Румънизирането на българската политика

(снимка: Pixabay, CC0)

Конкуренцията се завърна в българската политика, а сюжетите, понятията и действията на актьорите в нея изглеждат вдъхновени от румънските

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 октомври на българската секция на сайта “Барикада”.

След избухването на летните протести от 2020 г. българската политически сюжети все повече заприличват на румънските. Сходствата не са свързани само с въжделенията на българската “средна класа” за подмяна на динозаврите на прехода чрез борбата с корупцията. Нито се ограничават със споделеното с румънската средна класа преклонение пред мъченицата на антикорупцията Лаура Кьовеши, изгонена от своята родина, но намерила пристан в европейската прокуратура в Люксембург. Не са дори и в натрапчивото повтаряне на лидера на БСП Корнелия Нинова, че в лицето на Бойко Борисов тя се бори с “паралелната държава”. Този термин бе използван от бившия силен човек в румънската политика Ливиу Драгня за обозначаване на неговите противници от тайните служби, и не е особено адекватен за българските реалности, където Борисов е центърът на управленската система, а не неин паралел. Цялостната игра в българската политика заприличва все повече на тази в Румъния в периода 2017-2019 г., когато средната класа свика масови протести срещу управляващите социалдемократи, а те отвръщаха като правеха финансови жестове към непривилигериваните маси и намаляваха данъците върху потреблението. 

Българската средна класа иска борбата с корупцията да я овластява

Владимир Митев (снимка: Мостът на приятелството)

Владимир Митев бе интервюиран от датската организация “Демокрация в Европа” за българските протести: техните искания, за приликите и разликите между българската и румънската борба с корупцията и протестите в двете страни и за ролята на новите леви и на техните демократични иновации в случващото се в София

Златко Йованович

“Демокрация в Европа” е датска неправителствена организация, която се стреми да води нюансирани дебати за ЕС и която промотира демокрацията на участието. Владимир Митев бе поканен от тази организация да даде интервю, което бе излъчено в рамките на събитие, преплело политическото образование и разговор с датската публика за Румъния и България. То се проведе на 26-27 септември 2020 г.

Българските протести срещу правителството Борисов: есенният сезон започва

Мария Чернат и Владимир Митев (снимка: Facebook)

Не само обществото, но и българската олигархия са разделени. Демонстрацииите разкриват не само силата на средната класа, но и разделенията в българското общество

Мария Чернат

Това интервю се проведе чрез лайв стрийминг на страницата Baricada România във Facebook на 7 септември 2020 г.

Днес в Барикада Румъния разговаряме с Владимир Митев за българските протести. За съжаление в Румъния сме склонни да следим по-скоро какво се случва в Съединените щати, а не какво става с нашите съседи. Ето защо в Барикада Румъния се опитваме да представим алтернативен поглед и представим анализи, които да покажа сходства между ставащото в Румъния и в региона. Днес ще разговаряме за случващото се в София с българския журналист Владимир Митев, познат от живите излъчвания на “Барикада”.

Постпреходът – този неосъзнат обект на протестното желание

Владимир Митев (снимка: Владимир Митев)

Идеята да се остави в миналото периодът, нанесъл толкова социални щети, не е ясно изразена. Тя е подсъзнателна. Очевидно има дълъг път до реализирането на тази мечта, която може да остане и просто мечта

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 7 август 2020 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Крайно време е е да има лустрация и управлявалите по време на прехода да си тръгнат, заяви пред телевизионни камери български демонстрант в София в началото на август 2020 г.

Утопия? Наивност? Не, това е ключ към разбирането на несъзнателния импулс зад българските протести. Става въпрос за желание да се навлезе в постпрехода след десетилетия на преход, дехуманизирал както победителите, така и победените.

Победата на Йоханис заковава Румъния за НАТО и САЩ

Новият стар румънски президент Клаус Йоханис иска повече американски войски в Румъния (снимка: YouTube)

Докато Емануел Макрон говори, че ЕС е на ръба на бездната, а Североатлантическият пакт е „в мозъчна смърт“, румънците си избраха лидер, вторачен в Белия дом

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 25 ноември 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Клаус Йоханис спечели нов петгодишен мандат като президент на Румъния с отличен резултат – почти 66%. Неговият опонент – доскорошният премиер на Румъния Виорика Дънчила, получи 34%, като според някои дори този резултат е над възможностите ѝ.

Залагайки на Йоханис, румънците излъчват послание на евроатлантическа лоялност. В момент, когато френският президент Емануел Макрон говори, че ЕС се намира на ръба на бездната, а НАТО е „в мозъчна смърт“, Румъния заложи на кандидата, който се ползва с благоразположението на Белия дом. През лятото Йонахис посети Доналд Тръмп и каза вълшебните думи, че иска повече американски войски в родината си. Първото и може би единственото значимо нещо, което Йоханис направи през своя първи мандат, бе да свика партийните лидери и да се подсигури, че 2% от БВП ще се дават за армията. Сега Румъния реализира многомилиардни проекти в долара в областта на отбраната, свързани с ракети земя-въздух, бронетранспортьори местно производство, нова машина за нуждите на пехотата и други.

Възходът и падението на Ливиу Драгня

Ливиу Драгня (снимка: Flickr, Partidul Social Democrat, CC BY 2.0)

През последните две години и половина в Румъния течаха две насрещни демонизации – срещу правосъдието и срещу досегашния лидер на Социалдемократическата партия

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 04 юни 2019 г. на сайта на в. “Дума”. Тук излиза в пълния си вариант.

Румънската политика е по-динамична от българската и често успява да мобилизира обществената активност. Докато в България последните десет години преминават под знака на т.нар. „стабилност“, при северните съседи периодично настъпват повратни моменти в политическия живот. Именно такъв момент бяха европейските избори от 26 май 2019 г.

Данъчен триумф на средната класа в Румъния

Покачването на потреблението се вижда и в успеха на Панаира на книгата “Гаудеамус”, който се проведе в Букурещ между 16 и 20 ноември 2016 г.

Северните съседи съчетават сваляне на данъците с вдигане на заплатите. Това увеличава дефицитите, но страната се превръща в европейски лидер по икономически растеж. Образованите и заможни градски жители печелят най-много от реформата

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 ноември 2016 г. на блога „Данъчна справедливост (Tax Dog)“.

Румъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Донякъде тя вече е постигнала статута на данъчен рай. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия  – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.