Василе Ерну: От дистанцията на времето карнавалът на 90-те ми се струва реквием

vasile_ernu_tubeteika_700

Василе Ерну (снимка: Василе Ерну)

Роденият в СССР румънски писател разказва пред яшкото списание „Време“ за своите открития в Яш и Клуж, за книгите си, посветени на маргиналите – сектанти и бандити, за автентичността и лъжата в днешния свят, за гражданското общество и левите хора в Румъния

Роден в СССР (1971 г.), Василе Ерну завършва Философския факултет на Яшкия университет „Александру Йон Куза“ и получава магистърска степен от Клужкия университет „Бабеш Боляй“. Той е редактор и основател на списанието Philosophy & Stuff и е асоцииран редактор на списанието „IDEA изкуство + общество“. През последните години негови статии са се появявали в редица румънски политически и културни издания. Дебютира с книгата „Роден в СССР“, която е преведена на български, руски, испански, италиански, унгарски и полски език. Книгата е отличена с много награди, включително и с Премията за дебют на Съюза на писателите в Румъния. Ерну е написал още книгите „Последните еретици на империята“ (2009 т.), „Това, което ни разделя – Писма от „Хана на Манук““ (в сътрудничество с Богдан-Александру Станеску, 2010 г.), „Руската интелигенция днес“ (2012 г.), Аз съм ляв човек (2013 г.) и е координирал антологията „Илюзията на антикомунизма. Критични уроци от доклада „Тисмъняну“ (в сътрудничество с Кости Рогозану, Чиприан Шюля и Овидиу Цикинделяну, 2008 г.), както и „Украйна на живо. Кризата в Украйна: от Майдана до гражданската война (заедно с Флорин Поенару, 2014 г.). През 2015 г. излиза първият том – „Сектанти“ от малката трилогия на Ерну за маргиналите.

Continue reading

Коя е формулата на надеждата на български

Chemistry_lab_wiki

Източник: Уикипедия

Българската лаборатория на задкулисието синтезира политици и партии, създава с лекота форми, но има проблеми със съдържанието

criticatac

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 март 2016 г. на сайта на румънската медия CriticAtac.

Българската политика може да бъде сравнена с една лаборатория, в която неизвестни лаборанти синтезират партии, социални движения и публични фигури. После продуктите се продават на политическия пазар, където печелят или не доверието на публиката. Някои са изтегляни от тарабата, други издържат на нея по-дълго време. Този „химически“ производствен процес е пълен с креативност и придава виталност на българската политика. Химическите реакции, породени от него, не спират да впечатляват със своята оригиналност и непредвидимост.

Continue reading