В плен на дилемата “технократи срещу популисти”

euro-sculpture-700x350
В Западна Европа технокрацията е свързвана с финансите, а в Югоизточна Европа – с правосъдието (снимка: Pixabay, CC0)

Ще преминат ли евроизборите в България и Румъния под знака на удобния за статуквото спор?

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Предстоящите избори за Европейски парламент очертават ярко разделителните линии в румънската и в българската политика. Както и на много други места, традиционното политическо противопоставяне между леви и десни вече се допълва от нови нюанси: проевропейци срещу евроскептици, млади/нови срещу стари, либерали/прогресивни срещу консерватори, технократи срещу популисти – това са само някои от етикетите и противоречията, през които може да се разчете какво ще се случва в Югоизточна Европа.

Картината обаче оживява само когато в нея започнат да се виждат и детайлите. В Румъния идеологическото противопоставяне изглежда доста ясно изразено. В България по правило различни политическите идеи често съжителстват в една партия и чистите същности се изразяват по-притъпено. Нищо чудно, че имената на политико-икономическите кръгове у нас често идват от ресторантите, където те се събират да обсъждат проекти. Политическата битка е кой да седне на масата на властта и затова разликите между либерали и консерватори примерно са често единствено в етикета.

Continue reading “В плен на дилемата “технократи срещу популисти””

Advertisements

В какво България се справя по-добре от Румъния?

Bulgaria_Romania_700x350
(снимка: Groubani, Wikipedia Commons, CC BY-SA 3.0)

Според данните, посочени от румънския икономически сайт Wall-street, отговорът е: данъци, похарчени европейски пари, туризъм и, неочаквано, заплати

Анка Олтяну

Тази статия бе публикувана на 1 февруари 2019 г. на румънския сайт Wall-street и е препечатана тук със съгласието на редакцията и с малки изменения.

Румъния и България влязоха в ЕС в една и съща година, но пътищата им се разделиха с времето. Ако румънците често се хвалим с по-добри резултати от съседите, а в класациите постоянно се сравняваме с тях, реалността на статистиката дава предимство на страната отвъд Дунава. С по-ниски данъци върху заплатите, с бюджетен излишък и с повече туристи, България изпреварва Румъния. Изглежда обаче, че никой не се интересува от сравненията.

Continue reading “В какво България се справя по-добре от Румъния?”

Защо Румъния още не е признала Хуан Гуайдо?

melescanu-700x350
Румънският външен министър Теодор Мелешкану (снимка: Flickr, Raul Mee (EU2017EE), CC BY 2.0) 

Като европредседателка северната ни съседка явно се пази да взима еднозначно страна по венецуелския въпрос, по който няма общоевропейски консенсус. Това е и удобен мотив, за да се изчака развитието по нееднозначния казус

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 6 февруари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Българите, свикнали да виждат съседката Румъния като стандарт в евроатлантизма, сигурно са се изненадали, че сега, макар и поела председателството на Съвета на ЕС, тя все още не е признала самообявилия се за „временен президент“ на Венецуела Хуан Гуайдо – решение, за което настояват САЩ и което взеха вече доста водещи страни в ЕС, включително и българското правителство. Какво мисли Букурещ за казуса „Венецуела“? Доста румънски медии питат същото.

Continue reading “Защо Румъния още не е признала Хуан Гуайдо?”

Възникването на прекариата – румънският случай

youtuber-700x350
(снимка: Pixabay, CC0)

Въпреки че за все повече хора трудът не носи удовлетворение, а бедност, стрес и изтощение, темата за прекаризацията рядко намира място в обществения и политически дебат

Делия Бъдой

Тази статия бе публикувана на 26 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. Авторът й – Делия Бъдой, е изследовател в Института за изследване на качеството на живота към Румънската академия, където участва в две работни групи, изучаващи несигурния труд в Румъния и социалните политики след 1990 г.

Прекаритетът – изчезването на предвидимостта и сигурността в живота на работещите – не означава само бедност. На европейско ниво още от 70-те години започна да се оформя разбиране за прекаризирането на труда като социален феномен с много измерения. Той не само носи рискове за уязвимите групи (жени, младежи, възрастни хора, етнически малцинства, имигранти, хора с увреждания и т.н.)., но оказва влияние и върху хората, считани често за „привилегировани“ в обществото. Ето защо изследователят Гай Стендинг започна да говори за новата социална класа – прекариатът.

Continue reading “Възникването на прекариата – румънският случай”

България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници

jivcov-ceausescu-700x350
Румънският социалистически лидер Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков (снимка: Румънските национални архиви, Онлайн фототека на румънския комунизъм, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

Поглед към различното позициониране на Румъния и България през втората половина на двайсти век

Искра Баева

Тази статия бе представена на конференцията “България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация”, която на 26 октомври 2018 г. в Софийската градска художествена галерия.

