Балканските мартенски иди – традиции на българи, македонци, румънци и молдовци

Мартеници (снимка:  Izvora, CC BY-SA 4.0)

Историята на мартениците се губи в легендите

Весела Николаева

Тази статия бе публикувана на 1 март 2019 г. на българския сайт “Северозапазена“ и препечатана тук със съгласието на медията.

Мартениците са една от най-старите запазени езически традиции сред българите. Произходът им не е много ясен, за него има много легенди, но е ясно, че са стигнали до нас от дълбока древност. Може би червеното има общо с червения цвят, символ на римския бог Марс – от чието име всъщност иде наименованието на месец март. Бялото в европейската цивилизация обичайно символизира светлина, начало, невинност – вероятно и свързването му с месец март идва от Римската Нова година, която започвала на 1 март. Дали мартеницата е символ, дошъл от Древен Рим, или е още по-стар, дали е славянски, или пък е от други народи – кой знае. По-долу в текста отново ще се върнем към Рим и неговите традиции.

Advertisements

Лина Гергова: В Румъния опознах по-добре българското

Лина Гергова (снимка: Лина Гергова)

Интервю с антрополога от БАН за българските места в и българските общности в Румъния, за българо-румънските отношения и за живота в северната съседка

Владимир Митев

Гл.ас. д-р Лина Гергова работи в секция „Антропология на словесните традиции“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Родена е в Пловдив през 1981 г., завършва Етнология, Българска филология и Интеркултурна комуникация. В бившия Институт за фолклор през 2009 г. придобива докторска степен с дисертация на тема „Етнически стереотипи във всекидневната култура“, издадена с грант през 2012 г. (София: Парадигма).

Специализирала е в Австрия, Италия и Словакия. През 2010-2012 г. работи в Естонския литературен музей в Тарту като стипендиант по най-престижната европейска програма за индивидуални учени „Мария Кюри“,. През 2013 г. печели наградата „Млад учен на БАН“ в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Водила е лекционни курсове в Пловдивския и в Софийския университет, както и в Каунас, Литва.

От 2014 г. живее в Румъния. Продължава да работи по теми като национална празничност в постсоциалистическа Европа, традиционна и съвременна календарна празничност, нови български мигрантски общности и културно наследство в миграция, конструиране на национално културно наследство зад граница. В рамките на различни проекти е провеждала изследвания в десетки селища в България, в Австрия, Словакия, Естония, Турция, Гърция, Франция, Великобритания, Ирландия, САЩ и Румъния.

Иван Думиника: Стремя се да бъда мост между бесарабските българи, българите от метрополията и молдовците (бесарабските румънци)

Иван Думиника (снимка: Иван Думиника)

Историкът българист от Република Молдова разказа пред блога „Мостът на приятелството” за последната си книга „Колониите на българите в Бесарабия (1774-1856 г.)”, за българската общност в Молдова, за периода на румънска власт в Бесарабия и за желанието да види изследването си преведено и отпечатано на български език

Владимир Митев

Иван Думиника е роден на 1 август 1988 г. в село Твърдица, район Тараклия, Република Молдова. Първоначално учи в град Чадър-Лунга (1995-1998 г.), после в гимназията (1998-2004) и в лицея (2004-2007 г.) в Твърдица. В периода 2007-2010 г. Думиника е студент във Факултета по история и философия на Молдовския държавен университет. Завършва магистратура и защитава докторат във Факултета по история на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” (2010-2014 г.).

От 2013 г. Думиника е научен сътрудник в групата по “Етнология на българите” в Центъра по етнология към Института за културно наследство на Молдовската академия на науките. Той е заместник-председател на Научното общество на българистите в Република Молдова. Ученият изследва историята на бесарабските българи през ХّIX и XX век.

Иван Думиника е лауреат на различни награди: Най-добър чуждестранен студент в Република България (2014 г.); “Докторант на годината” на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” (2014 г.), Награда на правителството на Република Молдова “Студент на годината в Централна и Източна Европа – на ниво докторант” (2014 г.), Награда на Молдовската академия на науките за ценни научни постижения на младите учени (2014 г.); Общинска награда за младежи в областта на науката (етнология) (2015 г.); Национална награда за младежи в технико-научната област (2016 г.)

Думиника е бил отличен с: Почетен знак на Държавна агенция за българите в чужбина, София, България (2014) и Почетен знак /плакет/ на община Твърдица, Сливенска област, България (2017 г.).

