Марс”, обяви министърът на транспорта в емисият “Подходящ човек” по радио Digi FM. 

Continue reading

Строим бизнесмостове между България и Румъния

Логото на двустранната търговска камара “България-Румъния” (снимка: BCCBR)

Представяне на базираната в София и Букурещ двустранна румънско-българска търговска камара

Дору Драгомир

Този текст бе предоставен на блога “Мостът на приятелството” от ръководителя на двустранната търговска камара “България-Румъния” Дору Драгомир с цел да бъде използван в дигитална книга за българго-румънските отношения. Книгата трябва да бъде публикувана онлайн тази есен.

Двустранната търговска камара България-Румъния (BCCBR) е организация с идеална цел, чиято основна задача е да поддържа бизнесобщността в Румъния и в България при намирането на партньори в двете страни, при създаването на допълващи се пакети от предлагани продукти и услуги от двете страни и при рекламирането им на глобално ниво.

Continue reading