Тази статия бе публикувана на 21 август 2021 г. на българската секция на сайта “Барикада”.
Горещите вълни през изминалите седмици доведоха до рязко покачване на цената на електроенергията на свободните пазари в цяла Югоизточна Европа. Докато в България това засегна директно компаниите, в съседна Румъния, където вече е либерализиран и потребителския пазар, ударът бе усетен и от обикновените граждани. Това накара един от водещите профсъюзи в страната, Националният синдикален блок (BNS), да излезе с позиция, критикуваща енергийната политика на държавата.
Блогът „Мостът на приятелството“ направи ново интервю с лицензирания преводач между български и румънски Иван Василчин, за да помогне на хората, които са имали проблеми по румънските пътища
Владимир Митев
Иван Василчин е българин от Банат и лицензиран преводач на български и румънски език. Той прие поканата на блога „Мост на приятелството“ за интервю, за да сподели богатата си практика относно проблемите, с които се сблъскват българските шофьори по пътищата в Румъния.
Той казва за себе си:
“Аз съм лицензиран преводач от румънското Министерство на правосъдието от 2017 г. с номер на лиценз 38435. Сътруднича с професионални адвокати, с които съм имал много добри резултати. Към мене са се обръщали всички институции в четири окръга: апелативните съдилища, окръжните съдилища, прокуратурата, пътна полиция, гранична полиция, Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма в Тимиш, Арад, Караш-Северин и Орадя. Сътруднича и с много нотариуси според ситуацията. Пътувам винаги, когато ми се поиска да задвижа процедура за възстановяване на задържана шофьорска книжка или заради друга ситуация, която може да се разреши по правен път. Мога да бъда открит на телефон/WhatsApp/Viber 0040 740 926140, e-mail: ivanvasilcin1@gmail.com, facebook: ivan vasilchin”.
Част от плаката на филма “Колектив” (източник: Wikipedia Commons, Colectiv)
“Колектив” е филм, в който българският зрител ще разпознава собствената си действителност във всяка минута
Анита Димитрова
Тази статия бе публикувана на 30 април 2021 г. на сайта на вестник “Сега” и препечетана със съгласието на редакцията.
„Колектив“ не е нов филм – премиерата му беше през септември 2019 г. на фестивала във Венеция. Но той продължава да привлича вниманието на академиите и да пътува към зрителите от цял свят – последно с двете си номинации „Оскар“, първи подобен успех за румънски филм в историята, макар съседското кино да е отбелязвало точки на най-големите европейски фестивали (“Златна палма“, „Златна мечка“ и др.).
У нас “Колектив” се завъртя на 24-ия „София филм фест“, минал със закъснение и тихомълком заради пандемията, а абонатите на HBO Go могат да го гледат във всеки един момент у дома си. Сега Европейският парламент дава възможност и на тези, които нямат HBO, да го видят безплатно в интернет до 9 май – като един от трите номинирани за наградата LUX. Тя за пръв път ще се присъжда не само с гласовете на евродепутатите, но и на публиката в целия ЕС. И препоръчвам горещо да бъде видян – защото той отговаря не само на вътрешноведомствения за културната общност въпрос “защо ние нямаме такива филми”, а и на по-големия въпрос “как живеем и защо го позволяваме”.
История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката
Анета Михайлова,
Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките
По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.
Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни.
Молдовците с румънски паспорти ще могат да се ваксинират в Румъния (източник: Владимир Митев)
Интервю за спецификите на румънската ваксинационна кампания, за плановете на Букурещ до есента да са ваксинирани 10 млн. души, за настронията против ваксинирането и за ваксинната дипломация на Румъния в Република Молдова
Георги Марков
Това интервю бе проведено на 16 март 2021 г. в предаването “Нещо повече” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио.
Румъния обяви, че продължава ваксинацията с Astra Zeneca, след като властите в страната решиха да продължат кампанията по имунизацията срещу COVID-19 с всички разрешени на европейско ниво продукти. Сега за хода на кампанията в северната ни съседка предстои да говорим в следващите минути с колегата ни Владимир Митев – създател на сайта за новини от Румъния и България “Мостът на приятелството” и познавач на процесите в Румъния.
