Българската политика: каква промяна предстои след правителството на “промяната”?

Улица “Граф Игнатиев” в София (източник: Pixabay, CC0)

Преглед на действията на правителството на Петков и някои предложения за по-комплексно разбиране на българската политика

Владимир Митев

Политическата криза, довела до падането на правителството на Кирил Петков, предизвика множество протести и контрапротести. Партньорите на България започнаха да се притесняват, че политическата нестабилност се е върнала в българското общество. Съществуват опасения за евентуално засилване на проруските тенденции. А хората, залагащи на новото поколение политици, се опасяват, че мерките, предприети от правителството на Петков за насърчаване на “промяната” – например намаляване на достъпа на олигархията до държавни пари – могат да бъдат отменени.

Тези опасения може би са основателни, но бих предпочел да гледам на българското политическо развитие не като на игра с нулев резултат, в която махалото се люшка или към САЩ, или към Русия. По-скоро виждам в българската политика надстройката на едно общество, което се трансформира от дългогодишния режим на “стабилокрация” под ръководството на премиера Бойко Борисов, режим, който бе обезглавен миналата година. Според мен българите сме интересни и си заслужава светът да се интересува от нас не само когато сме водени от изглеждащ като Джон Траволта, т.е. харизматичен, министър-председател. Нуждаат от модернизиране и “промяна” на страната ще продължи да е актуална независимо от управленската формула. И може би едно по-добро разбиране на българското общество, на неговите противоречия и същност, би могло да подпомогне самия процес на промяна. 

Continue reading

Българи и румънци в огледалния свят

“Дунав мост” при Русе и Гюргево – отвъд границата е огледален свят (източник: Явор Мичев)

Понякога по моста между двата народа се носят остатъци от неприязънта помежду им, но нуждата от ново мислене е винаги актуална

Владимир Митев

Екзистенциалистите от средата на ХХ век са обичали да казват, че човекът “е захвърлен” в битието и обитава един абсурден свят, в който той чрез своята свободна воля и избор може да създаде смисъл. В качеството си на автор на блога “Мостът на приятелството” една от моите захвърлености е, че съм разпънат между света на българското и румънското битие. Имам достъп до двете културни пространства, владея и двата езика, развивам дейност и в двете страни. 

Това  ми дава достъп до уникално в някакъв смисъл знание. Виждам как между българи и румънци исторически са се развили негативни стереотипи, неприязън или безразличие, които донякъде са загадъчни и необясними от днешна гледна точка, когато двете държави са заедно в НАТО, ЕС и имат много общи проблеми. Стоейки и от двете страни на въображаемата граница, не мога да не учудвам колко много си приличат двата народа, включително в степента на “креативност”, с която унижават реторично съседите си. Дали все пак това не е един и същ народ, който третира другия като потиснат аспект от своята собствена същност? Ще споделя няколко истории и оставам на вас да помислите.

Continue reading

Какво разкрива танцът на САЩ и Русия в Източна Европа за българите и румънците?

Кой губи от липсата на повече мостове като този при Видин-Калафат (откъдето е направена снимката)? (източник: YouTube)

Байдън и Путин са на път да пренаредят балансите в Източна Европа в поредица от срещи на върха, които пораждат аналогии с нова Ялта. България и Румъния имат верни евроатлантически политици на своя връх. Народите им обаче продължават да гледат едни на други със стереотипи, вместо да осъзнаят потенциала, който общуването и сътрудничеството със съседите им предлага

Владимир Митев

Слуховете за война между Русия и Украйна са силно преувеличени. От месеци агитките на Джо Байдън и Владимир Путин огласят социалните мрежи и медиите с обичайната си реторика срещу геополитическия “противник”. Колкото по-твърди изглеждат в отстояването на правдата, толкова по-ясно се очертава, че наблюдаваме не прелюдия към война, а прословутия американо-руски танц, белязал съвременната история на човечеството.

Continue reading

Каква промяна се случва в България?

Владимир Митев (източик: Мостът на приятелството)

Владимир Митев обсъжда резултатите от парламентарните и президентските избори през ноември 2021 г., борбата с корупцията, необходимостта от съживяване на българската политика и влиянието на корона кризата върху полтиката в интервю за Иранската работническа новинарска агенция

Камран Барадаран

На 14 и 21 ноември 2021 г. в България се проведоха парламентарни и президентски избори, които отново потвърдиха водещата роля на президента Румен Радев в българската политика и дадоха кредит на доверие на новосформираната антикорупционна партия “Промяната продължава” да се опита да състави правителство. В този контекст Иранската работническа новинарска агенция  интервюира Владимир Митев, опитвайки се да разбере повече за същността на “промяната” в България, за политическия смисъл на антикорупцията, за политическата апатия на българина и за ролята на корона кризата във всичко това. Интервюто бе публикувано на 8 декември 2021 г. на уебсайта на ILNA. 

Continue reading

Валентин Радомирски: Светът се променя, българската външна политика – не

valentin-radomirski-900-450

Валентин Радомирски (снимка: Facebook)

Елитът трябва да обмисли внимателно как да действа при различните краткосрочни сценарии за развитие на международните отношения, така че да намали щетите за страната ни, която като част от ЕС трябва да реши каква роля иска да играе в него, смята дипломатът и външнополитически анализатор

Владимир Митев

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на българския премиер Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 г. и юни 2015 г. е неакредитиран посланик в българското посолство в Република Молдова. През 2015 г. се пенсионира. Мнението му като анализатор на международните отношения често е търсено от българските медии.

Continue reading

„Човекът, който носи дъжд“, живее в Гюргево

omul-care-aduce-ploaia-700

Анка Паску в ролята на Лизи заедно с двамата й братя на сцената – актьорът Шербан Кицу (в ролята на Джими, в центъра) и колегата Михай Хурдук (в ролята на Ноа, вдясно) (снимка: Театър “Тудор Виану” Гюргево)

Американската пиеса е поредното успешно заглавие в репертоара на театър „Тудор Виану“

Владимир Митев.

Американският филм „Човекът, който носи дъжд“ (1956 г.) на режисьора Джоузеф Антъни събира звезден екип с Бърт Ланкастър и Катрин Хепбърн в главните роли. Той получава две номинации за „Оскар“ и печели „Златен глобус“ за най-добра поддържаща мъжка роля – на Ърл Холиман. Филмът е заснет по пиесата на Ричард Наш от началото на 50-те години, която през 90-те се превръща дори в мюзикъл на „Бродуей“.

Повече от половин век след премиерата си в Щатите „Човекът, който носи дъжд“ се играе в гюргевския театър „Тудор Виану“. Пиесата е успешна, защото историята й е красива, а театралната игра и работата на сценичния екип – отлична. Но тя „носи дъжд“ най-вече, защото докосва публиката.

Continue reading