Изграждане на мостове: Дунавската връзка в българо-румънските отношения

(източник: Pixabay, CC0)

История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката

Анета Михайлова,

Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките

По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.

Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни. 

Continue reading

Йон Ликсандру: Дошло е времето за мащабно българо-румънско сътрудничество в инфраструктурата

Ще успеят ли някога България и Румъния да направят мащабно сътрудничество в изграждането на инфраструктурата (снимка: Wikipedia)

Координаторът за инфраструктура и транспорт в рамките на работодателската организация „Коалиция за развитието на Румъния” излезе публично с предложения за общи действия между Румъния и България в областта на инфраструктурното развитие

Владимир Митев

Йон Ликсандру е роден в Букурещ преди 61 години. Завършил е гимназията по транспорт в румънската столица. Като ученик в продължение на три месеца е бригадир при строителството на канала „Дунав – Черно море“. Израснал е в семейство на шофьори на тежкотоварни камиони за транспорт в Румъния и извън границите й.

През 1990 г. създава фирма с дейност в областта на международния товарен транспорт. Поддържа платформи за поправка на тежки моторни превозни средства (в Букурещ, Сибиу и Орадя) и развива дейности по складиране в Букурещ.

От 1994 г. насам Ликсандру става част от Националния съюз на транспортните превозвачи в Румъния, чийто вицепрезидент е до 2012 г. В рамките на тази организация той приготвя и реализира няколко законодателни предложения в областта на транспорта, които продължават да са в сила и днес. Такива са електронното разпределяне на разрешенията за товарен транспорт в международен план чрез специално създадена електронна система, трасетата за достъп в Румъния на тежкотоварните камиони, изграждането с приоритет на магистралата в долината на река Олт в ущърб на магистралата в долината Прахова. Той написва техническата, икономическата и финансовата аргументация на тези свои инициативи.

Continue reading

Смаранда Шкиопу: Интересуват ме човешките връзки между румънци и българи

Смаранда Шкиопу (снимка: Смаранда Шкиопу)

Интервю с основателката на “Проект “Дунав”” – блог, чрез който се привлича вниманието към българо-румънската периферия и нейните истории

Владимир Митев

Смаранда Шкиопу е специалистка по комуникация и медийно планиране. Работила е в Румъния като пиар и журналист в културните медии. Впоследствие е била служител на глобална рекламна агенция (Ogilvy & Mather). В момента работи в агенция в Лондон, координирайки рекламно съдържание за британското правителство

Continue reading

Елеонора Иванова: Има евтини и ефективни начини за разтоварване на претоварения трафик между България и Румъния

registration-700x350

(снимка: Българо-румънска търговско-промишлена палата)

Изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата даде през април 2019 г. това интервю на българската телевизия Bloomberg Bulgaria за третия мост над Дунава при Свищов-Зимнич, за нуждата от по-добра трансгранична свързаност и за успешното бизнессътрудничество между България и Румъния

Решението за изграждането на третия мост над Дунава между България и Румъния при Свищов-Зимнич бе взето без разговори с бизнесорганизациите, които развиват отношенията между двете страни, каквато е Българо-румънската търговско-промишлена палата. Това заяви изпълнителният директор на камарата Елеонора Иванова в интервю за телевизия Bloomberg Bulgaria, предоставено впоследствие на блога „Мостът на приятелството”. Нещо повече, БРТПП се бори от поне две години за използването на евтини и ефективни възможности за намаляване на трафика при Русе-Гюргево като въвеждането на ферибот. Всеки мост над Дунава би допринесъл за свързаността, но нуждата от нов мост при Русе-Гюргево остава належаща, заяви още Елеонора Иванова. Така че когато се вземат подобни големи решения, те трябва да се базират на актуалните данни и на съветите на експертите.

Continue reading

Десислава Пенчева: Корабполавателният бизнес се бори за уеднаквени правила за транспорт по Дунава

pencheva-dante-700x350

Десислава Пенчева (снимка: Българо-румънска търговско-промишлена палата)

За резултатите от проекта DANTE и за нуждата от улесняване на корабоплаването по голямата европейска река разговаряме с експерта от Българо-румънската търговско-промишлена палата

Владимир Митев

Десислава Пенчева е административен мениджър на проекта „DANTE – – подобряване на административните процедури и процеси, свързани с транспорта по река Дунав“ в рамките на Българо-румънската търговско-промишлена палата. Експертката е в екипа на палатата от нейното създаване преди близо 16 години. Говори румънски, английски и руски език. Завършила е Стопанската академия в Свищов.

Continue reading

Пристанище „Четате“ приветства гостите си край река Дунав

faleza

Кеят при пристанище  “Четате” (снимка: Делян Тодоров)

Редица културни иницативи на румънския поет и журналист Мирча Динеску се реализират в близост до Видин и Калафат

Делян Тодоров

На един от завоите на Дунава, срещу видинското село Кошава, е разположено пристанище, където някога са спирали товарни кораби, а днес намират пристан културни и гастрономически събития от международна значимост. Това е културното пристанище “Четате“ (със следния адрес във Facebook). То се намира на румънския бряг на река Дунав (811-и речен км) между Калафат и Дробета – Турну Северин.

Continue reading

Дунав е все още живата река между България и Румъния

frumusetea_700

Голямата река привлича красиви хора (снимка: Михаил Михов)

Туристическото дружество „Приста“ прави водни походи с каяци по голямата европейска река

Михаил Михов

Михаил Михов е пътешественик, екскурзовод и професионален планински водач. Организира различни доброволчески и екологични инициативи в България. Съавтор е на книги за селски и екологично отговорен туризъм. През голяма част от годината живее в Русе, където работи по проекти за развитието на региона като дестинация за приключения сред природата и устойчив туризъм. Сред основните му дестинации тук са природен парк “Русенски Лом”, река Дунав и красивият град Русе.

Трудно могат да се открият панорамни места по българския бряг на Дунава, откъдето да се обозре цялата ширина на реката, с всичките ѝ разливи, с пясъчните коси, с островите и с простора. Въпреки че нашият бряг е по-висок, хълмист и като цяло с по-разнообразен релеф, много често такива панорамни места са невъзможни за достъп, обрасли, заградени или пък напълно неизвестни. Но този дунавски простор все пак може да бъде изживян – с каяк по самата река. Огромната водна шир си има свой климат, свой собствен мирис и очарование.

Continue reading