Български външнополитически дискусии след ерата на Борисов

Валентин Радомирски (източник: Facebook)

Двама анализатори ветерани коментираха теми, по които България проявява активност във външен план – инициативата “Триморие” и българо-македонските отношения

Владимир Митев

След като дългогодишният български премиер Бойко Борисов падна от власт тече период на оценка на неговото наследство. Едно от полетата, на които тя се извършва са международните отношения.

Българската външна политика не съществуваше в продължение на 12 години. Тя се бе разтворила в европейската. В продължение на десетилетие вместо да отива в Брюксел с позиция и да се връща с решение, българският външен министър отиваше там за решение, а се връщаше с позиция

Така външнополитическият анализатор Любомир Кючуков описа българската външна политика по времето на Бойко Борисов по време на представянето на книгата “Накъде отива Европа?” в Канев център в Русе на 1 юли 2021 г. Заедно с бившия посланик във Великобритания говорители бяха дипломатът Бисерка Бенишева и преподавателката по международни отношения Нина Дюлгерова.

Continue reading

Владимир Чуков: Трябва ни задълбочено сътрудничество между Гърция, Румъния и България

chukov-2-700x350

Владимир Чуков (снимка: YouTube)

Интервю с експерта по международни отношения за неговата визия за регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, което да бъде реализирано от Румъния, Гърция и България, и за моделите на сътрудничество, които могат да вдъхновяват – Бенилюкс и Вишеградската четворка

Владимир Митев

Владимир Чуков е анализатор на международните отношения, специализирал се в Близкия изток, проблемите на мюсюлманската религия, тероризма и сигурността. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки, а през 2007 г. – професор. Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенски университет „Ангел Кънчев“ и други.

Continue reading

Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа – нищо, но от сърце

quadrilateral-meeting-bucharest-700x350

Сръбският президент Александър Вучич, румънският премиер Виорика Дънчила, гръцкият й колега Алексис Ципрас и българският министър-председател Бойко Борисов разговарят в курорта Снагов (снимка: ِYouTube, румънското правителство)

Четиристранната среща на Румъния, Сърбия, Гърция и България в румънския курорт Снагов и румъно-българското междуправителствено заседание в Букурещ от края на март показват, че евроатлантическата солидарност в региона е леко насилена. Възможно ли е такова сътрудничество, което да ни идва отвътре?

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 март 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Българското правителство начело с премиера Бойко Борисов се върна от Букурещ с повече от скромни дипломатически постижения. Съвместно с румънското правителство бяха подписани едно споразумение – за сътрудничество в областта на извънредните ситуации, и два меморандума за разбирателство – относно малките и средни предприятия и улесняване на корабоплаването по река Дунав.

Continue reading

България, Румъния и Гърция намират общ глас, но още търсят път към „материално“ сътрудничество

zaharieva-melescanu-kotzias-700-350

Външният министър на България Екатерина Захариева, румънският й колега Теодор Мелешкану и гръцкият дипломат №1 Никос Кодзиас (снимка: Владимир Митев)

Тристранната среща на външните министри в Букурещ натовари с нови очаквания срещата на върха за Западните Балкани в София и за Дунавската стратегия в Русе през май 2018 г.

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 13 март 2018 г. на сайта “Барикада”. 

Десетата тристранна среща между външните министри на България, Румъния и Гърция показа способността на трите държави да говорят с общ глас и всяка от тях да заяви или да получи подкрепа за свои ключови инициативи. Подобни тристранни и четиристранни формати (със Сърбия) вече няколко години декларират подкрепа за регионално сътрудничество и инфраструктурно свързване, но и този път, както и преди липсваха конкретни данни за осигурено финансиране или за срокове, в които дадени проекти ще бъдат завършени.

Разговорите обаче очевидно са необходима стъпка по пътя към няколко предстоящи дипломатически събития. Едно от тях е срещата на върха за Западните Балкани, която ще се проведе на 17 май 2018 г. в София. Другото е срещата на върха на президентите на България, Румъния, Австрия и Естония в Русе, планирана за началото на май 2018 г. Нейният фокус се очаква да бъде Дунавската стратегия. В списъка с бъдещи дейности със сигурност трябва да влязат още усилията на трите страни за реализацията на проекти, свързани с пренасяне на природен газ, както и с предстоящото румънско председателство на ЕС през първите шест месеца на 2019 г.

Continue reading

Валентин Радомирски: Дано България и Румъния съумеят да осуетят избутването им в „Европа на ниска скорост“

valentin-radomirski-900-450

Валентин Радомирски (снимка: Валентин Радомирски)

Разговор с бившия български посланик в Букурещ за българското и румънското председателство на ЕС, за опасностите пред двете страни от случващото се в черноморския и в близкоизточния регион, за китайската перспектива и за възможностите за регионално сътрудничество

Владимир Митев

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на българския премиер Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 г. и юни 2015 г. е неакредитиран посланик в българското посолство в Република Молдова. През 2015 г. се пенсионира. Мнението му като анализатор на международните отношения често е търсено от българските медии.

Барикада“ се обърна към Валентин Радомирски с въпроси за ситуацията в регионите от траен интерес за България и Румъния – Западните Балкани и Черно море, за опасностите пред двете страни от променящата се глобална среда, за възможностите за регионално сътрудничество и т. н. 

