Иван Думиника: Стремя се да бъда мост между бесарабските българи, българите от метрополията и молдовците (бесарабските румънци)

ivan-duminica-700x350
Иван Думиника (снимка: Иван Думиника)

Историкът българист от Република Молдова разказа пред блога „Мостът на приятелството” за последната си книга „Колониите на българите в Бесарабия (1774-1856 г.)”, за българската общност в Молдова, за периода на румънска власт в Бесарабия и за желанието да види изследването си преведено и отпечатано на български език

Владимир Митев

Иван Думиника е роден на 1 август 1988 г. в село Твърдица, район Тараклия, Република Молдова. Първоначално учи в град Чадър-Лунга (1995-1998 г.), после в гимназията (1998-2004) и в лицея (2004-2007 г.) в Твърдица. В периода 2007-2010 г. Думиника е студент във Факултета по история и философия на Молдовския държавен университет. Завършва магистратура и защитава докторат във Факултета по история на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” (2010-2014 г.).

От 2013 г. Думиника е научен сътрудник в групата по “Етнология на българите” в Центъра по етнология към Института за културно наследство на Молдовската академия на науките. Той е заместник-председател на Научното общество на българистите в Република Молдова. Ученият изследва историята на бесарабските българи през ХّIX и XX век.

Иван Думиника е лауреат на различни награди: Най-добър чуждестранен студент в Република България (2014 г.); “Докторант на годината” на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” (2014 г.), Награда на правителството на Република Молдова “Студент на годината в Централна и Източна Европа – на ниво докторант” (2014 г.), Награда на Молдовската академия на науките за ценни научни постижения на младите учени (2014 г.); Общинска награда за младежи в областта на науката (етнология) (2015 г.); Национална награда за младежи в технико-научната област (2016 г.)

Думиника е бил отличен с: Почетен знак на Държавна агенция за българите в чужбина, София, България (2014) и Почетен знак /плакет/ на община Твърдица, Сливенска област, България (2017 г.).

Continue reading “Иван Думиника: Стремя се да бъда мост между бесарабските българи, българите от метрополията и молдовците (бесарабските румънци)”

Advertisements

Има ли бъдеще Молдова?

moldova-union-demonstration-700x350
Юнионистката демонстрация в Кишинев (снимка: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Те вървят по булевард „Стефан Велики“ в Кишинев като победители. После горди и уверени спират пред сградата на молдовското правителство. Носят национални флагове. Само че това не е обикновена патриотична или националистическа демонстрация. Те, румънците, идват от съседна държава, за да поискат ликвидирането на страната, в която се намират. Никой в страната-домакин няма да им каже, че това е нелегално или неприемливо.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на 18 май 2018 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

Единственият им постулат е присъединяването на Молдова към Румъния. Искат да повторят събитията отпреди сто години, когато държавният съвет, управляващ автономната Бесарабия, се събира през есента на 1917 г. като следствие на Февруарската Революция (в Русия) и гласува в подкрепа на присъединяването към Кралство Румъния.

За да бъдем точни, това присъединяване се случва точно преди сто години без два дни. Демонстрацията не се провежда на точната дата на годишнината, а два дни по-рано – в неделя 25 март. Символизмът трябва да отстъпи на заден план, защото повечето участници имат дълъг път да изминат от домовете си дотук и обратно. Ръководителят на ритуала ще поздрави „румънските братя от другия бряг на Прут“, но имената на градовете върху флаговете подсказват, че голямата част от демонстрантите са румънци.

При последното молдовско преброяване от 2014 г. 75% от анкетираните са заявили, че са от молдовска националност, докато 7% са обявили румънска националност. Има и проучвания на общественото мнение, които питат дали анкетираният иска обединение на Молдова и Румъния. Не повече от 20-30% дават позитивни отговори. Само че тенденцията е броят на желаещите да расте.

Continue reading “Има ли бъдеще Молдова?”

Не всички молдовци са ни братя

Romania_ape_relief-700
Карта на Румъния (снимка: CC BY 2,5)

Доколко в Румъния сме отворени да чуем гледни точки, които не ни харесват

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на 5 април 2018 г. на румънската секция на “Барикада”. 

