България и Румъния (най-накрая) се опознават

В продължение на десетилетия през ХХ век българите и румънците от две съседни държави, които имат 609 км обща граница, са знаели много малко един за друг. Днес, 15 години след като двете страни станаха членове на голямото европейско семейство, нещата се променят към по-добро

Галина Ганева

Този текст бе публикуван на 14 септември 2022 г. на полския уебсайт 3SeasEurope.com.

“Вероятно не много българи знаят, че с изключение на мамалигата или полентата, румънската кухня е почти идентична с това, което с гордост наричаме традиционна българска кухня. Великденски хляб “Козунак” (дори го наричат по същия начин – “козонак”) и сарми, лозови или зелеви листа, пълнени на Коледа, които наричат “сармале”. Имаме много подобни поговорки. Защо не знаем за тези прилики?”, пита Мария Станимирова-Хаздай, преводач от български на румънски език.

Continue reading

Михай Исак: На политическо ниво българските и румънските елити не си имат доверие

Хората от двете страни трябва да разработят проекти, които ще допринесат за по-доброто взаимно опознаване и разбиране между българи и румънци

Владимир Митев

Третата част на интервюто с Михай Исак разглежда българо-румънските отношения и какво би могло да ги подобри предвид липсата на доверие между страните и техните елити. “Нашите учебници по история не ни учат за сътрудничеството ни във времето”, казва Михай Исак. Той разглежда и спецификата на българо-румънските отношения – на политическо и междуличностно ниво. Според Исак нашите страни са в челните редици в настоящата геополитическа конфронтация в Черноморския регион. И всеки, който очаква НАТО да се оттегли след края на конфликта в Украйна, е в голяма грешка.

Continue reading

Туристите са добре дошли в единствения къмпинг в природен парк “Русенски Лом”

Къмпинг “Кукери” в Кошов (снимка: Катерина Колева)

За туризма в природен парк “Русенски лом” и за условията, които къмпинг “Кукери” предоставя, разговаряме с неговата създателка Катерина Колева

Владимир Митев

Госпожо Колева, през май открихте единствения къмпинг в района на Русе, който се намира в с. Кошов в Природен парк “Русенски лом”. Защо тази част на България нямаше къмпинги до момента и как Вашият проект ще допринесе за развитието на туризма в нея?

Като цяло къмпингите в България не са сред най-многобройните и популярни места за настаняване, което в известна степен е добре, тъй като съхранява и поддържа идеята на самото пребиваване и нощуване сред природата. Разбира се, Черноморието е известно с прекрасните природни дадености за къмпинг ваканция, но в последно време и останала част от страната започна да предлага доста добри условия за пътуващи със собствени кемпери, каравани или палатки. Що се отнася до нашия район и защо той нямаше досега къмпинг, не мисля че бих могла да отговоря на въпроса. Предполагам, че донякъде се дължи на непознаване на региона и неговите възможности от страна на потенциалните инвеститори. А и на всички е известно, че къмпингуването е сравнително лесно достъпно, което предполага вероятно и притеснения за инвеститора, че неговото вложение ще има твърде бавна възвращаемост. При нас въпросът стоеше малко по-различно- аз работя в сферата на входящия туризъм вече доста дълги години и опитът ни показа, че има търсене към подобен род обекти. Така преди около три години решихме (семейно) да предприемем стъпките и да направим къмпинг, като по този начин се опитаме да насочим вниманието на местния и чуждестранен турист към района на Природен Парк Русенски Лом, където се намираме, и който за съжаление все още е твърде непознато богатство.

Continue reading

Даниел Кайн: Измежду всички народи в региона, румънците и българите са най-близки

“Животът и приключенията на един румънски овчар в България по време на война (1908-1918 г.) е книга, реадктирана от Даниел Кайн (снимка: издателство “Хуманитас”)

Интервю с букурещкия историк, специализирал се в историята на българо-румънските отношения през първата половина на ХХ век – за помирението и за нещата, провокирали разделение между двата народа

Владимир Митев

Даниел Кайн (р. 1972 г.) е изследовател в Института за Югоизточноевропейски изследвания на Румънската академия. Той е учил в Букурещ и в София. Доктор е по история с теза за българо-румънските дипломатически отношения в началото на ХХ век. В момента е асистент в Букурещкия университет, където води курс по история на Балканите (в периода XIX-XXI век). Даниел Кайн е секретар на румънската страна в смесената българо-румънска историческа комисия. Той е написал и е редактирал много книги и изследвания за реалностите в Югоизточна Европа от началото на миналия век.

