Българо-румънската граница по река Дунав

България и Румъния от десетилетия обсъждат идеята за своя водноелектрическа централа на река Дунав по подобие на “Железни врата” между Сърбия и Румъния (източник: Pixabay, CC0)

Двете държави имат проблеми с определянето на речната си граница и с разделянето на островите по Дунав. Забележително е как последният път, когато са постигнали споразумение по тези въпроси е бил през … 1908 г.

Спаска Шуманова

Статията разглежда въпроса за определяне границата между България и Румъния по р. Дунав, останал проблематичен след 1878 г. Опитите на двете съседни държави за разрешаване на граничния проблем и принадлежността на дунавските острови през втората половина на ХХ век – чрез периодично провеждани двустранни срещи между партийните ръководители и правителствените представители на България и Румъния, както и множество обсъждания от смесени експертни комисии не успяват да разрешат спорния въпрос и до днес българо-румънската речна граница продължава да се определя на основа конвенцията, подписана през далечната 1908 г.

Тази статия е публикувана в списание Минало, брой 2-3, 2021 г. Спаска Шуманова е експерт в Държавна агенция “Архиви” в София. Тя е автор на книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989)”, издадена на български език през 2020 г.

Continue reading

Изграждане на мостове: Дунавската връзка в българо-румънските отношения

(източник: Pixabay, CC0)

История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката

Анета Михайлова,

Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките

По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.

Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни. 

Continue reading