Колко готин е хайдукът?

Истории за румънския музикален жанр, наречен фолк-рок

Флорин Думитреску

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2022 г. на румънската секция на сайта “Барикада”

От трийсет години съм автор на текстове. Познавам почти цялата история на румънската лирика – от романсите до най-новите музикални жанрове и поджанрове.

За първи път, преди няколко години, използвах в един текст дума, която дълго време избягвах: haiduc. По-конкретно, предложих куплета “Все още мога да водя / живота на хайдут” за песента на Дан Манджуля, Am infrânt. В този контекст “животът на хайдута” означава живот на ръба на бедността, в отхвърляне на социалните конвенции, с нотка на бунт. Много от нас, когато не плащат данъците си или когато се сблъскват със злоупотреби от страна на властите, имат чувството, че стават малко такива, малко като разбойници… 

Само че в една народна песен това значение неизбежно добавя други отзвуци.

Отвъд тази проста дума се крие цял един свят с оръжия и кинжали, кавалкади и засади, свят, който е близък и същевременно толкова екзотичен: светът на фолк-рока извън закона, чиито корени са в края на 60-те и началото на 70-те години. 

Дан Манджуля изпълни песента като такава и я издаде на плоча. Радиостанциите я завъртяха, а зрителите на канала му в YouTube я разпространиха като вирус. Изведнъж установих, че много хора от общността на фолк-рока ме приемат като един от тях и ме поздравяват – особено за “онази част с разбойника”; докато други, от областта на готината модна корпоративна творческа индустрия, ми казаха, че това може да е “добра песен”, но я разваля “онази част с разбойника”.

Как става така, че “онази част с разбойника” разкъсва публиката на две? Зачудих се.

Continue reading

Как се формира един румънски писател по времето на комунизма или за мемоарите на Щефан Агопян

Книгата на Щефан Агопян се продава в Amazon (източник: Amazon.com)

Рецензия за книгата “Писател през комунизма (някои спомени)” на Щефан Агопян, Яш: Полиром, 2013 г.

Александру Йонашку

Разказите за комунизма на прозаика Щефан Агопян привличат вниманието с хумора на писател, който очевидно никога не е приемал на сериозно строгостта на авторитарния социализъм преди 1989 г. Той е знаел, че иска само едно: да публикува. Издаденият през 2013 г. том, озаглавен “Писател през комунизма (някои спомени)”, съдържа статии, публикувани в сатиричния вестник Academia Cațavencilor по времето, когато Траян Бъсеску (управлявал между 2004 г. и 2014 г.) все още е президент, светът усеща последиците от първата голяма икономическа криза на този век, в парламента няма крайнодясна партия и никой не мисли за възможна пандемия. В този райски интервал авторът на романи публикува своите спомени за комунизма.

Роден в Букурещ в първите години след последната световна война, по-точно през 1947 г., Щефан Агопян има образ не само на писател, развивал се по времето на миналия режим, но и на почти съвършен аутсайдер: не завършва Химическия факултет поради отсъствия, изпратен е в дисциплинарно звено като войник и като прозаик не се намира точно в центъра на литературния свят, тъй като не посещава Филологическия факултет в столицата и не е част от авторите, които ще формират така нареченото поколение на осемдесетте години. Удивително малко вероятно е било неговото раждане (колко удивително малко вероятно е нашето раждане, казва Ерик Идъл в скеч от “Монти Пайтън: Смисълът на живота”). И всъщност Стефан Агопян едва не се е родил повече от веднъж.

Continue reading

Владимир Митев: Българите и румънците имат много какво да открият и научат едни за други

Владимир Митев (източник: Владимир Митев)

В контекста на активизирането на дипломатическото взаимодействие между България и Румъния българският сайт UNA News потърси основателя на блога “Мостът на приятелството” за интервю относно държавното и народното измерение на българо-румънските отношения, както и отношението на двете страни към социалистическото минало и ролята им в протичащото пренареждане на балансите по сигурността в Източна Европа.

Елиз Адем

Владимир Митев e журналист-международник, част от екипа на информационно-аналитичния портал “Барикада”. През 2015 г. основава мултиезичния българо-румънски блог „Мостът на приятелството“, който допринася за опознаването на българите и румънците. След като започва докторантура в Софийския университет в областта на съвременната иранска литература, през лятото на 2020 г. създава друг подобен блог – “Персийският мост на приятелството”. От 2021 г. развива подкаста за международни отношения “Трансгранични разговори”, където е водещ заедно с полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат.

