Макрон в Букурещ: Да премахнем социалния дъмпинг, за да имате по-високи заплати в Румъния

Еманюел Макрон и Клаус Йоханис (снимка: Copyleft, Senat Rzeczypospolitei Polskiej, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia Commons)

 

Румънският президент Клаус Йоханис обяви, че не е нито за, нито против идеите на френския си колега относно реформа на европейските правила за командированите работници

Тази статия бе публикувана на 24 август 2017 г. на сайта “Барикада”.

Визитата на френския президент Еманюел Макрон в Малкия Париж – Букурещ, породи вълнение и голямо внимание в румънските медии. През целия ден националната телевизия предаваше живи включвания от събития с участието на държавния глава на Франция, както и коментарно студио, анализиращо под лупа изявленията на младия европейски лидер и какво означават те за Румъния.

Отвъд традиционните думи за специалната историческа връзка между французи и румънци обаче остана и усещане за разминаване – по въпроса за т.нар. командировани работници в ЕС, директивата за които Макрон иска да промени, така че да се тушират социалният дъмпинг и практиката френски компании да наемат румънски работници, защото така излиза по-евтино.

Advertisements

Роналд Йънг: Страстта, изграждането на мрежи и моралният императив са ключовите предпоставки за успех в трансграничното сътрудничество

Роналд Йънг (снимка: Роналд Йънг)

Експерт по реформа на публичното управление, блогър и колекционер на картини, жител на Румъния и на България през последните десет години, Роналд Йънг споделя личните си впечатления за двата народа, своята критика към европеизираните елити и програмите за финансиране на Европейската комисия и изразява надежда за повече трансгранични усилия, които могат да помогнат на двете страни да реализират неудовлетворените си амбиции

Интервю на Владимир Митев

Роналд Йънг е бил шотландски политик и университетски преподавател в продължение на 20 години, след което става един от първите консултанти на Европейската комисия в нейните програми за техническо сътрудничество. Неговият блог – “Балкански и Карпатски размисли“, съществува от 2009 г. насам.

Георги Василски: Атаките срещу DNA целят отслабване на външното доверие в Румъния

Георги Василски (снимка: YouTube)

Бившият кореспондент на Българското национално радио в Букурещ даде интервю за предаването „Събота 150“, в което взе отношение към  развитието на румънската борба с корупцията през последните месеци

През последните години румънската борба с корупцията се превърна и в експортен ресурс за Румъния. Затова тя е оглеждана под лупа не само на север от Дунава, но и на юг от него, а и в други страни като Република Молдова. На 27 юли 2017 г. блогът „Мостът на приятелството“ публикува статията „Румънската борба с корупцията като игра на тронове“, в която се разглеждат последните събития в антикорупцията, външният и вътрешният контекст, в който тя се развива, и влиянието им върху нея. Именно към тази статия бе направено позоваване, когато на 29 юли в предаването „Събота 150“ бе предложена друга гледна точка по същата тема – на бившия кореспондент на БНР в Букурещ Георги Василски.

Румънската борба с корупцията като игра на тронове

Шефката на антикорупционната прокуратура DNA Лаура Кьовеши (снимка: YouTube CC-BY via Wikipedia Commons)

Възобновените атаки срещу шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши и появилата се тенденция за предсрочно освобождаване или условно осъждане на обвинени в Румъния показват, че системата реагира на промените във външно и във вътрешнополитическите баланси

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 26 юли 2017  г. на сайта “Барикада”.

Румънската борба с корупцията напомня за сериала „Игра на тронове“, където всички отношения между героите са властови – те се избиват или практикуват войната под формата на любовни отношения, но в крайна сметка каквото и да правят, участват във вечната битка за властта. Антикорупцията на север от Дунава често е представяна като схватка между доброто и злото. Всъщност тя отразява текущия баланс на силите между участниците в обществената игри.

Събитията в последно време показват, че може би тече предефиниране на румънската борба с корупцията, при което тя се настройва за живот в новите вътрешно и външнополитически условия на Румъния. Процесът стана особено видим през изминалите седмици, дори в България, след като различни български медии писаха с месец закъснение за изтекли аудиозаписи, в които шефката на румънската антикорупционна прокуратура DNA Лаура Кьовеши „поръчва“ наказателно преследване на бившия премиер Сорин Гриндяну.

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!

Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала (снимка: Riscograma, превод на български: Барикада)

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала

Лучиан Давидеску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2017 г. на сайта Riscograma.

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията

Рени Йотова (източник: Градското списание)

За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията

Интервю на Елена Владова

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в “Градското списание”.

Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет “Париж X Нантер”. От 2008 г. е доцент в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на “новия роман”; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).

Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.