Continue reading

“Прекрасно е когато се обърна към българин на български език, а той ми отвърне на румънски език”

berghes-700x350

Андрей-Йонел Бергеш (снимка: Андрей-Йонел Бергеш)

Организаторът на екскурзии и страстен пътешественик Андрей-Йонел Бергеш разговаря с блога „Мостът на приятелството“ как туризмът прави възможни откритията и сближаването между народите

Владимир Митев

Андрей-Йонел Бергеш е от Букурещ. Завършил е Факултета по география на Букурещкия университет. Специализирал е картография и метеорология. Организира екскурзии от 2015 г. насам. В продължение на четири години работи в румънската Националната администрация по метеорология, което счита за най-позитивното си житейско преживяване. За него туризмът е страст още от детските години.

Continue reading

Трима румънци в България: един човешки разговор

ganceva-2-700x350

Мартина Ганчева (снимка: YouTube)

Предаването „Събуди се“ по Нова телевизия подходи интелигентно към темата за румънското европредседателство

След вълната на румъноскептицизъм в българските медии от началото на 2019 г. водещата на предаването „Събуди се“ Мартина Ганчева представи румънците човешки в поредното му издание на 6 януари. Трима граждани на северната съседка, които живеят и работят в България, споделиха на български език повече за своя живот, за Румъния и румънското европредседателство, за отношенията между румънци и българи. Това е интелигентен начин да се представи страната – европредседател, чрез хората, които са мост, свързващ нейния и нашия народ.

Continue reading

Ада Хааг: Румънците и българите сме близо да откриването на своя общ път

ada_haag_700

Румънската художничка Ада Хааг пред своята картина на Розетата от Плиска, изобразяваща символите на рода Дуло (снимка: Емил Тончев)

Румънската художничка даде интервю за блога „Мостът на приятелството“, в което говори за експозицията си в Русе, за откритията си, свързани с българите и румънците, за опита от живота си в Азия и за житейския път на познанието, по който продължава да върви

Ада Хааг е творческият псевдоним на румънската художничка, която нареди първата си изложба в Русе през март 2017 г. След като бяха изложени в ресторант „Джинджър“ в дунавския град, нейните рисунки на мандали ще бъдат показани във Варна, Пловдив и София. Блогът „Мостът на приятелството“ вече представи тази изложба в своя статия.

Госпожо Хааг, Вие открихте първата изложба в своя живот в Русе и в България. Какво почувствахте по време на откриването й? Как се чувствате, когато сте в България?

Наистина, бях много развълнувана и любопитна да разбера дали хората, които гледат моите картини, резонират с тяхното послание или с енергиите, които се задвижват на мястото на експозицията. Усетих, че творбите ми постигат въздействието, което очаквах. Бяха приети дружелюбно и открито, с топла усмивка по лицата на всички. Не се изненадах да установя, че духовното послание на образите е вече познато. Не очаквах обаче да чуя от Румен Леонидов (главния редактор на сайта „Факел“, открил изложбата – бел.ред.), че според него по езотеричния път се движат малко съвременни български творци.

За мене България е страна с духовна традиция и с древно езотерично познание. Те намират израз в същността на „българския дух“ по много начини. Подобно проявление може да се открие от старите народни мъдрости до специфичната архитектура, която е забележителна. Тези реалности са пълни с мъдрост и красота.

Continue reading

Надменността на румънците

Vintila_Mihaylesku_2500-800

Културният антрополог Винтила Михайлеску (снимка: Владимир Митев)

Поглед на културния антрополог в българското огледало

Винтила Михайлеску

Тази статия бе публикувана на 12 май 2016 г. във вестника на румънските интелектуалци Dilema Veche. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. Винтила Михайлеску е румънски културолог и преподавател в Националната школа за политически и административни науки в Букурещ. През ноември 2014 г. – ден след президентските избори в Румъния, той даде интервю за българската общественост, публикувано на този блог със заглавиетоОсвен омраза срещу омраза на тези избори има и надежда“. 

Continue reading