Кодру Врабие: Румънската антикорупция може да приеме нова форма, но едва ли ще спре

codru-vrabie-900x450
Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу/Асоциация INK)

Разговор с експерта по добро управление и почтеност в публичния сектор за течащото предефиниране на борбата с корупцията в Румъния, за слабите места на юнионисткия дискурс при северните съседи и за нуждата от регионално сътрудничество в Централна и Източна Европа

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по теми като добро управление, прозрачност, отговорност и почтеност в публичния сектор. Той е допринесъл за извършването на много реформи в правосъдието и публичната администрация. Има бакалавърски степени в юридическите и политическите науки (от Румъния, България и САЩ). Завършил е магистратури по административни науки и европейски въпроси (в Румъния, Холандия и Испания). От 1998 г. Врабие работи за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. той е активен в рамките на програмата „Лидери за правосъдие“, която от 2017 г. бе възпроизведена и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се пресъедини към екипа на сайта telegraful.net, където работи по серията от подкастове „Хипотези“ – проект на Сдружение „Кураж напред“.

Барикада“ разговаря с Врабие за посоката, към която се движи румънската антикорупция, след като през април 2018 г. депутат от управляващата Социалдемократическа партия внесе законодателни промени в наказателното законодателство, за които се смята, че ще облагодетелстват преследваните за корупция и ще затруднят работата на прокурорите. Още през 2017 г. се открои тенденция за предефиниране на румънската борба с корупцията. Друга основна тема в интервюто бе критиката на Врабие към актуалния обществен дискурс и действия за обединение на Румъния с Молдова. Завършилият Американския университет в Благоевград Врабие сподели и свои размисли за регионалното сътрудничество в Централна и Източна Европа и за румъно-българските отношения.

Continue reading “Кодру Врабие: Румънската антикорупция може да приеме нова форма, но едва ли ще спре”

Advertisements

Румънската мечта за обединение с Република Молдова се проваля

arc_triumf_tricolor_700
Румънците са горди със своите държавни символи, но новоизбраният президент на Република Молдова Игор Додон смята, че говори “молдовски”, а не “румънски” език (снимка: Уикипедия)

2016-та бе черна за идеята за обща държава на румънци и молдовци

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 28 декември 2016 г. на сайта “Барикада”.

Проектът на юнионистите от Румъния за сливане с Република Молдова навлезе в труден период през 2016 г. Събитията поставят предизвикателства пред целия външнополитически и стратегически елит на Букурещ, който е изключително фокусиран върху източния съсед. Не само, че няма да има обединение през 2018-та, както бе анонсирано, но през изминалата година стана ясно дори за блажените вярващи, че най-вероятно то няма да се състои въобще.

През лятото американският посланик в Кишинев Джеймс Петит заяви в прав текст: „Молдова трябва да остане суверенна и независима държава в сигурни граници. Присъединяването ѝ към Румъния като средство да се влезе в ЕС или по други мотиви не е практично решение и не е избор, който ще направи нещата по-добри за молдовците… Молдова не е Румъния. Има своя история и свои предизвикателства, сред които е фактът, че е мултиетническа страна и има проблем с Приднестровието, нуждаещо се от специален статут в рамките на държавата.“

Continue reading “Румънската мечта за обединение с Република Молдова се проваля”

Румъния: мислú европроектно, действай национално

eu_rom_flag_700

Усиленото търсене на национален проект у северните ни съседи показва какво искат основните обществени групи – националисти, либерали, гражданско общество и леви

Владимир Митев

Този текст бе публикуван на 4 август на сайта “Барикада”.

Румъния и България вървят заедно от поне 26 години. Следваха програма на прехода, написана и за двете страни сякаш под индиго. Пазарни реформи, приватизация, фалит на държавни мастодонти, ориентация на Запад, емиграция… По пътя на евроатлантическата нормативна магистрала двете страни влязоха заедно в НАТО (през 2004 г.) и в ЕС (през 2007 г.). И пак заедно се оказаха сами със себе си в Европа, след като преходът им завърши с изпълнението на плана за действие.

Една от разликите между двете страни – тъй близки и тъй непознати помежду си, е какво правят, когато външният дневен ред се изчерпи и дойде момент за активност, провокирана от вътрешни стимули. В България сякаш цари безвремие. Съществува обществено недоволство – например от отсъствието на осъдени на високо ниво за корупция. Но почти десет години след присъединяването към ЕС нито има лидери с визия, нито има настроения сред народа за формулирането на цели с национално значение. В предизборна обстановка партиите пишат програми с клишета за „достоен живот“, „европейски доходи“, „преодоляване на дефицита на справедливост“ и пр., а после ги забравят още на първия ден след провеждането на вота. Вездесъщото статукво, срещу което всички се борят, си отглежда „промяна“, увековечаваща го година след година.

В този контекст една от разликите между България и Румъния е, че на север от Дунава и политиците, и определена част от избирателите изпитват нужда държавата да има „национален проект“. Тоест в Румъния по различни причини съществува разбиране, че е необходимо страната да се движи към определени цели – във вътрешен или във външен план.

Лансираните инициативи през последните години може и да приличат на форми, които трябва да бъдат запълнени със съдържание под шапката на даден лидер. Изкушаващо е да се мисли, че в Румъния това, което отличава държавника от обикновения политик, е наличието на национален проект у първия. Затова и се наблюдава своеобразната надпревара сред лидерите да се покажат като визионери във все по-бързо променящия се свят – с или без подплата на анонсираните от тях предложения.

Дори и да са повече приказки и по-малко конкретика, обявените национални проекти обаче очертават какви са векторите на интересите и амбициите на основните политически играчи и сили при съседите. И затова си струват по-внимателния поглед.

Continue reading “Румъния: мислú европроектно, действай национално”