Нищетата на разследващата журналистика

modern-art-700x350
Инсталация в музея Tate Modern в Лондон (снимка: Pixabay, CC0)

Разкритията на журналистите затвърждават сред хората убеждението, че „всички са маскари“ и затова няма смисъл да се опитваме да променим нещата

Димитър Събев

Тази статия бе публикувана на сайта “Бодил” на 25 септември 2018 г. 

Кой казва, че в България няма разследваща журналистика? Има, и то повече от поемния капацитет на аудиторията. „Бивол“ разкри много престъпни схеми – от офшорките на синдикалиста Тренчев до Георгиу, кипърски бедняк с фирми за милиони. Журналисти в NOVA и bTV понякога произвеждат разследващи материали от висока проба. Икономедия също. Дори в контролираните публични медии БНТ и БНР се промъкват разкрития.

Въпреки тези и други примери смея да твърдя, че българската разследваща журналистика е изпаднала в дълбока криза. Най-вече защото разследванията се превърнаха в самоцел: за самите журналисти, още повече за публиката. Разследващата журналистика у нас е търсен жанр, тя носи влияние и популярност, но твърде рядко си поставя съществени задачи като промяна в мисленето и поведението на обществото.

Continue reading “Нищетата на разследващата журналистика”

Advertisements