
Цялата политическа и обществена система може да действа като гилотина (снимка: Zinneke at lb.wikipedia, CC BY-SA 3.0 LU)
Не страдам за Драгня. Боли ме, че цялата румънска политика е сведена до насъскване и подстрекаване, пише анализаторът Мария Чернат
Мария Чернат
Тази статия бе публикувана на румънската секция на сайта “Барикада” на 28 май 2019 г. Тук е препечатана с малки промени.
На 27 май 2019 г. лидерът на Социалдемократическата партия в Румъния Ливиу Драгня бе осъден на 3,5 години затвор, което предизвика небивала радост у румънските десни избиратели. Ден по-рано на евровота десните формации в румънската политика се представиха много добре, докато подкрепата за управляващите социалдемократи спадна с над 20% спрямо резултата им на парламентарните избори през 2016 г. Повече за повратния момент в румънската политика може да се прочете тук и тук.
Чували ли сте онзи виц, че ако омразата срещу Драгня можеше да бъде обърната в електроенергия, щеше да стигне на човечеството поне за цял век? Е, вече сте го чули. Той бе актуален и през 2014 г., само че тогава Понта беше начело на партията на социалдемократите. Е, добре, Ливиу Драгня май успя да провокира повече озлобление от цялата кохорта осъдени по площадите. Те загинаха, поне в обществен план, под ликуването на тълпите.
Ако прогнозите на съвременните езотерици се бяха сбъднали, сигурно Драгня щеше да си е отишъл отдавна от тази свят. Румъния има обичай да мрази своите лидери до степен да ги унищожава. Онези, които не свършат застреляни от наказателния взвод, поне биват настанявани по затворите. Социалдемократическата партия държи тъжен рекорд в този смисъл. Преди Адриан Нъстасе, а сега Ливиу Драгня завършват в затвора след приключенията им начело на партията.
Интересно е, че от противоположния им лагер доста малко политици имат такъв лош край. Мнозина биха казали, че едни белезници не биха стояли никак зле върху ръцете на Траян Бъсеску или Елена Удря. Да бъдем оптимисти: може би е само въпрос на време!
Continue reading →