Българската политика: каква промяна предстои след правителството на “промяната”?

Улица “Граф Игнатиев” в София (източник: Pixabay, CC0)

Преглед на действията на правителството на Петков и някои предложения за по-комплексно разбиране на българската политика

Владимир Митев

Политическата криза, довела до падането на правителството на Кирил Петков, предизвика множество протести и контрапротести. Партньорите на България започнаха да се притесняват, че политическата нестабилност се е върнала в българското общество. Съществуват опасения за евентуално засилване на проруските тенденции. А хората, залагащи на новото поколение политици, се опасяват, че мерките, предприети от правителството на Петков за насърчаване на “промяната” – например намаляване на достъпа на олигархията до държавни пари – могат да бъдат отменени.

Тези опасения може би са основателни, но бих предпочел да гледам на българското политическо развитие не като на игра с нулев резултат, в която махалото се люшка или към САЩ, или към Русия. По-скоро виждам в българската политика надстройката на едно общество, което се трансформира от дългогодишния режим на “стабилокрация” под ръководството на премиера Бойко Борисов, режим, който бе обезглавен миналата година. Според мен българите сме интересни и си заслужава светът да се интересува от нас не само когато сме водени от изглеждащ като Джон Траволта, т.е. харизматичен, министър-председател. Нуждаат от модернизиране и “промяна” на страната ще продължи да е актуална независимо от управленската формула. И може би едно по-добро разбиране на българското общество, на неговите противоречия и същност, би могло да подпомогне самия процес на промяна. 

Continue reading

Българското правителство на “промяната” се срина на фона на противоречиви интереси

Протести и контрапротести в София ознаменуваха политическата криза около падането на правителството Петков (източник: YouTube)

Геополитиката може да е една от причините за падането на екипа на Кирил Петков

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта Cross-border Talks на 22 юни 2022 г.

Българското правителство падна на 22 юни 2022 г. след вот на недоверие. Падането на правителството на Петков беше съпроводено от масови протести в подкрепа на това, което той направи или се опита да направи: да удари олигархичните интереси в енергетиката, митниците, транспорта и строителството.

Делян Пеевски, крупен бизнесмен и депутат от Движението за права и свободи, опозиционна партия, за която гласуват етническите турци, заяви веднага след падането на правителството, че това е първата стъпка в голямата борба срещу олигархията. Конфликтът между Пеевски и бизнесмена Иво Прокопиев е добре известен – конфликт, който през годините доведе до антиолигархични протести. Днес колегите на Пеевски постоянно говорят за това, че правителството на Петков е било подкрепено от Прокопиев.

Днешните събития преминаха и в сянката на така наречените “френски предложения/предложения на френското европредседателство” за разрешаване на спора между България и Северна Македония. Предложението предвижда България да позволи започването на преговори с Македония за присъединяване към ЕС, а българските искания, свързани с неутрализирането на македонистката идеология, да бъдат част от преговорите, като ЕС гарантира заедно с България тяхното изпълнение във времето.

Continue reading

Каква промяна се случва в България?

Владимир Митев (източик: Мостът на приятелството)

Владимир Митев обсъжда резултатите от парламентарните и президентските избори през ноември 2021 г., борбата с корупцията, необходимостта от съживяване на българската политика и влиянието на корона кризата върху полтиката в интервю за Иранската работническа новинарска агенция

Камран Барадаран

На 14 и 21 ноември 2021 г. в България се проведоха парламентарни и президентски избори, които отново потвърдиха водещата роля на президента Румен Радев в българската политика и дадоха кредит на доверие на новосформираната антикорупционна партия “Промяната продължава” да се опита да състави правителство. В този контекст Иранската работническа новинарска агенция  интервюира Владимир Митев, опитвайки се да разбере повече за същността на “промяната” в България, за политическия смисъл на антикорупцията, за политическата апатия на българина и за ролята на корона кризата във всичко това. Интервюто бе публикувано на 8 декември 2021 г. на уебсайта на ILNA. 

Continue reading

Черни облаци над Днестър. Част първа: Маневри

moldova-flag-700

Република Молдова остава до голяма степен разделена между прозападния и проруския лагер (снимка: Public Domain, via Wikipedia Commons)

Една от най-малките и най-бедните страни в Европа, заплашена от демографска катастрофа, е изправена пред поредната си вътрешна криза.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на полския сайт “Страйк” на 16 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт “Барикада” на 19 ноември 2017 г. Втората част на тази статия може да бъде прочетена тук.
Проруският президент на Молдова Игор Додон и неформалният лидер на проевропейската коалиция Влад Плахотнюк водят война с думи и жестове. Опозиционните, т.нар. „трети сили“, част от които гледат към Брюксел, а част – към Москва, твърдят, че това е просто шоу. Но всички са съгласни с тезата, че са възможни нови улични протести и то не съвсем мирни. И никой не може да предвиди как ще протекат.

Continue reading

Олигархията в Република Молдова отново раздели народа

672px-vlad_plahotniuc

Милиардерът Владимир Плахотнюк (снимка: Уикипедия)

Президентските избори погребаха окончателно молдовското протестно движение, което по-рано тази година бе обединило и прозападни, и русофилски политически сили във фронт срещу милиардера и главен политически кадровик на държавата Владимир Плахотнюк

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 15 ноември 2016 г. на сайта “Барикада”.

Всеки вот в Република Молдова е интерпретиран като „сблъсък на Запада и Изтока“. Президентските избори, чийто втори тур бе на 13 ноември, не направиха изключение. Победи с 52,18% от гласовете кандидатът социалист Игор Додон, който е считан за проруски политик. Представяната за прозападна кандидатка Мая Санду остана само с 47,82% от вота и трябваше да отстъпи.

Continue reading