Да четеш Маркс в Букурещ

Karl_Marx-700
Карл Маркс (източник: Уикипедия)

Книгата „Марксистка икономическа теория“ на Дан Кица кани левичарите да опознаят своите корени

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 19 юни 2017 г.

„Трудно е да четеш Маркс. Ако прочета 50 страници от него, имам чувството, че всичко, което съм чел на румънски език, не ме е подготвило интелектуално никак, за да разбера този автор. Неговият текст е толкова наситен, толкова възвишен. Маркс е нещо съвсем различно. Освен че е бил голям икономист, той е може би единственият, който е дал смисъл на хегелианската диалектика. Маркс трансформира цялата континентална философия в оръжие за разбирането на реалността. Не е достатъчно да си учил философия в Клуж Напока или в Букурещ, за да го разбереш. Маркс е нещо много по-голямо“, каза Дан Кица (Нойман) – авторът на книгата „Марксистката икономическа теория“, по време на представянето ѝ на 14 юни 2017 г. в културния център на левите в Букурещ „Маказ“.

Измеренията на усилието зад тома изглеждат невъобразими. Кой чете Маркс днес? Ако някой е опитал да осмисли „Капиталът“ някога, дали е отишъл отвъд първите няколко страници?

Continue reading “Да четеш Маркс в Букурещ”

Какъв е българският отговор на промените в ЕС?

presentation-bg-700
Титулната страница на презентацията (снимка: Владимир Митев)

Владимир Митев показа на конференция в румънския парламент презентация за търсенията в София на път в Европа на скоростите

Промените в ЕС, наричани с формулата „Европа на скоростите“ предизвикват дебати, както в България, така и в Румъния. На 29 май 2017 г. в румънския парламент се състоя конференцията „Европейското публично пространство – накъде? Реформата на ЕС и нейните измерения по отношение на сигурността и публичната комуникация“, организирана от Християнския университет „Димитрие Кантемир“, от Института за политически науки и международни отношения към Румънската академия и от Комисията за отбрана, обществен ред и национална сигурност към долната камара на румънския парламент. Участваха изследователи от двете научни институции, които анализираха проблеми като Брекзита, популизма в ЕС, информационната война днес, русофобския дискурс и други теми като демография или данъчна политика.

Continue reading “Какъв е българският отговор на промените в ЕС?”

Да откриеш букурещките българи

Luka-Pazan-700
Авторите на “Букурещ отблизо” Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан (снимка: Владимир Митев)

Празникът на славянската писменост събра хора от диаспората и приятели на България за прояви в българския лицей в румънската столица, в дружеството на българите в Стария град и в Музея на картите и старите книги

picture_1877-350
Книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан “Букурещ отблизо” (снимка: Издателство “Изток-Запад”)

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 27 май 2017 г.

Както всеки български празник, току-що отшумелият 24 май е огледало, в което българите в крайна сметка виждаме отново себе си. Но зад граница, в Румъния, той е повод и нашенци от двете страни на Дунава да общуваме и да се опознаваме.

Миналата година в България излезе книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан „Букурещ отблизо“, която е своеобразен гид към българското минало на Букурещ, към сградите и „светите места“ в румънската столица, свързани с българите. Историческата им съдба в Румъния и тяхната роля за изграждането на румънската и на българската държава са малко известни и в двете ни страни, но заслужават изследване и усилия да бъдат разбрани. Именно в тази посока действа и книгата „Букурещ отблизо“, която кани българите да проявят интерес към своите сънародници в Румъния не само на 24 май, а по всяко време.

Continue reading “Да откриеш букурещките българи”

Съвременна класическа музика от Румъния звуча в София

iacob-oblivion-700
Пианистът Светлин Христов, перкусионистът Мирослав Димов и кларнетистът Павел Ваклинов изпълняват произведението “Забрава” от Клаудиус Тибериу Якоб (снимка: Женевиев Петрова)

Произведения на младите румънски композитори Влад Бачу и Клаудиус Тибериу Якоб участваха в културния обмен между представители на пет държави

Произведения на млади композитори на съвременна класическа музика от пет страни – Румъния, Хърватия, Украйна, Италия и България, бяха представени в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА) в София в началото на април. Музикалната публика имаше възможност да чуе творби от професори в катедра „Композиция“ при НМА, от студентите по композиция в НМА и от академиите в Букурещ, Загреб, Киев и Милано.

Continue reading “Съвременна класическа музика от Румъния звуча в София”

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov
Любомир Кючуков (снимка: Петър Ганев)

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Continue reading “Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“”

Румъния върви напред по стръмния път на кооперативното дело

bunataturi_700
В магазина за кооперативни вкусотии (снимка: YouTube)

Свещеникът Тудор Ман е главната движеща сила зад първия магазин на земеделски кооператив в страната, който се намира в град Алба Юлия (Трансилвания)

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 3 април 2017 г.

От декември 2016 г. в град Алба Юлия работи първият магазин на земеделски кооператив в Румъния, създаден след 1989 г. – „Румънски лакомства“, съобщава сайтът Positive News Romania. В начинанието участват производители от румънските окръзи Алба, Клуж, Муреш, Сибиу и Хунедоара (Трансилвания). То е успех за православния свещеник Тудор Ман – председател на земеделския кооператив.

Continue reading “Румъния върви напред по стръмния път на кооперативното дело”

„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа

Le-Monde-print-07.03.2017

Според френския президент Франсоа Оланд “Европа на скоростите” не е тема за дискусии, а вече е станала проект, който се реализира (снимка: DanTomozei.ro)

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“

В периода 1992-2010 г. Дан Томозей работи в местната и в националната преса в Румъния като кореспондент, редактор, главен редактор и продуцент в медиите „Трибуна на Сибиу“, Mediafax, PRO TV, „Журналул национал“, „Свободни даки“. Много пъти е бил отличаван като журналист на годината в местната и в националната преса и е получавал награди и стипендии на национално и европейско ниво за журналистическата си дейност. От октомври 2010 г. е експерт на секцията по румънски език към Radio China International. Автор е на книгите „Илюзията на демокрацията“ (2010 г.), „Откривайки Китай-Пекин“ (2012 г.), „Диалози в Пекин“ (203 г.), „Дипломацията Панда“, първо издание (2014 г.), „Дипломацията Панда“, второ издание (2015 г.), „Държавата през ХХІ век – китайският модел” (2016 г.).

Тази статия бе публикувана на 14 март 2017 г. на личния блог на румънския журналист Дан Томозей.

Възможно е периодът 1989-2017 г. да остане в историята с определението „вампиризацията на европейския изток“, извършена под знамето на илюзиите НАТО-ЕС. Румънците биха постъпили добре, ако се подготвят душевно за приемане на все по-очевидните европейски реалности: ЕС се завръща към формулата, която има значение – тази отпреди 2004 г. Страните от бившия комунистически блок ще трябва да избират между една роля на държави втора ръка или да приемат решение от типа на Brexit! „Бедните и изостаналите“ държави в ЕС са удобни като потребителски пазар и за евтино производство, но по никакъв начин не са незаменими въпреки всичките си претенции за равенство и за уважение на демократичните възможности.

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“. Актьорите са същите като от 1945 г.: Франция, Германия, Италия, от другата страна Русия, а САЩ и Великобритания (с единия крак вън от ЕС) продължават да упражняват необходимото влияние, за да въздействат върху бъдещия курс на страните, намиращи се в пресечната точка на големите интереси по оста Изток-Запад.

Continue reading “„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа”