Русе и Румъния: Далечните съседи

Дунав мост при Русе-Гюргево (снимка: Явор Мичев)

Връзките между двата бряга са препречени от трудния трафик на Дунав мост и липсата на инициативност

Мартин Димитров

Тази статия бе публикувана на 2 април 2019 г. на сайта на българския вестник “Капитал”. Препечатана е тук със съгласието на автора с минимални промени.

Два часа. Толкова време отнема понякога на Ралица Попова, счетоводител в българска компания с офис в Букурещ, да премине Моста на дружбата между Русе и Гюргево. Ако го нямаше това чакане, тя може да измине 75 км разстояние между дома си и офиса в румънската столица за около час и 15 минути – правила го е в по-спокойни дни. “Можеш да си представиш какво е лятото, когато е задръстено с камиони и е 40 градуса навън”, казва тя. Това е времето, което прекарват доста хора в София, когато стигат и си тръгват от работа. Следователно да работиш в Букурещ, ако живееш в Русе, не би трябвало да е изключение, ако мостът се минаваше бързо. Но Попова е една от малкото, които са избрали да живеят в родния град и да работят в румънската столица.

Фискалната бедност на Румъния – богата държава с празни джобове

Заглавният слайд на презентацията на Корнел Бан (снимка: Корнел Бан)

Репортаж от представянето на доклада на Корнел Бан и Александра Русу за румънската фискална система

Мария Чернат

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 януари 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

На 16 януари 2020 г. фондация „Фридрих Еберт“ представи изследването на Корнел Бан и Александра Русу „Фискалната бедност на Румъния – какво я обяснява и какво може да се направи“.

Изследването е усилие да се обобщят много от дискусиите в последно време относно причините за спадналите бюджетни приходи. Фискалната бедност е идея, според която Румъния не е бедна, но обеднява заради лошо събиране на данъците. Изследването изхожда от тезата, че основният източник на намалените бюджетни приходи за образование и здравеопазване не е пренасочването на средства към силовите институции, а слабото събиране на данъците. Според авторите дори и малко подобрение в този смисъл може да ни доведе до пренасочването на 6% от БВП към образованието без проблеми. Разбира се, трябва да се обсъди до каква степен повече средства ще разрешат проблемите, които са свързани най-вече с липса на политическа визия за този сектор. Трябва да се запитаме дали по някакъв начин всички събрани допълнително средства няма да отидат пак за отбрана и сигурност.

Изследването е важно и предавам тук някои от акцентите му:

Владимир Митев: Данъчната реформа ще е една от темите в Румъния през 2020 г.

(снимка: Владимир Митев, Bloomberg TV Bulgaria)

Основателят на блога „Мостът на приятелството“ даде интервю на телевизия Bloomberg Bulgaria за данъчните иновации в Румъния през последните години и за нуждата от по-висока събираемост на фискалните приходи

Владимир Митев

На 6 януари 2020 г. основателят на блога „Мостът на приятелството“ Владимир Митев бе интервюиран от телевизия ‌Bloomberg Bulgaria по повод статията му за данъчните иновации в Румъния в периода 2015-2019 г. Журналистът анализира мерки като специалната ставка на ДДС за храна, „данъчната революция“, прехвърлила тежестта за плащане на социалните осигуровки върху служителите, ефектите на мерки като данък „алчност“ над оборота на финансовите институции или отмяната на данък общ доход за голяма част от програмистите. Посочени бяха както позитиви от въведените мерки – като нараснало потребление, икономически растеж, по-високи доходи, така и негативи от тях – например липса на предвидимост на бизнессредата, нарастване на бюджетния дефицит и на дефицита по текущата сметка, недостатъчната финансираност на публичните услуги.

Владимир Митев прогнозира, че данъчната политика ще бъде тема и на 2020 г., доколкото правителството на Националнолибералната партия планира да извърши данъчна реформа, която да повиши събираемостта на данъчните приходи. На 16 януари 2020 г. известният румънски политикономист Корнел Бан ще представи свой доклад, написан в партньорство с Александра Русу за проблемите пред румънската данъчна система на събитие, организирано от фондация „Фридрих Еберт“ Румъния в хотел „Интерконтинентал“ в Букурещ. Подони събития показват, че вероятно предстоят още дискусии и спорове относно посоката на данъчната политика в Румъния.

Следва транскрипцията на интервюто, направено от Делян Петришки:

Румънските данъчни иновации

(снимка: Pixabay, CC0)

Правителствата на Социалдемократическата партия от последните години дадоха повече пари на бедните слоеве, овластиха средната класа и се опитаха да привлекат повече бюджетни приходи в ущърб на финансовия сектор. Всичко това ставаше чрез данъчни лостове. В същото време данъчната система бележеше много ниски нива на ефективност, което предполага и недостатъчно финансиране на публичните услуги. Сега новото правителство на Националолибералната партия обещава реформа на данъчната служба, а България е давана за пример в събираемостта

Владимир Митев

През последните години свикнахме да свързваме продължилото до октомври 2019 г. управление на румънските социалдемократи с предефинирането на борбата с корупцията и с масовите протести в защита на правосъдната система. По-малко внимание предизвикаха действията на Социалдемократическата партия в областта на фискалната политика. Те обаче са не по-малко интересни и „иновативни“ от усилията им да озаптят антикорупцията. А сравнението с румънците както винаги може да е полезно за разбиране както на тяхната, така и на нашата ситуация по пътя към „светлото капиталистическо бъдеще“.

Румъния се насочва към нови пет години начело с Йоханис

Румънският президент Клаус Йоханис (вляво) поиска повече американски войски в Румъния при визитата си в Белия дом през лятото (снимка: YouTube)

Евроатлантикът получи удобен противник за втория тур на президентските избори след кампания, оприличена на избиране на монарх, а не на президент

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 11 ноември 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Клаус Йоханис по всяка вероятност ще остане държавен глава на Румъния още пет години. На първия тур на президентските избори според преброени 99,96% от гласовете представителят на управляващата Националнолиберална партия получава 36,65%, с което има значителна преднина пред основните си опоненти. Бившият премиер от Социалдемократическата партия Виорика Дънчила събира 23,8% от гласовете, Дан Барна – лидерът на Съюза „Спасете Румъния“, който се състезаваше в съюз с партията на Дачиан Чолош „Плюс“, получи 13,99%, а актьорът и бивш евродепутат Мирча Дякону събра 9,25%. На следващия тур се очаква Йоханис да получи подкрепа от избирателите на Барна, на кандидата на унгарското малцинство Келемен Хунор, както и на кандидата, подкрепен от Траян Бъсеску – Теодор Палеологу. Дънчила вероятно ще привлече част от гласовете, застанали зад Мирча Дякону на първия тур, но не всички. Така че тя няма реалистични шансове да победи Йоханис.

Подкрепата за Йоханис е вот за евроатлантическа лоялност

(снимка: Bloomberg Tv Bulgaria)

Румънският външнополитически елит държи да бъде избран етническия немец, защото се търси близка връзка с Белия дом и се страхува от перспективата Русия да стане отново приемлив партньор за ЕС

На 12 ноември 2019 г. българската телевизия Bloomberg Bulgaria интервюира редактора на блога „Мостът на приятелството“ в своето сутрешно предаване „Бизнес старт“. Водещата Живка Попатанасова искаше да разбере повече за това какво означава подкрепата за Клаус Йоханис в момента, какви са били посланията на останалите кандидати и какво да очакваме от новото правителство на Националнолибералната партия.

Следва транскрипцията на това интервю:

Иван Кюркчиев: Работя за тесните културни връзки с Румъния

Иван Кюркчиев (снимка: Мостът на приятелството)

Директорът на Държавна опера – Русе в интервю за трансграничното културно сътрудничество и за събитията, с които операта ще отбележи 70-годишнината от основаването си

Смаранда Шкиопу

Владимир Митев

Иван Кюркчиев е директор на Държавна опера – Русе от 2017 г. Той е от музикално семейство и започва да свири на цигулка още на 6-годишна възраст. Завършва музикалната гимназия в Русе с виола и оперно пеене. Военната си служба прекарва в хоровия ансамбъл на строителни войски, с който прави първите си концерти в чужбина. В последната година на следването си по оперно пеене в Консерваторията в София е избран да специализира в миланската “Ла Скала”. Специализацията трае две години. През втората година печели конкурса “Енрико Карузо”, след което получава възможност да остане да работи в Италия. Кюркчиев е пял в редица италиански градове, в Южна Америка, в Марсилия, Бордо, Монпелие, Будапеща, Прага и други европейски градове. През 1996 г. за първи път става директор на Държавна опера – Русе. През 2000 г. основава импресарската компания “Опера Верди”, която организира спектакли на почти всички български оперни театри в Европа и САЩ. В края на 2017 г. Иван Кюркчиев става директор на Държавна опера – Русе за втори път.

Този текст е част от журналистически проект на Смаранда Шкиопу и на Владимир Митев, чрез който те се опитват да разберат по-добре българо-румънските отношения в трансграничната зона около Дунава.