Георги Василски: Атаките срещу DNA целят отслабване на външното доверие в Румъния

Георги Василски (снимка: YouTube)

Бившият кореспондент на Българското национално радио в Букурещ даде интервю за предаването „Събота 150“, в което взе отношение към  развитието на румънската борба с корупцията през последните месеци

През последните години румънската борба с корупцията се превърна и в експортен ресурс за Румъния. Затова тя е оглеждана под лупа не само на север от Дунава, но и на юг от него, а и в други страни като Република Молдова. На 27 юли 2017 г. блогът „Мостът на приятелството“ публикува статията „Румънската борба с корупцията като игра на тронове“, в която се разглеждат последните събития в антикорупцията, външният и вътрешният контекст, в който тя се развива, и влиянието им върху нея. Именно към тази статия бе направено позоваване, когато на 29 юли в предаването „Събота 150“ бе предложена друга гледна точка по същата тема – на бившия кореспондент на БНР в Букурещ Георги Василски.

Румънската борба с корупцията като игра на тронове

Шефката на антикорупционната прокуратура DNA Лаура Кьовеши (снимка: YouTube CC-BY via Wikipedia Commons)

Възобновените атаки срещу шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши и появилата се тенденция за предсрочно освобождаване или условно осъждане на обвинени в Румъния показват, че системата реагира на промените във външно и във вътрешнополитическите баланси

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 26 юли 2017  г. на сайта “Барикада”.

Румънската борба с корупцията напомня за сериала „Игра на тронове“, където всички отношения между героите са властови – те се избиват или практикуват войната под формата на любовни отношения, но в крайна сметка каквото и да правят, участват във вечната битка за властта. Антикорупцията на север от Дунава често е представяна като схватка между доброто и злото. Всъщност тя отразява текущия баланс на силите между участниците в обществената игри.

Събитията в последно време показват, че може би тече предефиниране на румънската борба с корупцията, при което тя се настройва за живот в новите вътрешно и външнополитически условия на Румъния. Процесът стана особено видим през изминалите седмици, дори в България, след като различни български медии писаха с месец закъснение за изтекли аудиозаписи, в които шефката на румънската антикорупционна прокуратура DNA Лаура Кьовеши „поръчва“ наказателно преследване на бившия премиер Сорин Гриндяну.

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

Познай коя е най-продуктивната страна в ЕС!

Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала (снимка: Riscograma, превод на български: Барикада)

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала

Лучиан Давидеску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2017 г. на сайта Riscograma.

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

Рени Йотова: Румъния и България вървят заедно по пътя на франкофонията

Рени Йотова (източник: Градското списание)

За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията

Интервю на Елена Владова

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в “Градското списание”.

Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет “Париж X Нантер”. От 2008 г. е доцент в СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на “новия роман”; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).

Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.

Българската външна политика: какво да се прави?

Дебатите в България относно отговора на тенденцията за Европа на скоростите разкриват ясно очертани идеи

На 29 май 2017 г. Владимир Митев – основателят на блога „Мостът на приятелството“ показа на научна конференция в румънския парламент презентация относно дискусиите в българската външнополитическа общност относно Европа на скоростите и необходимия отговор на София. Презентацията помести експертите по международни отношения в два лагера – на младите и на старите. Младите искат България да избегне статута си на периферия, като се присъедини към различните интеграционни кръгове на ЕС като еврозона, банков съюз, Шенген и т.н. Старите търсят по-голяма активност на страната в регионите, където тя има традиицонни интереси – Западните Балкани и Черно море, така че тя да даде добавена стойност на ЕС в тях. Акцент в презентацията бе и идеята за създаване на европейски черноморски макрорегион и изработване на необходимата стратегия за това, така че напрежението в района на Черно море да отстъпи на по-интензивно сътрудничество.

Защо бяха важни визитите на президента Радев в Букурещ и Атина

Българският президент Румен Радев (вляво) и румънският му колега Клаус Йоханис в Двореца Котрочени в Букурещ (снимка: Владимир Митев)

Държавният глава сигнализира към европейските партньори, че България може да даде на ЕС добавена стойност в два региона, в които „тежи“ – на Западните Балкани и  в Черноморския

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 29 юни 2017 г. на сайта “Барикада”.

Големите български телевизии избраха един и същ акцент от визитата на президента Румен Радев в Букурещ – че „самолетите не са кренвирши“. Цветният лаф бе една от няколкото силно иронични и хапливи забележки на генерала по адрес на нароилите се в последните дни негови критици в София, които го обвиняват, че е упражнил недобросъвестно влияние – така, че България да закупи изтребители „Грипен“, а не F-16.

Натискът да има новина по казуса – дори и когато тя идва от международно посещение в Букурещ, е разбираем, но медийното отразяване на посещението на Радев прекомерно се фиксира върху скандала и върху софийския дневен ред. И съответно пропусна някои други развития, макар и не така сочни като кренвирши.