Румънското крайбрежие е олицетворение на несигурния труд

Видеоинтервю със синдикалния лидер Флорин Мариан за условията на труд в туристическия сектор на северната ни съседка

Тази статия бе публикувана на 06 август 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Наскоро румънският сайт Recorder публикува видеорепортаж от румънското Черноморие, който представя “драматичната ситуация” с работната ръка в туризма. Развита е идеята, че има недостиг на служители и това карало иначе добронамерените работодатели да внасят работници от Югоизточна Азия, както и да привличат ученици от професионалните гимназии на “практики” в туристическия бранш.

Репортажът провокира възмущението на коментиралите в канала в YouTube на Recorder, както и недоволството на други румънски журналисти. Те изтъкват, че материалът, реализиран с подкрепата на Работодателската конфедерация “Конкордия”, представя основно гледната точка на работодателите, а гласовете на работниците се чуват доста по-слабо.

Continue reading “Румънското крайбрежие е олицетворение на несигурния труд”

Advertisements

Румъния вдига смело пенсиите

people-talking-700x350
(снимка: Pixabay, CC0)

Обвиняват социалдемократите, че дестабилизират финансово страната, докато те печелят избирателите с концепцията за „растеж, воден от ръст на доходите“

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 30 юли 2019 г. на сайта на вестник “Дума”.

На 8 юли 2019 г. румънският президент Клаус Йоханис подписа новия Закон за пенсиите, който предвижда значително покачване на доходите на пенсионерите през следващите години. Законът е поредна мярка на Социалдемократическата партия, която представлява относително по-бедната и по-уязвимата част от избирателите. Както други техни подобни действия – като въвеждането на специална ставка на ДДС за всички храни през 2015 г., сегашните действия са критикувани от бизнес средите.

Continue reading “Румъния вдига смело пенсиите”

Как се финансират политическите партии в Румъния?

money-700x350
(снимка: Pixabay, CC0)

След законодателна промяна отпреди година и половина румънските партии ползват щедри държавни субсидии

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта на в. “Дума” на 2 юли 2019 г.

В България години наред Румъния е давана за светъл пример в правосъдието и икономическото развитие. Някак свикнахме с представата, че румънците са отличници, макар че те самите също като нас преживяват драматично факта, че в редица европейски класации страната им е на последно или предпоследно място. Но дори и успехите, които Румъния отбеляза след влизането в ЕС, не са лишени от сянка.

Борбата с корупцията вкара в затвора редица динозаври от времето на прехода. Тя отвори пространство за нови лица в политиката. Но през последните години излязоха редица разкрития за злоупотреби в работата на прокурорите и за незаконна намеса на тайните служби в работата на правосъдието. Що се отнася до икономическото развитие, то не би трябвало да се свежда само до покачването на БВП. Бизнесът в Румъния е овластен, след като през 2011 г. реформи на Трудовия кодекс и на Закона за социален диалог разбиват синдикатите, като създават наподобяваща ги структура с ограничени права – „представители на служителите“. По редица причини също като в България ръстът на БВП в Румъния не се усеща от голяма част от населението. В същото време ръстът на заплатите е подкопаван от факта, че заплащането на социалните осигуровки бе прехвърлено от работодателя към работника…

Сигурно е изкушаващо да си мислим, че някъде край нас има някой, който успява и от който можем да се учим. Познаването на съседите обаче може да служи най-вече като начин разбирайки тяхната ситуация, да осъзнаем по-добре кои сме ние, къде стоим в света и спрямо тях. В това отношение прави впечатление, че никой у нас не предложи да вземаме пример от „отличничката“ Румъния по отношение на финансирането на партиите. Защо ли? Може би защото в края на 2017 г. и началото на 2018 г. румънските партии си гласуваха значително повишение на субсидията.

Continue reading “Как се финансират политическите партии в Румъния?”

Флорин Греку: Чрез вота на 26 май младите предопределиха промяната в Румъния

florin-grecu-350
Флорин Греку (снимка: Флорин Греку)

Интервю с румънския политолог от Университета „Хиперион“ в Букурещ за европейските избори и за осъждането на Ливиу Драгня – какво се случи и какво трябва да очакваме в близкото бъдещето

Владимир Митев

Флорин Греку е преподавател в Университета „Хиперион“ в Букурещ. Предава политически науки – политически партии, изборен анализ, европейско управление, международно управление. Завършил е Факултета по политически науки на Букурещкия университет. Докторантската му теза е „Изграждането на една уникална партия: Фронтът за национално възраждане“.

