Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Владимир Митев: Българите и румънците имат много какво да открият и научат едни за други

Владимир Митев (източник: Владимир Митев)

В контекста на активизирането на дипломатическото взаимодействие между България и Румъния българският сайт UNA News потърси основателя на блога “Мостът на приятелството” за интервю относно държавното и народното измерение на българо-румънските отношения, както и отношението на двете страни към социалистическото минало и ролята им в протичащото пренареждане на балансите по сигурността в Източна Европа.

Елиз Адем

Владимир Митев e журналист-международник, част от екипа на информационно-аналитичния портал “Барикада”. През 2015 г. основава мултиезичния българо-румънски блог „Мостът на приятелството“, който допринася за опознаването на българите и румънците. След като започва докторантура в Софийския университет в областта на съвременната иранска литература, през лятото на 2020 г. създава друг подобен блог – “Персийският мост на приятелството”. От 2021 г. развива подкаста за международни отношения “Трансгранични разговори”, където е водещ заедно с полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат.

Работил е в списание „Тема“. Негови интервюта и статии са излизали в БНР, агенция БГНЕС, телевизия “Блумбърг България”, “Дневник”, списанията A-specto, „Икономика“, сайта “Маргиналия” и други. Има публикации и в различни международни медии, сред които Open Democracy, The Other News, Strajk.eu, Transform!Europe, Иранската работническа новинарска агенция и иранската новинарска агенция “Мехр”, румънските списания Decât o Revistă, Revista 22, Q Magazine и други.

Тази статия бе публикувана на 16 февруари 2022 г. на сайта UNA News Bulgaria.

Continue reading

Утвърждаването на един българо-румънски блог

Поглед назад и към това, което предстои (снимка: Pixabay, CC0)

Владимир Митев

Този текст бе публикуван на страницата “За блога” на 5 февруари 2021 г.

Повече от пет години след създаването на блога, посланието му към читателя трябва да бъде актуализирано. Блогът очевидно има успех. В момента разполага с повече от 1000 статии на 9 езика (английски, немски, полски, италиански, персийски, китайски, хърватски, румънски, български), 150 абонати в WordPress или чрез имейл, повече от 1000 последователи на страницата си във Facebook. Като негов редактор и основател съм канен за интервюта относно румънската и българската политика и общество от медиите в България, Румъния, Дания, Великобритания, Полша, Иран. Около блога се формира онлайн и офлайн общност, която включва българо-румънски преводачи, учени и академични кадри, експерти от неправителствени организации, анализатори, журналисти и обикновени хора, които се чувстват овластени от трансграничните отношения между българи и румънци.

Continue reading

Резюме на книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”

Книгата излезе през юли 2020 г. (снимка: Мостът на приятелството)

Авторът на изследването – Спаска Шуманова предостави това резюме специално на читателите на блога “Мостът на приятелството”. То може да бъде свалено в .pdf формат от страницата на блога за електронни книги.

Различни са факторите, които оказват влияние върху развитието на отношенията между България и Румъния след Втората световна война. Обстоятелството, че те имат обща граница определя и непосредствените контакти във времето, белязани от моменти на сближаване и противопоставяне между тях. Без съмнение важно значение има попадането на двете страни в съветската сфера на влияние в края на войната, предопределящо и налагането в тях на политически режими от типа на съветския социализъм. Комунистическата партия, придържаща се към постулатите на марксистко-ленинската идеология, заема централно място в установената държавно-политическа система и определя целите, поставя задачите, ръководи процесите и дава оценка на постигнатите резултати във всички сфери на обществения живот в страната, както и в областта на външната политика и международната дейност. В този смисъл осъществяването на двустранните отношения между България и Румъния е зависимо от ръководните комунистически партии, а на по-късен етап – и от личните симпатии или антипатии на партийните и държавни ръководители на двете съседни страни. Принадлежността им към създадения Източен блок определя характера на техните взаимоотношения, въздействие върху които оказват проблемите и кризите, съпътстващи развитието на социалистическата общност през втората половина на ХХ век. Определящо влияние оказват и промените в отношенията между оформилите се след Втората световна война Източен и Западен блок, движещи се между крайното противопоставяне и опитите за преодоляване на противоречията чрез търсене на взаимноприемливи решения по острите конфликти, съществуващи между тях. 

Continue reading

Книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)” вече се продава в България

Книгата представлява докторантско изследване, защитено през 2019 г. във Великотърновския университет (снмика: Мостът на приятелството)

Авторът й – историкът Спаска Шуманова, прави особено ценен принос за разбирането на двустранните отношения през втората половина на ХХ век 

Владимир Митев

В българо-румънското пространство рядко се публикуват задълбочени изследвания на двустранните отношения. Явен е недостигът на специалистите, които съчетават любопитство към съседите и към отношенията с него с професионализъм и системност в проучванията. Именно тази празнина на нивото на експертизата запълва историкът Спаска Шуманова със своята новоизлязла книга “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”. 

Continue reading

Смаранда Шкиопу: Интересуват ме човешките връзки между румънци и българи

Смаранда Шкиопу (снимка: Смаранда Шкиопу)

Интервю с основателката на “Проект “Дунав”” – блог, чрез който се привлича вниманието към българо-румънската периферия и нейните истории

Владимир Митев

Смаранда Шкиопу е специалистка по комуникация и медийно планиране. Работила е в Румъния като пиар и журналист в културните медии. Впоследствие е била служител на глобална рекламна агенция (Ogilvy & Mather). В момента работи в агенция в Лондон, координирайки рекламно съдържание за британското правителство

Continue reading

Кодру Врабие: Българо-румънският мини-Шенген изглежда добра идея

codru-vrabie-900x450

Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу, асоциация “Инк”)

Интервю с румънския експерт по добро управление за идеята за българо-румънски шенген, за подобна инициатива за регионален шенген в Западните Балкани и за препятствията през българо-румънското сътрудничество
Владимир Митев
След последния доклад на Механизма за сътрудничество и проверка Румъния и България остават извън шенгенското пространство. В този контекст блогът “Мостът на приятелството” се опитва да привлече вниманието към една малко дискутирана идея в нашите страни – създаването на двустранна шенгенска зона между България и Румъния. Ще бъдат публикувани интервюта с поддръжници и скептици на тази идея.
Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Холандия, Испания). Кодру работи от 1998 г. за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. Кодру работи в рамките на програмата „Лидери в правосъдието“, която бе възпроизведена от 2017 г. нататък и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се присъедини към екипа на telegraful.net – проект на Сдружение „Кураж напред“.

Continue reading