
Минаретата на светилище в град Гом (снимка: Pixabay)
След февруарските парламентарните избори политическият елит на Ислямска република Иран се хомогенизира, като течението на реформаторите на практика беше почти изключено от парламента. Разпространението на коронавируса обаче засили за пореден път противоречията между елита на страната и хората, за които Иран е част от света, а не само спонсор на „оста на съпротивата“ в Близкия изток
Владимир Митев
Тази статия ще излезе в брой 3-4 за 2020 г. на българското списание “Ново време”.
2020 г. започна със страховете от световна война, последвали убийството на иранския генерал Гасем Солеймани. И продължи с истерията около разпространението на коронавируса, което провокира въвеждането на извънредно положение в България, Румъния и в други европейски страни. Сега високопоставени политици и експерти твърдят из медиите, че се намираме във война с бактериологично оръжие.
За нас в България подобни страхове от война и унищожение са нещо ново през последните трийсет години, преминали с много сътресения и кризи, но без да въвлекат страната ни в открит военен конфликт с някой неин съсед или международен фактор. Как обаче бихме се чувствали, ако живеехме в една от ключовите държави в Близкия изток – Иран, и над нас тегнеше постоянно заплаха – без значение дали принадлежим на елита на държавата или се чувстваме по-скоро част от обикновените граждани? Как иранският елит и народ гледат на своята роля в Близкия изток, където поне от 2001 г. насам тече усилено пренареждане на силите?
Continue reading →