Румъния модернизира жп линията между Букурещ и Гюргево (източник: Pixabay, CC0)
Правителстото на Флорин Къцу орязва социални придобивки, но инвестира в инфраструктурата
Владимир Митев
До края на годината ще бъде завършен нов път от граничния пункт “Дунав мост” до шосето Гюргево-Букурещ. Това съобщи румънският министър на транспорта Каталин Друла. “Един проект, който ме прави горд, е връзката с пътя DN5 от входа от България при митницата в Гюргево. Това ще е скоростен път с дължина 6 км, който ще заобиколи Гюргево. Ще има четири ленти от бетон. Предишният бетонен път даде дефекти още през 90-те години, но сега технологията е нова. Работи австрийска фирма, която е изградила в Румъния самолетни писти от бетон. Така ще се отървем от срамната ситуация в момента, когато излезем от митницата. Там беше като в Марс”, обяви министърът на транспорта в емисият “Подходящ човек” по радио Digi FM.
Логото на румънския синдикат на IT специалистите (източник: SITT)
Тази статия бе публикувана на 2 януари 2021 г. на българската секция на сайта “Барикада”.
IT секторът в Югоизточна Европа може да звучи като малко нестандартно място за синдикализация, тъй като предлага обикновено добре платени работни места с висок социален статус. Но проблемите с труда и възможностите за подобрение на трудовите права също изобилстват там. На 19 декември 2020 г. общността на канала в Discord „Работни места на бъдещето“, поддържан от Колектива за обществени интервенции, организира дискусия с лидера на румънския синдикат на IT работниците Флорентин Янку. Така българи успяха да надникнат в опита на румънските синдикати в тази област.
Румънският избиратели даде знак, че десните партии са откъснати от масите (снимка: Pixabay, CC0)
Малгожата Кулбачевска-Фигат
Тази статия бе публикувана на 7 декември 2020 г. на полския сайт Strajk.eu.На 8 декември 2020 г. премиерът Людовик Орбан подаде оставка, а правителството бе оглавено от министъра на отбраната генерал Николае Чука. Чука и до момента бе изключително влиятелен министър, от когото зависеха много решения. Ако той продължи да бъде премиер и на бъдещото правителство, това вероятно ще е знак, че Румъния се настройва за идването на Джо Байдън в Белия дом, когато се очаква страната заедно с България да бъдат на предни позиции в усилията на САЩ да сдържат Русия и може би Турция.
Румънската Социалдемократическа партрия (PSD) наподобява профила на полската партия “Право и справедливост” в много отношения: това е партия, представляваща политически по-малки градски центрове или селски райони, а не метрополии. За нея гласуват хора, загубили в резултат на прехода, а не средната класа. Обикновено PSD заема доста консервативна позиция. По време на последното си управление през 2016-2019 г. PSD наред с други неща увеличи пенсиите. Партията обаче беше отслабена от корупционни скандали. В края на 2019 г. бе принудена предаде властта на проевропейската Националнолиберална партия (PNL), а бившият лидерът на PSD Ливиу Драгня беше осъден през пролетта на 2019 г. на затвор за злоупотреби (той ги е извършил няколко години по-рано като областен управител в окръг Телеорман).
Това интервю бе излъчено на живо по Българското национално радио на 7 декември 2020 г.
Георги Марков: Избори по време на пандемия се проведоха и в Румъния. Жителите на страната вчера бяха призовани да гласуват за свои представители в парламента и в сената. Ниската избирателна активност беляза този вот, който по последни данни се печели от Социалдемократическата партия. На втора позиция остават управляващите от Националнолибералната партия. Една от изненадите на тези избори е Съюзът за обединение на румънците (AUR). Той е на четвърта позиция според предварителните резултати.
Тези резултати очертават фрагментирана политическа картина, която неизбежно води до формирането на коалиционно правителство. Как би могло да изглежда то и каква промяна в политическия живот на Румъния настъпва – отговорите ще търсим сега с колегата Владимир Митев, създател на сайта за новини от Румъния и България “Мостът на приятелството” и редактор в румънската секция на сайта “Барикада”.
Логото на двустранната търговска камара “България-Румъния” (снимка: BCCBR)
Представяне на базираната в София и Букурещ двустранна румънско-българска търговска камара
Дору Драгомир
Този текст бе предоставен на блога “Мостът на приятелството” от ръководителя на двустранната търговска камара “България-Румъния” Дору Драгомир с цел да бъде използван в дигитална книга за българго-румънските отношения. Книгата трябва да бъде публикувана онлайн тази есен.
Двустранната търговска камара България-Румъния (BCCBR) е организация с идеална цел, чиято основна задача е да поддържа бизнесобщността в Румъния и в България при намирането на партньори в двете страни, при създаването на допълващи се пакети от предлагани продукти и услуги от двете страни и при рекламирането им на глобално ниво.