Балканите заемат средищно място между трите континента, където са възникнали цивилизациите, оформили облика на съвременния свят. Важността на този регион, както и на всеки друг, се променя с еволюцията на Европа, но през цялото време той запазва ролята си на свързващо звено между Европа и Азия, а оттам и значението си за великите сили на континента. С това по-общо въвеждащо твърдение искам да насоча вниманието ви към две от балканските страни, които може би трябваше да наричаме Северните Балкани, ако това би имало повече смисъл от сегашното Западни Балкани. Става дума за България и Румъния, които след Втората световна война влизат в съветската сфера на влияние с много различни позиции, а скоро след първите сътресения остават и единствените балкански страни в Източния блок. Това обаче нито ги сближава особено, нито ги прави еднакви. Отношенията между България и Румъния в Източния блок са изпълнени с напрежения, противоречия и спорове, макар и скрити зад многобройните срещи на най-различно равнище.

Ще представя тези отношения чрез няколко характерни примера.

Continue reading “България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници”

Владимир Митев: Медийното подгряване за румънското европредседателство издава дух на конкуренция, но в региона имаме нужда от повече сътрудничество със съседите

 

Основателят на блога „Мостът на приятелството“ даде интервю за БНР по повод началото на румънското европредседателство – за перспективите през следващите шест месеца пред отношенията между Брюксел и Букурещ, между президента Йоханис и правителството на социалдемократите, за икономическите мерки от края на 2018 г. и за медийното отразяване в навечерието на председателството

На 5 януари 2019 г. основателят на блога „Мостът на приятелството“ и редактор на румънската секция на сайта „Барикада“ Владимир Митев бе интервюиран от Георги Марков в предаването за международни коментари и анализи „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Поводът за интервюто бе започващото румънско председателство на Съвета на ЕС. Началото на председателството бе съпроводено с вълна от негативни оценки и коментари в западноевропейските медии за правителството в Букурещ и за румънския политически елит. В първите дни на новата година българските медии предоставиха думата на редица анализатори, които изразиха скептицизъм към Румъния, подобен на западноевропейския, при положение че буквално до средата на 2018 г. румънците бяха постоянно давани като пример за успешни реформи в правосъдието, икономиката и за преданост към Запада. Медийното отношение към Румъния в началото на 2019 г. напомня на това към Гърция, когато тя се съпротивляваше на предписваното й лечение на дълговата криза. Тогава гърците бяха представяни често в европейските и в българските медии като безотговорни заради това, че оказват съпротива и дестабилизират цялата еврозона, без да се посочва, че в резултат от „лечението“ техният държавен дълг всъщност нарасна. Именно в този контекст Владимир Митев посочва, че познаваме слабо своите съседи и сме склонни да се съревноваваме с тях кой е по-отговорен и по европеец. Струва си обаче опознаването на съседите да не се ограничава до констатацията, че правим едно или друго нещо по-добре от тях или до жалването, че се проваляме като народ и институции на техен фон. Може би като част от ЕС имаме нужда от повече сътрудничество в европейския югоизток. Не само конкуренцията, но и сътрудничеството е европейска ценност.

Continue reading “Владимир Митев: Медийното подгряване за румънското европредседателство издава дух на конкуренция, но в региона имаме нужда от повече сътрудничество със съседите”

Румънското ново Средновековие

chains-700x350
(снимка: Pixabay, CC0) 

Все повече интелектуалци обявяват открито симпатията си към предмодерните времена. Междувременно самото общество се феодализира

Джелу Сабъу

Тази статия бе публикувана на 4 декември 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

След референдума за семейството, организиран на 7 октомври т.г. на повърхността в румънското публично пространство изплува нов феномен. Все повече интелектуалци обявяват открито симпатията си към епохата на Средновековието. Разбира се, тези интелектуалци също така подкрепиха активно проваленият референдум, така че сегашният им жест е донякъде обясним.

По време на кампанията на тях им бе закичен пейоративния етикет „средновековни“. Те усетиха нуждата да отговорят и да минат в настъпление. И го направиха чрез упражнение по пиар. Ако им се казва, че са „средновековни“, хайде да покажат „чудесата“ на тази епоха – че Средновековието не е мрачен период, както сме учили в училище в резултат на просвещенската интерпретация, а че е епоха, в която откриваме забележителни творения на човешкия ум, мисъл, изкуство, архитектура, поезия и т.н.

Така прави например Север Войнеску (журналист и политически коментатор с консервативни възгледи, критикуващ левите идеи и социалната държава – бел. прев.) в своята статия „По-добре средновековен, отколкото съвременен“. Адриан Папахаджи (друг консервативен интелектуалец – привърженик на Моника Маковей – бел.прев.) заедно с Михаил Нямцу (румънската версия на Борислав Цеков – безусловен привърженик на Доналд Тръмп – бел.прев.) организираха онлайн дискусия „Колко тъмно е било Средновековието?“. Както статията, така и интервюто, целят да разобличат клишетата, наследени от нас по отношение на този период.

Continue reading “Румънското ново Средновековие”