Continue reading

Теодор Мелешкану: Румъния държи на черноморското регионално сътрудничество

meleşcanu-ro-900

Румънският външен министър Теодор Мелешкану (на микрофона на преден план) обяснява как Букурещ гледа на черноморския регион (снимка: Владимир Митев)

Румънският външен министър отговори на въпрос на блога “Мостът на приятелството” по време на съвместна пресконференция с българския посланик в Букурещ

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 16 януари 2017 г.

„Проблемите на дунавския и черноморския регион трябва да заемат по-важно място в дневния ред на ЕС“, заяви румънският външен министър Теодор Мелешкану по време на пресконференция в представителството на Европейската комисия в Букурещ. В рамките на събитието българският посланик в румънската столица Тодор Чуров представи приоритетите на започналото българско председателство на ЕС. Гости на събитието бяха десетки дипломати и журналисти от 21 медии, сред които и блогът “Мостът на приятелството”. То се  проведе броени часове преди премиерът Михай Тудосе да подаде оставка в резултат на политическа криза и противоречия с лидера на Социалдемократическата  партия Ливиу Драгня.

Continue reading

Мария Грапини: Румъния и България трябва да увеличат икономическия, културен и образователен обмен, за да се възползват от възможностите на ЕС

maria-grapini-700

Мария Грапини по време на румъно-българския форум в Русе, 20 октомври 2017 г. (снимка: Мария Грапини, ЕП)

Черноморският макрорегион на ЕС е инициатива, която ще помогне за икономическото развитие на Румъния и на България и ще означава сътрудничество с всички страни от черноморската зона в степента, в която те уважават подписаните с ЕС договори

Мария Грапини е румънски евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Тя е съпредседател на Работната група за малки и средни предприятия. Освен това тя е част от делегацията на парламентарната асамблея „Евронест“ и в делегацията на парламентарния комитет за асоцииране на Молдова. Преди да влезе в политиката, Мария Грапини е работела дълго време като експерт и управител в шивашката промишленост. Между 2012 г. и 2014 г. тя е била делегиран министър за малките и средни предприятия, за бизнессредата и за туризма.

Блогът “Мостът на приятелството” представи идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС чрез интервюта с евродепутата Георги Пирински и с експерта по международни отношения Любомир Кючуков, който бяха публикувани през пролетта на 2017 г. На 9 октомври 2017 г. заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев в Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел, че в проекта на програма на българското председателство на ЕС като един от приоритетите е заложен “интегриран макрорегионален подход към Черноморския регион”. Това означава, че София ще се стреми подобряване на неговата транспортна, комуникационна и инфраструктурна свързаност.

Това интервю бе публикувано на 25 октомври 2017 г. на сайта “Барикада”.

Continue reading

Алиреза Пурмохамад: Изследователският център IBCE иска да допринесе за взаимното опознаване на иранистите от Балканите и от Централна Европа

alireza-pourmohammad-photo-700

Алиреза Пурмохамад (снимка: Андрея Лаура Киш)

Интервю с председателя на Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа (IBCE) по повод провелото се в българската столица между 11 и 17 септември 2017 г. лятно училище по иранистика – за целите, постиженията и бъдещите намерения на тази неправителствена организация

Владимир Митев

Алиреза Пурмохамад е ръководител на Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа (IBCE),  който бе учреден в София през 2016 г. с намерение да допринесе за научното общуване и развитието на иранистиката в България и в страните от региона. От 2008 г. иранският учен преподава в специалност „Иранистика” при СУ „Св. Климент Охридски“, където води курсове по „Увод в мистицизма“, „Персийски език и литература“, „Техерански диалект“, „Разговорен персийски език“, „Увод в персийската митология и епос“.

Алиреза Пурмохамад е възпитаник на иранския университет „Аламе Табатабаи“. Съвместната работа между председателя на IBCE и ръководителя на специалност „Иранистика“ в Софийския университет и председател на Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България доц. д-р Иво Панов доведе през последните години до провеждането на няколко международни научни конференции у нас, до превода и издаването на авторски книги, речници и томове с научни статии на български, а в средата на септември 2017 г. и до първото по рода си лятно училище по иранистика с лектори от Иран, Унгария и България. В рамките на курса бяха изнесени лекции по Увод в древноперсийския и средноперсийския език, по Персийска класическа литература, по Съвременна иранска литература, по Иранска философия и религия… Последните засегнаха актуални теми като: историческа еволюция на шиитските секти, ирански мистицизъм и др. Упражненията по практически персийски език на свой ред допринесоха за преодоляването на някои специфични проблеми, свързани  с писането и говоренето на персийски език.

След края на лятното училище в Ректората на Софийския университет се проведе среща на ръководители на академични центрове и специалности по иранистика от Полша, Унгария, Румъния, Турция, Сърбия, Косово, Иран и България. Основна цел на срещата бе взаимното опознаване и търсене на възможности за сътрудничество в областта на иранистичните изследвания. Дейността на IBCE стана повод блогът “Мостът на приятелството” да разговаря с председателя на този своеобразен Регионален център за стратегически изследвания.

Continue reading