България и Румъния (най-накрая) се опознават

В продължение на десетилетия през ХХ век българите и румънците от две съседни държави, които имат 609 км обща граница, са знаели много малко един за друг. Днес, 15 години след като двете страни станаха членове на голямото европейско семейство, нещата се променят към по-добро

Галина Ганева

Този текст бе публикуван на 14 септември 2022 г. на полския уебсайт 3SeasEurope.com.

“Вероятно не много българи знаят, че с изключение на мамалигата или полентата, румънската кухня е почти идентична с това, което с гордост наричаме традиционна българска кухня. Великденски хляб “Козунак” (дори го наричат по същия начин – “козонак”) и сарми, лозови или зелеви листа, пълнени на Коледа, които наричат “сармале”. Имаме много подобни поговорки. Защо не знаем за тези прилики?”, пита Мария Станимирова-Хаздай, преводач от български на румънски език.

Continue reading

Михай Исак: На политическо ниво българските и румънските елити не си имат доверие

Хората от двете страни трябва да разработят проекти, които ще допринесат за по-доброто взаимно опознаване и разбиране между българи и румънци

Владимир Митев

Третата част на интервюто с Михай Исак разглежда българо-румънските отношения и какво би могло да ги подобри предвид липсата на доверие между страните и техните елити. “Нашите учебници по история не ни учат за сътрудничеството ни във времето”, казва Михай Исак. Той разглежда и спецификата на българо-румънските отношения – на политическо и междуличностно ниво. Според Исак нашите страни са в челните редици в настоящата геополитическа конфронтация в Черноморския регион. И всеки, който очаква НАТО да се оттегли след края на конфликта в Украйна, е в голяма грешка.

Continue reading

България и Румъния трябва да работят заедно в подкрепа на малцинствата в Молдова

Михай Исак (източник: Михай Исак)

Румънска гледна точка за предизвикателствата пред българите и гагаузите в Бесарабия

Владимир Митев

Втората част на интервюто с Михай Исак за сайта “Трансгранични разговори” е посветена на румънската гледна точка за отношенията между румънците и българите в Бесарабия и особено в Република Молдова. Той припомня историята на българските и гагаузките общности в Бесарабия и че отношенията между тях и румъноговорящите са имали и добри, и лоши моменти. Според Исак основният проблем за българите в Молдова не е толкова въпросът за правата, колкото фактът, че населените места с българи се обезлюдяват, така че след няколко десетилетия могат да изчезнат. Михай Исак припомня специфичната историческа връзка на българите в Бесарабия с Русия и признава, че е трудно тя да еволюира по различни причини. Също така, според него, молдовските политически партии не са предложили алтернативи на българите и гагаузката общност.

Що се отнася до българите и тяхното отношение към румънския юнионизъм, Исак припомня, че руски ориентираните партии им предлагат напразни обещания за автономия. “Мисля, че в бъдеще България и Румъния трябва да започнат да работят в помощ на българската общност в Молдова”, независимо дали ще има румънско-молдовско обединение или не. Исак също така спомена, че българският университет в Тараклия е можел да се слее с български университет или да стане филиал, както се е случило с някои румънски университети и подобни институции в Молдова.

Continue reading

Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София. 

Continue reading

Даниел Кайн: Измежду всички народи в региона, румънците и българите са най-близки

“Животът и приключенията на един румънски овчар в България по време на война (1908-1918 г.) е книга, реадктирана от Даниел Кайн (снимка: издателство “Хуманитас”)

Интервю с букурещкия историк, специализирал се в историята на българо-румънските отношения през първата половина на ХХ век – за помирението и за нещата, провокирали разделение между двата народа

Владимир Митев

Даниел Кайн (р. 1972 г.) е изследовател в Института за Югоизточноевропейски изследвания на Румънската академия. Той е учил в Букурещ и в София. Доктор е по история с теза за българо-румънските дипломатически отношения в началото на ХХ век. В момента е асистент в Букурещкия университет, където води курс по история на Балканите (в периода XIX-XXI век). Даниел Кайн е секретар на румънската страна в смесената българо-румънска историческа комисия. Той е написал и е редактирал много книги и изследвания за реалностите в Югоизточна Европа от началото на миналия век.

Continue reading