Не всички молдовци са ни братя

Карта на Румъния (снимка: CC BY 2,5)

Доколко в Румъния сме отворени да чуем гледни точки, които не ни харесват

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на 5 април 2018 г. на румънската секция на “Барикада”. 

На 4 април 2018 г. нашият сайт – Baricada.org, публикува интервю с Богдан Църдя, депутат в молдовския парламент и член на Партията на социалистите в Република Молдова. Мненията са доста екзотични и различни спрямо тона на мейнстрийм пресата в Румъния, с който сме свикнали. Църдя твърди, че Молдова е румънска полуколония. На 25 март в Кишинев се проведе проюнионистка манифестация. Но както виждаме от декларациите на Църдя, не всички молдовци изпадат в екстаз, когато става въпрос за обединение. Те не се прехласват нито по обединението от 1918 г., нито от потенциално ново обединение с Румъния.

Защо пиша тази статия? Най-напред защото самото включване в дискусията на такава гледна точка, която не отговаря на визията за безусловна обич между румънци и молдовци през река Прут, е считана на мига за влияние на руските тайни служби. Разбирате ли за какъв патернализъм се говори? Значи ние не оставяме на нашите по-малки братя в Бесарабия дори възможността да ни мразят на своя отговорност, по своя воля и непринуждавани от никого. Ако не са въодушевени от нас, им плаща Путин!

Пиша статията и за да покажа, че за съжаление в нашата страна се обсъждат само доминантните проюнионистки възгледи. Защо не намираме във важните информационни платформи тези по-екзотични мнения, които не гледат с добри очи на юнионисткия проект? Тоест, защо пресата не дава на всички глас?

Петър Велчов: Българите в Банат трябва да сме единни, за да бъдем силни

Петър Велчов (снимка: Владимир Митев)

Председателят на секцията на Съюза на българите в Банат – Румъния за Стар Бешенов разказва за проблемите в селото, за решенията, които неговата организация предлага, за историята на павликянската общност в  региона, за нейните нужди и очаквания към сънародниците в България

Владимир Митев

Петър Велчов е председател на филиала на Съюза на българите в Банат – Румъния за Стар Бешенов. Той е роден в село Ловрин, окръг Тимиш, в семейство на банатски българи (павликяни). Учи в гимназията в Стар Бешенов до десети клас, като диплома за средно образование получава от техникум по електротехника в Тимишоара. Велчов работи дълго време в системата на румънските железници – в Стар Бешенов и на други места. През 2008 г. за кратко става заместник на кмета на Стар Бешенов Георги Наков, след което е избиран mpu пъти за председател на филиала на българското дружество в Стар Бешенов. В момента e u заместник-председател на дружеството на банатските българи, чиято централа е в Тимишоара.

Лучия Керчова-Пъцан: Обикновените българи най-много ни помагат

Лучия Керчова-Пъцан (снимка: Владимир Митев)

Букурещката авторка на книги за историята на българите в Румъния бе номинирана за „българка на годината за 2016 г.“, но очаква помощ от София по отношение на българската общност в румънската столица

Интервю на Владимир Митев

Лучия Керчова-Пъцан е румънска българка, която е една от видните личности в Демократичния съюз на българите в Румъния. Организацията се намира на ул. Доамней в Стария град на Букурещ. Сънародничката е родена в Банат, а след дългогодишна журналистическа кариера в румънската столица започва да пише книги за историята на българите в Румъния. Лучия Керчова бе номинирана за „българка на годината за 2016 г.“, заради усилията и постиженията си в съхраняването на българския дух зад граница.

Блогът „Мостът на приятелството“ интервюира Лучия Керчова по повод номинацията й, като възнамерява с това интервю да постави началото на поредица от разговори с представители на българските общности в Румъния.

Безплатният туристически тур на Русе възобновява дейността си

Градският площад на Русе е любимо място за срещи (снимка: Rousse Summer Free Tour)

Всяка съботна вечер гидовете ще предлагат обиколка на най-интересните и красиви места из града в опит да популяризират неговата история и наследство

От 2016 г. Русе има своя инициатива за безплатна туристическа обиколка на центъра – Rousse Summer Free Tour. Тя ще бъде възобновена от 6 май 2017 г. Организаторите на тура искат да допринесат за утвърждаването на града като туристическа дестинация за пътешественици, гости на Русе от други части на страната и света, както и да разкрие любопитни факти от историята му пред неговите собствени жители.