Интервю с румънския политически анализатор за спецификата на външнополитическата ориентация на Румъния в условията на война в Украйна, за плановете за действие при извънредни ситуации, на които Румъния разчита, за да защити своята промишленост, и ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост във всичко това
Владимир Митев
Серджу Мишкою е професор по политически науки и европеистика в университета “Бабеш-Бояй” в Клуж-Напока. Той даде на Владимир Митев интервю в четири части, в първата от които говори за румънската тенденция да разчита, че Западът – САЩ и Европейския съюз, ще бъде винаги единен. Това я прави уникална в Централна и Югоизточна Европа, където различни страни са проевропейски с нюанси – пробритански (Полша), проруски (Унгария) или протурски (България). Румъния разчита на плановете и политиките на ЕС за извънредни ситуации и това може да ограничи възможностите ѝ за маневриране в икономически план в настоящата криза. Но според Мишкою ползите от членството в ЕС са много повече от недостатъците.
Интервю с преводач от български език и консултант на български шофьори при пътнотранспортни произшествия в Румъния
Владимир Митев
Блогът “Мостът на приятелството” продължава поредицата си от статии за проблемите, с които се сблъскват българските шофьори по румънските пътища, и предлага информация за детайлите, на които водачите могат да обърнат внимание, за да избегнат щети. Тази статия е интервю с румънския преводач от български произход Иван Василчин, който има повече познания от практиката си като съветник и преводач за българи, които имат дела в Румъния. Първите две статии от тази поредица можете да прочетете тук и тук.
Стоп кадър от рекламен клип за румънската болница, изграждана с дарения (източник: YouTube)
През последните 30 години децата с редки заболявания в България и Румъния чакат модерна детска болница, която да отговаря на техните нужди. Неадекватната здравна система и политическите дискусии обаче не позволяват това
Вяра Йончева
В момента Вяра Йончева учи в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Научните ѝ интереси са свързани с културата и геополитиката на Балканите, Кавказкия регион, Близкия изток и тяхното историческо преплитане.
Тази статия е публикувана на 24 януари 2022 г. в гръцкия уебсайт Balkans In Site.
Южна Добруджа при н. Калиакра днес (източник: Inga Tomane, CC BY-SA 4.0)
В условията на съвместното членство на България и Румъния в Европейския съюз след 2007 г., което разширява възможностите за взаимни контакти и сътрудничество, опознаването на конфликтното минало на териториалните и малцинствените проблеми в двустранните отношения е не само научно предизвикателство, а и предпоставка за разбиране, обяснение и адекватно управление на съвременните реалности.
Благовест Нягулов, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките
Текстът е предоставен от автора на блога „Мост на приятелството“ и досега не е бил публикуван. В него се разглеждат проблемите на малцинствата и спорът за Добруджа в българо-румънските отношения до разрешаването на добруджанския въпрос.
Въведение
Българо-румънските отношения се формират и развиват в процеса на продължаващото от векове съжителство и съседство на българи и румънци и на техните държави. Миграционните движения на север и на юг от река Дунав и постоянните контакти са предпоставките за взаимни влияния и сближаване, но и за разграничаване и конфликти. Процесите на създаване на отделни етноси и на модерни нации при двете общности са взаимно свързани и не се извършват на конфронтационна основа. Геополитическата обвързаност на населяваните територии, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национална еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г. г
От друга страна, формиращите се при прехода от средновековната към модерната епоха специфични особености в националната идентичност и националното развитие на българи и румънци създават условия за по-категорично разграничаване и бъдеща конкуренция. Най-характерните сред исторически обусловените различия на румънците по отношение на българите са: запазването на автономен статут и тяхната по-ранна държавна еманципация спрямо Османската империя; по-дългото съхраняване на феодалните остатъци в техните аграрни отношения; по-силната социална диференциация и дори поляризация на румънското общество; по-ниската степен на образованост на широките маси на населението и по-изразената елитарност на представителната култура; по-големия опит на румънския политически елит и неговите по-широки връзки със Запада. На тази основа се открояват и различията в националните манталитети.
Тази статия бе публикувана на 21 август 2021 г. на българската секция на сайта “Барикада”.
Горещите вълни през изминалите седмици доведоха до рязко покачване на цената на електроенергията на свободните пазари в цяла Югоизточна Европа. Докато в България това засегна директно компаниите, в съседна Румъния, където вече е либерализиран и потребителския пазар, ударът бе усетен и от обикновените граждани. Това накара един от водещите профсъюзи в страната, Националният синдикален блок (BNS), да излезе с позиция, критикуваща енергийната политика на държавата.
