Какво ние, румънците, не разбираме у българите?

iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Един поглед към митовете и към реалностите в румънско-българските отношения

„В България? Какво търси немецът в България?“

(реплика на персонажа Пампон от пиесата „В дните на карнавала“ на Йон Лука Караджиале)

Джордже Скарлат

Джордже Скарлат е икономист по професия. Той е експерт в Университетската фондация за Черно море към Румънската академия. Бил е старши редактор във вестник „Зиуа“ (Денят), държавен съветник в правителството на Раду Василе (1998-1999 г.), директор на Фонда за държавна собственост и дипломат в източното пространство. Автор е на многобройни статии по теми, свързани с международната политика и икономика, които са излезли в Румъния, Република Молдова, Италия и т.н.

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2017 г. на сайта Contributors. Блогът “Мостът на приятелството” е променил заглавието и е добавил подзаглавие на материала.

Стори ми се, че мотото на тази статия отразява най-добре отношението на много румънци: дипломати, експерти, политици, към двустранните отношения на Румъния със съседа ни отвъд Дунава. За румънците България, която е така близо географски, остава много отдалечена, непозната страна – мистериозно и екзотично място. Въпреки това значението на съседната държава за нас би могло да бъде също толкова голямо, както двустранните, тристранните, четиристранните и многостранните формати, стратегии, инициативи и партньорства, поставяни в дневния ред на Букурещ от реализаторите на външната политика.

Continue reading “Какво ние, румънците, не разбираме у българите?”

Advertisements

Неразказаната история за кражбата на румънски автомобили в България

bulgaria-balchik-800
Дворецът на кралица Мария Единбургска е една от притегателните точки за румънските туристи в България (снимка: vacacionesbulgaria.com, Wikipedia)

Европейски и национални статистики опровергават популярната в Румъния теза, че на юг от Дунава румънците масово остават без коли. По-същественото обаче е защо на север от реката се акцентира на негативните истории за българите при положение, че толкова много румънци имат добри впечатления от пътуванията и контактите си със своите славянски съседи

Владимир Митев

Всяка година се срещам със семейство на средна възраст от Букурещ, което използва ваканциите си, за да мине през Русе на път за курортите на Черно море или за Гърция или пък се връща от почивка и спира в дунавския град, преди да премине „Мостът на дружбата“. Обикновено срещите ни са бързи  – колкото е времето за паркиране, купено с един смс. Вече няколко пъти се случва обаче познатите ми да пристигат през нощта и да паркират в зони, които не са платен паркинг. И всеки път мъжът ме пита: „Сигурен ли си, че тук е безопасно? Че няма да откраднат автомобила?“

Continue reading “Неразказаната история за кражбата на румънски автомобили в България”

Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество

iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Енергийните и инфраструктурните връзки между Букурещ и София са белязани от нежеланието на двете страни да ги развиват. Докато потоците от хора се стичат на граничните пунктове, цената за липсата на общи проекти се плаща от населението на изостаналите трансгранични региони

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 януари с някои съкращения на хърватския портал “Билтен”. Тук излиза в пълния си вид.

В неделната вечер на 8 януари 2017 г. България поиска от Румъния при температури между -11 и -16 градуса по Целзий спешна помощ под формата на доставки на електричество „за превантивни нужди“. Според националната частна телевизия BTV в 19:00 в същия ден потреблението на електричество достигна безпрецедентното количество за последните 20 години от 7700 MWh.

Continue reading “Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество”

Българските медии подведоха за скока на минималната заплата в Румъния

leul_lev_ro_bg_700
Как се живее по-добре – с румънски леи или с български левове? (снимка: Владимир Митев)

Голям брой водещи сайтове и телевизии съобщиха за несъществуващо все още повишение на румънските доходи и дадоха нови основания за недоволство на българите в социалните мрежи

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 6 януари 2017 г. на сайта “Барикада”.

Българската оскъдица се превръща в комплекс спрямо румънските ни съседи, който се подхранва, дори преди да се появят аргументи за съществуването му.

„Как ще ги стигнем…. румънците?“ – попита реторично Nova TV на 3 януари т.г. в компанията на експерта по румънските въпроси Владимир Береану. Докато специалистът даваше разнообразни примери за сфери, в които румънците успяват, а българите правим нещата „по нашенски“, на екрана зад Береану и водещия се показваха числата за скока в румънските доходи. Беше анонсирано, че от 1 януари брутната минимална работна заплата е станала 319 евро (1450 леи), а до края на годината ще достигне 800 лева (1850 леи).

Българското повишение на минималната заплата до 235 евро (460 лева) от 1 януари 2017 г. бледнее пред тези числа и провокира нерадостни коментари във Facebook. Новината за румънския скок в доходите можеше да бъде видяна на 1 януари в Offnews и на 2 януари в Mediapool и в BTV. Някои от медийните публикации се позоваваха на БНР като източник.

Каква е истината

Няма спор, че Румъния отбелязва успехи в икономически план. В случая обаче всички тези съобщения и коментари в най-авторитетни български медии почиват на невярна информация. Решение за повишение на минималната заплата в Румъния така и не бе взето до края на 2016 г. „Бъдещото правителство ще има необходимата легитимност, за да определи новата стойност на минималната работна заплата, която ще се прилага догодина”, заяви в края на 2016 г. говорителят на управлявалия до началото на 2017 г. кабинет на Дачиан Чолош – Ливиу Йолу. Всъщност, БНР сочи, че минималната заплата ще бъде вдигната в Румъния през 2017 г., без да уточнява кога точно ще стане.

Continue reading “Българските медии подведоха за скока на минималната заплата в Румъния”

Румъния и България – сравнението ражда истината

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев за Уикипедия)

В икономически план българите се представяме по-добре по едни показатели и сме „изпреварени“ по други. Междувременно стопанският и човешкият обмен на двете държави нараства все повече

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от май на списание „Икономика“.

Задминаха ли ни румънците? Въпросът докосва тънка струна в българската душевност – усещането, че сме последни във всички класации, че сме нещастни хора в държава-мащеха. Щом дори и румънците ни задминаха, значи неудовлетворението от злощастното настояще има своите солидни основания…

Continue reading “Румъния и България – сравнението ражда истината”

Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“

130222-N-DR144-174
Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Уикипедия)

Какво е ехото на „провала в София“ в румънската експертна общност в областта на международните отношения? Сайтът Gândul събра мненията на някои от най-авторитетните анализатори на северните ни съседи и обобщи развитието на идеята за натовска флота в Черно море.

Андрей Лука Попеску

Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.

През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.

Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дни.

Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. На 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.

Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?

Continue reading “Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“”