На 4 април 2018 г. нашият сайт – Baricada.org, публикува интервю с Богдан Църдя, депутат в молдовския парламент и член на Партията на социалистите в Република Молдова. Мненията са доста екзотични и различни спрямо тона на мейнстрийм пресата в Румъния, с който сме свикнали. Църдя твърди, че Молдова е румънска полуколония. На 25 март в Кишинев се проведе проюнионистка манифестация. Но както виждаме от декларациите на Църдя, не всички молдовци изпадат в екстаз, когато става въпрос за обединение. Те не се прехласват нито по обединението от 1918 г., нито от потенциално ново обединение с Румъния.

Защо пиша тази статия? Най-напред защото самото включване в дискусията на такава гледна точка, която не отговаря на визията за безусловна обич между румънци и молдовци през река Прут, е считана на мига за влияние на руските тайни служби. Разбирате ли за какъв патернализъм се говори? Значи ние не оставяме на нашите по-малки братя в Бесарабия дори възможността да ни мразят на своя отговорност, по своя воля и непринуждавани от никого. Ако не са въодушевени от нас, им плаща Путин!

Пиша статията и за да покажа, че за съжаление в нашата страна се обсъждат само доминантните проюнионистки възгледи. Защо не намираме във важните информационни платформи тези по-екзотични мнения, които не гледат с добри очи на юнионисткия проект? Тоест, защо пресата не дава на всички глас?

Continue reading “Не всички молдовци са ни братя”

Богдан Църдя: Молдова се е превърнала в полуколония на Румъния

tirdea-700x350
Богдан Църдя (снимка: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Възгледите на един молдовски политик социалист за румънския юнионизъм

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Малгожата Кулбачевска-Фигат, журналист от полския сайт Strajk.eu разговаря с Богдан Църдя – депутат в молдовския парламент, член на Социалистическата партия на Република Молдова. Църдя е съавтор на „Олигархична Молдова” – първото комплексно изследване на олигархичната политическа система в Молдова. Той е бивш преподавател по политически науки в Педагогическия държавен университет „Йон Крянга” в Кишинев. 

Continue reading “Богдан Църдя: Молдова се е превърнала в полуколония на Румъния”

Черни облаци над Днестър. Част втора: Демонстрации и руини

moldova-flag-700
 Сезонът на протестите започна – организатори на демонстрациите са партии (снимка: Public Domain, via Wikipedia Commons)

Сезонът на протестите в Молдова беше открит на 17-ти септември от Майя Санду и Андрей Нъстасе, радетелите за „истинска европейска интеграция“.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на полския сайт “Страйк” на 23 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт “Барикада” на 19 ноември 2017 г. Първата й част бе публикувана на блога “Мостът на приятелството” на 27 ноември 2017 г. 

Един от основните лозунги на протеста бе: „Долу тандемодемокрацията“. Ясно е, че тандемът – това са олигархът Влад Плахотнюк и президентът Игор Додон. Още на 24-ти септември настъпи реванша на привържениците на президента, които скандираха по столичните улици: „Долу олигархията“, и уверяваха, че Додон не участва в никакъв тандем.

Continue reading “Черни облаци над Днестър. Част втора: Демонстрации и руини”

Черни облаци над Днестър. Част първа: Маневри

moldova-flag-700
Република Молдова остава до голяма степен разделена между прозападния и проруския лагер (снимка: Public Domain, via Wikipedia Commons)

Една от най-малките и най-бедните страни в Европа, заплашена от демографска катастрофа, е изправена пред поредната си вътрешна криза.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на полския сайт “Страйк” на 16 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт “Барикада” на 19 ноември 2017 г. Втората част на тази статия може да бъде прочетена тук.
Проруският президент на Молдова Игор Додон и неформалният лидер на проевропейската коалиция Влад Плахотнюк водят война с думи и жестове. Опозиционните, т.нар. „трети сили“, част от които гледат към Брюксел, а част – към Москва, твърдят, че това е просто шоу. Но всички са съгласни с тезата, че са възможни нови улични протести и то не съвсем мирни. И никой не може да предвиди как ще протекат.

Continue reading “Черни облаци над Днестър. Част първа: Маневри”