Работил е в списание „Тема“. Негови интервюта и статии са излизали в БНР, агенция БГНЕС, телевизия “Блумбърг България”, “Дневник”, списанията A-specto, „Икономика“, сайта “Маргиналия” и други. Има публикации и в различни международни медии, сред които Open Democracy, The Other News, Strajk.eu, Transform!Europe, Иранската работническа новинарска агенция и иранската новинарска агенция “Мехр”, румънските списания Decât o Revistă, Revista 22, Q Magazine и други.

Тази статия бе публикувана на 16 февруари 2022 г. на сайта UNA News Bulgaria.

Continue reading

Господинов или изкуството на балканската меланхолия

Аурелиан Джугъл (източник: YouTube)

Рецензия на романа “Физика на тъгата”, издаден през 2021 г. на румънски език в превод на българистката Каталина Пую

Аурелиан Джугъл

През третия месец на есента, някъде през ноември 2021 г., в румънската онлайн среда (Facebook) се появиха цитати от “Физика на тъгата” на Георги Господинов. Един литературен критик (или нещо подобно) изрази размисли за пубертета на писателя и за донякъде интимната връзка между юношеско-младежките събития и политическите такива (така се случва, че веднага след първата целувка на автора с момиче Брежнев умира). Друг цитат, извадена от романа от университетска преподавателка, се отнася до далечната 1952 г., когато на някаква годишнина на Франкфуртския университет Хоркхаймер се появява не само остарял, но и в несериозно настроение, с някакви карнавални предмети (какво би казал Адорно за такава алегорична несериозност?).

Трябва да отбележим, че много по-рано, през 2011 г., молдовското издателство “Картиер” публикува на румънски  “Естествен роман” от Георги Господинов (издаден на български през 1999 г.). А през 2015 г., литературният критик Флорина Пиржол интервюира българския писател и отбелязва, че “Физика на тъгата”, сборник, издаден в България през 2012 г., е спечелил няколко големи литературни награди. В това интервю Господинов казва, че се е срещал с Картареску, а в магистърските и докторските изследвания в България вече се говори за прилики между тях двамата.

Continue reading

Резюме на книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”

Книгата излезе през юли 2020 г. (снимка: Мостът на приятелството)

Авторът на изследването – Спаска Шуманова предостави това резюме специално на читателите на блога “Мостът на приятелството”. То може да бъде свалено в .pdf формат от страницата на блога за електронни книги.

Различни са факторите, които оказват влияние върху развитието на отношенията между България и Румъния след Втората световна война. Обстоятелството, че те имат обща граница определя и непосредствените контакти във времето, белязани от моменти на сближаване и противопоставяне между тях. Без съмнение важно значение има попадането на двете страни в съветската сфера на влияние в края на войната, предопределящо и налагането в тях на политически режими от типа на съветския социализъм. Комунистическата партия, придържаща се към постулатите на марксистко-ленинската идеология, заема централно място в установената държавно-политическа система и определя целите, поставя задачите, ръководи процесите и дава оценка на постигнатите резултати във всички сфери на обществения живот в страната, както и в областта на външната политика и международната дейност. В този смисъл осъществяването на двустранните отношения между България и Румъния е зависимо от ръководните комунистически партии, а на по-късен етап – и от личните симпатии или антипатии на партийните и държавни ръководители на двете съседни страни. Принадлежността им към създадения Източен блок определя характера на техните взаимоотношения, въздействие върху които оказват проблемите и кризите, съпътстващи развитието на социалистическата общност през втората половина на ХХ век. Определящо влияние оказват и промените в отношенията между оформилите се след Втората световна война Източен и Западен блок, движещи се между крайното противопоставяне и опитите за преодоляване на противоречията чрез търсене на взаимноприемливи решения по острите конфликти, съществуващи между тях. 

Continue reading

Книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)” вече се продава в България

Книгата представлява докторантско изследване, защитено през 2019 г. във Великотърновския университет (снмика: Мостът на приятелството)

Авторът й – историкът Спаска Шуманова, прави особено ценен принос за разбирането на двустранните отношения през втората половина на ХХ век 

Владимир Митев

В българо-румънското пространство рядко се публикуват задълбочени изследвания на двустранните отношения. Явен е недостигът на специалистите, които съчетават любопитство към съседите и към отношенията с него с професионализъм и системност в проучванията. Именно тази празнина на нивото на експертизата запълва историкът Спаска Шуманова със своята новоизлязла книга “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”. 

Continue reading