Блогът „Мостът на приятелството“ направи ново интервю с лицензирания преводач между български и румънски Иван Василчин, за да помогне на хората, които са имали проблеми по румънските пътища
Владимир Митев
Иван Василчин е българин от Банат и лицензиран преводач на български и румънски език. Той прие поканата на блога „Мост на приятелството“ за интервю, за да сподели богатата си практика относно проблемите, с които се сблъскват българските шофьори по пътищата в Румъния.
Той казва за себе си:
“Аз съм лицензиран преводач от румънското Министерство на правосъдието от 2017 г. с номер на лиценз 38435. Сътруднича с професионални адвокати, с които съм имал много добри резултати. Към мене са се обръщали всички институции в четири окръга: апелативните съдилища, окръжните съдилища, прокуратурата, пътна полиция, гранична полиция, Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма в Тимиш, Арад, Караш-Северин и Орадя. Сътруднича и с много нотариуси според ситуацията. Пътувам винаги, когато ми се поиска да задвижа процедура за възстановяване на задържана шофьорска книжка или заради друга ситуация, която може да се разреши по правен път. Мога да бъда открит на телефон/WhatsApp/Viber 0040 740 926140, e-mail: ivanvasilcin1@gmail.com, facebook: ivan vasilchin”.
Част от плаката на филма “Колектив” (източник: Wikipedia Commons, Colectiv)
“Колектив” е филм, в който българският зрител ще разпознава собствената си действителност във всяка минута
Анита Димитрова
Тази статия бе публикувана на 30 април 2021 г. на сайта на вестник “Сега” и препечетана със съгласието на редакцията.
„Колектив“ не е нов филм – премиерата му беше през септември 2019 г. на фестивала във Венеция. Но той продължава да привлича вниманието на академиите и да пътува към зрителите от цял свят – последно с двете си номинации „Оскар“, първи подобен успех за румънски филм в историята, макар съседското кино да е отбелязвало точки на най-големите европейски фестивали (“Златна палма“, „Златна мечка“ и др.).
У нас “Колектив” се завъртя на 24-ия „София филм фест“, минал със закъснение и тихомълком заради пандемията, а абонатите на HBO Go могат да го гледат във всеки един момент у дома си. Сега Европейският парламент дава възможност и на тези, които нямат HBO, да го видят безплатно в интернет до 9 май – като един от трите номинирани за наградата LUX. Тя за пръв път ще се присъжда не само с гласовете на евродепутатите, но и на публиката в целия ЕС. И препоръчвам горещо да бъде видян – защото той отговаря не само на вътрешноведомствения за културната общност въпрос “защо ние нямаме такива филми”, а и на по-големия въпрос “как живеем и защо го позволяваме”.
История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката
Анета Михайлова,
Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките
По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.
Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни.
Молдовците с румънски паспорти ще могат да се ваксинират в Румъния (източник: Владимир Митев)
Интервю за спецификите на румънската ваксинационна кампания, за плановете на Букурещ до есента да са ваксинирани 10 млн. души, за настронията против ваксинирането и за ваксинната дипломация на Румъния в Република Молдова
Георги Марков
Това интервю бе проведено на 16 март 2021 г. в предаването “Нещо повече” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио.
Румъния обяви, че продължава ваксинацията с Astra Zeneca, след като властите в страната решиха да продължат кампанията по имунизацията срещу COVID-19 с всички разрешени на европейско ниво продукти. Сега за хода на кампанията в северната ни съседка предстои да говорим в следващите минути с колегата ни Владимир Митев – създател на сайта за новини от Румъния и България “Мостът на приятелството” и познавач на процесите в Румъния.
Румъния модернизира жп линията между Букурещ и Гюргево (източник: Pixabay, CC0)
Правителстото на Флорин Къцу орязва социални придобивки, но инвестира в инфраструктурата
Владимир Митев
До края на годината ще бъде завършен нов път от граничния пункт “Дунав мост” до шосето Гюргево-Букурещ. Това съобщи румънският министър на транспорта Каталин Друла. “Един проект, който ме прави горд, е връзката с пътя DN5 от входа от България при митницата в Гюргево. Това ще е скоростен път с дължина 6 км, който ще заобиколи Гюргево. Ще има четири ленти от бетон. Предишният бетонен път даде дефекти още през 90-те години, но сега технологията е нова. Работи австрийска фирма, която е изградила в Румъния самолетни писти от бетон. Така ще се отървем от срамната ситуация в момента, когато излезем от митницата. Там беше като в Марс”, обяви министърът на транспорта в емисият “Подходящ човек” по радио Digi FM.
Podul prieteniei - Мостът на приятелството - The Bridge of Friendship 