Господин Греку, на европейските избори в Румъния наблюдавахме от една страна мобилизация на десните сили, а от друга страна електоратът на Социалдемократическата партия не се мобилизира. Защо се случи първата мобилизация и защо не се проведе втората?

Става въпрос за мобилизация на силите, поддържащи референдума, и особено на десните сили. В същото време лагерът, противопоставящ се на референдума се мобилизира по-слабо при положение, че президентът Йоханис свърза референдумът за правосъдието с европейските избори. Възникна една донякъде парадоксална ситуация. Социалдемократическата партия се срина, докато Националнолибералната партия (НЛП) спечели. Обяснението е, че много кметове на Социалдемократическата партия не бяха съгласни с политиката на Драгня и подкрепиха други партии – НЛП, Про Румъния (партията на Виктор Понта, който се отцепи от Социалдемократическата партия – бел.прев.). От друга страна младите от Съюза „Спасете Румъния“ и Плюс (Съюз 2020) се мобилизираха силно. Референдумът получи нужното участие, за да бъде признат за валиден. А европейските избори бяха спечелени от десните сили – Националнолибералната партия и Съюза „Спасете Румъния“/Плюс. Сега има мотив да се поиска вот на недоверие на правителството „Дънчила“.

Continue reading “Флорин Греку: Чрез вота на 26 май младите предопределиха промяната в Румъния”

Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

locuinte-publice-700x350
Афишът за провелия се в края на март 2019 г.  “фестивал” на движението за право на жилище в Клуж Напока (снимка: Căşi Sociale Acum)

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на българската секция на сайта “Барикада” на 11 април 2019 г.

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Continue reading “Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?”

Кодру Врабие: “Златната ера” на антикорупцията в Румъния отпреди 2017 г. беше фалшифицирана

codru-vrabie-900x450
Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу, Асоциация INK)

Разговор с експерта по добро управление за фалшивата дилема, гласяща, че Румъния ще бъде или страна на прокурорите, или страна на корумпираните, за надеждата за социална и правосъдна модернизация в Румъния днес, за феномена Лаура Кодруца Кьовеши, за ролята на бъдещата европейска прокуратура в Източна Европа и за това как изглежда румънската борба с корупцията, гледана откъм Кишинев

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по теми като добро управление, прозрачност, отговорност и почтеност в публичния сектор. Той е допринесъл за извършването на много реформи в правосъдието и публичната администрация. Има бакалавърски степени в юридическите и политическите науки (от Румъния, България и САЩ). Завършил е магистратури по административни науки и европейски въпроси (в Румъния, Холандия и Испания). От 1998 г. Врабие работи за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. той е активен в рамките на програмата „Лидери за правосъдие“, която от 2017 г. бе възпроизведена и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се присъедини към екипа на сайта telegraful.net, където работи по серията от подкастове „Хипотези“ – проект на Сдружение „Кураж напред“.

Тази статия бе публикувана на 17 март 2019 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

Continue reading “Кодру Врабие: “Златната ера” на антикорупцията в Румъния отпреди 2017 г. беше фалшифицирана”

Балканските мартенски иди – традиции на българи, македонци, румънци и молдовци

Martenici
Мартеници (снимка:  Izvora, CC BY-SA 4.0)

Историята на мартениците се губи в легендите

Весела Николаева

Тази статия бе публикувана на 1 март 2019 г. на българския сайт “Северозапазена“ и препечатана тук със съгласието на медията.

Мартениците са една от най-старите запазени езически традиции сред българите. Произходът им не е много ясен, за него има много легенди, но е ясно, че са стигнали до нас от дълбока древност. Може би червеното има общо с червения цвят, символ на римския бог Марс – от чието име всъщност иде наименованието на месец март. Бялото в европейската цивилизация обичайно символизира светлина, начало, невинност – вероятно и свързването му с месец март идва от Римската Нова година, която започвала на 1 март. Дали мартеницата е символ, дошъл от Древен Рим, или е още по-стар, дали е славянски, или пък е от други народи – кой знае. По-долу в текста отново ще се върнем към Рим и неговите традиции.

Continue reading “Балканските мартенски иди – традиции на българи, македонци, румънци и молдовци”